Решение по дело №1614/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 224
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Ангел Ташев
Дело: 20215220101614
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. П***, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А** Ташев
при участието на секретаря Наталия Д.
като разгледа докладваното от А** Ташев Гражданско дело №
20215220101614 по описа за 2021 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от ИВ. ЕМ. Б.,
ЕГН ********** и СЛ. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П***, ул. „О*** С***” ***,
чрез пълномощник адвокат И.Н. Ц. от АК - П***, със съдебен адрес: П***, ул. „Х*** О***“
*** против Н. ДЖ. ИС., ЕГН ********** от П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, В. Г. Ф.,
ЕГН ********** от П***, ул. „К*** Ч***" *** и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г*** П***"
***. *** ***.
В исковата молба се твърди, че ищците са закупили по време на брака си поземлен
имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П***, с административен адрес: ул.
„Г*** Б***” № ***, с площ *** кв. м.. незастроен. Придобиването е станало с нот. акт №
***, *** дело № *** г. на нотариус Ю*** В***.
Твърдят, че ответниците са съсобственици на съседния имот с идентификатор ***
като В.Ф. е придобил възмездно права в този имот по време на брака си с Т. Ф..
Сочат, че ищците депозирали в общ. П*** инвестиционни проекти за строеж на
жилищна сграда в имота като проектите били съобразени с кадастралната карта. При
извършеното геодезическо замерване на имота се установило, че ответниците владеят част
от поземления имот на ищците, която представлявала ивица по цялата имотна граница
между двата имота, като навлизането било с 0.80 м. в южната част на границата и 1.50 м. в
северната част. По този начин ответниците владеят около 25 кв. м. от имота на ищците. Тази
част е при съседи: от изток - югоизток имот ***. от запад-северозапад имот ***, от север
имот *** и от юг - улица „Г*** Б***“, заснета като имот ***. Посочва, че данъчната оценка
1
на 25 кв. м. от имота е 572,50 лева.
Твърдят, че в североизточната част на границата ответницата Н. ДЖ. ИС. държала
една незаконна постройка, представляваща навес, като част от този навес навлизал в имота
на ищците. Същият бил едноскатен, с наклон към имота на ищците като над навеса
преминавала водосточна тръба от жилищната сграда, която отвеждала дъждовните води в
имота на ищците. По този начин навесът създавал пречки на ищците да ползват изцяло и
необезпокоявано имота си. Сочат, че с писмо изх. № 44-Д-240/29.05.2018 г. на кмета на общ.
П*** е даден 14- дневен срок на Н.И. да премахне навеса, но до този момент това не е
изпълнено.
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на
25 кв. м., представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната
карта на гр. П***, с административен адрес: ул. “Г*** Б***” № ***, с площ *** кв. м.,
незастроен, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на трайно
ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и *** и да
осъди ответниците да предадат владението на ищците върху тази част от поземлен имот с
идентификатор ***.
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС се иска от съда да осъди
ответникацата Н. ДЖ. ИС. да премахне навес, построен на границата между имоти *** и ***
по кадастралната карта на П***, попадащ частично в имот *** и частично в имот ***.
Претендират се разноски. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание, ищцовата страна се представлява от процесуалния си
представител адвокат И.Ц. от АК гр. П***, който моли съда да уважи предявената искова
претенция. В срок депозира писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците В.Ф. и Т. Ф., чрез пълномощника си адвокат
Ц.И. Х. от АК П***, депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
допустимост и неоснователност на исковата претенция. Оспорват изцяло исковете и молят
съда да ги отхвърли.
Посочват, че с нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, т. ***, peг. №
***, н. д. № *** г. /*** г./ по описа на Нотариус А*** И*** и нотариален акт за поправка на
нотариален акт за продажба на недвижим имот *** т. ***, peг. № ***, н. д. № *** г.
/03.12.2008 г./ по описа на Нотариус А*** И***, ответниците са придобили право на
собственост върху *** ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана на гр. П***, на улица „Ц***
С***“ № *** целия с площ от *** кв.м., ведно с построената в имота масивна едноетажна
сграда /търговски обект/, със застроена площ от *** кв.м., находяща се в югозападната част
на имота и ведно с припадащото се право на строеж. Във връзка с горното твърдят, че са
придобили правото на собственост върху масивна едноетажна сграда /търговски обект/ със
застроена площ от *** кв.м., ведно със застроената под сградата площ от *** кв.м., като
търговският обект е владян от момента на придобиването му до настоящия момент.
2
Посочват, че за гореописания УПИ ***, през месец март 2009 г. е изработена
геодезична снимка от лицензирана геодезическа фирма „ОГИВА“ ЕООД гр. П***, в която е
отразена ситуацията на съществуващите в имота сгради и огради и от която било видно
местоположението на съществуващата вътре в имота ограда, описана като „съществуваща и
материализирана на място граница“ в раздел II на нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имот № ***.
Сочат, че от УПИ ***, са обособени два нови поземлени имота - ПИ с идентификатор
***, с площ *** кв.м. и с адрес: гр. П***, ул. „Г*** Б***“ № *** и ПИ с идентификатор ***
с площ *** кв.м. и с адрес: гр. П***, ул. „Ц*** С***“ № ***.
Твърдят, че с нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот, вписан в АВ с
вх. peг. № 4589, дв. вх. per. № *** г., акт № ***, ***, нот. дело № *** г., представляващ
нотариален акт № ***, ***, peг. № *** н. д. № *** r. /22.05.2017 г./ по описа на Нотариус
Ю*** В***, е извършена делба на посочените по-горе 2 бр. ПИ, като: ПИ с идентификатор
*** е получен в дял от Д*** В*** Ф***, а ПИ с идентификатор *** е получен в дял от В. Г.
Ф. и Н. ДЖ. ИС., при права ***/*** ид.ч. за Ф. и ***/*** ид.ч. за И., като ответниците
владеят придобитите от тях *** кв.м. застроена площ под масивна едноетажна сграда
/търговски обект/, а останалата част от ПИ в размер на *** кв.м. се владее от ответницата И..
Твърдят, че в раздел II на горецитирания нотариален акт за доброволна делба,
съделителите изрично са се споразумели и са заявили, „че те, респективно техните
универсални и/или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по сега
съществуващата и материализирана на място граница между имотите, както и че няма да си
дължат суми за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и
имуществени отношения и са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и
окончателно всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.
Във връзка с изложеното сочат, че съгласно цитираното изрично споразумение,
съделителите, респективно техните универсални и/или частни правоприемници, ще
осъществяват правата си по съществуващата към момента на споразумението /22.05.2017 г./
и материализирана на място граница между имотите, независимо, че тази материализирана и
съществуваща на място граница между имотите не съвпада с имотната граница между тях по
КККР на гр. П*** и че същата е поставена навътре в ПИ с идентификатор ***, като по този
начин на практика се намалявала неговата площ, а се увеличава площта на ПИ с
идентификатор ***, като за тази промяна в площта на имотите, съделителите изрично са се
споразумели, че те и техните правоприемници няма да си дължат суми за уравняване на
дяловете и нямат и няма да имат повече претенции един към друг относно имотите.
Посочва, че именно тази промяна в площта на имотите е процесната площ от около
25 кв.м..
Твърдят, че при покупката на процесния имот от ищците, продавачката Д*** Ф*** се
е легитимирала пред тях именно с горепосочения нотариален акт за доброволна делба и
3
същите били запознати с неговото съдържание, както и че купуват имота при условието,
договорено в раздел II на съшия.
Посочва, че съществуващата към момента на споразумението от 22.05.2017 г. и
материализирана на място граница между имотите е оградата, която е отразена в
изработената през месец март 2009 г. геодезическа снимка и която съществувала и към
настоящия момент, и ищците следвало да осъществяват правата си по нея, съгласно
условието, договорено в раздел II на нотариалния акт за доброволна делба на недвижим
имот № 135, при което условие са закупили имота и не следва да имат каквито и да било
претенции.
Претендират разноски.
В проведеното съдебно заседание ответниците – В*** и Т*** Ф.и, чрез процесуалния
си представител адвокат Ц.Х. молят съда да отхвърли исковата претенция като
неоснователна. Депозира в срок писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. ДЖ. ИС., чрез пълномощника си адвокат Ч.Ч.
от АК П***, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
допустимост и неоснователност на исковата претенция.
Оспорва обстоятелството, че ответницата е навлязла в имота на ищците и фактически
ползва процесната част без правно основание. Твърди, че между процесиите имоти имало
материализирана имотна граница, която реално е съществувала към момента на обособяване
на двата имота, съответно с идентификатори: ***, собственост на праводателя на ищците и
*** собственост на ответниците. Сочи, че същата е съществувала и е съобразена от
ответниците и праводателите на ищците, при извършването на доброволна делба между тях,
като е постигнато изрично съгласие в пункт II от нотариален акт за доброволна делба на
недвижим имот с №***, том I, нот. дело № ***г., че съделителите, респективно техните
универсални или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по сега
съществуващата и материализирана на място граница между имотите, което обстоятелство е
съобразено с грешката открита в изработения ПУП и за двата имота. С това обстоятелство
ищците изрично са били запознати и са се съгласили при закупуването на процесния имот.
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС посочва, че към момента на
подаване на настоящата искова молба в имота на ответницата И. не съществувал описаният
в исковата молба навес, тъй като е премахнат още през 2018 г. по препоръка на служителите
на общ. П***.
В проведеното съдебно заседание ответницата Н*** И., чрез процесуалния си
представител адвокат Ч.Ч. моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Депозира в срок писмена защита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От приложения по делото нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот от
4
22.05.2017 г. с № ***, ***, рег. № *** н.д. *** г. на по описа на Нотариус Ю*** В*** с
район на действие РС П*** се установява, че е извършена доброволна делба между Д***
В*** Ф***, В. Г. Ф. и Н. ДЖ. ИС., като ПИ с идентификатор *** е получен в дял от Д***
В*** Ф***, а ПИ с идентификатор *** е получен в дял от В. Г. Ф. и Н. ДЖ. ИС., при права
***/*** ид.ч. за Ф. и ***/*** ид.ч. за И.. Посочено е, че имотите предмет на делбата, са
обособени от поземлен имот с идентификатор № ***. В раздел II на нотариалния акт е
уговорено, че „съделителите се споразумяват и заявяват, че те, респективно техните
универсални и/или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по сега
съществуващата и материализирана на място граница между имотите, както и че няма да си
дължат суми за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и
имуществени отношения и са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и
окончателно всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
31.05.2017 г. с рег. № ***, ***, рег. № ***, дело № *** г. по описа на Нотариус Ю*** В*** с
район на действие РС П***, че ищецът ИВ. ЕМ. Б. е закупил ПИ с идентификатор *** от
Д*** В*** Ф***. В нотариалния акт е посочено, че при съставянето на акта са представени
следните документи, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените
изисквания на закона: нотариален акт за доброволна делба, вписан в АВ с вх.рег.№ 4589, дв.
вх. рег.№ *** г., акт № ***, ***, н.д. № *** г.; скица на поземлен имот № 15-
240538/25.05.2017 г., издадена от СГКК- П***; удостоверение за данъчна оценка изх. №
Д0004688/29.05.2017 г., издадено от община П***; платежен документ; декларация по
ЗМИП; декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК; декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД; вносни
бележки за внесен местни и държавни данъци и такси. От удостоверение за сключен
граждански брак от 07.10.2006 г. се установява, че ищците са сключили граждански брак с
акт за граждански брак № Ц-861 на общ. Пловдив, поради което се явяват и съсобственици
на горепосочения ПИ с идентификатор ***.
От нотариален акт за продажба на недвижим имот от *** г., т.***, дело № *** г. по
описа на Нотариус А*** И*** с район на действие РС П*** и нотариален акт за поправка на
нотариален акт за продажба на недвижим имот *** т. ***, peг. № ***, н. д. № *** г.
/03.12.2008 г./ по описа на Нотариус А*** И***, се установява, че ответникът Ф. е придобил
право на собственост върху *** ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана на гр. П***, / ПИ ***/
на улица „Ц*** С***“ № *** целия с площ от *** кв.м., ведно с построената в имота
масивна едноетажна сграда /търговски обект/, със застроена площ от *** кв.м., находяща се
в югозападната част на имота и ведно с припадащото се право на строеж. Не се оспорва от
ответниците Ф.и, че по време на изповядване на сделката В.Ф. е имал сключен брак с Т. Ф.,
поради което и двамата се явяват съсобственици.
Представени са скица, протокол за трасиране, означаване и координиране на
границата на поземлен имот с идентификатор ***, геодезическа снимка.
Установява се от писмо с изх. № 44Д-240/29.05.2018 г. на общ. П***, че по повод
5
жалба от ищеца И.Б., е извършена проверка на 22.05.2018 г. на място от служители на общ.
П***, при която било установено, че в поземлен имот с идентификатор *** има изградена
двуетажна жилищна сграда собственост на Н.И.. Между жилищната сграда и
съществуващата ограда бил изграден навес с дълбина 10,20 м., чиято широчина в предната
част е 2,60 м., а в дъното е 2,80 м.. Навесът бил едноскатен с наклон към съседния имот, от
дървена конструкция, покрита с талашитени плоскости и битумни керемиди. Оградата била
изградена от тухлена зидария с дебелина 0,12 м. и височина 1,85м, като над нея била
поставена дървена рамка с прозорци с височина 0,75 м., върху която лягал навеса. Поставен
бил и улук без водосточна тръба като в същото време водосточната тръба от жилищната
сграда минавал над навеса и дъждовната вода се изливала в чуждия имот /на ищците/. За
изградения навес не били представени строителни книжа и документи. Установява се също,
че ответницата И. оспорвала имотната граница. Били дадени предписания. В срок от 14 дни
от получаване на настоящето писмо ответницата И. била задължена да премахне доброволно
изпълнения навес.
Представени са геодезическа снимка и обяснителна записка касаещи горепосочения
имот.
По искане на ответниците са допуснати до разпит в качеството на свидетели - А***
А*** И*** и Ц*** С*** Р***.
От показанията на свидетеля А*** И*** се установява, че е запознат с процесните
имоти, тъй като там била бащината му къща. Изяснява, че първоначално били един общ
имот, като баща им го разделил на два по-малки и ги дал на него и брат му. Сочи, че в имота
на ищците била останала бащината им къща, като след смъртта на родителите му бил
продаден на Д*** В***. Споделя, че в имота имало вътрешна ограда, с цел да бъде разделен
на две части /тази на свидетеля и на брат му/. Изяснява, че оградата е била изградена от
единична тухла, зидана на около 2 м. височина, като половината била стената от бащината
му къща, която Д*** В*** била бутнала, а след това била поставена в тази част телена
мрежа. Сочи, че оградата съществува и към настоящия момент. Споделя, че продал своята
част от имота на ответницата И. преди 10 г.. Изяснява местоположението на канализацията в
имота на И. – „както оградата точно по оградата върви и излиза на улицата. Тази
канализация аз съм я правил, аз плащах отвън да се циментира улицата. Канализацията
върви по оградата откъм на В*** заведението. Сочи, че бащиният имот „май го делихме
имота, но не си спомням много с Д*** В***“, като уговорката им била, „оградата, мрежата
после кокошкарската и така да си остане“. Споделя, че когато е продал мястото си на И.
имало навес, за който изяснява, че „този навес представляваше следното - както е къщата на
втория етаж имаше тераса, която гледа към другия имот, гледа към имота на Б.. От тази
тераса, отгоре има поставени греди хванати за терасата, терасата е един метър и още един
метър и двадесет бяха тия греди, ритловици и опират на терасата. Това отгоре беше с
талашитени плоскости. Имаше монтирани улуци върху тези талашити.. Сочи, че от
общината накарали И. да го бутне и свидетелят помолен от И. сторил това преди 3 години.
Споделя, че улуците на навеса също били премахнати, а улукът от къщата бил вкаран с
6
чупка в канализацията. Преди да бъде бутнат навеса улуците отвеждали водата, като от
едната страна изтичала в имота на ищците, а водата от улука на къщата изтичала върху
покрива на навеса. Изяснява, че към настоящия момент е поставил в дъното на имота на
терасата и оградата една ламарина, за да не вали поставени от него вещи, като изяснява, че
водата от ламарината отивал в двора на ищците.
От показанията на свидетеля Ц*** Р*** се установява, че познава свидетелят А***
И***, тъй като през 1992 г. започнал работа при него като сервитьор в заведение, което се
намирало на ул. „Ц*** С***“ /имотът собственост към момента на И./, като зад него имало
изграден навес. Споделя, че преди 2-3 години помогнал на свидетеля И*** да свали „едни
тръби и едни плоскости“. Сочи, че този навес вече не съществувал. Сега в имота имало една
ламарина, която била подвижна и сложена да не се мокрят вещи.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и
подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От неоспореното от страните заключението на СТЕ, което съдът кредитира като
компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи, се установява, че част от
имота на ищците е ограден с междусъседска ограда и е присъединена към имота на
ответниците, като тази част е с площ около *** кв.м. Към експертизата е приложена скица
/приложение № 1/, в която границата между процесиите имоти е означена с червена линия,
а съществуващата на място междусъседска ограда е означена със зелена линия - А-Б-В и
процесната част е оцветена с жълто. Вещото лице посочва, че на място, в дъното на имотите,
съществувала дървена плоскост, използвана като покривна, опряна в западния и северния си
край на междусъседски огради, в т. ч на имоти с трети лица, а в източния си край - на
плочата на балкона на сграда с идентификатор ***.1, собственост на ответницата Н.И.. В
приложената към заключението комбинирана скица балконът е оцветен в синьо. Вещото
лице уточнява в съдебното заседание, че тази поставена плоскост не представлява
конструкция, тъй като нямало греди и колони. Уточнява, че това не е останала част от
процесния навес.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от правна страна:
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.109
ЗС.
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да
установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като
правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз
основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху
спорната вещ на собственика. Следователно фактическият състав за уважаване на иска
предвижда кумулативно наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) ищците
7
да са собственици на вещта предмет на иска – процесната част от поземлен имот с
идентификатор ***, в размер на 25 кв.м.; 2) ответниците да владея тази част 3) това
владение да е без правно основание. По силата на чл.154, ал.1 ГПК на ищеца принадлежи
правното задължение да установи наличието на посочените предпоставки, като това
доказване следва да бъде пълно и главно.
Първата предпоставка за уважаване на ревандикационен иск е установяване в полза
на ищцовата страна на право на собственост на заявено от нея основание върху спорната
част от поземлен имот с идентификатор ***.
Не е спорно между страните, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П***, с административен адрес: ул. “Г***
Б***” № ***, с площ *** кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с
идентификатори ***, ***, *** и ***. Последното е прието от съда за безспорно между
страните с доклада по делото. Доказва се и от приложения по делото нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 31.05.2017 г., № ***, ***, рег. № ***, дело № *** г.
на нотариус Ю*** В*** с район на действие РС П***.
По отношение на изложеното от ищците, че ответниците упражняват фактическа
власт върху процесната част от имота съдът счита, че се доказва по категоричен начин от
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, от което се
установява, че част от имота на ищците, а именно процесната част, е ограден с
междусъседска ограда и е присъединена към имота на ответниците, като тази част е с площ
около 23 кв.м., респ. същата се владее от ответниците. Следователно налице са първите две
предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Във връзка с горното съдът счита, че
не може да бъде споделен доводът на ответниците Ф.и, че те не владеят процесната част от
имота на ищците, тъй като са придобили правото на собственост върху масивна едноетажна
сграда /търговски обект/ със застроена площ от *** кв.м., ведно със застроената под сградата
площ от *** кв.м., а ответницата И. е придобила останалата част от поземления имот в
размер на *** кв.м. Видно е от представените нотариални актове за продажба на недвижим
имот от *** г., т.***, дело № *** г. по описа на Нотариус А*** И*** с район на действие РС
П*** и за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот *** т. ***, peг. № ***,
н. д. № *** г. /03.12.2008 г./ по описа на Нотариус А*** И***, че ответниците Ф.и са
придобили идеални части от имота /ПИ ***/, сега ПИ с идентификатор ***, а не реална част
от него, поради което техните *** идеални части от имота не могат да бъдат точно
индивидуализирани и да се приеме, че са именно тези намиращи се под тяхната сграда.
Основният спорен по делото въпрос е дали имотът се владее на правно основание.
В тази насока ответниците противопоставят на ищците правоизключващото
възражение, че между имотите собственост на страните имало материализирана граница,
която реално е съществувала към момента на обособяване на двата имота и е съобразена от
ответниците и праводателя на ищците при извършването на доброволна делба между тях с
нотариален акт за доброволна делба на недвижим имот с №***, том I, нот. дело № *** г. и
8
въз основа на същата ищците нямали право да отправят претенции срещу ответниците за
процесната част от имота.
Безспорно в раздел II от горепосочения нотариален акт за доброволна делба е
уговорено, че съделителите изрично са се споразумели и са заявили, „че те, респективно
техните универсални и/или частни правоприемници, ще осъществяват правата си по сега
съществуващата и материализирана на място граница между имотите, както и че няма да си
дължат суми за уравняване на дяловете с оглед на други техни облигационни и
имуществени отношения и са заявили, че с настоящата спогодба уреждат напълно и
окончателно всичките си имуществени и сметни отношения и нямат и няма да имат повече
претенции един към друг, относно имотите, предмет на договора за делба.“.
Съдът счита, че уговорката между съделителите по своята правна същност също
представлява извънсъдебна спогодба. Тъй като същата е неясна и двусмислена, се налага да
бъде издирена истинската обща воля на съконтрахентите, като се приложи общото
тълкувателно правило на чл.20 ЗЗД. Тълкуването на волята на страните, изразена в
договора, е дейност на съда, която се осъществява при спазване на критериите, определени в
нормата на чл.20 ЗЗД, и при зачитане на принципа на договорната автономия и на
обвързващата сила за страните на предоставените права и поетите задължения. Изрично в
договора за доброволна делба е уговорено, че праводателят на ищците Д*** В*** Ф*** е
получила в собствен дял ПИ с идентификатор *** с площ от *** кв.м., т.е. тя се легитимира
като собственик на имота с посочената площ и именно този имот със същите
индивидуализиращи белези е прехвърлила в собственост на ищците с нотариален акт № ***,
*** дело № *** г. на нотариус Ю*** В***. Ответниците от своя страна са получили в техен
дял ПИ с идентификатор ***, при права ***/324 ид.ч. за Ф. и ***/*** ид.ч. за И., т.е. те са
собственици на това, което е обективирано в самия договор. В тази насока не може да се
счита, че с уговорката в раздел II от договора, съделителите са целели в полза на
ответниците да бъде прехвърлена собствеността и върху процесните *** кв. м., тъй като ако
това беше така, процесната част от имота щеше да бъде поставена в дял на ответниците при
делбата. На следващо място с тази уговорка не може да се счита, че е учредено и право на
ползване на ответниците върху процесната част от имота на ищците, тъй като правото на
ползване е ограничено вещно, лично /с оглед на личността/, непрехвърлимо, ненаследимо
право, а така както е уговорено, „че съделителите, респективно техните универсални и/или
частни правоприемници ще осъществяват правата си ….“, навежда на извода, че това което е
уговорено, ще се прехвърли на трети лица, което е несъвместимо с правото на ползване. В
тази връзка и с оглед смисъла, който произтича от целия договор, съдът счита, че с уговорка
съделителите на практика са пренебрегнали одобрения проект за изменение на ПУП,
съгласно който са образувани двата имота, собственост на страните и при описаните в
нотариалния акт граници. Следвало е при изготвянето на проекта и в случай, че
праводателят на ищците и другите съделители /ответниците/ не са били съгласни с площта
на новообразуваните имоти и са желаели тяхната граница да бъде именно по
съществуващата ограда, да се инициира изработването на нов проект, а не фактически да
9
заобикалят закона чрез направената в раздел II от договора уговорка. По изложените
съображения съдът намира, че направената в раздел II от договора уговорка не поражда
правни последици. Ответниците от своя страна не доказаха да владеят имота на правно
основание, което да може да се противопостави на ищците.
Налице е и третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск, а именно
ответниците да владеят спорната част от имота без правно основание.
От изложеното по-горе следва изводът, че предявеният иск следва да се уважи за
процесната част, която от вещото лице се установи, че е в размер на *** кв.м. Неразделна
част от съдебното следва да бъде и Приложение 1 от приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, находящо се на лист 64 от делото.
По предявения иск с правно основание чл.109 ЗС.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно
действие, което му пречи да упражнява своето право. За да бъде уважен иска по чл.109 ЗС, с
който съдът дава търсената защита за нарушеното право на собственост от всяко
неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем,
собственикът следва да установи кое е действието, което препятства упражняване правото
на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението.
Граматическото тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в „сегашно”
време, изисква установяване на действието и съществуването му в рамките на висящия
процес, както и наличието на връзката между конкретното неоснователно действие на
ответника и обема на препятстване упражняване правото на собственост на ищеца от тези
действия, т.е. за да бъде ангажирана отговорността следва в резултат на неоснователното
действие да има позитивно изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено
вредоносно поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства – показанията на
свидетелите А** И*** и Ц*** Р***, както и от заключението на вещото лице, се установи,
че незаконната постройка, представляваща навес, част който навлизал в имота на ищците и
преминаващата над него водосточна тръба от жилищната сграда, която отвеждала
дъждовните води в имота на ищците, са премахнати преди около 2-3 години /според
показанията на свидетели/. След като процесният навес не съществува и е премахнат
доброволно от ответника И., то и предявеният иск следва да се отхвърли. За пълнота следва
да се посочи, че в хода на производството се установи, че имало поставена дървена плоскост
в дъното на двора на ответника, но от събраните доказателства по категоричен начин се
доказа, че тя не е част от процесния навес и до съда не е отправено искане за нейното
премахване.
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 в полза на ищците следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за уважения иск с правно основание чл.108
ЗС. По делото е представено пълномощно, от което се установява, че са заплатили
възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 800 лева, като не е
10
определено каква част от същото е за иска по чл.108 ЗС и каква част за иска по чл.109 ЗС. В
този случай съдът счита, че определеното възнаграждение по всеки от исковете следва да е в
размер на по 400 лева. В този смисъл ответниците следва да заплатят на ищците сумата в
размер на 400 лева разноски по иска с правно основание чл.108 ЗС.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 право на разноски има и
ответницата Н.И.. По делото е представено пълномощно, от което се установява, че е
заплатила възнаграждение на процесуалния си представител в размер на 1000 лева, като не е
определено каква част от същото е за защита по иска по чл.108 ЗС и каква част за защита по
иска по чл.109 ЗС. В този случай съдът счита, че определеното възнаграждение по всеки от
исковете следва да е в размер на по 500 лева. В този смисъл ищците следва да заплатят на
ответницата И. сумата в размер на 500 лева разноски по иска с правно основание чл.109 ЗС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:


ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. ДЖ. ИС., ЕГН ********** от
П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, В. Г. Ф., ЕГН ********** от П***, ул. „К*** Ч***" ***
и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г*** П***" ***. *** ***, че ИВ. ЕМ. Б., ЕГН ********** и
СЛ. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П***, ул. „О*** С***” ***, са
СОБСТВЕНИЦИ на *** кв. м., които са оцветени в жълто на Приложение 1 от съдебно-
техническата експертиза, което е неразделна част от настоящото решение, находящо се на
лист 64 от делото, представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта на гр. П***, с административен адрес: ул. “Г*** Б***” № ***, с площ
*** кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията „урбанизирана“, начин на
трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с идентификатори ***, ***, *** и
*** и ОСЪЖДА Н. ДЖ. ИС., ЕГН ********** от П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, В. Г.
Ф., ЕГН ********** от П***, ул. „К*** Ч***" *** и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г***
П***" ***. *** ***, на основание чл.108 ЗС, да предадат владението върху горепосочените
*** кв.м., които са оцветени в жълто на Приложение 1 от съдебно-техническата експертиза,
което е неразделна част от настоящото решение, находящо се на лист 64 от делото,
представляващи част от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.
П***, с административен адрес: ул. “Г*** Б***” № ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИВ. ЕМ. Б., ЕГН ********** и СЛ. Й. Б., ЕГН
********** и двамата от гр. П***, ул. „О*** С***” *** срещу Н. ДЖ. ИС., ЕГН **********
от П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска
ответницата да бъде осъдена да преустанови действията, с който пречи на ищците да
осъществяват в пълен обем правото си на собственост върху собствения им поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта на гр. П***, с административен адрес: ул. “Г***
11
Б***” № ***, с площ *** кв. м., незастроен, трайно предназначение на територията
„урбанизирана“, начин на трайно ползване „ниско застрояване“, при съседи имоти с
идентификатори ***, ***, *** и ***, като премахне навес, построен на границата между
имоти с идентификатори *** и *** по кадастралната карта на гр. П***, попадащ частично в
имот с идентификатор *** и частично в имот с идентификатор ***, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. ДЖ. ИС., ЕГН ********** от П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, В. Г.
Ф., ЕГН ********** от П***, ул. „К*** Ч***" *** и Т. Ф., ЛНЧ **********, ул. „Г***
П***" ***. *** ***, да заплатят, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ИВ. ЕМ. Б., ЕГН
********** и СЛ. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от гр. П***, ул. „О*** С***” ***,
сумата в размер на 400 лева, представляващи сторените в производството разноски.
ОСЪЖДА ИВ. ЕМ. Б., ЕГН ********** и СЛ. Й. Б., ЕГН ********** и двамата от
гр. П***, ул. „О*** С***” ***, да заплатят, на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. ДЖ. ИС.,
ЕГН ********** от П***, ул. „А*** С***“ *** *** ***, сумата в размер на 500 лева,
представляващи сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П*** съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П***: _______________________
12