РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Русе, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20254500500087 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „ РК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Ч.“ №**, вх.*, ет.*,
представлявано от управителя С.П.В. против решение №1609/26.11.2024г.,
постановено по гр.д.№6104/2023г. по описа на РС-Русе, с което са уважени
предявените от „Арис Балтия“ ООД, рег.№40003269708, със седалище и адрес
на управление гр.Р., Л., ул.“У.“ №** иск за сумата в размер на 1946.92 лв.,
представляваща дължима главница по издадени фактури за заредено гориво,
за сумата в размер на 181.19 лв.- обезщетение за забава от падежа на всяка
фактура до 03.08.2023г. и с което са отхвърлени предявените от дружеството
насрещни искове за връщане на сумата в размер на 764.65 лв., представляваща
предплатена и неизразходвана сума по прекратен договор, както и иска за
заплащане на лихва за забава в размер на 77.06 лв. Твърди се, че решението е
неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални
1
нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост
по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което предявените против дружеството
искове се отхвърлят изцяло и се уважат предявените насрещни искове.
Претендира и направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата „Арис Балтия“ ООД, рег.№40003269708, със
седалище и адрес на управление гр.Р., Л., ул.“У.“ №** чрез пълномощника си
адв.Д. К. от АК- Г. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява
подробно становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното
решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира
направените разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявените обективно
кумулативно съединени иск за реално изпълнение на договорни задължения с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.288 от ТЗ и иск за заплащане на
обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
В производството са приети за съвместно разглеждане и предявените от
жалбоподателя насрещни искове за връщане на сума, получена на отпаднало
основание с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, съединен с иск за заплащане
на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че на 01.07.2018 г. страните по делото са сключили договор, по
силата на който ищцовото дружество в качеството си на изпълнител издава на
жалбоподателя карти и/или талони, които му дават право да получава
продукти от бензиностанции, с които ищцовото дружество има договорни
отношения, в това число зареждане на гориво и ползване на предоставяните
от бензиностанциите услуги.
2
Безспорно е установено, че ищцовото дружество е изпълнило
задълженията си по договора като е издало карти, ползвани от жалбоподателя,
за зареждане на гориво и за други услуги. За закупените продукти и ползвани
услуги, вкл. и за заредено гориво са издавани фактури със съответна
спецификация към тях, надлежно осчетоводени при ищеца и при
жалбоподателя.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е заредил описаното в
процесните фактури количество гориво, които са надлежно осчетоводени,
както при дружеството- ищец, така и при жалбоподателя. Установено е също,
че жалбоподателят е извършвал предплащане съгласно уговореното в чл.2 от
приложение №1, неразделна част от договора, като е следвало да ползва
предоставените му карти в рамките на предплатения лимит. За състоянието на
лимита жалбоподателят се информирал , както от счетоводните си записвания,
така и от поддържана от ищцовото дружество електронна система (CRM
система), достъп до която имали клиентите на дружеството. Периодично
ищцовото дружество е изпращало уведомления за баланса на жалбоподателя,
с искане да се потвърди същия и с уведомление, че при липса на оспорване ще
считат сумата по сметката на вярна.
С приетата по делото експертиза е установено, че за целия период на
действие на договора между страните няма разлика в счетоводните записвания
относно количествата на фактурираните стоки и услуги и извършените
плащания по издадените фактури. Съгласно установеното от ВЛ е налице
разлика в счетоводните записвания, изразяваща се в началното салдо на „РК
България“ ЕООД към 01.07.2018г.- датата на сключване на договора между
страните. В заключението е посочено, че в счетоводството на ищцовото
дружество това салдо е „0“, а в счетоводството на жалбоподателя е 757,11лв.,
където като начало на търговските отношения е отбелязана дата 01.01.2016г.
Тази разлика в началното салдо напълно съответства (пренесена е) и в
счетоводните записвания на двете дружества в края на договорния период –
31.10.2022г., към която дата в счетоводството на „Арис Балтия“ ООД е
отразено вземане от „РК България“ ЕООД в размер на 1946,92лв., а в
счетоводството на „РК България“ ЕООД е отразено задължение към „Арис
Балтия“ ООД в размер на 1189,82лв.
Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е
3
уважил предявените против жалбоподателя искове за заплащане на стойността
на зареденото количество гориво, заедно с обезщетението за забава и е
отхвърлил предявените насрещни искове по съображения, че е налице
неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя за заплащане на
стойността на процесните фактури, заедно с лихвата за забава, както и че не е
налице хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД като основание за връщане на
претендирата по насрещния иск сума.
Обжалването решение е валидно, допустимо и правилно.
При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални
нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти въз основа
на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е
приложен материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, която на основание чл.288 от ТЗ
намира приложение и в отношенията между търговци, при неизпълнение на
договорно задължение, за кредиторът възниква субективното право да
претендира реално изпълнение на договорното задължение, заедно с
обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение.
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното дружество-
жалбоподател на това основание, в процеса следва да се установят елементите
от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: сключен
договор между страните по делото, изпълнение на задълженията от ищцовата
страна, за да има същата качеството на кредитор по смисъла на закона и
неизпълнение на задължението от жалбоподателя.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването
на договор с ответника и изпълнението на задълженията си, породени от него.
С представените по делото писмен договор и приложение №1, неразделна
част от същия, двустранно подписани и ползващи се с регламентираната в
чл.180 от ГПК доказателствена сила, се установи по безспорен и категоричен
начин, че на 01.07.2018 г. страните по делото са сключили договор, по силата
на който за ищцовото дружество се е задължило да издаде и предостави на
жалбоподателя за ползване карти и/или талони, които дават право на
жалбоподателя да получава продукти от бензиностанции, с които ищцовото
дружество има договорни отношения, в това число зареждане на гориво и
4
ползване на предоставяните от бензиностанцията услуги, а за последния е
възникнало задължението да заплаща стойността на ползваните продукти и
услуги.
Сключването на договора е правопораждащ юридически факт, от който е
възникнало облигационно правоотношение между страните- права и
задължения за всяка от тях, които следва да се изпълняват точно.
Безспорно е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора като е предоставил на жалбоподателя за ползване заявеното
количество карти. Установено е по безспорен начин, че за зареденото
количество гориво и ползваните услуги периодично са издавани фактури, вкл.
и процесните, в уговорената валута на задълженията на жалбоподателя. Тези
обстоятелства сочат, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора,
поради което като изправна страна има качеството на кредитор.
В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи по делото
факта на изпълнение на задълженията, породени от договора- за заплащане на
стойността на процесните фактури.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя не е
установил погасяването на задълженията си по фактурите. Този извод е
обоснован въз основа на задълбочен анализ на релевираните по делото
доказателства и изцяло се споделя от въззивната инстанция.
Правилно е прието, че всички извършени доставки и плащания по
договора са отразени в счетоводствата и на двете дружества като е налице
разминаване само в началното салдо, отразено в счетоводството на
жалбоподателя към момента на сключване на договора- 01.07.2018 г.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки сключването на нов
договор и с друг контрагент, жалбоподателят е продължил да води
счетоводните си записвания като продължение на тези по предходен договор,
сключен с труто, неумчастващо в процеса лице и различно от ищцовото
дружество. Липсват доказателства за наличие на соченото частно
правоотриемство между ищеца и третото лице, с което жалбоподателя е бил в
договорни отношения по предходни договори, поради което липсва основание
за такова счетоводно отразяване. Правилно първоинстанционният съд е приел,
че липсва основание за извършената счетоводна операция, касаеща платени от
жалбоподателя суми по договор с трето лице.
5
Съвкупната преценка на писмените доказателства, липсата на оспорване
от страна на жалбоподателя на предоставените периодични уведомления за
баланса по сметката, както и заключението на приетата по делото ССЕ, дават
основание да се приеме, че е налице непогасяване на задълженията по
процесните фактури. Налице е неизпълнение на задълженията от страна на
жалбоподателя, което като нов правнорелевантен факт, настъпил в
договорната връзка е породил нови правни последици. За ищцовото дружество
е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на
задълженията, заедно с обезщетение за забава, което обуславя
основателността на исковете и правилно същите са уважени.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на задължения с
оглед уговорения начин на плащане- чрез предплащане.
Съгласно уговореното между страните в чл.7 от приложение №1,
неразделна част от договора, е допустимо зареждането на гориво над
предплатената сума, поради което за разликата за него възниква задлъжнялост
и задължение да я покрие в определения срок. С оглед посочената уговорка
между страните, тезата на жалбоподателя, че не е възможно да е налице
задължение се явява несъстоятелна.
Неоснователен е и доводът за неправилно определени крайни стойности,
обоснован със заключението на експерта. В заключението на ВЛ действително
е посочена разлика в крайната стойност, но експертът е превалутирал
задължения съобразно фиксинга на БНБ, а не съобразно уговореното в чл.4.2
от договора. В тази клауза страните са постигнали съгласие цената на
продуктите да се заплаща във валутата на страната , в която са закупувани
като превалутирането се извършва съгласно валутния курс, определен от
местната национална банка в деня на зареждането.
Поради това на база на приетото заключение не може да се изведе извод
за различия в крайните стойности, съответно за нередовност на счетоводните
записвания на ищеца.
Предвид изложеното съдът приема, че решението в частта, с която са
уважени предявените против жалбоподателя искове е правилно.
Решението е правилно и в частта, с която са отхвърлени предявените от
жалбоподателя насрещни искове.
6
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице
неоснователно обогатяване от страна на ищеца с претендирата сума, тъй като
не са установени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.55,
ал.1 от ЗЗД.
Установеното задължение на „РК България“ ЕООД към „Арис Балтия“
ООД изключва наличието на сочените като предплатени и неизразходвани
средства към момента на прекратяване на договора. Следва да се посочи, че
тази сума е платена от страна на жалбоподателя към трето, неучастващо в
процеса лице и предвид липсата на доказателства за настъпило
правоприемство в отношенията, не е налице соченото основание за връщането
й. неоснователността на главния иск обуславя и неоснователността на
акцесорната претенция, както правилно е прието в обжалваното решение.
Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото
е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което съгласно чл.280,
ал.3 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Разноските за въззивното производство са в тежест на
жалбоподателя.Същият следва да заплати на насрещната страна направените
разноски в размер на 800 лв.- платена адв. възнаграждение съгласно
удостовереното в договора за правна защита.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1609/26.11.2024г., постановено по гр.д.
№6104/2023г. по описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА „ РК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.“Ч.“ №**, вх.*, ет.*, представлявано от
управителя С.П.В. да заплати на „Арис Балтия“ ООД, рег.№40003269708, със
седалище и адрес на управление гр.Р., Л., ул.“У.“ №** сумата в размер на 800
лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8