РЕШЕНИЕ
№ 1273
гр. Варна, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ в публично заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110107027 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по предявена искова молба от Б.Н. Х.-Д., ЕГН
**********, с адрес: ****, със съдебен адресат: **** , чрез адвокат К.К. от ВАК против
ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление :
****, представлявано от управителя В. Д. В..Исковата молба е с правно основание чл. 55,
предл. 1-во ЗЗД и цена на иска 15.04 лв.
Ищцата основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни
факти и обстоятелства: С ответното дружество ищцата твърди ,че имала сключен договор
за доставка на ВиК услуги и тя като потребител заплащала редовно и коректно сметките си
по абонатен № **** за обект на адрес: ****. Сградата, в която се намирал обекта била в
режим на етажна собственост и количеството изразходвана вода се отчитало по общия
водомер на водопроводното отклонение и после се отчитали индивидуалните водомери. На
17.06.2020 г. твърди ищцата, че заплатила сумата от 50.38 лв. по издадена на 18.05.2020г.
фактура № ********** за абонатен № **** за ВиК услуги. От данните във фактурата ищцата
установила, че имала разпределено количество вода и ВиК услуги от общия водомер в
3
размер на 4.682 м, равняващи се на сумата от 15.04 лв., които твърди, че не е
3
потребила.Счита, че неправомерно са й начислени 4.682 м вода и ВиК услуги, тъй като не
били отчетени всички индивидуални водомери.На 15.07.2020г. сочи още ищцата, че подала
молба до ответното дружество, да й бъде възстановена сумата, която заплатила без
1
основание. На 27.07.2020г. ищцата получила Уведомление № М - 939/23.07.2020г., с което
от ответното дружество я уведомявали , че: „не са налице основания за преразглеждане на
консумираното и начислено количество вода по абонатен № **** с фактура №
**********/18.05.2020г. за имот, находящ се на *****.“В исковата си молба ищцата се
позовава на нормата на чл.30 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, като конкретизира,че изразходваната вода се отчита по общия водомер на
водопроводното отклонение. След което изразходваното количество вода се разпределя
между потребителите в сградата - етажна собственост, въз основа на отчетите по
индивидуалните им водомери, като в разпределението се включват всички разходи в общите
части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.В случая, счита
ищцата, че отчетеното количество вода не било разпределено между отделните потребители
въз основа на отчетите за посочения период от време на всички индивидуални водомери
след общия водомер, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Наредбата № 4 от 14.09.2004
г. Отделно от горното ищцата сочи,че в чл. 25, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора бил предвиден начина за извършване на
разпределението, а именно между всички потребители пропорционално на отчетените
количества по индивидуалните им водомери. В случая, нямало данни да са отчетени всички
индивидуални водомери и не бил ясен начина на разпределение на разликите между всички
собственици на самостоятелните обекти в етажната собственост.
По същество ищцата оспорва изцяло дължимостта на сумата в размер на 15.04 лв.,
обективирана във фактура № **********/18.05.2020г. Цитираната фактура подчертава
ищцата, че е частен документ, съставен едностранно от дружеството и удостоверяващ
изгодни за него факти. В случая, начисленото на ищцата количество вода и ВиК услуги не
било действително потребено от ищцата, нито пък били налице предпоставките за
разпределение на формираната разлика между отчетеното количество по общия водомер и
сбора на отчетените количества вода по индивидуалните водомери в етажната собственост.
Отчитането и разпределение на формираната разлика между отчетеното количество по
общия водомер и сбора на отчетените количества вода по индивидуалните водомери в
етажната собственост не било съобразено с приложимата нормативна уредба.
Твърди се още, че инкасаторите неправомерно записвали служебно количествата
вода, без да извършват отчитане на водомерите и без да уведомяват абонатите. В случая,
ответникът за едно и също количество предоставени вода и ВиК услуги, получавал два пъти
стойността им. Неоснователното обогатяване на ответникът се получавало, като веднъж
неотчитал всички индивидуални водомери и така се получавала разлика от общия водомер и
сбора на отчетените количества вода по индивидуалните водомери, която разлика
разпределял на всички абонати и втори път, когато отчитал всички индивидуални водомери
и общия водомер, при което се получавала положителна разлика, т.е. сбора на отчетените
количества вода от индивидуалните водомери бил по-голям от общия водомер, но тогава не
разпределял положителната разликата между всички абонати, за да намали дължимите им
2
суми за предоставените вода и ВиК услуги, а фактурирал и събирал реално отчетеното по
индивидуалните водомери.Твърди се от ищцата, че в случая неправилно и без основание й
3
било начислено допълнително 4.682 м вода и ВиК услуги, общо в размер на 15.04 лв.С
оглед изложеното намира, че плащането е извършено при първоначална липса на основание,
поради обстоятелството, че сумата била начислена неправомерно, поради което за ищцата
бил налице правен интерес да й бъде възстановена заплатената на 17.06.2020г. сума в размер
на 15.04 лв.При така изложените твърдения ищцата е сезирала ВРС с искането по см. на чл.
127, ал. 1, т. 5 ГПК а именно: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде
осъдено ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД, да заплати на ищцата Б.Н. Х. - Д. сумата
в размер на 15.04 лева(петнадесет лева и четири стотинки), заплатена от ищцата на
17.06.2020г., по издадената фактура № ********** от 18.05.2020г., представляваща
недължимо изискана и начислена сума, при липса на правно основание за период от
14.04.2020г. до 14.05.2020г., по абонатен № ****, за обект находящ се в *****, ведно със
законната лихва, считано от датата на плащането, на основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.Желае се и ВРС да осъди ответното дружество да заплати на ищцата
направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.В подкрепа на
твърденията и искането си ищцата е представила : Молба от 15.07.2020г.,Уведомление № М
- 939/23.07.2020г. и Фактура № ********** от 18.05.2020г., които желае да бъдат приети
като писмени доказателства по делото. Моли, на основание чл. 190, ал.1 от ГПК ВРС да
задължи ответника „В. И. К. - В. “ ООД, да представи отчетите на всички индивидуални
водомери, както и на общия водомер за процесния период. С оглед отговора на ответника
моли да й бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства.В уточнителна молба
от дата 27.05.2021 г. ищцата е посочила, че желае исковата сума да й бъде платена от
ответното дружество чрез пощенски запис.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото ответното дружество не е депозирало отговор
на исковата молба .С писмена молба от 28.09.2021 г. ищцовата страна чрез юрисконсулт Я. е
признала иска, като желае постановяване на Решение при условията на чл.237 ГПК.В
условията на евентуалност, ако ищцата претендира адвокатски хонорар над минимума,
юрисконсулт Якимова желае съдът да редуцира хонорара в минималния размер.В
откритото по делото съдебно заседание, проведено на дата 1.10.2021 г. се явява само
процесуалния представител на ищцата – адвокат Й. А. от ВАК, който сочи, че се налице
предпоставките на чл.237 ГПК и моли съда да се произнесе с Решение при признание на
иска, представяйки и списък на разноските.
При така изложено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА съдът приема за
установено и изяснено по делото следното :
Видно от протокола от откритото съдебно заседание от дата 01.10.2021 г. съдът е
намерил,че са налице основанията визирани в нормата на чл. 237 от ГПК, тъй като
ответникът, чрез процесуалният си представител е признал иска.От своя страна, ищцата,чрез
процесуалният си представител е изразила желание да бъде постановено Решение по реда на
3
чл. 237 от ГПК, тъй като ответното дружество е признало иска . Съгласно нормата на чл.237,
ал.1 ГПК : Когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с Решение съобразно признанието. Алинея 2 – ра на същата норма
гласи, че в мотивите решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието
на иска а съгласно алинея 3 –та съдът не може да постанови Решение при признание на иска
в два лимитативно изброени случая а именно – тогава, когато :1. признатото право
противоречи на закона или на добрите нрави и 2. Е признато право, с което страната не
може да се разпорежда. Т.е. налице са положителните предпоставки визирани в ал.1 на
чл.237 ГПК, поради което и съдът се произнася с Решение съобразно пълното признание на
основанието и на размера на иска. Единствено и само за пълнота на мотивите, съдът намира
за необходимо да конкретизира, че не са налице отрицателните абсолютни процесуални
предпоставки изключващи произнасяне с Решение при условията на чл.237 ГПК.
С оглед гореизложеното и съобразно признанието на иска, съдът уважава иска, така
както е предявен.При този изход на спора, а и с оглед процесуалното поведение на
ответника, станал причина за иницииране на исковото производство съдът уважава и
искането на ищеца за присъждане на сторените по делото съдебно - деловодни разноски
съгласно нормата на чл.78, ал.1 ГПК .Исковото производство е заведено на дата
19.05.2021г.(л.3 от делото), в срока по чл.131 ГПК ответникът не признал иска,а едва дни
преди откритото съдебно заседание е било сторено признанието на иска (л.74 от делото).Ето
защо, при тези обективни данни по делото, ВРС приема, че ответникът – ВиК оператор е
станал причина за водене на исковото производство, поради което прилага нормата на чл.
78, ал.1 ГПК , като присъжда в полза на ищцовата страна реално сторените съдебно -
деловодни разноски пред настоящата инстанция. Видно от списъка за разноски приобщен на
лист 70 – ти щцовата страна претендира точно два разхода : сумата от 50,00 лева за внесена
държавна такса;сумата от 360 лв. за платен адвокатски хонорар с вкл.ДДС. Разходите
посочени в списъка по чл.80 ГПК са доказани и по основание и по размер, поради което
съдът ги присъжда в пълнота – общо 410,00 лева (четиристотин и десет лева). И на последно
място, съдът отчита факта, че договорения и платен адвокатски хонорар е в минимума и под
този минимум , определяем по реда на Наредба № 1/2004 г. не е налице дори и законова
възможност за обсъждане на евентуалното възражение на ответното дружество с правно
основание чл. 78, ал.5 ГПК .
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 237, ал. 1 и ал.2 от ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : ****, представлявано от управителя В. Д. В., ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата Б.Н. Х.-Д., ЕГН **********, с адрес: ****, СУМАТА в размер на 15,04
лева(петнадесет лева и четири стотинки), заплатена от ищцата на 17.06.2020г., по
4
издадената фактура № ********** от 18.05.2020г., представляваща недължимо изискана и
начислена сума, при липса на правно основание за период от 14.04.2020г. до 14.05.2020г., по
абонатен № ****, за обект находящ се в ****, ведно със законната лихва, считано от датата
на плащането (17.06.2020г.), на основание чл. 55, ал. 1, пр.1-во ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление : ****, представлявано от управителя В. Д. В., ДА ЗАПЛАТИ на
ищцата Б.Н. Х.-Д., ЕГН **********, с адрес: ****, СУМАТА в размер на общо 410,00
лева (четиристотин и десет лева), сторените от ищцата съдебно – деловодни разноски за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК .
Обявява съгласно чл.127, ал.4 ГПК, на ответната страна , че плащането може да бъде
извършено в полза на ищцата по указания от последната начин, а именно – чрез пощенски
запис.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от получаване на
преписа с Въззивна жалба пред ОС Варна /чрез РС Варна / .
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните,чрез процесуалните йм
представители .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5