№ 760
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. И.
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от С. Р. К., ЕГН
********** срещу решение № 261369/23.11.2020 год постановено по гр.д. 17470/2017 год по
описа на ВРС
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба - липсва
изрично изразена воля на завещателя завещанието да произведе действие и след развода, а
не чрез конклудентни действия. Липсват доказателства от които да се приеме извода,че
завещателят е дал дъгласие завещанието да произведе действие след развода между
страните. Не следва да се кредитират показанията на разпитаната по делото свидетелка
С.,която е заинтересована от изхода на спора. Претендира се отмяна на решението на ВРС и
постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
1
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените
в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявени са искове от С. Р. К., ЕГН ********** против И. Р. Г., ЕГН
**********:
- с правно основание чл. 108 от ЗС, за приемане за установено, че ищцата е
собственик на ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор 10135.1501.94.3, по
КК и КР на гр.Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 39 кв.м, а по документ за
собственост от 53 кв.м., /описано подробно / , ведно с прилежащото избено помещение с
площ от 11,55 кв.м., както и ½ ид. части от избен коридор, придобит на основание . Договор
за доброволна делба от 29.01.2009г., сключен между Р. Г. Г. и Р. Т. Г. и наследствено
правоприемство от Р. Г. Г. и евентуално- давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г.
като добросъвестен владелец и наследствено правоприемство, както и за осъждане на
ответника да предаде на ищеца владението върху същия недвижим имот
- с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на
евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 40,90 % идеални части
от ПИ с идентификатор 10135.1501.94 по КК и КР на гр. Варна, с площ по кадастрална
схема от 290 кв.м., а по предходен документ за собственост от 276 кв.м., с номер по
документ за собственост - УПИ V-16, w кв.284-А, девети подрайон, по регулационния план
на гр.Варна, идентичен с ПИ 16, в кв.284 по KP-Варна / при описани съседи/ , от които:
А. 36,35 % ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1501.94 по КК и КР на гр.
Варна, придобити по силата на договор за доброволна делба сключен между Р. Г. Г. и Р. Т.
Г. и наследствено правоприемство от Р. Г. Г., а в условията на евентуалност давностно
владение, осъществявано от Р. Г. Г. като добросъвестен владелец. и наследствено
правоприемство
Б. 4,55% ид. части от ПИ с идентификатор 10135.1501.94 по КК и КР на гр.
Варна, придобити въз основа на договор за издръжка и гледане /Нот.акт 72/1989г./, развален
частично до размера на 2/3 ид.части от прехвърлените имоти с Решение от 11.05.2000г. по
гр.дело 2363/1999 на ВРС, както и наследствено правоприемство и в условията на
евентуалност давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като недобросъвестен владелец
и наследствено правоприемство
2
- с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, предявени в условията на
евентуалност за приемане за установено, че ищцата Е собственик на 1/6 ид. части от
построената в горното дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА (еднофамилна) с идентификатор
10135.1501.94.1, по КК и КР на гр. Варна, със застроена площ по кадастрална схема от 47
кв.м, а по предходни документи с площ от 53,85 кв.м.,/ подробно описана,вкл и за съседи,
ведно с прилежащото избено помещение с площ от 12,40 кв.м., както и ½ ид. части от избен
коридор, придобити на основание договор за издръжка и гледане/ Нот. акт 72 /1989г.,
развален частично до размера на 2/3 ид.части , както и наследствено правоприемство от Р. Г.
Г. и в условията на евентуалност давностно владение, осъществявано от Р. Г. Г. като
недобросъвестен владелец и наследствено правоприемство от Р. Г. Г.
Моли и да бъдат присъдени направените по делото съдебно-деловодни
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ Е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който се
оспорва иска като недопустим по отношение на жилищните сгради /доколкото са
нередовни/, а по отношение на идеалните части от поземления имот са неоснователни.
Оспорва изцяло твърдяното от ищцата придобивно основание - наследствено
правоприемство от Р. Г. Р., б.ж. на гр.Варна.Единствен, посочен от него, по надлежния ред
/чрез завещание/, негов универсален наследник е Р. Т. И. /бивша Г./, която се е разпоредила
с придобитото имущество.Прехвърленият имот не съответства на имота с ид.
10135.1501.94.1 по КК и КР на гр.Варна.Оспорва твърдения от ищцата оригинерен
придобивен способ за Ради Радев - същият, след края на лятото на 1998г. не е упражнявал,
нито лично, нито чрез трето лице, фактическа власт върху поземления имот и жилищата в
него.Дори Р. Г. Г. да беше придобил по давност посочените имоти, то всичко, притежавано
от него, след неговата смърт е станало собственост на Р. Т. И. /бивша Г./ по силата на
завещанието ,което не е загубило действието си. Р. Г. е могъл да оттегли, отмени или
измени саморъчното си завещание, направено в полза на Р. Т., но не го е направил.
Напротив- потвърждавал е, че завещанието, което е направил в полза на Р. Т. си остава
Фактът, че Р. Г. повече от 14 години след прекратяването на брака си не е оттеглил
завещанието, , въпреки развода , представлява конклудентно действие, по смисъла на закона
и на установената съдебна практика, с което същият потвърждава действието на
завещанието.
Твърди се, че както към датата на одобряване на кадастралната карта за района,
в който се намират процесиите поземлен имот и жилища, така и към датата на смъртта на
наследодателя на страните - 15.12.2014г., е налице несъответствие между фактическото
застрояване и отразените в кадастралната карта постройки в имота. Оспорва се, че
претендираните сгради по КККР отговарят на сградите, върху които се претендира право на
собственост.
3
В условията на евентуалност, в случай, че не се установи правото на
собственост на ответницата въз основа на прехвърлителните сделки, се твърди, че същата е
придобила правото на собственост върху процесните имоти , въз основа на изтекла в нейна
полза придобивна давност, като към владението си присъединява и владението,
осъществявано от Р. Т. Г. от лятото на 1998г. за жилище с проектен ид.№ 10135.1501.94.4.3
и прилежащата му идеална част от поземления имот по договора за доброволна делба и от
2002г. за жилището с проектен номер 10135.1501.94.4.1 и прилежащата му част от
поземления имот, предмет на алеаторния договор, в неразвалената му част, до датата на
връчване на исковата молба по настоящото дело на ответницата.
Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и
в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна
страна :
Предявените по делото искове намират основанието си в разпоредбите на чл.
108 от ЗС и чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Не е спорно по делото,а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че Р. Т. И. и Р. Г. Г. / съответно майка и баща/ на страните по делото / са
сключили брак на 21.08.1966г, като бракът е прекратен с развод, с решение постановено по
гр.д.1261/2000г. на ВРС, влязло в сила на 13.05.2001 г.
Установено е от представените по делото доказателства, че със саморъчно
завещание от 1997г. Р. Г. Г. / б.ж на гр.Варна,починал на 04.12.2014г./ завещава на
съпругата си Р. Т. И. цялото си имущество. Завещанието е оставено за съхранение в
нотариална кантора и е обявено на 12.12.2014г. Наследници на Р. Г. Р. по закон са С. Р. К.
и И. Р. Г.. И. Р. Г. е направила отказ от наследството на Р. Г. Г. на 01.07.2015г., като след
отказа единствена наследница остава ищцата по делото С. Р. К.
На 17.07.2015г. с Нот. акт 99/2015 г, майката на страните Р. И., е прехвърлила
на ответницата И. Р. Г. собствеността върху имоти, като се е легитимирала със
завещанието, направено от Р. Г. в нейна полза, по времето на техния брак.
Основен спорен въпрос в настоящето производство е въпросът дали
завещанието, направено от Р. Г. Г. в полза на съпругата му Р. Т. И. по време на техния брак,
е запазило своето действие или не, доколкото разпоредбата на чл. 104 от СК /отм./
постановява отпадане на завещателните разпореждания между съпрузите след прекратяване
на брака и породила ли е сделката,обективирана в нот.акт 99/2015 год вещно
прехвърлителния ефект .
4
Настоящият въззивен състав приема становището , че е приложима нормата от
СК, към датата на на прекратяване на брака между страните /13.05.2001/ тъй като към този
момент,съгласно чл. 104 от СК /отм./, нормата води до същите правни последици -
автоматично отпадане на действието на завещанието с влизане в сила на развода ,
независимо че от датата на откриване на наследството проявяват действието си проявяват
действието си актовете за разпореждане за след смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.104
от СК е материално правна норма и урежда отношенията между страните към момента на
прекратяване на брака. Тя е диспозитивна правна норма. Няма пречки бившите съпрузи да
предвидят нещо друго или да уредят взаимоотношенията си по друг начин – нормата се
задейства, само в случай,че съпрузите не са уговорили нещо друго., за разлика от
Императивни правни норми, които не допускат отклонение от предписаното правило.При
диспозитивните норми законодателят позволява на нормените адресати да преценяват
своите интереси и им разрешава да се отклонят от правната норма,ако не уговорят нещо
друго ,прилага се правната норма.
Чл. 54 от действащия Семеен кодекс / към момента на откриване на
наследството 2014 год/ също предвижда автоматично отпадане на действието на
завещанието с влизане в сила на развода,но тази норма не се прилага в отношенията между
Р. Г. и Р. И., защото бракът е прекратен преди влизане в сила на СК / 2009 / .
Съгласно чл. 54 СК /от сега действащия от 2009 г.СК / , аналогична на
разпоредби, съдържащи се във всички предходни закони, и кодекси, уреждащи
отношенията между съпрузите след развода / чл. 41 от Наредбата-закон за брака, чл. 50 от
Закона за лицата и семейството, чл. 27 от СК от 1968 г. и чл. 104 от СК от 1985 г. / след
развода съпрузите престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите,
произтичащи от разпореждания в случая на смърт, направени преди това. Завещанието
представлява разпореждане в случай на смърт. То създава изгода за съпруга, в полза на
когото е направено именно поради качеството му на съпруг. Поради това,ако съпрузите се
разведат, няма основание за запазването му. Изгубването на качеството на наследник на
съпруга след развода настъпва автоматично и съдът следва да го съобрази при уреждане на
споровете във връзка с наследственото имущество. / В този смисъл е и Определение № 323
от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2016 г., I г. о., ГК/ . Както сочи текста на СК
„губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт”. Да губят се
автоматично, освен ако не е уговорено нещо друго. При положение, че тези норми са
диспозитивни, няма пречки страните да уредят взаимоотношенията си след брака по друг
начин – напр. всеки да направят дарение на другия, да си учредят вещно право на порзване,
да направят завещание и др. А щом може да се уговори нещо друго, няма пречки това
друго да настъпи и по друг начин- чрез изрично изявление или конклудентни действия,стига
да не е необходима специална нотариална форма/ нотариален акт/.
Целта на цитираните по горе норми,според настоящия състав е да не бъде
ощетен единият от съпрузите ,а не да бъде наказан другият съпруг , който може да не носи
5
никаква вина за развода . Текстовете се обосновават на предположението, че завещателят
не би облагодетелствал лицето,което вече не му е съпруг. Разводът като резултат на
дълбоко разстройство на брака обикновено е съпроводен с неприязнени отношения между
съпрузите и е неестествено при така настъпилото изменение в отношенията между тях да
остане в сила направеното завещание. Разбира се това предположение е оборимо.
Безспорно, независимо,че такова посочване,каквото е направено в чл.54 от СК/
2009 год/ не е имало изрично разписано в предишните закони, уреждащи имуществени
отношения между съпрузите след прекратяване на брака им , но както приема и ВКС,в
цитираното по горе решение/ , което е възприето и в цитираната от ВКС правната теория/
"Семейно право", д-р Н. М., изд. 1956 г., с. 250./ , наследодателят може да запази
действието на завещанието, ако заяви, че желае то да остане в сила, или волята му в същия
смисъл може да бъде изведена от конклудентни действия. /. Това е логично с оглед целта на
нормите, цитирани по горе,още повече, че вече изрично е посочено в чл.54 от СК .
Т.е. продължаването на действието на завещанието може да бъде продължено,
както с изрично изявление / посочено изрично в чл.54 СК/,така и с конклудентни действия,в
хипотезата на чл.104 СК / 1985 год /.
Под конклудентни действия разбираме такива действия, които несъмнено
изразяват желание за настъпване на правните последици,каквито последици би имало и
направеното изрично волеизявление. При волеизявленията направени с конклудентни
действия – за наличието на воля у страните, се съди по определени външни белези ,т.е.
извършват се действия, които недвусмислено потвърждават волята на лицето за настъпване
на определени последици . В конкретния случай, за конклудентни действия на завещателя
би следвало да се приемат такива действия от които се предполага неговото намерение да
продължи действието на завещанието, независимо от настъпилия развод между съпрузите
Настоящият състав приема,че завещателят Р. Г. е изразил изрична воля
направеното от него завещание в полза на Р. Т. И./ Г./ да продължи своето действие
независимо от факта, че бракът е прекратен, т. е да не настъпи правната последица
предвидена относно имуществени взаимоотношения между съпрузите след развода . Видно
от показанията на свидетелката Й.С., която като близка на семейството е имала преки и
непосредствени впечатления, е че Р. Г. е изразил изрично воля за това,като е казал : „ Няма
да го изтегля! След моята смърт тя ще го наследи и тя ще каже на кого да остане!“, както и :
„ Да,закачали сме го Ради за това, говорили сме да оттегли завещанието си, но той каза, че
няма да го изтегли. Тя трябва да го наследи”. Това е обстоятелство, което свидетелката го
знае от завещателя лично. Следва да се отбележи,че това изявление Р. Г. го е направил след
развода и след като е разбрал, че Р. И./ неговата бивша съпруга/ е изтеглила своето
завещание, което е направила в полза на Р. Г.. Изразеното от Р. Г. пред свидетелката,
съпоставено с факта, че същият не е изтеглил своето завещание , въпреки действията на
бившата си съпруга, потвърждава извода че е налице воля за продължаване действието на
6
завещанието, въпреки разпоредбата на чл.104 СК / отм/ Изричното изявление е потвърдено
и с конклудентно действие - непредприемане на действия за изтегляне на саморъчното
завещание от нотариуса, при когото се съхранява,независимо от продължителното време
след развода до момента на смъртта му и въпреки знанието за оттегляне завещанието от
страна на Р. Г.. С това изявление и впоследствие поведението на завещателя, последният е
променил правните последици от диспозитивната правна норма на чл.104 СК / 1985- отм/ .
Съдът кредитира показанията на свид. Й.С. като непосредствени, обективни и
безпристрастни. Възражението на въззивницата относно показанията на свидетелката,съдът
приема за неоснователни и недоказани. Показанията на свидетелката не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
Поради това съдът намира, че завещателното разпореждане, извършено от Р. Г.
Г. със саморъчно завещание от 1997г., в полза на Р. Т. И. е запазило своето действие след
развода и е породило своето действие при откриване на наследството на 04.12.2014г. на Р.
Г.. Със смъртта на Р. Г. Г., по силата на завещанието , цялото притежавано от него
имущество към момента на смъртта му е преминало в патримониума на Р. Т. И..Със
завещанието е изчерпано имуществото Р. Г. и не е налице такова, което да бъде наследено
от наследниците по закон Не са налице права,които да бъдат наследени от ищцата С. Р. К.
.независимо от отказа от наследство на И. Р. Г. .
С оглед изложеното, съдът не обсъжда въпроса какво включва имуществото на
Р. Г.
Прехвърлителната сделка в полза на ответницата И. Р. Г. е произвела своето
вещно прехвърлително действие.
На това основание исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
В обобщение, решението на ВРС,като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди .
Предвид изхода на спора, на въззиваемата страна следват да се заплатят от
въззивницата, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,разноските пред въззивната инстанция в
размер на 1000 лв,съобразно представения списък и доказателствата към него.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261369 / 23.11.2020г.постановено по гр.дело №
17470 описа за 2017г., на ВРС .
ОСЪЖДА С. Р. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. Г., ЕГН
**********,направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1000 лв,на
осн.чл.78 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните е
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8