Решение по в. гр. дело №2365/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  256

                                                      гр.Пловдив 24.02.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№2365/2019г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №2442/11.06.2019г. по гр.д.№14587/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в от ответниците в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК и е признато за установено,че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност сумата от 6500лв.,представляваща главница по договор за паричен заем от 27.06.2016г. с нотариална заверка на подписите от 28.06.2016г.,вземанията по който са предсрочно изискуеми на основание чл.3,3 от договора;1197,67лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва,съгласно чл.8 от договора за периода 16.07.2016г.-08.05.2018г. ведно със законната лихва върху главницата от 09.05.2018г. до пълното изплащане на задължението.Недоволни от така постановеното решение са останали ответниците и молят решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция по реда на чл.422 от ГПК,като въззиваемата страна счита,че предсрочната изискуемост е настъпила още с неплащането на първата погасителна вноска,което е така,тъй като страните са договорили,че предсрочната изискуемост настъпва с неплащането на която и да е от вноските.Видно от самия договор за заем жалбоподателя Д.А. е подписала същия,като относно авалирането на записа на заповед в настоящия случай е ирелевантен факт,тъй като същата е станала солидарен длъжник в момента на подписването на договора и извършването на нотариалната заверка на подписите.Следователно същата се е задължила заедно с другия длъжник Р.С. да погаси заетата сума в размер на 7000лв.

                    Жалбоподателите сочат,че са получили сумата от 7455лв.,като за целта има договор за заем с нотариална заверка на подписите,а настоящия договор е бил подписан от тях при условията на измама,тъй като им е било съобщено,че това е същия договор,но е поправен.

                   Настоящата инстанция намира,че заведената искова претенция за сумата от 7000лв.,за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е различна от сумата,посочена в друг договор за заем в размер на 7455лв.В първоинстанционното производство е бил разпитан св.А.,който е брат на жалбоподателя А.,но показанията на същия следва да се игнорират от събрания доказателствен материал по делото,тъй като на първо място същия сочи факти и обстоятелства,които са му били пресъздадени от жалбоподателите,а на второ място със свидетелски показания не може да се установяват дължимост на суми над 5000лв.Следователно показанията на св.А. следва да се изключат от доказателствата по делото,а що се касае до останалите доказателства,то никъде по делото не става ясно,че сумата от 7000лв. не е получена от длъжниците,а напротив,същата е получена от тях,като от нея са изплатени едва 500лв. по банкова сметка ***,за което има представено банково бордеро.Следва да се приеме,че договора е бил подписан от страните и от факта,че за постъпилата сума от 500лв. по банков път се сочи договор от 28.06.2016г.

                        При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.Правилно районният съд е приел,че процесната сума се дължи солидарно от двамата длъжници,тъй като договорът за заем е подписан от тях при условията на солидарност и освен платените 500лв. по банков път липсват други погасявания на вземането,поради което същото е дължимо.  

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р   Е   Ш   И:

                         ОСТАВЯ В СИЛА решение №2442/11.06.2019г. по гр.д.№14587/2018г. по описа на РС-Пловдив,IХ гр.с-в.

                          РЕШЕНИЕТО е  неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

                            Председател:                                                Членове: