Решение по дело №328/2023 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 267
Дата: 23 май 2023 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20237170700328
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

         № 267

град Плевен, 23.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова

                                                ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Кънева

Любомира Кръстева

 

при секретаря Милена Кръстева и в присъствието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 328 по описа на Плевенски административен съд за 2023 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 165/03.04.2023 г., постановено по АНД №509/2023 г. на РС Плевен е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №23-0938-000016/24.01.2023 г., издадено от Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен, с което на К.А.Р., ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ са наложени: административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца;

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от Началник Сектор Пътна полиция при ОДМВР Плевен главен инспектор Даниел Петров, чрез юрк. А.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.

Сочи се, че не се спорно, че Р. на конкретни дата и час е управлявал моторно превозно средство, собственост на ЕТ „Доктор К.Р.“, чийто собственик е той. Автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация 3 месеца преди извършване на нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП. При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в НП пълно и точно е описано нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация но чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

По силата на закона регистрацията на МПС се прекратява служебно при изпратено уведомление от Гаранционния фонд, че застраховката ,ГО“ е изтекла. В този смисъл, узнаването от страна на собственика за прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС, не представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията. Ирелевантно за отговорността на собственика е обстоятелството дали органите на сектор „ПП“ са го уведомили за служебно прекратената регистрация. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата отворени за обществено ползване само МПС, което е регистрирано по надлежния ред. Като собственик на автомобила, имащ задължение да сключи застраховка „ГО“, нарушителят е имал задължение и да следи за срока на нейната валидност. Собственикът и водач на МПС следва да познава законовите последици от неизпълнение на това си задължение. Извършеното деяние е проява на небрежност, за която правилно и законосъобразно му е ангажирана административно наказателна отговорност.

С оглед изложеното, моли да се отмени Решение № 165 от 03.04.2023 г. на РС-Плевен по АНД № 509/2023 г., и да се постанови друго, с което да се потвърди НП № 23-0938-000016/24.01.2023 г. на началник сектор „ПП".

Моли на основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

 Ответникът по касационната жалба - К.А.Р., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Велизаров. Счита касационната жалба за неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а решението на РС да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

         Плевенски административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е неоснователна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства. Изслушани са свидетелски показания. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

В АУАН и в НП е описано следното нарушение: К.А.Р., ЕГН ********** на 26.12.2022 г. в 11.35 часа в гр.Плевен, ул.“Данаил Попов“ до №12 в посока на движение към ул.“Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил – Ауди А4 с рег.№ ЕН0446КТ, собственост на ЕТ „Доктор К.Р.“ с Булстат ********* със седалище гр. Долна Митрополия, извършва следното: управлява горепосоченото МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като същото е със служебно прекратена регистрация от дата 22.09.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП.

РС е приел, че изложените фактически констатации се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Посочил е, че е налице обективният елемент на нарушението - лекият автомобил не е регистриран, но липсва субективният елемент на нарушението – Р. не е съзнавал, че управлява автомобил, който не е регистриран по надлежния ред. Не са налице доказателства, че Р. е уведомен за прекратяване на регистрацията, и не може да му бъде вменена вина за извършеното нарушение. На това основание РС е отменил НП.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

За нарушение на задължението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, законът предвижда санкция в чл. 175, ал. 3: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

В случая по делото не е спорно, че собственикът на МПС не е уведомен за прекратената регистрация, нито е узнал за същото прекратяване по някакъв друг начин преди датата на проверката. В случая представляващият ЕТ е бил и водач на автомобила.

С Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, е обсъждан въпросът дали се носи административно-наказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП от водача, ако не е изпратено и съответно получено уведомление за служебно прекратяване на регистрацията по  чл. 143, ал. 10 ЗДвП или собственикът не е узнал за този факт по друг начин.

Видно от мотивите на същото тълкувателно постановление, съгласно  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно-наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация. Регистърът по чл. 4, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от Наредба № 54/2016 г., в който е отбелязано, че моторно превозно средство е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е със защитена информация.

Неспазването на изрично записаното в закона задължение да се уведоми собственикът на моторното превозно средство за служебното прекратяване на регистрацията има правни последици. Ако собственикът не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, не би могъл да съобщи този факт и на всяко лице, на което е предоставил управлението на автомобила. Съгласно чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г., при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8, се уведомява собственикът на превозното средство.

Съществува законово задължение по  чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП административният орган да уведоми собственика за извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство, но е възможно той да е уведомен за този факт при посещение на място в отдел „Пътна полиция", при връчване на акт за установяване на административно нарушение или по друг начин. В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на  чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

Съгласно диспозитива на тълкувателното постановление „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на  чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.“.

В случая е безспорно, че собственикът не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация, нито има твърдения или доказателства, че е узнал за прекратяването й по друг начин, с оглед на което водачът не е извършил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, и НП правилно е отменено.

Решението на Районен съд Плевен следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165/03.04.2023 г., постановено по АНД №509/2023 г. на РС Плевен.

Решението е окончателно.

 

Председател : /П/

 

Членове: /П/

 

 

                   /П/