№ 12181
гр. ............, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110107887 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от ищеца „................ АД, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление: гр. ................, обективно кумулативно
съединени положителни установителни иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основА.е
чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане
на ищеца срещу ответника ЗД „......” АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на
управление: гр. .............. за сумата 177,18 лв., представляваща неплатена част от
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „............ от настъпило на
..... в гр. ............ ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.11.2022 г., до окончателното погасяване, и за сумата 54 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№ 35270/09.12.2022 г. по ч.гр.д. № 64652/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „ЗАД .....Д извежда съдебно предявените права при твърдения, че на .....
в гр. ........ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „............,
по отношение на който бил застраховател по имуществена застраховка „Каско”, и лек
автомобил ................. за който бил налице сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с ответника. В резултат от произшествието, на
застраховА.я при ищеца автомобил били причинени вреди, за отстраняването на които
ищцовата страна заплатила сума в размер на 354,36 лева, като сторил и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
застрахованото при ответника МПС, който при извършване на маневра в близост до
паркирА.я лек автомобил „............ го удря в задната му част. Предвид наличието на
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявА.я от
делинквента автомобил, ищецът счита, че със заплащането на застрахователното
обезщетение по сключената имуществена застраховка се е суброгирал в правата на
увреденото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност на причинителя на
вредите, който следвало да заплати сумата от 369,36 лв., включваща регресно вземане
за изплатеното застрахователно обезщетение и 15 лв. ликвидационни разноски за
1
определянето му. След изпратена регресна покана, ответното дружество платило чрез
прихващане само част от дължимото обезщетение, а именно сумата от 192,18 лв., като
остатъкът до пълния размер – 177,18 лв. не е заплатен, поради което подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, както и за сумата от 54 лв.,
представляваща обезщетение за забава да периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г.
Поради изложените съображения моли искът да бъде уважен и претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск с отговор на исковата молба, подаден в
законоустановения едномесечен срок. Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към момента на реализиране на ПТП-то по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС
„.................. Сочи, че е получил регресна покана от ищцовото дружество във връзка с
настъпилото ПТП, по която е признал и заплатил чрез прихващане сумата от 192,18
лв., с което счита, че е изпълнил задължението си. По отношение на останалия
претендиран размер счита същия за недължим, поради съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил „............, тъй като същият е паркирал на по-малко
от 5 м от кръстовището, с което е нарушил чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, поради което на
основА.е чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението следва да бъде намалено. Претендира
съдебни разноски.
След като взе предвид становищата на стрА.те, събрА.те по делото
доказателства и изявленията на стрА.те, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представената по делото комбинирана застрахователна полица № ....... от
12.01.2018 г. се установява, че на същата дата ищецът и С. И. Х. са сключили договор
за имуществена застраховка „Каско” за лек автомобил марка „........., с период на
покритие на застраховката от 00:00 часа на 15.01.2018 г. до 23:59 часа на 14.01.2019 г.
при клауза „П“ – пълно каско.
От представените по делото писмени доказателства – двустранен протокол за
ПТП от ....., опис на щети по претенция № ........... калкулация-ремонт, доклад по щета
№ ............. и платежно нареждане, се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на ..... в гр............... е реализирано пътнотранспортно произшествие между
лек автомобил марка „......... и лек автомобил „.................. в резултат на което по
отношение на лек автомобил марка „......... са нанесени щети, по която е одобрено
застрахователно обезщетение в размер на 354,36 лв., като след приспадане на дължима
застрахователна премия на собственика на увредения автомобил е изплатена сумата от
259,58 лв.
Не се спори и относно обстоятелство за наличието на валиден договор за
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за лек автомобил
„..................при ответника.
Видно от приложената по делото покана ищецът е изпратил регресна покана до
ответника за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение, на дата
24.08.2018 г., въз основа на която ответното дружество е заплатило сумата от 192,18
лв., като за последното не се спори между стрА.те.
Представени са и общи условия за застраховка на моторни превозни средства
„Каско“ на ищеца.
За изясняване на мехА.зма на настъпване на ПТП са събрА. гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля А. З. Г., която в своите показА.я заявява, че
си спомня да е участвала в ПТП през лятото на 2018 г. в ж.к. „............... на
2
перпендикулярна пресечка на магазин „Била“. Управлявала лек автомобил
„.................“, когато решила да смени посоката на движение, дала назад и закачил един
джип, който бил паркиран на тротоара. Мястото е двупосочна улица, на която има
паркирА. коли от двете стрА., от същата улица има малка глуха уличка, с която
образуват кръстовище и завивайки закачила другата кола. Другата кола била паркирана
на една кола разС.ие от кръстовището. По лек автомобил „.................“ имало една или
две драскотини отдясно и по другия автомобил имаше драскотини, той бил по-висок.
Посочва, че другият автомобил бил черен, но не си спомня марката. След предявяване
на протокола за ПТП на л. 56 от делото на свидетелката, същата заявява, че почеркът и
подписът, положени в протокола да нейни. Заявява, че не си спомня да е била засегната
задната врата на другия автомобил.
В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективно безпристрастно и
компетентно даденото. Вещото лице по изготвеното заключение е посочило мехА.зма
на настъпване на ПТП, а именно на ..... около 20,00 ч., лек автомобил „.................“, рег.
№ .............. се движи по улица без име, намираща между ул. „.........“ и в района пред бл.
32 водачът предприема маневра за движение на заден ход с цел обръщане на посоката
на движение, при която реализира ПТП с паркирА.я зад него лек автомобил „.............
Вещото лице е установило, че предвид зоната на удара и размера на двата автомобила
биха могли да настъпят описА.те вреди, с изключение на задна дясна врата, панел
(калник) заден десен и рамка таван задна дясна. Поради значително по-малката
височина, лек автомобил „.................“ не може да нанесе увреждА.я по рамката на
тавана на лек автомобил „......... По отношение на щетите по задене десен калник и
задна дясна врата, на база представения снимков материал, вещото лице заключава, че
същите представляват тънко единично задиране, което е причинено от
съприкосновение с твърд предмет с остър ръб е не могат да бъдат причинени
вследствие на съприкосновение с друго МПС. Според заключението на САТЕ, от
техническа гледна точка, водачът на лек автомобил „.........не е имал възможност да
предотврати настъпването на процесното ПТП, тъй като автомобилът е бил в
паркирано съС.ие. Вещото лице е определило и стойността на щетите, които са
настъпили в резултат на процесното ПТП по лек автомобил марка „............ към датата
на настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени, а именно 340,56 лв. като е взел
предвид срока на експлоатация на автомобила – 14 години, 8 месеца и 8 ден, а
обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер
между 15 и 20 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за
имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на
увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца –
застраховател на застраховА.я в изпълнение на сключения между тях договор; 3/
отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг.
от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ със застрахователно покритие към датата на ПТП.
3
Въз основа на събрА.те в хода на делото доказателства съдът намира, че се явява
доказано възникването на регресно вземането на ищеца за платеното от него
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на застраховА.я при ищеца по
застраховка „Каско“ лек автомобил марка „........., от виновното поведение на водача на
лек автомобил „.................“, рег. № .............. последното застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
При съвкупния анализ на събрА.те в хода на делото доказателства, в това число
писмени, гласни и от заключението по изготвената съдебна автотехническа експертиза,
може да се обоснове извод за мехА.зма настъпване на ПТП, а именно на ..... около
20,00 ч., лек автомобил „.................“, рег. № .............. се движи по улица без име,
намираща между ул. „.........“ и в района пред бл. 32 водачът предприема маневра за
движение на заден ход с цел обръщане на посоката на движение, при която реализира
ПТП с паркирА.я зад него лек автомобил „............. При така установения мехА.зъм на
настъпване на процесното ПТП може да се обоснове извод, че вината за същото е
изцяло на водача на лек автомобил „.................“, който с действията си е нарушил
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП. Според ал. 1 на цитираната норма, преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението, а според ал. 2 по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В
конкретния случай при предприетата маневра назад водачът на лек автомобил
„.................“ не е изпълнил вменените му с цитирА.те разпоредби задължения, като
същият не се е убедил, че зад него няма автомобил, и/или не е осигурил лице, което да
му сигнализира за опасности, в резултат на което е настъпило съприкосновение с
паркиралия лек автомобил „......... Съдът намира също така, че възражението за
съпричиняване, обосновано с твърдения, че увредения автомобил е бил паркиран на не
по-малко от 5 м от кръстовището, е неоснователно. В този смисъл от показА.ята на св.
Г. се установи, че увредения автомобил се е намирал на една кола разС.ие от
кръстовището, и съответно не бяха събрА. други доказателства, от които да се
установи посоченото нарушение. Следователно процесното ПТП е настъпило
единствено по причина поведението на водача на лек автомобил „.................“.
По делото беше доказано посредством приетото заключение на САТЕ, и
показА.ята на св. Г., че част от твърдените вреди са настъпили в резултат на
процесното ПТП, а и именно увреждане на задна броня. По отношение на увреждА.ята
на задна дясна врата и таван и заден десен калник, съдът намира, че по делото не бяха
събрА. доказателства същите да са настъпили в резултат на процесното ПТП. Тъкмо
обратното, от показА.ята на св. Г. се установи, че при настъпилото ПТП вратата на лек
автомобил „.........не е била увредена, които показА.я съдът кредитира изцяло като
логични, последователни и напълно подкрепящи се от другите доказателства по
делото, вкл. заключението на САТЕ, вещото лице по който посочва, че щетите по врата
и калник са в резултат на съприкосновение с твърд остър предмет и не могат да
настъпят при установения мехА.зъм. Що се отнася до увреждането по тавана,
заключението на САТЕ категорично отрича възможността за настъпване на увреждане
в тази част на лек автомобил „.........предвид значително по-голямата му височина в
сравнение с височината на лек автомобил „.................“. Следователно ответното
дружество, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите отговаря по регресната претенция за платилия по имуществена
застраховка застраховател само за вредите, които са пряка и непосредствена последица
от процесното ПТП, а именно по отношение на увреждА.ята на задната броня на лек
автомобил „.........
Размерът на регресната претенция следва да се определи съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на която може да
бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата или пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Както бе посочено,
стойността необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на
4
база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 340,56 лв., която покрива
разходите за отстраняване на щетите, които са пряка последица от процесното ПТП.
Видно от представените към исковата молба писмени доказателства – калкулация-
ремонт (л.16-19) ищецът определил и изчислил застрахователното обезщетение при
цена на труд – 10 лв. на част, а не както е изчислено от вещото лице по САТЕ – 21,60
лв. на час с ДДС. Следователно разходите за възстановяване на увредените части на
автомобила следва да се определи не по цената за труд, посочена в САТЕ, а по тази,
определена от ищеца по застрахователната преписка, в противен случай би се стигнало
до неоснователно обогатяване в полза на ищеца за сметка на ответното дружество.
Съгласно заключението на САТЕ времето, необходимо за отремонтиране на
увредените части в резултат на настъпилото ПТП е 7,7 часа, при определена от ищеца
цена за труд 10 лв. на час, размерът на разходите за труд се равнява на 77 лв. Към
разходите за труд следва да се прибавят разходите за боя, материали и камера на
стойност 174,24 лв. с ДДС, съгласно заключението на САТЕ, или общата стойност на
разходите за възстановяване на щетите по процесния автомобил са в размер на 251,24
лв. По делото не е спорно, че ответното дружество въз основа на отправена от ищеца
регресна претенция е заплатил сумата от 192,18 лв., следователно незаплатена е
останала сумата от 59,06 лв., необходима за пълно репариране на нанесените щети по
лек автомобил „......... Към така дължимото обезщетение следва да се прибавят и
стойността на ликвидационните разноски в размер на 15 лв. Следователно предявеният
иск се явява основателен до размера на 74,06 лв., а за горницата до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли.
По иска по чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" изпада в забава за плащане на регресната претенция след изтичане на 30
дни от получаване на покана, или от представянето на всички доказателства,
удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане. Ответникът
не твърди ищецът да не е изпълнил задължението си по чл. 412, ал. 1 КЗ за представяне
на доказателствата за претенцията, поради което и доколкото по делото се установи, че
на 24.08.2018 г. ответното дружество е получило регресна покана, с изтичането на 30
дни от тази дата ответникът е изпаднал в забава. Претендира се обезщетение за забава
за периода 24.11.2019 г. – 24.11.2022 г., което съдът определя по реда на чл. 162 ГПК в
размер на 22,56 лв., до който размер се явява основателна претенцията на ищеца, а за
горницата до пълния предявен размер, искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 31,35 лв. На основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
5
размер 75 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при
съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се присъди
съответна част, а именно сумата от 177,63 лв.
Ответникът на основА.е чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски за
исковото производство, съобразно отхвърлената част на предявените искове, за което е
направил своевременно искане. Същият е сторил разноски в размер на 150 лв. платен
депозит за вещо лице по САТЕ, 30 лв. платен депозит за призоваване на свидетел и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно отхвърлената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 162,98 лв. Разноски за заповедното
производство на длъжника не се присъждат в случай на развило се исково
производство по реда на чл. 422 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „................ АД, по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основА.е чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че ЗД „......”
АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ............... ДЪЛЖИ НА
„................ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр. ................ сумата
74,06 лв., представляваща неплатена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ за вредите,
причинени на лек автомобил „............ от настъпило на ..... в гр. ............ ПТП и обичайни
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.11.2022 г., до окончателното
погасяване, и за сумата 22,56 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главница за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 35270/09.12.2022 г. по ч.гр.д.
№ 64652/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „................ АД, ЕИК ............., със седалище
и адрес на управление: гр. ................, обективно кумулативно съединени положителни
установителни иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основА.е чл. 411, ал. 1 КЗ и чл.
86 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца срещу
ответника ЗД „......” АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр. ..............
за сумата над 74,06 лв. до пълния предявен размер от 177,18 лв., представляваща
неплатена част от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени на лек автомобил „............ от
настъпило на ..... в гр. ............ ПТП и обичайни ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 25.11.2022 г., до окончателното ѝ погасяване, и за сумата над 22,56 лв. до
пълния предявен размер от 54 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главница за периода от 24.11.2019 г. до 24.11.2022 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 35270/09.12.2022 г. по ч.гр.д.
№ 64652/2022 г., по описа на СРС, 157 с-в..
ОСЪЖДА ЗД „......” АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление: гр.
............... да заплати на „................ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на
управление: гр. ................ на основА.е чл. 78, ал.1 ЗЗД сумата от 31,35 лв. – разноски в
6
заповедното производство и сумата 177,63 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „................ АД, ЕИК ............., със седалище и адрес на управление: гр.
................ да заплати на „......” АД, ЕИК ............. със седалище и адрес на управление:
гр. .............. на основА.е чл. 78, ал.3 ЗЗД сумата от 162,98 лв. – разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на стрА.те.
ПРЕПИС от решението да се връчи на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7