Р Е Ш Е Н И Е

                                                 

№      260394                                        2020 година                      Град ПЛОВДИВ

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски районен съд                                   VIII граждански състав

На шестнадесети септември две хиляди и двадесета година

В  открито  заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета година, в следния състав:

Председател:    ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от Председателя гражданско дело № 1163 по описа за  2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 и чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищецът «Айгер Инженеринг» ООД – гр. Пловдив, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 4 293, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за неспазен от ответника тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради дисциплинарното уволнение на ответника на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ – поради нанасяне на *и прекратяване на Трудовия му договор № *г. със Заповед № *г. на У на ищцовото дружество, връчена на ответника на * г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2019 г. до изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *г., издадена по ч. гр. дело № *г. по описа на ПРС – * гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и направените разноски в заповедното производство.

 Ответникът К.П.Д. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да прекрати производството по делото поради заплащане от страна на ответника на сумите, които е било разпоредено да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:

            Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *г., издадена по ч. гр. дело № *г. по описа на ПРС – * гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата 4 293, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за неспазен от ответника тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради д. у. на ответника на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ – поради нанасяне на *и прекратяване на Трудовия му договор № *г. със Заповед № *г. на У на ищцовото дружество, връчена на ответника на * г., ведно със законната лихва върху главницата от * г. до изплащане на вземането, както и направените разноски за производството по делото в размер на 85, 88 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта за изпълнение, поради което в срокът по чл.415 от ГПК ищецът е предявил исковата молба за установяване на вземанията си, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим (като – доколкото в хода на производството по делото ищецът не е оттеглил иска и не се е отказал от него, съдът намира, че е неоснователно искането на ответника за прекратяване на производството по делото).

            От представените в тази насока писмени доказателства се установява също така, че ответникът е работил по трудово правоотношение при ищеца, последно като „*“ от *г., считано от която дата трудовото правоотношение с К.Д. е било прекратено и му е било наложено * на основание чл.330, ал.2, т. 6 във връзка с чл.190, ал.1, т.7 от КТ от КТ със Заповед № *г. на У на ищцовото дружество, връчена на ответника на * г. – а също така от писмените доказателства по делото се установява, че размерът на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ за неспазване на уговорения с трудовия договор на ответника тримесечен срок на предизвестието поради дисциплинарното му уволнение, е именно 4 293, 90 лева.

            Същевременно, както се установява от представените от ответника писмени доказателства с получена на електронната поща на съда на 13.04.2020 г. молба, на 06.04.2020 г. (тоест – след издаването на Заповедта и след подаване на исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело – на 27.01.2020 г.) той е изплатил на ищеца изцяло както сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта (включително и разноските по частното гражданско дело и законната лихва върху главницата за периода от 18.09.2019 г. до датата на плащането – 06.04.2020 г.), така и направените от ищеца по настоящето дело разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение – което се признава от ищцовото дружество в молба на пълномощника му от 07.07.2020 г.

            При така установената фактическа обстановка, доколкото след образуване на настоящето дело ответникът е изплатил изцяло на ищеца сумите по Заповедта и разноските в заповедното и в настоящето производство, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

            Ответникът не претендира разноски и не е ангажирал доказателства за направени такива, поради което и, независимо от изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, съдът 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Васил Левски” № 246, представлявано от У Д.Я. Я., със съдебен адрес:***, *   против К.П.Д., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, * иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца  сумата 4 293, 90 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за неспазен от ответника тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение между страните поради д. у. на ответника на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ – поради нанасяне на *и прекратяване на Трудовия му договор № *г. със Заповед № *г. на У на ищцовото дружество, връчена на ответника на * г., ведно със законната лихва върху главницата от * г. до изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *г., издадена по ч. гр. дело № *г. по описа на ПРС – *р. състав И присъждане на ищеца на разноските, направени по частното гражданско дело и по настоящето дело, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС –* гр. състав ч. гр. дело № *г., ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П./ П. Павлов

Вярно с оригинала.

М.К.