РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Пловдив , 27.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330102629 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
ЕИК ********* против Й. И. К., ЕГН **********; А.. Л. Д., ЕГН ********** и И. Л.
К., ЕГН **********, с която са предявени обективно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител, на основание чл. 98 а от
Закона за енергетиката, продавал ел. енергия на клиентите си при публично известни
общи условия, които за потребителите влизали в сила без изрично писмено приемане.
Потребителите, присъединени към електроразпределителната мрежа, следвало да
заплащат на крайния снабдител и мрежови услуги, каквато била цената за достъп,
съгласно чл. 28 от Правилата за търговия с ел.енергия, одобрени от ДКЕВР на
23.07.2013 г. В този смисъл била и разпоредбата на чл. 42 от ОУ на ищеца. Съгласно
чл. 29 от посочените правила, мрежовите услуги се заплащали върху използваната ел.
енергия и/или предоставена мощност. Обектът на наследодателя на ответниците Л.
А.К., находящ се в гр. П., ул. „Ц.“, представляващ павилиони, бил снабдяван с ел.
енергия, като същият се индивидуализирал с измервателни точки № *** и № ***, а за
потребителя бил открит клиентски номер ***. Имал качеството на небитов клиент,
съгл. §1, т.33а ДР.
В изпълнение на задълженията си като краен снабдител, ищецът доставил за
периода 16.01.2020 г. – 30.09.2020 г. ел. енергия и мрежови услуги на стойност 993,71
лева. При забава в плащането, на основание чл. 27, ал.1 ОУ, клиентът дължал и лихва
от деня на забавата, която възлизала на сумата от общо 79,78 лева за периода
1
12.03.2020 г. – 11.02.2021 г. За неплатените задължения били издадени фактури, в
които били посочени падеж за плащане, период, размер на дължимата сума, както и
размер и период на обезщетението за забава.
Претендира се за осъждане на ответниците като наследници по закон да платят
съответната част от задълженията – 662,48 лева – главница и 53,18 лева – лихва за
посочените периоди спрямо с. Й.К. и по 165,62 лева – главница и по 13,30 лева – лихва
спрямо А.Д. /д./ и И.К. /с./, ведно със законната лихва върху главниците от постъпване
на ИМ в съда – 12.02.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се разноски. В
съдебно заседание заявява, че в хода на процеса – всички задължения вкл. разноските
са платени и моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са подали отговори на ИМ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът има качеството на краен снабдител по смисъла на Закона за
енергетиката /ЗЕ/, като притежаващ лицензия за обществено снабдяване с електрическа
енергия № Л-141-11 от 13.08.2004г., издадена от ДКЕВР. Това е отразено и в Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” АД-чл.2 ал.1,чл.3 и следващите, които са одобрени с решение на
ДКЕВР №ОУ-13 от 10.05.2008г. Според нормата на чл. 98а ЗЕ, продажбата на
електрическа енергия от крайния снабдител на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, а в чл. 35, ал. 1 от ОУ на оператора е предвидено, че
тези общи условия влизат в сила тридесет дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за
възникване на правоотношението по покупко- продажба на ел. енергия, не е
необходимо да се сключва индивидуален писмен договор с доставчика на услугата,
защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в
случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между тях.
Установява се от писмените доказателства, че наследодателят на ответниците е
бил собственик на обектите, за които се твърди да са доставени и начислени ел.
енергия и мр. услуги за процесния период, както и, че предоставените услуги са
потребени и тяхната цена възлиза на търсените суми.
Според чл. 7, т. 1 ОУ, ищецът има задължението да снабдява с ел. енергия
клиентите си. Ответниците като наследници на потребителя имат насрещното
задължение по чл. 11, т. 1 ОУ - да заплащат стойността й, като при неизпълнение,
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден -
чл. 27, ал. 1 ОУ.
Представени са доказателства за плащане на процесните суми. Ищецът
признава, че след подаване на исковата молба, ответниците са платили всички
претендирани суми за главни и акцесорни вземания, в т.ч. разноските.
Предвид изложеното и на основание чл. 235, ал.3 ГПК, след като съобрази
изявленията на ищеца за настъпване на факти, след предявяване на исковете, които са
2
от значение за спорното право, изразяващи се в погасяване на вземанията, съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото кредиторът се
счита за удовлетворен.
По отговорността за разноски:
Признава се плащането на сторените такива, поради което разноски не следва да
се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
********* против Й. ИВ. К., ЕГН **********; А.. Л. Д., ЕГН ********** и И. Л. К.,
ЕГН **********, обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за
присъждане на следните суми, представляващи: главница - стойност на доставена
електрическа енергия и мрежови услуги за обекти, находящи се в гр. П., ул. „Ц.“ *,
представляващи павилиони, с измервателни точки № *** и № ***, за периода
16.01.2020 г. – 30.09.2020 г. и обезщетение за забава за периода 12.03.2020 г. –
11.02.2021 г., както следва: 662,48 лева – главница и 53,18 лева – лихва за посочените
периоди спрямо Й. ИВ. К. и по 165,62 лева – главница и по 13,30 лева – лихва за
посочените периоди спрямо А.. Л. Д. и И. Л. К., ведно със законната лихва върху
главниците от постъпване на исковата молба в съда – 12.02.2021 г. до окончателното
погасяване, като погасени чрез плащане в хода на процеса .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3