Р Е
Ш Е Н
И Е №33
гр.В* 18.01.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС, гражданска колегия в
открито заседание на осми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: В* В*
при секретаря ....А* А*... и в присъствието на прокурора ......... като разгледа докладваното от съдия В* В* ..........................гр.д. №168
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Правното основание
на предявените искове е чл. 108 от ЗС и чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по
искова молба от „З*
А*“ ЕООД, ЕИК ** със седалище и адрес на управление: гр. В**, ул. „Б**“
№90 против Ц.А.Н., ЕГН ******с адрес ***.Подържа се в исковата
молба,че ищцовото дружество е собственик на недвижим имот: Дворна площ-Зърнобаза с
площ от 12 613 кв. м.,
съставляваща УПИ VIII-611, в квартал
43, по регулационния план на с. Д*,
общ. Р*, обл. В*, одобрен със Заповед№358/1974 г., регулационните сметки са
уредени при граници и съседи: УПИ Х-612, УПИ VII-609, УПИ VI-608, УПИ V-607,
УПИ IV-606, Г* Д*, ж.п. линия В*-С*, ведно с построените в него сгради, а именно:
-Масивна стопанска сграда – склад, представляваща метална конструкция на един етаж със застроена плащ 745
кв.м
-Масивна
стопанска сграда – Анализна
будка и кантар , представляваща
монолитна конструкция на един етаж със застроена площ 120 кв.м , в едно
с електронна автомобилна везна.
-Масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м
„З* а*“ ЕООД
е собственик на описаният по – горе
недвижими имот ведно с построените в него сгради от
11.05.2020г. съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт №142,
том I, рег.№ 834, дело № 103, от 11.05.2020 г., на
Нотариус К* Г*, район на действие РС – Б*, вписана с
рег.№736 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан СВ на АВ гр. Б* с акт № 23,
том 3, дело № 173/2020 г., вх.рег. № 619, от 11.05.2020 г. на СВ на АВ гр. Б**, и Нотариален
акт за поправка на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,
акт №159, том I, рег.№ 896, дело № 114, от 19.05.2020 г., на
Нотариус К* Г*, район на действие РС – Б*, вписана с
рег.№736 в регистъра на Нотариалната камара, вписан СВ на АВ гр. Б* с акт № 41, том
3, дело № 189/2020 г., вх.рег. № 663, от 19.05.2020 г. на СВ на АВ гр. Б**.
Подробно описаният недвижим имот, Дворна площ-Зърнобаза с площ от
12 613 кв. м., съставляваща УПИ VIII-611, в квартал 43, по регулационния
план на с. Д*, общ. Р**, обл. В**, одобрен със
Заповед№358/1974 г., „ Златия агро „ ЕООД го купува от „АСМ"
ЕООД със седалище и адрес на управление град М**, ул. "Г* М*" № *,
вписано в АВ,
ЕИК: ***, с Управител и представляващ К* Й*И*, който от своя страна
придобива подробно описаният по- горе имот по силата на Нотариален акт за покупко-продажба, № 122,
том 15, рег № 3338, дело 2958, от 2006г. нотариално заверен от И.Д. Нотариус и
Съдия по Вписванията В* С*, при Района на районен съд Б* и вписан в Служба по вписванията на АВ гр. Б* с акт № 122
том ХV per. №3338 дело 2958 от 21.09.2006 г. на СВ на АВ гр. Б*, от „А*“
ЕООД със седалище и адрес на управление град М*, ул. "Г*М*" № 5, вписано в АВ, ЕИК: **, с Управител и представляващ К** Й** И**, който на свой ред придобива имота подробно описан
по-горе по силата на Нотариален акт за покупко-продажба, № 48, нотариално
дело № 68 от 2001г. нотариално заверен от Съдия по вписванията при РС Б** А** А** , при Районен съд Б**
и вписан в Служба по вписванията при Районен съд Б** с per. № 412 от 27.03.2001 г., книга том № 92, стр.
412 на СВ на АВ гр. Б*, от „З* х*“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В* , вписано в регистъра за търговски дружества при
Видински окръжен съд под № 51, том 2, стр. 78 по ф.д. № 72 по описа на ВОС за
1999 год., БУЛСТАТ № ** Ю
, данъчен №**.
Подробно описаният по – горе
имот е актуван с Акт за частна държавна
собственост Акт № 98 от 10.07.1997 г., на Областен управител на област М**, Х* К*, регистър 1 , картотека Д, досие (РЗ) 70. На един по
късен етап , при прехвърлянето на община Р* към В* област, отново е извършено актуване на имота с Акт за
частна държавна собственост, Акт №189 от 18.11.1999г.,на Областен управител на
област В* В* Йонов,
регистър 1, картотека Д Досие (РЗ) 70 М .През цялото това време от 27.03.2001г.
до настоящият момент „ З* А* „ ЕООД, както и преди това нейните праводатели, са владели и ползвали имота в едно
построените е в него сгради като собственици.
На 28.05.2020г. представители на ищеца били призовани в РУ на МВР гр. Белоградчик за снемане на
сведения по жалба подадена от Ц.А.Н.,
по която е образувана преписка №
.№242000-1769/2020 г. от където станало ясно,
че същият заявява собственически претенции към една от сградите собственост на
„ З* А* „
ЕООД, а преди това и на нейните
праводатели съгласно подробно описаните по -горе Нотариални актове, както и
актове за частна държавна собственост подробно описани по – горе. По жалбата си
пред органите на РУ на МВР гр. Б* г.н. Н.
се позовава на Нотариален акт и
съпътстващи те го документи.
Подържа се,че
ответника Ц.А.Н. през годините на основание устна договорка е ползвал част от сградата ,описана в исковата молба
като, Масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.
Сградата е пригодена в едната си
част за склад и
отделни обособени помещения стая
за охрана и санитарен възел.
През годините от страна ( „А*“ ЕООД, , „АСМ“ ЕООД и към настоящият момент от „ З* а*“ ЕООД) са ползвали частта от сградата
представляваща стая за охрана и
санитарен възел, а ответника
е ползвал останалата
складовата част, от сградата със знанието на ищеца, тъй като същата складова част е пригодена
за предимно ръчно прибиране и обработка на селскостопанска продукция /наличие на вертикални подпорни
греди, тесни врати, малка височина/, както и вход откъм ж.п линията В*-С*, което прави тази
складова част много трудно и или почти
неизползваема за нуждите на ищеца.
През годините е имало инвестиционни намерения от страна на собствениците
на терена и сградите и в тази връзка ответника е канен многократно да освободи складовата част , която ползва
без основание както и да преустанови
ползването на склада. През 2004 год., от първия собственик „А*“ ЕООД,
е отправена и писмена покана за преустановяване на упражнявано владение без правно
основание от 03.05.2004 г., получена на 05.05.2004 г. с съгласно обратна
разписка .Поради отказ от инвестиционните си
намерения, от страна на „А*“ ЕООД, ответника е продължил да
ползва частта от сградата та - склад, тъй като, макар и в минимална
степен, е поддържал покривната конструкция.
Отново са предприети стъпки в
посока на реновиране на базата през 2006 г., като зърнобазата е прехвърлена от
„ А* „ ЕООД
на „ АСМ“ ЕООД за чието цел е
извършено трасиране на
имота, както и на всички съществуващи
постройки и сградите в него, издадено е
и от общ. Р* Удостоверение за търпимост на сградите, с
цел разрушаване на съществуващите силози, складове и анализна бутка и кантар и
построяване на нови съоръжения, но до
реално изпълнение на строителни работи не се е стигнало, поради отказ от
инвестиционното намерение на собственика поради
все още годни за ползване по
предназначение силози и складове.
През есента на 2019 г., от страна на „АСМ“ ЕООД е взето решение за
цялостно реновиране на Зърнобаза в с. Д*, общ.
Р*, като са направени постъпки за снабдяване с
необходимите разрешителни за строеж, строителни планове, като след снабдяването
с част от строителните документи /Разрешение за строеж
№2 от 19.02.2020 г./, е направена поръчка за изработка на нови силози.
През пролетта на 2020 г., се провела среща с ответника,който бил поканен устно
да освободи склада, тъй като са започнали
строително монтажни работи , а именно разрушаване на част от сградите и
силозите и започване на строеж на нови съоръжения и складове. Същият е заявил, че няма да освободи тази част от
сградата - склад , и е навел
устни твърдения, че тази част от сградата – склад е негова, без да
представя доказателства за това. С това
частично стопира строителната дейност на обекта, а именно , разрушаване на Масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м , съгласно разрешение за
премахване№ 1/13.01.2020г. издадено то гл. арх. на община Р*, същото е влязло в сила на 14.01.2020г. с което
стартира и събарянето и последващото строителство на новите съоръжения – Силози
за съхранение на зърно. Изграждането на
силоз № 3, било предвидено на част от мястото на
процесната сграда, - Масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м , част от която Н. претендира да е негова. Подържа се,че ответника е
закупил склада, предназначен за разрушаване от „В* п*“ АД или ДСП Б* „17 партизани“ гр. В*,
които дружества нямат нищо общо с
праводателя
на ищеца- „З* х*“ ЕООД гр. В*.На 11.05.2020 г. от страна на „АСМ“ ЕООД е входирана
жалба в РУ- Б* с
вх.№242000-1765/11.05.2020 г. против ответника,
относно отказа на същият да
освободи процесният склад.
Предвид гореизложеното, се иска да бъде постановено решение,с което бъде признато
за установено по отношение на ответника, че „З* А*“ ЕООД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. В**, ул.
„Б**“ №90 е собственик Масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м находяща се в недвижим
имот: Дворна площ-Зърнобаза с площ от 12 613 кв. м., съставляваща УПИ VIII-611, в квартал 43, по регулационния план на с.
Д**, общ. Ружинци, обл. Видин, одобрен със Заповед№358/1974 г.,
регулационните сметки са уредени при граници и съседи: УПИ Х-612, УПИ VII-609,
УПИ VI-608, УПИ V-607, УПИ IV-606, Г* Д*, ж.п. линия В*-С*, както и да бъде осъден ответника Ц.А.Н.,*** да
предаде владението на част от Масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.
Иска се на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД ответника да бъде осъден да заплати на „З* А*“
ЕООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление: гр. В*,
ул. „Б*“
№90, обезщетение за неправомерно ползване на склада в
размер на 25 500,00
лв./двадесет и пет хиляди и петстотин лева/ за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2020
г., както и обезщетение за неправомерно ползване на склада за времето от
01.05.2020 г. до окончателното предаване на владението.
Подържа се,че сумата е формирана съгласно наемна цена на
складове във В* област, на база информация от брокерски
сайтове в интернет и с оглед местоположението на с. Д*, общ. Р*, обл.
В* /наличие на път по който се движат
международни превози, ж.п. линия/.Претендират се и направените в производството разноски.
Ответника оспорва предявените искове като подържа,че
владее процесния имот повече от 20 години.Подържа се,че склада е закупен от
ответника от „В* п*“АД-В* като продажната цена е заплатена на 09.07.99г.От
тогава до края на месец април 2020г. ответника владял имота постоянно
,непрекъснато и необезпокоявано имота като свой,въпреки промяната при
собствениците на земята под склада.По време на посоченото владение на склада
,единствено през месец май 2004г. имало
изявени претенции по отношение на склада от тогавашния собственик на земята и
другите сгради в стопанския двор,на които претенции ответника отговорил
писмено,че претендиращия не е собственик на склада,а същият е собственост на
ответника.подържа се,че ответника е декларирал склада в данъчната служба на
общината през 1999г. и от тогава е заплащал дължимите данъци за него. Поради
това се иска да бъде постановено решение,с което предявените искове бъдат
отхвърлени като бъдат присъдени и направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства съдът приема за
установено следното:С оглед становището на страните с определение от 06.10.20г.
обстоятелството,че ответника владее процесния имот от края на 1999г. до
настоящия момент е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.С
нотариален акт по н.д.№103/20г. на Нотариус №736 ищцовото дружество е закупило
от „АСМ“ЕООД дворно място-зърнобаза с площ от 12 613кв.м. представляващо
УПИ VIII-61 в кв.43 по плана на с.Дреновец ведно с построените в
него сгради,подробно описани,вкл. И масивна стопанска сграда с площ от 189
кв.м.С НА №114/20г. е направена поправка на предходния нотариален акт като е посочено,че вместо „масивна стопанска
сграда с площ от 189 кв.м.“ следва да се чете „масивна стопанска сграда с площ
от 377 кв.м.“. При сделката продавача „АСМ“ЕООД се е легитимирал като собственик с НА №122 от 21.09.06г. с който
имота е закупен от „А**“ЕООД. „А*“ЕООД е закупила имота с нотариален акт от
2001г. от „З* х*“ЕООД-В*.С фактура от 09.07.99г. от „В* плод“АД е закупен склад
в с.Д* за сумата 2000лв. с ДДС.От фактурата не се четат имената на купувача,но
се чете „Ц.“ и е посочено ЕГН-то на ответника.С покана /стр.132/ връчена на
ответника на 05.05.04г. управителят на „А*“ЕООД е поискал ответника да
преустанови упражняваното без правно основание
владение върху нежилищна сграда,находяща се в дворно място собственост
на дружеството съставляващо парцели IХ-611 и VIII-61 в кв.43 по плана на с.Д*.Ответника е поканен в седмодневен срок да освободи сградата ,
като следва да се счита,че достъпа до имота му е забранен.По делото е
представено /стр.85/ писмо от ответника до „А*“ЕООД-М**,с което в отговор на
покана от дружеството от 03.05.04г.,ответника е уведомил дружеството,че
владяната от него сграда не е собственост на дружеството и същото няма активна
правна легитимация за претенцията.В съдебното заседание от 03.11.20г.
процесуалния представител на ищеца е заявил,че през 2004г. ответника е поканен
да освободи имота,но впоследствие е оставен в имота,поради неосъществяване на
инвестиционните намерения.Посочено е,че достъпа до сградата не е свързан с
преминаване през имота и дружеството няма право да му забранява.Видно от
представеното удостоверение за данъчна оценка имот с площ 383 кв.м. е записан
на името на ответника. С НА по
н.д.№299/07г. на съдията по вписвания при БРС ответника е признат за собственик
на основание давностно владение на масивна едноетажна сграда-склад със
застроена площ от 383 кв.м. построен в
УПИ I-610 в кв.43 по
плана на с.Д*.
Съгласно
заключението на назначеното по делото вещо лице пазарния наем за процесния
склад за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г. е 2 121лв., а за периода от 01.05.20г. до 31.10.20г.-121,10лв.
По делото са
разпитани трима свидетели,които установяват следното:Св.К* Б* установява,че от
процесния склад е взимал рента от ответника.Свидетелят установява,че знае от
2002 г. че склада е на ответника,който му е правил два или три ремонта за този
период.Св.Ангелов установява,че познава ответника от 1999г.,че склада предмет
на делото е на ответника,който го ползва от 1999г. и от там свидетелят получава
рента.В периода 2004-2005г. свидетелят ходил при ответника за получаване на
рента,при което последния му споделил,че има проблеми с някаква фирма,която
иска да вземе склада и да го разруши за собствени нужди. Свидетелят
установява,че преди повече от 10 години ответника е правил ремонт на покрива на
склада.Св.Ц* установява,че познава ответника повече от 25 години.Ответника имал
склада от 1999г. и свидетелят участвал в ремонт на покрива ,който бил
организиран от ответника.В периода 2004-2005г. свидетелят работил при ответника
и установява,че през този период фирма „З*“ е искала да вземе склада.
По делото са
ангажирани и други доказателства,включително и техническа експертиза,които съдът
не обсъжда,тъй като счита,че са несъотносими към предмета на делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита,че предявеният
иск по чл.108 от ЗС е неоснователен,поради което следва да бъде отхвърлен.За да
бъде уважен предявеният иск следва да бъде установено,че процесния имот е
собственост на ищеца,че същият се владее от ответника и това владение е без
правно основание.По отношение на владението- с определение от 06.10.20г. обстоятелството,че ответника владее процесния
имот от края на 1999г. до настоящия момент е обявено за безспорно и ненуждаещо
се от доказване.
Въпросът
от значение за решаване на настоящия спор е дали ответника е придобил имота по
давност или не.
Съдът
счита,че имота е придобит от ответника по давност,поради следните
съображения:Установи се от показанията на разпитаните свидетели , че ответника
е установил фактическа власт върху процесния склад през 1999г.Това
обстоятелство кореспондира и с представената фактура от 09.07.99г. с която ответника е
закупил от „В* п*“АД склад в с.Д* за сумата 2000лв.Съдът счита,че
въпросите дали това е надлежния ред за закупуване на недвижим имот,дали „В*
плод“АД е била собственик на склада и
дали е закупен точно процесния склад, са
несъотносими към разглеждания по настоящето дело въпрос за придобиване на имота
по давност от ответника.От представените по делото скици се установява,че
процесния склад се намира района на дворната площ-зърнобаза закупена от ищеца.Установи
се от показанията на разпитаните свидетели,че след като е започнал да държи
имота през 1999г. и да ползва същия ответника не е имал оспорване на
собствеността до м.май на 2004г. когато е поканен от управителя на тогавашния
собственик на дворното място-зърнобаза „А*“ЕООД да освободи имота.Установи се
от представеното /стр.85/ писмо от
ответника до „А*“ЕООД-М*,с което в отговор на покана от дружеството от
03.05.04г.,ответника е уведомил дружеството,че владяната от него сграда не е
собственост на дружеството и същото няма активна правна легитимация за
претенцията.По същество- с този отговор ответника е отрекъл правото на
собственост на праводателя на ищеца и е
заявил,че достъпа до сградата не е
свързан с преминаване през имота и дружеството няма право да му забранява.
Съгласно
чл.68,ал.1 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.В настоящия случай се установи от
показанията на свидетелите,които кореспондират с фактурата от 09.07.99г. че през
1999г. ответникът е започнал да държи процесния склад като свой.Извод за това
своене може да бъда направен от
извършените от ответника два или три ремонта на склада /единият от които е
направения преди повече от 10 години
ремонт на покрива на склада/, така и от снабдяването с нотариален акт за
имота през 2007г. и особено от отговора
на ответника през май на 2004г. на поканата на праводателя на ищеца да освободи
имота.С отговора на ответника същият по недвусмислен начин е отрекъл правото на
собственост на ищеца върху имота и е заявил намерението си да продължава
ползването.Намерение за своене на имота е налице и с декларирането на имота в
данъчната служба на Община-Ружинци,за годината,на което не са налице
доказателства,но очевидно е действие в тази насока.Дори и да не са налице
доказателства за тези факти,които налагат извод за намерение за своене,то в
случая не е оборена презумпцията на чл.69 от ЗС, съгласно
който предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.В настоящия случай от страна на
ищеца не бяха ангажирани доказателства,че ответника държи склада за другиго на
някакво основание. Дори и да се приеме,че ответника е заварен от ищцовото
дружество или неговите праводатели в имота,дори и да се приеме,че същият е оставен в имота по
устна уговорка или с мълчаливо съгласие за да подържа покрива на склада,то след
като същия по категоричен начин е отрекъл правото на собственост на праводателя
на ищеца,то праводателя- „А*“ЕООД
е следвало да релевира правата си по съдебен ред и да изведе ответника от
склада.По аналогичен начин е следвало да постъпи и последващия приобретател на
имота „АСМ“ЕООД след закупуването му през 2006г.
Сгласно чл.79,ал.1 от ЗС правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години.Съгласно
теорията и съдебната практика това владение следва да е ясно манифестирано и
доведено до знанието на собственика на имота,за което в случая са налице
доказателства.Това е ясно и за ищеца,чийто процесуален представител в съдебното
заседание от 03.11.20г. е заявил,че „в случай,че ответника е демонстрирал
собственически намерения,би следвало ние да се противопоставим така,както е
направил нашия праводател 2004г.“.В разглеждания случай това противопоставяне
би могло да бъде осъществено с предявяването на съответния иск.
С оглед на горното съдът
счита,че ответника е придобил
собствеността върху имота по давност-т.е. че ищеца не е собственик на процесния
имот,поради което предявения иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед липсата на правото на
собственост върху имота у ищеца следва да бъде отхвърлен и предявения иск за
заплащане на обезщетение за ползването на имота.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и за възнаграждение на вещо лице
в размер на 200лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля предявените
против Ц.А.Н., ЕГН ********** с адрес *** за:
-признаване за установено, че „З* А*“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. В*, ул.
„Б*“ №90 е собственик Масивна стопанска сграда с площ от 377
кв.м находяща се в недвижим
имот: Дворна площ-Зърнобаза с площ от 12 613 кв. м., съставляваща УПИ
VIII-611, в квартал 43, по регулационния план на с. Д*, общ. Р*, обл. В*, одобрен със Заповед№358/1974
г., регулационните сметки са уредени при граници и съседи: УПИ Х-612, УПИ
VII-609, УПИ VI-608, УПИ V-607, УПИ IV-606, Г* Д*, ж.п. линия В*-С*, както и за осъждане на същия да предаде владението на част от Масивна стопанска сграда с площ от 377 кв.м.
-осъждане да заплати на
„З* А*“ ЕООД,
ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В*, ул. „Бенковски“ №90, обезщетение за неправомерно
ползване на склада в размер на 25 500,00 лв./двадесет и пет хиляди и петстотин
лева/ за времето от 01.05.2015 г. до 30.04.2020 г., както и обезщетение за
неправомерно ползване на склада за времето от 01.05.2020 г. до окончателното
предаване на владението.
Осъжда „З* А*“ ЕООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. В*, ул.
„Б*“ №90 да заплати на Ц.А.Н., ЕГН ***** с
адрес *** направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. и за възнаграждение на вещо
лице в размер на 200лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред САС в 14-дневен срок от връчването на препис на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: