№ 192
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20251800500071 по описа за 2025 година
С решение № 260 от 23.10.2024 год. по гр. д. № 162/2024 год. Ботевградският районен
съд е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София да заплати на ЗАД „Армеец“ АД
сумата от 8 698,40 лева – главница по предявена регресна претенция по чл. 410, ал. 1, т. 3 от
КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за
вредите, нанесени на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № С****КА от ПТП, настъпило на
15.10.2019 год., ведно със законната лихва от 02.11.2023 год. до изплащане на вземането;
мораторна лихва в размер на 2799,15 лева за периода 30.10.2020 год. – 01.11.2023 год. Съдът
е отхвърлил изцяло предявения от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София срещу
„Автомагистрали“ ЕАД, гр. София обратен иск за заплащане на сумата 8 698,40 лева –
главница за изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна полица №
0306Х0444257 от 07.01.2019 год. във връзка с причинените щети на посочения лек
автомобил вследствие претърпяното ПТП на 15.10.2019 год., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.11.2023 год., както и за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението в размер на 2 799,15 лева за посочения период, на основание чл. 54 от ЗЗД
вр. чл. 79, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата
992,95 лева, представляваща направените по делото разноски, както и да заплати на третото
лице – помагач „Автомагистрали“ ЕАД сумата 235 лева разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Агенция
„Пътна инфраструктура“ с твърдения, че същото противоречи на закона и на събраните по
делото доказателства. Сочи, че не са налице доказателства за конкретните обстоятелства, при
1
които е настъпило процесното ПТП; представеният протокол за ПТП не отговаря на
изискванията на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 183 от ГПК; липсва снимков материал на твърдяното
препятствие на пътя; произшествието не е станало в присъствие на съставителя на акта,
поради което актът няма материална доказателствена сила за механизма на ПТП и вредите
от него. Протоколът за ПТП не е подписан от представител на ответника, като
възпроизвежда единствено твърденията на водача, който е заинтересован с оглед евентуално
обезщетяване като собственик за вредите по застрахования автомобил. Размерът на
препятствието не е посочен нито в протокола, нито в схемата на ПТП, като твърдяните щети
могат да се получат от друг механизъм. По делото няма данни, въз основа на които да се
определи скоростта на движение на процесното МПС. Сочи също така, че представената по
делото застрахователна полица не съдържа изискуемите реквизити по чл. 345, ал. 1 от КЗ. В
КЗ са предвидени минималните задължителни реквизити, които следва да съдържа
договорът, като едни от тях са покритите застрахователни рискове. В конкретния случай
приложената полица не съдържа посочените реквизити. С оглед това по делото не е
доказано настъпването на твърдения застрахователен риск на евентуалното ПТП. Ако се
приеме, че публикуваните в интернет пространството Общи условия за застраховане на
сухопътни превозни средства на ЗАД „Армеец“ АД са актуални към момента нанастъпване
на произшествието, то по делото не са представени доказателства дали при реализирането
на ПТП същият е бил под въздействието на алкохол или други упойващи вещества.
Докладът по щета също не е изготвен при спазване на Общите условия – няма становище на
юрисконсулт по основанието за плащане, подпис на главен експерт и на изпълнителния
директор на дружеството. Не са събрани доказателства от страна на ищеца за извършена
проверка за причиняване на вреди в резултат на настъпили обстоятелства, попадащи в
хипотезата на раздел IV „Изключени рискове“. Останалите приложени с исковата молба
документи – уведомление за щета и др. са частни свидетелстващи документи, изготвени от
застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателите им факти,
поради което не следва да се кредитират. Твърди, че в случая не е налице и отговорност на
ответника по чл. 49 от ЗЗД, каквато се носи, само ако се установи, че ответникът е имал
задължение за поддържа пътя и вредите са настъпили в резултат на това неизпълнение
/бездействие/. В случая не е изключена възможността за съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпване на самото произшествие или на размера на вредите. Сочи, че
водачът се е движел с несъобразена скорост – нарушение на чл. 179 от ЗДвП, поради което с
поведението си е допринесъл за настъпване на вердоносните последици. Моли съда да
отмени изцяло решението и да отхвърли предявения главен иск, евентуално – да приеме, че е
налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия водач, поради което следва да
намали размера на обезщетението, на основание чл. 51 от ЗЗД. В случай на уважаване на
предявения главен иск, моли съда да уважи предявения от ответника обратен иск срещу
третото лице-помагач „Автомагистрали“ ЕАД.
Ищецът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Третото лице-помагач на ответника „Автомагистрали“ ЕАД оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Представен е протокол за ПТП от 15.10.2019 год., съставен от служител на РУ на
2
МВР – гр. София, с който е установено ПТП, настъпило на автомагистрала „Хемус“ , км.
51+500 в посока гр. Варна, при удар на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № С****КА в труп на
безстопанствен кон на пътното платно в лява лента /изпреварваща/, като водачът не могъл да
заобиколи препятствието, ударил се в него, а след това в мантинелата и се обърнал по
таван. Протоколът е подписн от актосъставителя и от участника в местопроизшествието Р.
К..
Видно от комбинирана застрахователна полица № 0306Х0444257 от 07.01.2019 год. за
увредения при ПТП автомобил е била сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“ за
периода 09.01.2019 год. – 08.01.2020 год.
Представено е уведомление за настъпило застрахователно събитие по цитираната
полица от участника Р. К., в което е посочено настъпилото застрахователно събитие на
15.10.2019 год., което е описано съобразно констатациите в протокола за ПТП. Изготвен е
опис-заключение по щета № 10119030107111/16.10.2019 год. след извършен оглед на МПС, в
който са описани следните щети по пострадалия при горното ПТП автомобил: предна броня,
решетка радиатор, ляв фяр, десен фар, преден капак, преден ляв калник, преден десен
калник, предно стъкло, таван, облицовка таван, предна лява странична рамка, предна дясна
странична рамка, предна лява врата, предно ляво стъкло врата, външни огледала, предно
дясно стъкло врата, предна лява врата, задна дясна врата, заден десен панел, десни задни
светлини, задна броня, еърбег водач, еърбег пасажер, предна дясна джанта и предна лява
джанта, като всички увредени части са подлежали на подмяна.
Съгласно доклади по щета № 10119030107111 от 07.01.2020 год. и 12.11.2019 год.
събитието, настъпило на 15.11.2016 год. представлява покрит риск от условията по
застрахователен договор – полица № 0306Х0444257 от 07.01.2019 год. за лек автомобил
„Дачия Сандеро“ с рег. № С****КА, собственост на „Неткомел“ЕООД и управляван от Р. К.,
като определеното застрахователно обезщетение е в размер общо на 8 698,40 лева.
Обезщетението е определено въз основа на експертиза по цитираната щета от 03.12.2019
год., изготвена от експерт И. С., като в случая е налице тотална щета, тъй като оценката на
щетата по калкулация за ремонт възлиза на 14 328,12 лева, а действителната стойност на
автомобила към датата на събитието е 11 527,50 лева, като при рекапитулацията е
приспадната стойността на запазените части.
Видно от приложените два броя платежни нареждания от 22.11.2019 год. и 23.01.2020
год. и квитанции застрахователното дружество е изплатило на собственика на пострадалия
автомобил общо сумата 8 698,40 лева обезщетение и ликвидационни разноски по щетата.
С регресна покана от 30.01.2020 год. застрахователното дружество е поканило
ответника да възстанови заплатената сума за възстановяване на нанесените щети от
процесното ПТП на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ. Писмото е получено от ответника на
03.02.2020 год.
По делото ищецът е представил Общи условия по застраховка Каско на ищцовото
дружество, валидни към датата на процесното ПТП.
Според заключението на съдебната авто-техническа експертиза на в.л. Д. от
19.04.2024 год. ПТП е настъпило при следния механизъм: на 15.10.2019 год., около 6.40 ч.
на автомагистрала „Хемус“ , км. 51+500 в посока гр. Варна л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. №
С****КА се ударил в труп на безстопанствен кон на пътното платно в лява лента, като
3
водачът не могъл да заобиколи препятствието, ударил се в него, а след това в мантинелата и
се обърнал по таван. При сравнение на описаните в проколола за ПТП щети по автомобила,
тяхното разположение и посоченото положение на животното на пътното платно, може да се
направи извода, че е налице причинно-следствена връзка между описаната в протокола
пътна обстановка и нанесените щети. Вещото лице е описало в табличен вид щетите по вид
и стойност. Стойността на уврежданията на лекия автомобил, определена при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части, е в размер на 10 441,50 лева.
Според показанията на св. Р. К., който е управлявал пострадалия автомобил към
момента на произшествието, същият пътувал от София за Плевен на 15.10.2019 год. рано
сутринта, като все още било тъмно. Забелязал ТИР в аварийната лента и се изтеглил вляво,
непосредствено след което забелязал голямо препятствие на пътното платно, но не могъл да
го избегне и да предотврати удара. Движел се със скорост около 120 км./ч. Автомобилът се
завъртял и паднал на таван. Впоследствие разбрал, че ПТП е настъпило след удар с животно
на пътя. Разговарял с двамата шофьори на авариралия ТИР, които също били блъснали
животното На място пристигнали полицейските служители.
Според свидетеля Кацаров – служител на ОДМВР-София, посетил
местопроизшествието, на този пътен участък имало липсващи части от огражденията,
поради което навлизането на животни било безпрепятствено, като нерядко навлизали коне и
крави. За случая си спомня, че при посещението на място заварил ТИР, труп на кон на
пътното платно и лек автомобил, обърнат на таван. Спомня си, че водачът на л.а. „Дачия
Сандеро“ бил тестван за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен. На място
имало следи от спирачен път. Липсвали парчета от оградата. Появило се лице от ромски
произход, което разпознало животното като свое.
Според показанията на св. И. - служител на ответника, който пристигнал на мястото
на инцидента около 1-2 часа по-късно, на мястото вече работел полицейски екип и били
предприети действия по временна организация на безопасността на движението.
Предпазната оградна мрежа в участъка била разкачена.
При така установените фактически обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и л. 49 от ЗЗД.
Според чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение и деликтната отговорност - виновно противоправно поведение - действие или
бездействие, на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния
резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и осигуряване безопасността на
пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на необезопасено и
необозначено препятствие на пътното платно, станало причина за ПТП, вид и размер на
4
претърпените вреди.
Видно от приложена по делото застрахователна полица, към датата на настъпване на
ПТП – 15.10.2019 год. е съществувало валидно застрахователно правоотношение между
собственика на увредения автомобил и ищеца. Представени са и доказателства за заплащане
на претендираното обезщетение по имуществената застраховка за нанесените вреди по
автомобила в размер на 8 698,40 лева
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на ПТП и
настъпването в причинна връзка с него на вреди по застрахования автомобил са събрани
писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свитедели, както и е прието
заключение на допусната съдебно-автотехническа експертиза.
По делото е приет като доказателство надлежно съставен протокол за ПТП. Видно от
схемата на ПТП, отразена в протокола, произшествието е настъпило при при следния
механизъм: на 15.10.2019 год., около 6.40 ч. на автомагистрала „Хемус“ км. 51+500 в
посока гр. Варна л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № С****КА се ударил в труп на безстопанствен
кон на пътното платно в лява лента, като водачът не могъл да заобиколи препятствието,
ударил се в него, а след това в мантинелата и се обърнал по таван.
Протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, осъществени в
присъствието на съответното длъжностно лице, а именно – за констатираното и
възпроизведено в документа положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства и
претърпените вреди – деформации по цялото купе и др. Според показанията на св. Кацаров,
който е съставил и подписал представения по делото протокола за ПТП в качеството на
автоконтрольор, същият с подписа си е удостоверил точно действително възприетите от него
на мястото на ПТП и описани в протокола обстоятелства непосредствено след
произшествието, като това е негово задължение в качеството му на длъжностно лице.
Безспорно е установено от схемата в протокола, че на пътното платно в лявата изпреварваща
лента в посоката на движение на пострадалия автомобил и имало труп на животно /кон/.
Механизмът на произшествието е установен и от заключението на назначената от
съда автотехническа експертиза, което съответства на отразеното в протокола за ПТП
относно начина на настъпване на произшествието. Вещото лице е категорично, че от вида на
повредите може да се направи извод, че същите са настъпили от удар в твърд предмет с
голяма маса, който автомобилът не е имало възможност да заобиколи. При сравнение на
описаните в проколола за ПТП щети по автомобила, тяхното разположение и посоченото
положение на животното на пътното платно вещото лице прави извод, че е налице
причинно-следствена връзка между описаната в протокола пътна обстановка и нанесените
щети.
Недоказано остана възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на автомобила. По делото се установи, че ПТП е настъпило на място,
където често на пътното платно навлизали животни поради липса на част от огражденията
на магистралата, като водачът възприел препятствието непосредствено преди удара и не е
могъл да го избегне, тъй като имало натоварено движение, а произшествието настъпило при
лоша видимост и в тъмната част на денонощието. Водачът се е движел в рамките на
разрешената скорост – около 120 км./ч. Не се установи и техническа възможност водачът да
избегне щетата. В тежест на ответника беше да докаже възражението си за съпричиняване
5
на щетата в резултат на противоправно поведение на водача, като такова пълно насрещно
доказване по делото не беше успешно проведено.
Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени от
експерта в опис-заключението по щетата при застрахователя, са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Вещото лице е описало в табличен вид щетите по вид и
стойност. Стойността на уврежданията на лекия автомобил, определена при условията на
тотална щета и след приспадане на запазените части, е в размер на 10 441,50 лева, поради
което искът за заплащане на сумата 8 698,40 лева е изцяло основателен. Установи се също
така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по сключената застраховка
„Каско” в полза на увредения собственик лекия автомобил.
Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
на възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно чл. 3, ал. 7 и ал. 2 от Закона за пътищата - автомагистралите са републикански
пътища, национални обекти - специално изградени и означени пътища за движение само на
моторни превозни средства с високи скорости и притежават точно определени в закона
характеристики, една от които е наличието на предпазна ограда - чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за
пътищата. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост - чл. 8, ал. 2 от
ЗП, като се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“ - чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Управлението на пътищата, съгласно, ал. 2, т. 3 и т. 4 включва: "организиране,
възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането,
изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата" и "организиране и
осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на
принадлежностите на пътя", като в § 1, т. 4 от ДР на ЗП е посочено, че "защитната ограда" е
"пътна принадлежност" по смисъла на закона и е дадена легална дефиниция на "поддържане
на пътищата" (т. 14, § 1 от ДР на ЗП ) - "дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата".
Съгласно чл. 30 от ЗП дейностите по поддържането на републиканските пътища се
осъществява от Агенцията чрез действията на нейните служители.
Следователно, както е посочено и в утвърдената съдебна практика - решение № 122 от
16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/2016 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС и др., агенцията отговаря за вредите,
произтичащи от действията или бездействията на лицата, натоварени с извършването на
работата, независимо дали е установено кой конкретно измежду тях е причинил вредата
(цитираната по-горе т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
В конкретния случай служителите на Агенцията са били длъжни да осъществяват
дейността по поддържането на процесния участък, като недопуснат описаната ситуация,
6
довела до нахлуване на кон на пътното платно, което е предназначено за движение само на
МПС и то с високи скорости.
Отговорността на АПИ в конкретния случай се свързва с общото законово задължение
на ответника АПИ по чл. 30 вр. чл. 19 от ЗП да поддържа пътищата, вкл. като ги защитава от
нахлуване на животни, тъй като по делото се доказа, че в конкретния участък на
автомагистралата поставената предпазна мрежа е била с нарушена цялост, като на това
място често са ставали произшествия и въпреки това не са взети подходящите мерки по
обезопасяване на автомагистралата. В компетентността на ответника, чрез съответните
служители е да определи по какъв начин следва да бъде осъществена защитата на пътното
платно на магистралата от навлизането на диви или други животни, така че да се обезпечи
безопасното движение с висока скорост.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да носи
отговорност с оглед обстоятелството, че е възложил извършването на дейността по
поддържане на процесния участък на третото лице-лице помагач „Автомагистрали“ ЕАД.
Това е така, тъй като сключеният с това лице договор за възлагане на обществена поръчка не
освобождава ответника от вменените му със закон задължения за поддържане и
обезопасяване на републиканските пътища. В случая именно ответникът е следвало да
контролира правилното изпълнение на договора от третото лице – изпълнител, а в случай на
неизпълнение на задълженията по договора може да предприеме съответните действия по
реализиране на договорната отговорност на изпълнителя.
Относно възраженията на ответника за изключен риск съгласно ОУ на
застрахователното дружество и за липса на основание за плащане на застрахователните
обезщетения по застраховка "каско" настоящият състав намира, че ответникът не може да се
позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните по
застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора. Право на такива
възражения биха имали само застрахователя и застрахованото лице. АПИ не е в кръга на
лицата, които могат да правят защитни възражения, основани на застрахователния договор.
Независимо от това, следва да се отбележи, че волята на страните по застрахователното
правоотношение в случая е ясна. В застрахователната полицата изрично е посочено, че
покритите рискове по сключения договор са тези по клауза „П“ в Общите условия, т.е.
„Пълно каско", като според тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или частична
щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“, вкл.
пълна загуба, причинена от друго МПС, сблъсък с други подвижни и неподвижни предмети
и от удар с хора или животни или от препятствие по пътното платно. Процесните щети са
включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е възникнало регресно
вземане спрямо ответника.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която са уважени предявените
главни искове.
Предвид основателността на главния иск до посочените по-горе размери, съдът следва
да разгледа предявените при условията на евентуалност обратни искове срещу третото лице-
помагач, на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК
По делото е представен Договор за възлагане на обществена поръчка № РД-37-
7
9/04.09.2019 г, сключен между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД. Видно от самия договор
дейностите, които изпълнителят е длъжен да извършва, се възлагат с месечни, допълнителни
и извънредни задания (чл. 5 от договора). На база възложените задания се съставят месечни
сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя -
"Авомагистрали " ЕАД и приети от възложителя - АПИ ремонтни работи. Извънредните
задания са приложими при настъпване на "непредвидени обстоятелства" и съгласно чл. 5,
"В" от договора. Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлагат
писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и
осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза изпълнителят е длъжен да
започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно Раздел I Дефиниции, т. 8
"извънредно задание" означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и
работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на
проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на
непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 ЗЗБ. Към момента на
извършеното произшествие от страна на АПИ няма възлагани както месечни, така и
допълнителни и извънредни задания. Няма клауза в договора, която да предвижда
задължение за изпълнителя да осигурява екип, който да следи за наличието или
възникването на "непредвидени обстоятелства", каквото е наличието на внезапно появили се
на платното животни или предмети, включително и такива, които биха могли да доведат до
ПТП. Съгласно чл. 12, ал. 8 от договора изпълнителят е длъжен "Да поддържа в готовност
екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност на движението при пътно-
транспортни произшествия (ПТП), аварии и други извънредни случаи, възникнали по
републиканските пътища.... ". Изпълнителят е длъжен да отстрани препятствията,
включително последиците от ПТП, но само по изрично възлагане от страна на възложителя
АПИ. В конкретния случай на третото лице-помагач не са възлагани допълнителни и
извънредни задания, няма протоколи, в които да е описано, че се дължи отстраняване или
обезопасяване на препятствия от магистралния участък съгласно възложени допълнителни
или извънредни работи. Неоснователни са доводите на ответника по главните искове, че
изпълнителят бил натоварен с надзор върху състоянието на магистралата и че е следвало да
предприема незабавни действия по отстраняване опасности на пътно платно без за същото
да е необходимо изявление на възложителя. Разпоредбите на чл. 5 от договора ограничават
правомощията на изпълнителя до изпълнение на конкретно поставени задачи, включително
и при възникване на непредвидени обстоятелства – дори и в тази хипотеза се изисква
възлагане от възложителя на работи по отстраняване на неизправности на пътя, създаващи
опасност за движението по него. Съгласно чл. 12 от договора изпълнителят в рамките на
правата си по договора е длъжен да предприема действия по опазване на пътя с оглед
безопасност на движението, да изпълнява допълнителни разпореждания на възложителя, да
започва работа веднага след възникване на необходимост от същото, да поддържа в
готовност аварийни екипи, които при необходимост да осигуряват безопасност при
движението. Тези правомощия изпълнителят има само в рамките на дадените му по
договора права, като тълкувайки клаузите на чл. 12 и на чл. 9 от договора се налага извод, че
той може да предприема действия по опазване на пътя с оглед безопасност на движението
само в изпълнение на конкретно разпореждане на възложителя.
За да може да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по Договора за
8
възлагане на обществена поръчка, ответникът по главните искове трябва да докаже, че
причинените вреди произтичат от неизпълнение или некачествено изпълнение на някое от
поетите с договора задължения. В случая възложителят по договора не е доказал при
условията на пълно и главно доказване, че е възложил изрично /било писмено, било устно/
на изпълнителя да извършва дейност по премахване или обезопасяване на препятствия на
пътния участък, в който е възникнало процесното ПТП и ответникът не е изпълнил така
възложената му работа. Отговорността на изпълнителя е договорна, а не гаранционна,
поради което трябва да бъде доказана пряка причинна връзка между неизпълнението на
възложената работа и причинените на третото лице вреди. При липсата както на твърдения,
така и на доказателства, че подобна дейност е възложена на ответника по предвидения в
договора начин и в резултат на неговото неизпълнение или лошо изпълнение са причинени
вреди на ищцата, искът против "Автомагистрали " ЕАД се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Тъй като и в тази част изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези на
районния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия-ищец сумата 100 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 от 23.10.2024 год. по гр. д. № 162/2024 год. на
Ботевградския районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, гр. София да заплати
на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр. София сумата 100 лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника
„Автомагистрали“ ЕАД.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС наа РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9