О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ / 20.12.2019 година, гр. ВАРНА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД-
гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на 20.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като изслуша докладваното от
съдия Бажлекова в.ч.гр.дело № 2170 по описа за 2019 година на гражданско
отделение на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на „Енерго про – Продажби“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс –Г, бул.“Вл.Варненчик“ №258,
представляван процесуално от адв. Лиляна М. – ВТАК. Обжалва се определение
№13937/ 24.10.2019г., постановено по гр.д. № 9569/2019г., по описа на ВРС, с
което е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на
жалбоподателя за изменение или допълване на прекратително определение №
12426/24.09.2019г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 984лв. на ответника по делото. Твърди се, че
определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
съда, че предвид непрецизно и некоректно поведение от страна на ответника,
същият е станал причина за завеждане на делото. Жалбоподателят твърди, че не е
имал такова поведение и не носи отговорност за информация, публикувана в сайт,
който не е собственост и не се администрира от дружеството – ответник. Излага
се, че наличието на портал за онлайн проверка на задължения към дружеството не
е законово изискване, като същият има за цел да улесни клиентите на дружествата
от групата на Енерго-Про. Посочва, че на 13.06.2019г. в „Енерго-Про продажби“АД
е входирано възражение от потребителя, същото е подадено и в
„Електроразпределение-Север“АД. По повод на това възражение „Енерго-Про
продажби“АД е изпратило на ищеца отговор на 19.06.2018г., с който изрично го е
уведомило, че „Енерго-Про продажби“АД не е издател на посочената фактура и не
претендира от него заплащане на посочената сума.. Освен това от представените
по делото доказателства се установява, че на 07.06.2019г. ищецът е уведомен от
„Електроразпределение – Север“АД за извършена проверка на измервателната му
система, както и, че има задължение към „Електроразпределение –Север“АД и
същото е издало фактура, която е приложена към писмото. Писмото е получено от
ищеца на 11.06.2019г., т.е. преди депозирането на исковата молба в съда.
Производството, образувано срещу „Енерго-Про продажби“АД е прекратено поради
недопустимост, поради което и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК,
ответникът има право на разноските. По
изложените съображения, молбата е въззивният съд да отмени обжалваното
определение и да постанови друго, с което да бъдат присъдени поисканите
разноски.
В срока по
чл. 276, ал.1 от ГПК, ответната страна Н.Г.Н., чрез адв. Кр.Т.- ВАК е
депозирала писмен отговор. Излага подробни аргументи в посока неоснователност
на частната жалба, с молба за оставянето й без уважение.
Настоящият
състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С влязло в сила определение № 12426/24.09.2019г., ВРС е
прекратил производството по делото образувано по искова молба на Н.Г.Н. срещу „Енерго
про – Продажби“АД, приемайки недопустимост на исковата претенция с правно
основание чл.124 от ГПК. С молба от 09.10.2019г. „Енерго-Про Продажби“АД е
поискало от ВРС да допълни определението в частта му за разноските, като
присъди такива представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, ищецът е представил отговор на молбата, в
който е направил възражения за неоснователност на молбата. Оспорва дължимостта
на разноските с аргумент, че ответникът
е станал причина за завеждане на делото, поради това, че към момента на
депозиране на исковата молба, по клиентския и абонатен номер на ищеца е
съществувало начислено задължение, в сайта на ответника.. С обжалваното
понастоящем определение, ВРС е оставил без уважение молбата на „Енерго-Про
Продажби“ АД, приемайки, че ответникът е станал причина за завеждане на делото.
Нормата
на чл. 78, ал.4 от ГПК, предвижда възможността на ответника да иска присъждане
на разноски, вкл. и при прекратяване на делото, по което е направил такива във
връзка с организиране на защитата си. С депозирана по делото молба, ответникът
е поискал присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и
съдействие, в който е отразен размер на договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение от 984лева. Представени са също списък по чл.80 ГПК и фактура за заплащане на посочената сума.
Настоящият състав на въззивния съд намира за неправилен и незаконосъобразен
изводът на първоинстанционния съд, че ответникът в значима степен е допринесъл
за образуване на делото с некоректно и непрецизно поведение, поради което и
няма право на разноските. От
представените по делото доказателства, не може да се направи безспорен извод,
че поведението на ответника е станало повод за завеждане на делото. Видно от
представените писма и съобщения безспорно се установява, че ищецът е бил
уведомен, от „Енерго –про продажби“ АД, че дружеството не е издател на
посочената в сайта фактура и не
претендира заплащане на сумата, посочена в исковата молба от ищеца. Допълнителен аргумент в тази насока са и
данните по делото, че към датата на предявяване на иска, ищецът е бил уведомен,
че е издадена фактура и заплащане на процесната сума се претендира от трето
лице – „Електроразпределение Север“ АД. Предвид представените по делото писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е бил уведомен надлежно за
размера на задължението и лицето, което го претендира и че то е издало
процесната фактура, в случая е без значение обстоятелството, че в сайт, който
не е собственост и не се администрира от ответника е съществувала информация за
начислено задължение. В тази връзка е правилен извода на първоинстонционния
съд, че ищецът не е изчерпил всички извънпроцесуални способи за изясняване и
осведомяване, относно реалните параметри на задължението и налице ли е спор с
лицето, срещу което е предявил иска си. Допълнителен аргумент в настоящия казус
е обстоятелството, че производството е прекратено поради липса на правен
интерес от предявяване на иск срещу ответник, поради липса на спор между
страните. С оглед на изложеното, съдът намира, че с поведението си, ответникът
не е станал причина за завеждане на делото. Съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.4 ГПК, ответникът има право на разноските и прекратяване на производството,
като в случая, същият е направил такива във връзка с организиране на защитата
си. Видно от данните по делото са извършените процесуални действия по подаване
на отговор, проучване на документи, представяне на писмени доказателства.
Представения писмен отговор и депозираните допълнителни молби са подробни и
задълбочени. Съдът не споделя наведените от ответника по жалбата доводи, че
претендираните разноски са прекомерни предвид липсата на фактическа сложност на
делото. По делото е представен списък на разноските и доказателства за
извършването им, поради което и молбата по чл.248 ГПК е основателна и следва да
бъде уважена, като на ответника по делото „Енерго-Про Продажби „ АД се присъдят
разноските по делото в претендирания размер от 984 лв.
Частната
жалба е основателна, затова обжалваното определение №13937/ 24.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 9569/2019г., по описа на ВРС, с което е оставена без
уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК за изменение на прекратително
определение № 12426/24.09.2019г. следва да бъде отменено, като Н.Г.Н. се осъди
да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 984лв., на основание чл. 78,
ал.4 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №13937/ 24.10.2019г., постановено по гр.д. №
9569/2019г . по описа на Варненски Районен съд, с което е оставена без
уважение, молбата на „Енерго-Про Продажби“АД за изменение на определение №
12426/24.09.2019г в частта за разноските.
ИЗМЕНЯ определение № 12426/24.09.2019г., постановено по гр.д. №
9569/2019г , по описа на ВРС, в частта за разноските, като.
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН **********,***
да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс –Г, бул.“Вл.Варненчик“ №258,
сумата от 984 лв., представляваща съдебни разноски на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен
съд в едноседмичен срок от връчване препис на страните, при условията и
предпоставките на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: