Р Е Ш Е Н И Е
№ 260093 гр. Пазарджик 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на десети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. Д. № 109 по описа за 2021 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен
съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 821 по описа на съда за 2020 година е
прието за установено на основание чл.422 ГПК по отношение на Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, че съществува
вземане на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В. ” № 29, ет. 3,
представлявано по закон от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я., действащ чрез
упълномощен юрисконсулт И.К.Т., за сумата от 1359,96 лева, представляваща
главница по Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното
изплащане на сумата, сумата в размер на 131,53 лева - договорна лихва за
периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г. /падеж на последната погасителна
вноска/, както и сумата в размер на 184,31 лева - обезщетение за забава за
периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК № 2242/07.10.2019 г.
по ч.гр.д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
Отхвърлен е предявения от„Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „П.В. ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от
управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т., по
реда на чл.422 ГПК иск за признаване на установено по отношение на Д.Г.Д., с
ЕГН ********** ***, че дължи на ищеца и 888,51 лева - неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК № 2242/07.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от адв. П. – Г. , в
качеството и на особен представител на Д.Д., в частта с която съдът е приел
съществуването на вземане.
Решението било неправилно
поради нарушение на материалния закон и необосновано в обжалваната част.
В мотивите си
съдът, неправилно приел че с връчването
на исковата молба ведно с приложеното към нея Уведомление по чл.99, ал.З от ЗЗД, в качеството ми на особен представител на Д.Г.Д., то същия е надлежно
уведомен за прехвърленото вземане.
Ищецът следвало да установи наличието на всички факти
от хипотезата на чл.99 от ЗЗД, пораждащи действие на прехвърлянето спрямо
третото лице. Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален
и с него едно лице /цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане
безвъзмездно или срещу насрещна престация, за да е налице валидно сключен
договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото
не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент
от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД предишния
кредитор, т.е. „И.А.М." АД бил
задължен да съобщи на длъжника Д. за прехвърлянето на задължението. Макар
съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на
договора за цесия между страните, то същото има значение за третите за договора
лица, какъвто е и Д.Д.. По тази причина по аргумент на чл. 99,ал. 4 от ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването
му за това. Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването
носител на вземането спрямо длъжника е цедента.
Поради това и съобщаването се явява юридическия факт,
от който възниква качеството на кредитор на цесионера „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД спрямо всички трети лица за договора. Тъй като
в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен
длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в
практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. По делото цесионера
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД представил уведомление, адресирано до Д.Д. за
извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и „И.А.М."
АД договор за паричен заем №3054214/09.10.2017г., за което е упълномощен от
цедента, но липсвали доказателства установяващи връчването на уведомлението на
длъжника Д. към момента на образуване на заповедното производство. Съобщението
за цесията следвало да се извърши на длъжника. В настоящия случай длъжника Д.
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особеният представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и
той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на
цесията, доколкото чл.34, ал.З от ГПК, изисква за действие представляващи
разпореждане с предмета на делото представителя да разполага с изрично
пълномощно, а договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и
получаването на съобщението за цесията е част от възникването на това право,
което налага изрично упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо,
че чл.29, ал.5 от ГПК дава възможност особения представител да извършва
действия, за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред
който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия било
необходимо изричното съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия и предварително одобрение на съда.
В настоящия
случай такива не са налице, което водело до извод, че съобщението за цесията
връчено на особен представител не е породило действие спрямо длъжника Д.. В
случая задължението за уведомяване е на цедента, съгласно чл.99, ал.З от ЗЗД и
не може да бъде прието и от особения представител. Неоткриването на длъжника,
може да доведе само до негативни процесуални последици за него, но не и да
доведе до връчване на всякакви материалноправни изявления от неговите
кредитори, чрез неуредени в закона фикции. В крайна сметка цесионерът „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД на свой риск придобил прехвърляне на вземане, без в
съглашението да участва длъжника Д.Д., поради което следвало да търпи
последиците от невъзможността последният да бъде открит, за да му бъде съобщена
цесията. Това съобщаване не можело да стане на особения представител и с арг.
от чл.99,ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземания не е породило действие нито за
трети лица, нито за длъжника. Последователно в практиката на ВКС, а именно
Решение №148/02.12.2016г. по т.д.№2072/2015г. на ВКС, I т.о и Решение №25/03.05.2017г.
по гр.д.№60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становището, че
кредиторът, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на
уведомлението до длъжника, включително и чрез нотариална покана и той ще е
редовно осъществен, ако е била проведена процедурата по чл.50 от ЗННД или от
частен съдебен изпълнител по чл.43 от ЗЧСИ във вр. с чл.47, ал.1-5 от ГПК-
отсъствието от адреса по чл.47 от ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
Когато в договора са предвидени конкретни способи за
връчване на кореспонденцията на страните, редовността на връчването на
уведомлението се преценява според клаузите на договора.В конкретния договор било уговорено, че той дава съгласието си, а
заемодателят се задължава да изпраща на посочената от него електронна поща
всякакви електронни документи и изявления по повод или във връзка с настоящия
или бъдещи договори за паричен заем. Поради това , не можело да се приеме, че
кредитора, респективно надлежно упълномощения цесионер е положил всички
възможни усилия да връчи на длъжника Д. уведомителното писмо относно сключения
договор за цесия на вземанията по договора за паричен заем с
№3054214/09.10.2017г. и че длъжника е уведомен за прехвърлянето с последиците,
визирани в разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД.
Действително, съдебната практика приема, че цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235,ал.З от ГПК. В случая обаче, връчване на длъжника, респективно на негов
пълномощник няма. В производството Д.Д. не е бил намерен на адреса и е призован
чрез фикцията на чл.47,ал.5 от ГПК. Процесуалното му представителство по делото
е осъществявано от назначен от съда особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК,
който упражнява обаче само процесуалните права на страната. Особеният
представител не е пълномощник на страната и той е извън материалното
правоотношение между представляваното от него лице и кредитора. Той не е
упълномощен да извършва каквито и да е действия свързан с предмета на делото,
нито касаещи материалното правоотношение. Осъществяваното от него
представителство включва само съдопроизводствените действия и връчването на
уведомлението за цесията със съдебните книжа на особения представител на
длъжника, не поражда материалноправната последица, визирана в разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД. Цесията и нейното надлежно уведомяване има
меатериалноправно действие и то не може да се породи с връчването на особения
представител, който няма представителна власт в материалното правоотношение на
страните. С оглед изпълнение на задължението съвсем не е ирелевантно на кой ще
се връчи уведомлението. Особеният представител не може да заяви и
материалноправни възражения, тъй като е извън това отношение и не е упълномощен
от длъжника, поради което той не може да направи възражение за евентуално
плащане на дълга /целия или част/ на стария кредитор от името на длъжника,
респективно да докаже такова.
Подържа се,че договорът за прехвърляне на вземания не
е надлежно съобщен на длъжника Д.Д. и за него не е възникнало задължение за
плащане по цедираното вземане по договора за потребителски кредит на цесионера
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД.
В решението си съдът приел за неоснователни изложените
доводи.
Съдът не е взел предвид, че предмет на разглеждане по
настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК с предхождащото заповедно
производство, образувано по Заявление на цесионера - „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД от 03.10.2019
г. и в случая тази дата се явява релевантният момент, към който цесията
е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника Д.. При положение, че това
изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и
прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал.4 от ЗЗД не е породило действие
спрямо длъжника Д.Д. към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно
придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или не е
бил легитимиран да иска издаване на Заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може да се
отчете като новонастъпил факт, по смисъла на чл.235, ал. 3 от ГПК, както е
приел в решението си ПзРС. Предвид задължителните разяснения в т.10 „б" от TP 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, определение №
492/30.07.2014 г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013 г. следва
да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде
заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети
лица за договора за цесия, носител на спорното право към този момент.
Поради изложеното следва да се приеме, че „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за производството
момент 03.10.2019г. - датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за
изпълнение, поради което иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да
се обсъждат останалите относими към спора факти.
Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и
предявените искове – отхвърлени.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът намира жалбата за неоснователна,
а решението за правилно и законосъобразно .
Установено било, че на 09.10.2017 г. между "И.А.М."
АД, като Заемодател и Д.Г.Д. като Заемател е сключен Договор за кредит №
3054214 при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. От
приложеното извлечение на Приложение №1 сключено на 03.06.2019 г. към рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания [цесия), сключен на 30.01.2017 г.
между „"И.А.М." АД в качеството си на продавач и „Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД в качеството си на купувач, се установява прехвърляне на Договора за кредит №
3054214 със задължено лице Д.Г.Д., в полза на представляваното от мен
дружество.
Възраженията на особения представил на жалбоподателя,
че не са спазени изискванията за уведомяване на длъжника за извършена цесия,
считат за неоснователни.
Жалбоподателят, следвало да се счита уведомен с
получаването на исковата молба ведно с приложенията към нея. В конкретния
случай намират приложение: решение 123 от 24.06.2009 г. по т.д. 12/2009 г. на
ВКС, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. 1711/2013 на ВКС, решение № 78 от
09.07.2014 г. по т.д. 2352/2013 г. на ВКС, с които ВКС приема, че длъжникът
следва да се счита уведомен за цесията с връчването на исковата молба и
приложеното към нея уведомление. Също така с решение № 137/02.06.2015 г. по
дело № 5759/2014 г. на ВКС се приема, че не е налице пречка на общо основание
цедента да упълномощи цесионера, който да уведоми длъжника за прехвърляне на
вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК „когато установи
редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на ищеца." Особеният
представител осъществява процесуално представителство и защитава правата на
представлявания, като това представлява една своеобразна гаранция, предоставена
от закона, за защитата на правата на гражданите и участието им в процеса. В
настоящия случай, длъжникът, респ. жалбоподателят не еизпълнил поетите
задължения в сключения договор за заем да уведоми кредитора си при промяна на
обстоятелствата относно адреса си за кореспонденция. Същият не е изпълнил и
задължението, предвидено в чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация,
а именно „всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си
адрес". Считаме, че не следва изправният кредитор да носи негативните
последици от обстоятелството, че длъжникът, респ. жалбоподателят не е изпълнил
законовите и договорните си задължения да декларира настоящия си адрес и да
уведоми кредитора си за промяна на обстоятелствата в тази връзка. Не би
следвало да има значение обстоятелството, че ответната страна се е
представлявала от особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, защото връчването
на представител се смята за лично връчване, съгласно чл. 45, изр. 2 ГПК, която
разпоредба не прави разлика между договорен (доброволен) и особен представител.
Не е за пренебрегване факта, че жалбоподателят се явява недобросъвестна страна
по договора, след като не изпълнява задълженията си по него. Същият е обогатил
патримониума си след като е усвоил отпуснатия заем и в последствие съвсем
съзнателно е преустановил плащания, което се потвърждава и от
първоинстанционното решение. Дори длъжника да е изпаднал в неплатежоспособност
и да не е могъл да изпълнява задължението си, то в последващ момент, макар и да
не е знаел за факта, че задължението му е изкупено и дължи сумите на нов
Кредитор, не е започнал да го изпълнява и на своя първоначален Кредитор.
Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване и то само ако
твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването. Нещо
повече, в TP № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, изрично е посочено,
че: „На осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по чл. 47, ал.
1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен
представител. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици.".
Молят решението да бъде потвърдено.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на
съдебното решение , намери, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
За да се
произнесе ,съдът съобрази и разпоредбата на чл.269 от ГПК.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „П.В. ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я.,
против Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***.
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален
кодекс.
Ищецът моли да се признае за установено по отношение на
ответника, съществуването на вземане: 1359,96 лева, представляваща главница по
Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда за същото вземане до окончателното изплащане на сумата;
131,53 лева - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г.
/падеж на последната погасителна вноска/; 888,51 лева - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; 184,31 лева - обезщетение за забава за
периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г..
Ищецът твърди, че е цесионер по Рамков договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 30.01.2017 г., като по силата на
Приложение № 1 от 03.06.2019 г. към този Рамков договор са му прехвърлени
вземанията на „И.А.М.” АД, ЕИК ********* по сключен между него и ответника Д.Г.Д.
Договор за паричен заем № 3054214 от 09.10.2017 г.
По силата на
Договора за паричен заем, ответникът получил такъв в размер на 2000,00 лева
срещу задължението да го върне, съобразно условията на договора, в размера от
2294,60 лева, ведно с договорна лихва, платими на 20 седмични погасителни
вноски, всяка от по 114,73 лева, включваща първоначална главница и договорна
лихва. Ответникът се задължил в 3-дневен срок от усвояването на заема, да
предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в
договора, като се съгласил, че в случай на неизпълнение на това задължение, ще
дължи неустойка, която се начислява еднократно, след 3 дни от датата на
сключване на договора и се дължи като допълнителна сума към всяка от
погасителните вноски. На това основание се претендира неустойка в размер на
888,51 лева.Решението на съда по отношение на тази част от претенцията е влязло
в сила.
По обсъждания договор ответникът е извършил плащания в
общ размер на 1362,00 лева. Срокът на договора за заем е изтекъл на 19.07.2018
г. - падеж на последната погасителна вноска като неиздължените суми по договора
възлизат на претендираните по делото суми -главница, договорна лихва, неустойка
и обезщетение за забава.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като
кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило
със Заповед за изпълнение на парично задължение за дължимите вземания по ч. гр.
д. № 3964/2019 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и по повод
указанията на съда, ищецът предявява в срок иска за установяване на вземанията
си по издадената заповед за изпълнение.
На ответника е назначен особен представител.
От него в срок е постъпил писмен отговор , в който се
оспорва иска , с доводите, които се подържат и пред въззивния съд. Оспорва се
активната легитимация на ищеца, като се подържа ,че тъй като ответникът не е
уведомен за извършената цесия, тя няма действие по отношение на него. Развива
се тезата ,че съобщаването на цесията ,заедно с исковата молба на особения
представител не е надлежно,както и че съобщаване следва да е налице към момента
на образуване на заповедното производство.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните , прие за установено следното:
Не се спори по делото , видно е и от представените по
делото писмени доказателства, че е сключен договор за паричен заем № 3054214 от
09.10.2017 между „И.А.М.“ АД в качеството си на кредитор /заемодател/ и
ответника Д.Г.Д. На ответника е предоставен кредит в размер от 2000 лева, като той се е задължил да я върне при следните условия –
размер на погасителна вноска – 114,73 лева; срок на заема 20
четиринадесетдневки; уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %;
лихвен процент на ден – 0,10 %. Общият размер на всички плащания е в размер на
2294,60 лева, годишен процент на разходите на заема – 40.68 % - чл.2 от
договора за заем, като условията за издължаване
на получения заем – броят, периодичността и датите на плащане на всяка
вноска са посочени в погасителния план/приложение № 1, неразделна част от
договора, който погасителен план заемодателят декларирал, че е получил с
подписването на договора.
По делото е приет и Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземане /цесия/ от 30.01.2017 г. сключен между И.А.М.“АД в
качеството си на продавач и „Агенция за контрол на просрочените вземания“ ООД ,като
от представените доказателства е видно , че предмет на цесията е и конкретното
вземане.Безспорно цесионера е упълномощен да извърши съобщаването на длъжника
за цесията по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Няма данни да е извършено връчване на съобщение или да
е направен опит за това.
Уведомление е приложено към исковата молба и връчено ,
заедно с останалите книжа на особения представител.
Ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение №
2242/07.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3964/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, срещу Д.Г.Д., с която е осъден да заплати на кредитора „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД сумата от 1359,96 лева главница до
погасяване на паричния заем; договорна лихва в размер на 131,53 лева за периода
от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 888,51 лева; законна лихва
в размер на 184,31 лева за периода от
20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., законна лихва от подаване на заявлението в
районен съд – 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; както
разноски по делото за държавна такса в размер на 51,29 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК, дадени са укзазания на ищеца и в указания
срок е предявен иска за установяване на вземането. Това обуславя допустимостта
на иска.
Единствените спорни въпроси , поставени във въззивната
жалба са тези , касаещи активната легитимация на ищеца – както от гледна точка
на възможността да инициира заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК ,
така и от гледна точка на правото му, като носител на вземането по силата на
цесия.
Действително е налице съдебна практика,
формирана предимно от решения на районните съдилища, в която се приема, че при
наличието на връчване на уведомление за извършена цесия, извършено на
особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, то не може да породи действие на
основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД. Това е прието и в решение № 74/27.07.2017
г., постановено по в. т. д. № 154/2017 г. по описа на Бургаския апелативен съд,
което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 567/18.09.2018 г. по
дело № 3153/2017 г. по описа на ВКС, като мотивите на решението на БАС почти
дословно се възпроизвеждат във всички решения на районните съдилища. Следва да
се отбележи обаче, че в изложението към касационната жалба не е формулиран
единствено относимият в случая въпрос дали представлява надлежно съобщаване на
длъжника уведомление за цесията, изхождащо от цедента, приложено към исковата
молба на цесионера, връчено на особен представител, назначен при условията
на чл.
47, ал. 6 от ГПК, поради което и ВКС не се е занимал с този
съществен за изхода на спора въпрос.
В Решение №
198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. обаче ВКС приема, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В
мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките
по чл. 47 ГПК, ал. 1-5 с оглед охрана интересите на
ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване
правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в
практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС,
I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о.
и др. / се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да
избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура
по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47 ГПК, ал. 1-5 – отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а
съобщенията се считат за връчени.
Независимо, че в
цитираното решение се обсъжда валидността на материалноправно изявление за
предсрочна изискуемост, направено от банката чрез връчване на уведомление към
искова молба, връчена на особен представител, назначен при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че
мотивите на това решение на ВКС се отнасят в пълна степен за уведомление за
извършена цесия, връчено по аналогичен начин. Смисълът на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде охранен интересът
на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да злоупотребява с правата,
които получава чрез договора за цесия. В конкретния случай длъжникът сам се е поставил в такова положение
, като видно от данните по делото не се намира на адреса ,който е посочил и не
е уведомил кредитодателя за настъпила промяна.
Да се приеме в този
случай, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, означава, че
му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство, а това противоречи на принципа за равенство на страните
пред закона, закрепен в чл. 9 от ГПК. В правната теория господства мнението, че
особения представител разполага с всички права, с които разполага и
упълномощеният процесуален представител, с изключение на правото на
разпореждане с предмета на иска, т. е. той не може да прави валидно оттегляне
или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска или отказ от обжалване.
Няма пречка обаче той да приема материалноправни изявления, свързани със
съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и
ищеца, т. е. между страните в процеса. Очевидно това становище е застъпено и в
цитираното по-горе решение на ВКС, в което е направена аналогия между
приеманото за валидно направено изявление за предсрочна изискуемост на
вземането, което не е достигнало лично до знанието на длъжника, а е прието за
такова по силата на законна фикция за надлежно връчване, закрепена в чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 от ГПК. По аргумент на по-силното основание следва
да се приеме, че особен представител, назначен от съда за охраняване правата на
длъжника в граждански процес, провеждан по общия ред, действащ в защита на
интересите на ответника под прекия надзор на съда, може надлежно да получава
материалноправни изявления от ищеца, свързани със съществуващото между страните
правоотношение, в това число и уведомление за извършена цесия, като
единственото ограничение за особения представител е да извършва действия
на разпореждане с предмета на делото. В настоящото производство е безспорно
установено, че ответника е сключила валиден договор за заем, по който в
противоречие с поетото задължение не е погасила изцяло нито на първоначалния,
нито на новия кредитор и за нея не би имало никакво значение на кой от двамата
кредитори ще изпълни, т. е. нейните права и интереси не се накърняват по
никакъв начин.
Поради изложеното ,
съдът намира ,че доводите в тази насока на представителят на жалбоподателя са
несъстоятелни.
Неоснователно е и позоваването
на т.10б от ГР 4/2014 год. На ОСГТКВКС.
В отношенията между
цедента и цесионера договора за цесия е породил действието си. Като се има предвид реда на чл.410 от ГПК , то ищецът
е разполагал с правото да направи това искане и по този начин да провери
доколко е спорно вземането,което право той е упражнил.След като го е упражнил ,
за него възниква и възможността да
установи вземането си по съдебен ред при наличие на правен интерес.
След като не
констатира наличие на неравноправни
клаузи в договора , за което съдът следи служебно , то въззивният съд намира
,че е установено съществуването на вземането , предмет на въззивното
производство по отношение на ответника и постановеното първоинстанционно
решение следва да бъде потвърдено.
На ответника се дължат
сторените по делото разноски.Дължимото юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.25 ал.1 от Наредбата за правната помощ съдът определя в размер на
100 лева и сумите ,внесени като възнаграждение на особен представител – 200
лева или общо 300 лева.
Мотивиран от
изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд Пазарджик ,
постановено по гр.д.№ 821 по описа на съда за 2020 година, с което е прието за установено на основание чл.422 ГПК по
отношение на Д.Г.Д., с ЕГН ********** ***, че съществува вземане на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „П.В. ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от
управителите И.Ц.К. и Я.Б.Я., действащ чрез упълномощен юрисконсулт И.К.Т., за
сумата от 1359,96 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем №
3054214 от 09.10.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
за същото вземане до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 131,53
лева - договорна лихва за периода от 26.10.2017 г. до 19.07.2018 г. /падеж на
последната погасителна вноска/, както и сумата в размер на 184,31 лева -
обезщетение за забава за периода от 20.07.2018 г. до 24.09.2019 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2242/07.10.2019 г. по ч.гр.д. № 3964/2019 г. по описа на РС
Пазарджик.
Осъжда Д.Г.Д., с ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „П.В. ” № 29, ет. 3, представлявано по закон от управителите И.Ц.К.
и Я.Б.Я. 300 лева , разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.