РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. ХАСКОВО, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500448 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба, подадена от „ Първа
инвестиционна банка“ АД гр. София.
С Решение № 260289 от 10.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2781/2020 г., РС
Хасково е отхвърлил като неоснователен предявения от „ Първа инвестиционна банка“ АД
гр. София против В. К. Т. от гр. *** иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за
установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата общо от 15 728.62, от
които 10 000 лв. непогасена главница, ведно със следващата се законна лихва върху
главницата, считано от 24.06.2020 г. до изплащане на вземането; 5 648.95 непогасена
договорна лихва, начислена за периода от 23.06.2017 г. до 17.06.2020 г. вкл.; 16.67
лв.непогасена законна лихва, начислена за периода от 18.06.2020 г. до 23.06.2020 г. вкл.; 39
лв. годишна такса за поддръжка, дължима за 2015 г. и 24 лв. разноски за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, които суми били дължими по договор за издаване на
револвираща международна карта с чип и предоставяне на офърдрафт, за които суми е
издадена Заповед № 459/29.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1157/2020 г. по описа на РС Хасково.
Съдът е осъдил „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София да заплати на В. К. Т. от
1
гр. *** сумата от 1450 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „ Първа инвестиционна
банка“ АД гр. София, който чрез пълномощника си юрк. Г. обжалва в срок. Твърди,че
постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, в каквато насока излага
подробни доводи във въззивната жалба. Моли въззивният съд да постанови решение, с което
да отмени атакуваното решение на РС Хасково и постанови друго по съществото на спора, с
което да уважи изцяло предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК. Моли да бъдат
присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции, разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Л., пълномощник на въззиваемия В. К. Т., с
който оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от първоинстанционния
съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
С писмена молба вх. № 2843/31.08.2021 г. въззивникът поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от
въззиваемия, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
С писмена молба вх. № 3592/06.10.2021 г., въззиваемият,чрез пълномощника си адв.
Л., оспорва подадената въззивна жалба по изложените в писмения отговор съображения.
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на разноските, претендирани от въззивника.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Районен съд Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК,
предявен „ Първа инвестиционна банка“ АД гр. София против В. К. Т. от гр. *** за
признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата общо от 15
728.62, от които 10 000 лв. непогасена главница, ведно със следващата се законна лихва
върху главницата, считано от 24.06.2020 г. до изплащане на вземането; 5 648.95 непогасена
договорна лихва, начислена за периода от 23.06.2017 г. до 17.06.2020 г. вкл.; 16.67
лв.непогасена законна лихва, начислена за периода от 18.06.2020 г. до 23.06.2020 г. вкл.; 39
лв. годишна такса за поддръжка, дължима за 2015 г. и 24 лв. разноски за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем, които суми били дължими по договор за издаване на
2
револвираща международна карта с чип и предоставяне на офърдрафт, за които суми е
издадена Заповед № 459/29.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1157/2020 г. по описа на РС Хасково.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е
отхвърлил изцяло. Съдът е обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от настоящата
инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови доказателства, които да обосновават
изводи, различни от направените от решаващия съд
Наведените във въззивната жалба оплаквания досежно необосноваността на
постановеният съдебен акт са неоснователни. Както вече се посочи, решаващият съд е
отговорил обосновано на направените възражения, след задълбочена преценка на събраните
доказателства. Правилен е изводът на съда,че предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 05.04.2009 г., от който момент започва да тече петгодишния период за
погасяване по давност на вземането за главница. Този период е изтекъл на 05.04.2014 г.,
като до тази дата, както е посочил първоинстанционния съд, няма данни да са
осъществявани действия, които биха прекъснали или спрели изтичането на давността.
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
е подадено на 24.06.2020 г. – значително, повече от шест години, след изтичането на
погасителната давност за главницата. Правно ирелевантно е обявяването на кредита за
предсрочно изискуем от ищеца след изтичането на погасителната давност за главницата.
Правилно съдът е приел, че съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение
се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори за тях давността да не е
изтекла.
Основният довод на въззивника се свежда до това,че съдът неправилно е приел,че
предсрочната изискуемост на кредита е възникнала на 05.04.2009 г., от който момент
започва да тече петгодишния период за погасяване по давност на вземането за главница,
като се е позовал на ТР № 4 от 18.06.2014 г., т.18. Действително в цитираното тълкувателно
решение се сочи,че не е достатъчно да са настъпили обективните факти на предсрочна
изискуемост, а следва банката да е упражнила това свое право и обявяването на предсрочна
изискуемост на кредита да е обявена на длъжника преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Идеята на даденото разрешение не е да
толерира бездействието на кредитора, а да даде достатъчна гаранция на длъжника да бъде
предварително уведомен, преди предприемане на действия по издаване на Заповед по чл.417
от ГПК, че кредиторът е упражнил своето право да счита кредита за предсрочно изискуем.
Недопустимо е банката кредитор след повече от единадесет години бездействие по кредит,
който не се обслужва и е в просрочие от 07.04.2009 г.,както сам твърди в исковата молба, да
упражни субективното си право да обяви на длъжника настъпилата предсрочна изискуемост
3
след този период на бездействие и да се ползва от своето неправомерно поведение.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 1200 лв.,
представляващи платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от 14.07.2021 г.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на платеното възнаграждение на
адвокат.Минималното предвидено възнаграждение е в размер на 1003,47 лв., поради което и
с оглед фактическата и правна сложност на делото заплатения размер от 1200 лв. не се
явява прекомерен.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260289 от 10.06.2021 г.на РС Хасково, постановено
по гр.д. № 2781/2020 г по описа на съда.
ОСЪЖДА „ Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „ Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Т.,
ЕГН ***, от гр. *** сумата от 1200 лв. – направени по делото, пред въззивната инстанция
разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4