Р Е Ш Е Н И Е
Гр. ПАЗАРДЖИК, 14.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 14.01.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№1778/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба против Х.З.У., ЕГН**********,*** ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК*********, седалище гр.София, бул.България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника си юрк.Р.И. твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Х.У. било образувано ч.гр.д.№370/2019г. по описа на РС Пазарджик. Поради постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение и ищцовото дружество предявило настоящата претенция.
Твърди се, че на 15.12.2016г. бил сключен договор за потребителски кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и Х.З.У., като длъжник при следните параметри:
Сума на кредита: 1000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 61.82 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1483.68 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999.84лв.
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41.66 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 2483.52 лв.;
Общ размер на вноска: 103.48 лв.;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Съгласно декларации т.А към договора за потребителски кредит) неразделна част от него били общите условия, които били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се запознал преди подписване на договора, приел и нямал забележки към тях, както и се задължавал да ги спазва, за което положил подписа си под клаузите.
Съгласно декларации т.Г на клиента се предоставяля информация във формата на Стандартен европейски формуляр - безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлагания договор съответствал на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагало дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ищецът изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.12.2016г. превел парична сума в размер на 1000.00лв. по посочена от длъжника Х.З.У. банкова сметка.
*** по договор за потребителски кредит № **********, сключен за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
Съгласно чл. 4 от общите условия към договор №********** длъжникът Х.З.У. дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в погасителния план. Страните се споразумели договорното възнаграждение, което възникнало за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника било в размер на 321.91 лева.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 787.88 лева.
В процесния случай сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги не било задължително за отпускането на кредита - то било по избор на потребителя. Всички възможности, които ответникът получил със закупуването на пакета от допълнителни услуги не можели да се определят като задължителни и като част от общите разходи по кредита. Предлаганите допълнителни услуги не били пряко свързани с договора за кредит, а били по повод на същия. С оглед на това споразумението за предоставяне на допълнителни услуги не било пряко свързано с договора за кредит, тъй като такъв можел да съществува в правния мир и без договорените допълнителни услуги. Освен това сключването на споразумението било в резултат на свободната воля и индивидуално желание на длъжника. Сключването на споразумението не било задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита.
Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил пет пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които от 30.06.2017г. , след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в общите условия на 05.09.2017г. договорът бил прекратен от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към договора изтекъл на 20.12.2018г. с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Предвид това, че падежът на последната погасителна вноска настъпил на 20.12.2018г. размерът на кредита бил изискуем в пълен размер, като оставало в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Х.З.У. задължение по договора било в общ размер на 529лв. С плащанията си длъжникът погасил част от номинала по заема в размер на 521.06 лева, а сумата от 7.94 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от общите условия.
Ищецът не претендира лихви за забава в размер на 15.32лв, а само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Поради това моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че съществува изискуемо вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу Х.З.У. в общ размер на 1962.46лв, от които главница в размер на 852.67лв, договорно възнаграждение в размер на 321.91лв и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 787.88лв, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения процесуален представител на ответника. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречието му със закона, заобикаляно на закона и накърняване на добрите нрави. Налице били множество нищожни клаузи, без които договорът не можел да съществува.
При условията на евентуалност твърди, че са налице нищожни клаузи на договора - в т. VI от договора, касаещи ГПР- 49.89 %. ГЛП- 41.17 % и възнаграждение за допълнителни услуги- 999.84 лв.
Нарушени били императивните разпоредби на ЗПК - чл. 22 от ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК - точното определяне на вьзнаградителната лихва и на годишния процент на разходите; не били посочени дата и място на сключване. Съдържащата се в раздел 6 - „Параметри" информация относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и годишния лихвен процентбила най-общ и не отговаряла на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се конкретизирало какво точно се включва в размера на месечната вноска, като елементи на главницата и лихвата. Нямало посочване на лихвен процент, дължим при просрочие, както и предупреждение за последиците при просрочие на вноските, липсвало право на отказ на потребителя от договора. Така договорът се явявал изцяло недействителен.
С договора бил избран и пакет допълнителни услуги "Бонус", който не било ясно какво включва. В т.VІ било определено възнаграждение за избран допълнителен пакет услуги. От друга страна със споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, който не било ясно дали е "Бонус" или дру, били закупени 5 вида услуги. ЗПК изисквал посочването ясно и точно на предпоставките за съответната допълнителна услуга и цена на всяка една от услугите в договора, което не било сторено в процесния случай. Възнаграждението за закупените услуги било повече от половината от дължимата месечна вноска - 41.66 лв.. като общата сума по него била в размер на 999.84 лв. - прекомерно. Още повече същото се дължало независимо от това дали някоя услуга е била ползвана или не. Така договорът се явявал нищожен поради противоречие и заобикаляне на императивни правни норми - на чл.10 и чл.10а от ЗПК.
Договорът бил нищожен и поради противоречието му с добрите нрави, тъй като при кредит в размер на 1 000 лв.. със срок на кредита 24 месеца, при така договорената възнаградителпа лихва била налице явна неаквивалентност между предоставената услуга и договорената цена за нея, което водело до нарушение на принципа за добросъвестност при участие в облигационните отношения.
В съдебната практика трайно се приемало че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва.
Отделно от това нарушени били не само разпоредбите на ЗПК, но и на ЗЗП. Договорът бил изпълнен с неравноправни клаузи - в частност клаузите в т. VI от Договора за ГПР, ГЛП и възнаграждение за допълнителни услуги по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не били индивидуално договорени. Върху съдържанието на същите потребителят не бил имал възможност да влияе, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто бил настоящият.
Накърняването на добрите нрави в горния смисъл било налице именно при нарушен правен принцип - било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и на принципа на справедливостта - да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
При условията на евентуалност поддържа, че клаузите за ГПР, ГЛП и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, описани в т. VI от договора, били нищожни. В този смисъл моли съдът да отхвърли иска.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е допустим - подаден от надлежен ищец в рамките на преклузивния 1-месечен срок по чл.415 от ГПК.
Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Безспорно е, че между страните в настоящото производство е сключен договор за потребителски кредит №********** при следните параметри:
Сума на кредита: 1000 лв.;
Срок на кредита: 24 месеца;
Размер на вноската: 61.82 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %;
Общо задължение по кредита: 1483.68 лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999.84лв.
Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41.66 лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
Общо задължение: 2483.52 лв.;
Общ размер на вноска: 103.48 лв.;
Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Ищецът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.12.2016г. превел сумата от 1000лв. по посочена от длъжника Х.З.У. банкова сметка. *** по договора, сключен за срок от 24 месеца, да погасява с месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.
При тези данни съдът приема, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. Посочената норма указва, че договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, като общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
В конкретния случай съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. В процесния договор кредиторът е посочил като абсолютни стойности ГПР на кредита и годишния лихвен процент. Липсва ясно разписана методика/начин на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не става ясно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР в размер на 49, 89%. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Затова в посочената величина – ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя/кредитополучателя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение.
В процесния договор за потребителски кредит липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново са фиксирани с определени стойности. Не е ясно как посочения лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към ГПР по договора. Още повече, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо.
Предвид изложеното кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.22, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при недействителност на договора за потребителски кредит, потребителят/кредитополучателят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С т.VI от процесния договор е уговорено заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 999,84лв. В процесния договор не са конкретизирани предоставените за тази цена допълнителни услуги на ответника. Не е формирана и отделна цена за всяка една от услугите. В чл.10а ал.4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В случая в договора за потребителски кредит не са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. Не е изпълнено изискването на чл.10а, ал.4 от ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за кредит. Нещо повече, в процесния договор за потребителски кредит е определено едно общо възнаграждение за всички видове допълнителни услуги. Освен това възнаграждението е уговорено и се дължи независимо от това дали ще се ползват услугите или не, съответно дали ще се ползва една от тях, част от тях или всички заедно. Т.е. дължи се възнаграждение само за съществуващата за потребителя възможност в един момент от действието на договора да ползва някоя от допълнителните услуги. Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето изискват потребителят/кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение за реалното ползване на определена услуга, а не за евенуалното или хипотетично ползване на такава.
Налага се извода, че е налице неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която потребителят/кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 999,84лв. Предвид това уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл.10 ал.2, предл. второ и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК.
Клаузата в споразумението, че 15% от общия размер на възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходите на кредитора, макар и формално да съответства на буквата на чл.10а ал.1 от ЗПК, по същество противоречи на закона. Това е така, предвид, че само 15% покриват разходите на кредитора, то останалата част по същество е печалба за същия. Налага се извода, че тази договорна клауза заобикаля императивното правило на чл.19 ал.4 от ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от сключения между страните договор за потребителски кредит това възнаграждение не е включено в ГПР. Следователно ако се добави към тази величина, то безспорно ще надхвърли лимита, предвиден в разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК. Предвид на това уговорката за заплащането се явява нищожна, по аргумент от чл.21 ал.1 от ЗПК. Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата е в размер, надвишаващ предоставената по договора за кредит главница. При отпуснати и усвоени по договора за потребителски кредит 1000лв, общото задължение на ответника възлиза на 2483,52лв.
При тези данни съдът приема, че споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги, инкорпорирано и в договора за кредит, е нищожно и поради противоречие с добрите нрави - на основание разпоредбата на чл.26 ал.1 от ЗЗД.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен и искът следва да се отхвърли. Затова
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД против Х.З.У. иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че ищецът има вземане в общ размер на 1962.46лв, от които главница в размер на 852.67лв, договорно възнаграждение в размер на 321.91лв и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 787.88лв, представляващо неизплатено задължение по договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: