Решение по дело №5474/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 17.01.2022 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на седемнадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                 Съдия: Евгени Георгиев

и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д. 5 474/2020 г., докладвано от съдия Георгиев, и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД да заплати следните суми:

1. на И.Н.Д.:

- 16 325,25 лева обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ), плюс законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане;

- 90 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.01.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, плюс законната лихва от 11.03.2020 г. до окончателното изплащане;

- 399,54 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

2. на адвокат Я.Д. – 2 256,60 лева адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

4. на СГС – 4 125,16 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. И.Д. е със съдебен адрес – адвокат Я.Д.,***. З. „Д.Ж.И З.“ АД е със съдебен адрес – адвокат Т.Х.,***, ж. к. „*******бул. Д-р Г. М. Д.“ 1.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за внасянето на 2 126,51 лева държавна такса по сметка на САС. Ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство за внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ0,02Х200,00/6 653,01. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

[4] Решението е постановено при участието на З. „Л.И.“ АД като трето привлечено лице, помагач на ответника.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.            На ищеца

 

[5] И.Д. е заявил в искова молба от 18.06.2020 г., че на 01.01.2020 г. е участвал в ПТП, предизвикано от С.С.. От това ПТП И.Д. е получил:

- многофрагментно счупване на дисталната част на тибията с дислокация на фрагменти и луксация на тало-круралната става;

- счупване в дисталната диафиза на фибулата;

- вътреставен излив в тало-круралната става. От увреждането И.Д. е претърпял болки, страдания и неудобства. Той е заплатил и 16 325,25 лева за лечението си.

 

[6] Към момента на ПТП гражданската отговорност (ГО) на С.С. е била застрахована при ответника З. „Д.Ж.И З. (ЗДРАВЕ). На 11.03.2020 г. И.Д. е поискал от ЗДРАВЕ да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП. ЗДРАВЕ не го е направил.

 

[7] И.Д. оценява на 150 000,00 лева неимуществените вреди, които е претърпял от ПТП. Затова той моли съда да осъди ЗДРАВЕ да му заплати:

- 16 325,25 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната лихва от 20.02.2020 г. до окончателното изплащане;

- 150 000,00 лева обезщетение за неимуществените вреди плюс законната лихва от 10.06.2020 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-7).

 

2.            На ответника

 

[8] ЗДРАВЕ е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. С.С. не е причинил ПТП, евентуално той го е съизвършил с М.Б., управлявал автомобила, в който се е качвал И.Д., защото М.Б. е бил спрял на нерегламентирано място;

2. ищецът не е претърпял от ПТП твърдените увреждания и не е направил твърдените разходи за лечението си;

3. търсеното обезщетение е прекомерно;

4. И.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не се е съобразил с отстоянието до приближаващия автомобил и, че качвайки се в спрелия автомобил няма да предизвика опасност от ПТП. Затова ЗДРАВЕ моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 95-100).

 

3. По допълнителната искова молба на ищеца

 

[9] И.Д. е оспорил писмения отговор на ЗДРАВЕ. Той е заявил, че не е допринесъл за настъпването на уврежданията си, защото се е качил от дясната страна на автомобила “Ауди”, откъм тротоара, не се е движил по пътното платно и не е създал опасност за останалите участници в движението. Той твърди, че единствено С.С. е причинил ПТП. Затова И.Д. моли съда да уважи предявените искове (допълнителната искова молба, л. 111).

 

4. По писмения отговор на третото привлечено лице, помагач на ответника

 

[10] З. „Л.И.“ АД (Л.И.) е заявил, че М.Б., който е управлявал автомобила „Ауди“, не е съизвършил ПТП със С.С.. Според Л.И. единствено С.С. е причинил ПТП (становището, л. 158).

 

III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[11] Не се спори, че И.Д. е бил роден на *** г. Около 2010 г. той е счупил десния си крак. И.Д. е работил като ветеринарен лекар и е правил много операции. В свободното си време е плувал. В началото на 2020 г. той е живеел на съпружески начала със свидетелката Л.К., която е била бременна и е очаквала дете от него (показанията на свидетелката К., л. 176-177).

 

[12] На 01.01.2020 г. вечерта М.Б. е управлявал автомобил „Ауди“ по бул. „Тодор Александров“ в София, с посока от ж. к. „Люлин“ към бул. „Константин Величков“. В автомобила на предната дясна седалка е пътувала майка му, а на задната лява седалка е пътувал Р.М.. Те са отивали да вземат И.Д. от дома му, за да може да прегледа кучето на майката на М.Б., което е било в багажника на автомобила (показанията на свидетелите Б. и М., л. 196-199).

 

[13] Непосредствено след кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с бул. „Вардар“, в посока към бул. Константин Величков“, е имало два знака. Единият е бил В27 – „забранява се престоят и паркирането“. Другият е бил Г-14, обозначаващ наличието на велоалея (заключението на вещото лице доц. А., отговор на задача 1.4. от писмения отговор, л. 168).

 

[14] След като е преминал кръстовището на бул. „Тодор Александров“ с бул. „Вардар“, малко преди кръстовището с ул. „Никола Сукнаров“, М.Б. е спрял в най-дясната лента, в близост до велоалеята (показанията на свидетелите Б. и М., л. 196-199; показанията на свидетеля С., л. 174-175). Той е изчаквал И.Д. да се качи в автомобила (показанията на свидетелите Б. и М., л. 196-199).

 

[15] В това време С.С. е управлявал лек автомобил „Опел“ по бул. „Тодор Александров“ от ж. к. „Люлин“ към центъра. Той се е движил в средната лента.

 

[16] Когато С.С. е преминал кръстовището с бул. „Вардар“, той е започнал да преминава от средната в най-дясната лента. Понеже пред него се е движил автомобил „баничарка“, С.С. е видял спрелият автомобил „Ауди“ и се е опитал се да спре, едва след като е преминал в най-дясната лента. Поради недостатъчно разстояние до автомобила „Ауди“, автомобилът „Опел“ го е ударил с около 65 км/ч в задната лява част и се е завъртял (показанията на свидетеля С., л. 174-175; показанията на вещото лице доц. А., л. 199-200).

 

[17] Ако автомобилът „Опел“ е бил на необходимата дистанция зад автомобила „баничарка“, С.С. е щял да може да забележи навреме автомобила „Ауди“ и да спре без да го удари (показанията на вещото лице доц. А., л. 199-200). Удар не би настъпил и, ако М.Б. не е бил спрял на място, забранено за престой и паркиране (заключението на вещото лице доц. А., отговор на задача 1.2. от исковата молба, л. 167-168).

 

[18] В момента на удара И.Д. е влизал в автомобила „Ауди“ от тротоара на бул. „Тодор Александров“ (показанията на свидетелите Б. и М.). От удара той е получил:

- открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната им част, включващо счупване на двата леви глезена, разчленяване на ставата и разкъсване на меките тъкани;

- мекотъканен и кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило (заключението на вещото лице д-р Б., л. 138-144; епикризата, л. 10-12). Не се спори, че към този момент ГО на С.С. е била застрахована при ЗДРАВЕ, а ГО на М.Б. е била застрахована при Л.И..

 

[19] След случилото се И.Д. е постъпил в болница „Пирогов“. Там И.Д. е бил опериран по спешност, като счупването е било наместено, а костните фрагменти са били обездвижени с външен фиксатор. Последвало е продължително лечение чрез периодични превръзки, като част от некротизираните тъкани от раната са били периодично отстранявани.

 

[20] На 22.01.2020 г. И.Д. е претърпял втора операция. Чрез нея външният фиксатор е бил свален, а счупването е било стабилизирано с метални остеосинтезни средства – вътрешният глезен с два канюлирани винта; малкият пищял чрез заключваща титанова плака и кортикални винтове. Медикаментозното лечение е продължило.

 

[21] На 11.02.2020 г. И.Д. е претърпял трета операция. Чрез нея е била свалена превръзката на оголената повърхност над счупването, бил е извършен дебридман на некротизиралите тъкани и кожна аутопластика с 200,00 кв.см кожа. Пластиката е била покрита и превързана с превръзка с нанокристално сребро.

 

[22] И.Д. е бил изписан от болницата на 19.02.2020 г. Лечението му е продължило амбулаторно с назначени превръзки, контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства.

 

[23] В началото на петия месец И.Д. е започнал провеждане на рехабилитация с дозирано натоварване на левия крак. Той се е придвижвал с патерици. Счупените кости са зараснали за шест месеца, а възстановителният период е продължил още два месеца или общо осем месеца. И.Д. е бил в отпуск поради временна неработоспособност от 01.01.2020 г. до 27.08.2020 г. – почти девет месеца (болничните листа, л. 14-18 и л. 114-115).

 

[24] През целия период на възстановяване И.Д. е изпитвал болки и страдания. Те са били най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и костната операция и около 30 дни по време на рехабилитацията. Той не е могъл да стъпва на левия си крак през първите четири месеца след злополуката, което му е причинявало затруднения.

 

[25] Докато И.Д. е бил лекуван на постелен режим, за него се е грижила приятелката му Л.К.. Към този момент тя е била в последните месеци на бременността, от която се е родила дъщеря им (показанията на свидетелкатаК., л. 176-177).

 

[26] Към момента на прегледа от вещото лице д-р Б. състоянието на И.Д. е било стабилизирано. Счупените кости са били зараснали окончателно. Металните остеосинтези не са били все още отстранени. Отстраняването им е оперативно и ще доведе до болки и страдания за И.Д. за около две-три седмици след операцията. Необходима ще бъде и кратка рехабилитация.

 

[27] И.Д. се придвижва самостоятелно, но с накуцваща походка. Движението на лявото ходило при шпиц е в норма, но разгъването е в трайно намален обем с 15 градуса. Това ограничение ще отпадне след отстраняването на металните синтези. Ротационните движения на лявата глезенна става са възможни, но затруднени. Той трудно кляка и трудно изкачва стълби (заключението и показанията на вещото лице д-р Б., л. 138-144 и л. 173-174).

 

[28] На 05.07.2021 г. ТЕЛК е признала на И.Д. 76% трайно намалена работоспособност, като 20 % са се дължали на уврежданията от настоящото ПТП. Останалите 56% са се дължали на други болести на И.Д. (решението на ТЕЛК, л. 147).

 

[29] Увреждането на И.Д. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 484-2018-4-ти с-в по в. гр. д. 3 732/2017 г. При скала от едно до пет на подобни увреждания, по която едно е оценката за най-лекото увреждане, а пет е за най-тежкото, увреждането на И.Д. е с оценка между четири и пет, а това по решението на САС е с оценка между 2,5 до три (показанията на д-р Б., л. 173-174). И.Д. е заплатил 16 325,25 лева за лечението си (разходните документи, л. 42-58; заключението на вещото лице д-р Б., л. 142).

 

[30] На 11.03.2020 г. И.Д. е поискал от ЗДРАВЕ да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от уврежданията от ПТП (претенцията, л. 36-39). На 10.06.2020 г. ЗДРАВЕ е изпратил до И.Д. уведомление, че отказва изплащането на обезщетение (уведомлението, л. 40). Не се спори, че ЗДРАВЕ не е изплащал обезщетения на И.Д..

 

[31] И.Д. е заплатил: 200,00 лева държавна такса (л. 91), като съдът го е освободил от заплащането на държавна такса над 200,00 лева до 6 653,01 лева, колкото е пълната държавна такса, която се дължи (л. 87); 395,00 лева за вещи лица (л. 151 и л. 183); 30,00 лева за разноски за свидетел (л. 148). Той е направил разноски за общо 625,00 лева. И.Д. е бил представляван безплатно от адвокат (л. 192). ЗДРАВЕ е заплатил: 395,00 лева за вещи лица (л. 134 и л. 181); 30,00 лева разноски за свидетел (л. 133). Той е направил разноски за общо 425,00 лева.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[32] И.Д. е предявил два иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ. Единият е заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждания вследствие на ПТП, а другият е за заплащането на обезщетение за имуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[33] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователна сума, определена в застрахователния договор, отговорността на застрахования за имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[34] Следователно предпоставките за уважаване на исковете са:

1. И.Д. да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на И.Д.;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ЗДРАВЕ;

4. вследствие на уврежданията И.Д. да е претърпял неимуществени вреди;

5. ЗДРАВЕ да не е изплатил на И.Д. обезщетение за тези вреди.

 

[35] Съдът установи, че:

1. на 01.01.2020 г. И.Д. е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. от ПТП И.Д. е претърпял увреждания;

3. ПТП е било причинено от С.С., чиято ГО е била застрахована при ЗДРАВЕ, и М.Б., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията И.Д. е претърпял болки, страдания и неудобства; той също е заплатил 16 325,25 лева за лечението си;

5. ЗДРАВЕ не е заплатил обезщетения на И.Д.. Налице са предпоставките за уважаването на исковете.

 

[36] Съдът приема, че С.С. и М.Б. са причинили ПТП поради следното: водач на автомобил, който ще предприеме маневра, за да премине в друга пътна лента, преди да я започне, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение (чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Нещо повече, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП).

 

[37] Съдът установи, че С.С. е предприел преминаване от средна в най-дясна лента без да се е убедил, че няма да създаде опасност за лекия автомобил „Ауди“. С.С. не е имал видимост към лекия автомобил „Ауди“. Това обаче, се е дължало не само на обстоятелството, че автомобилът „баничарка“ е ограничавал видимостта на С.С., но и на прекалено малката дистанция на автомобила на С.С. от автомобила „баничарка. Така С.С. сам се е поставил в невъзможност да спре и избегне ПТП. Ето защо съдът приема, че като е нарушил чл. 25, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП С.С. е причинил ПТП.

 

[38] Пътен знак В 27 забранява престоят и паркирането (чл. 47, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗДвП). Автомобилът е в престой, когато е спрян за ограничено време (чл. 93, ал. 1 от ЗДвП).

 

[39] В случая съдът установи, че М.Б. е бил спрял автомобила „Ауди“ на място след знак В27, т. е. на място където престоят е бил забранен. М.Б. е бил спрял, за да изчака качването на И.Д. в автомобила „Ауди“. Следователно автомобилът „Ауди“ е бил спрял за ограничено време и е бил в престой. Така М.Б. е нарушил чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. Ако той не е бил спрял на това място, ПТП не би възникнало. Ето защо съдът приема, че М.Б. е съизвършил нарушението. Съдът определя процент на съизвършване от 50, защото въпреки, че е имало знак, забраняващ престоя, М.Б. е спрял автомобила „Ауди“ в тъмната част на денонощието, в близост до кръстовище, на много оживен булевард в София.

 

[40] Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди. Моментът на определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетенията за неимуществени вреди към датата на ПТП – 01.01.2020 г.

 

[41] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[42] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решение на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г., Решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

 

[43] На второ място трябва да се съобрази практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането). Въпреки че настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[44] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил:

- 700 000,00 лева до 01.01.2010 г.;

- 1 000 000,00 лева след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм));

- 2 000 000,00 лева след 11.06.2012 г. до 01.01.2016 г. (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[45] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата (МРЗ). Тя е била:

- 310,00 лева от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.^[1];

- 610,00 лева от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.[2]. Увеличението на МРЗ от 2013 г. до 2020 г. е било 96,77 % (610,00-310,00/310,00х100,00).

[46] Съдът установи, че към датата на ПТП И.Д. е бил на 37 години. Около 2010 г. той е счупил десния си крак. И.Д. е работил като ветеринарен лекар и е правил много операции. В свободното си време е плувал. В началото на 2020 г. той е живеел на съпружески начала със свидетелкатаК., която е била бременна и е очаквала дете от него.

 

[47] Съдът установи, че от ПТП И.Д. е получил: открито счупване на костите на лявата подбедрица в долната им част, включващо счупване на двата леви глезена, разчленяване на ставата и разкъсване на меките тъкани; мекотъканен и кожен дефект на задната и външна страна на ставата и лявото ходило. И.Д. е бил опериран по спешност, като счупването е било наместено, а костните фрагменти са били обездвижени с външен фиксатор. Последвало е продължително лечение чрез периодични превръзки, като част от некротизираните тъкани от раната са били периодично отстранявани.

 

[48] И.Д. е претърпял и втора операция, около 20 дни след първата. Чрез нея външният фиксатор е бил свален, а счупването е било стабилизирано с метални остеосинтезни средства – вътрешният глезен с два канюлирани винта; малкият пищял чрез заключваща титанова плака и кортикални винтове. Медикаментозното лечение е продължило.

 

[49] По-малко от месец по-късно, И.Д. е претърпял и трета операция. Чрез нея е била свалена превръзката на оголената повърхност над счупването, бил е извършен дебридман на некротизиралите тъкани и кожна аутопластика с 200,00 кв.см кожа. Пластиката е била покрита и превързана с превръзка с нанокристално сребро.

 

[50] И.Д. е бил изписан от болницата на 40-я ден след постъпването му. Лечението му е продължило амбулаторно с назначени превръзки, контролни прегледи, предписан режим и обезболяващи лекарства.

 

[51] В началото на петия месец И.Д. е започнал провеждане на рехабилитация с дозирано натоварване на левия крак. Той се е придвижвал с патерици. Счупените кости са зараснали за шест месеца, а възстановителният период е продължил още два месеца или общо осем месеца. И.Д. е бил в отпуск поради временна неработоспособност почти девет месеца.

 

[52] През целия период на възстановяване И.Д. е изпитвал болки и страдания. Те са били най-интензивни през първите 30 дни непосредствено след злополуката и костната операция, и около 30 дни по време на рехабилитацията. Той не е могъл да стъпва на левия си крак през първите четири месеца след злополуката, което му е причинявало затруднения.

 

[53] Докато И.Д. е бил лекуван на постелен режим, за него се е грижила приятелката му Л.К.. Към този момент тя е била в последните месеци на бременността, от която се е родила дъщеря им.

 

[54] Състоянието на И.Д. е стабилизирано. Счупените кости са зараснали окончателно. Металните остеосинтези не са все още отстранени. Отстраняването им е оперативно и ще доведе до болки и страдания за И.Д. за около две-три седмици след операцията. Необходима ще бъде и кратка рехабилитация.

 

[55] И.Д. се придвижва самостоятелно, но с накуцваща походка. Движението на лявото ходило при шпиц е в норма, но разгъването е в трайно намален обем с 15 градуса. Това ограничение ще отпадне след отстраняването на металните синтези. Ротационните движения на лявата глезенна става са възможни, но затруднени. Той трудно кляка и трудно изкачва стълби.

 

[56] На 05.07.2021 г. ТЕЛК е признала на И.Д. 76% трайно намалена работоспособност, като 20 % са се дължали на уврежданията от настоящото ПТП. Останалите 56% са се дължали на други болести на И.Д..

 

[57] Увреждането на И.Д. е по-тежко от това, предмет на обезщетяване на решение на САС 484-2018-4-ти с-в по в. гр. д. 3 732/2017 г. С него САС е определил 60 000,00 лева обезщетение на 27-годишен пострадал от ПТП от 2013 г.[3] При скала от едно до пет на подобни увреждания, по която едно е оценката за най-лекото увреждане, а пет е за най-тежкото, увреждането на И.Д. е с оценка между четири и пет, а това по решението на САС е с оценка между 2,5 до три.

 

[58] Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че увреждането на И.Д. е значително по-тежко от това, предмет на обезщетяване на цитираното решение на САС. Съдът също така отчита, че от 2013 г., откогато е увреждането по решението на САС, до 2020 г., когато е бил увреден ищецът, икономическата обстановка в страната значително се е подобрила. Това е довело до увеличаване на МРЗ с 96,77%. Ето защо съдът приема, че 90 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от И.Д.. Затова съдът уважава за 90 000,00 лева иска на И.Д. за обезщетение за неимуществени вреди, а го отхвърля за разликата до пълния предявен размер от 150 000,00 лева. Съдът уважава изцяло иска за обезщетение за имуществени вреди.

 

[59] ЗДРАВЕ е възразил, че И.Д. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото не се е съобразил с отстоянието до приближаващия автомобил и, че качвайки се в спрелия автомобил няма да предизвика опасност от ПТП. Възражението е неоснователно.

 

[60] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.).

 

[61] Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Винаги обаче, поведението на пострадалия трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (т. 7 на ТР 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).

 

[62] Пътниците могат да се качват в превозно средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението (чл. 95, ал 1 от ЗДвП). При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като не удължават ненужно пътя и времето за пресичане (чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП).

 

[63] В случая съдът не установи И.Д. да е създал опасност за останалите участници в движението. Такава са създали С.С. и М.Б.. Съдът не установи И.Д. да е удължил пътя или времето за пресичане на платното. Той не го е пресичал, а се е качвал в спрял автомобил. Ето защо възражението е неоснователно.

 

[64] Съдът установи, че И.Д. се е качвал в автомобил, който е спрял на място, забранено за престой. Това би могло да доведе на съпричиняване на настъпването на уврежданията на И.Д., а не на ПТП, ако той е знаел или е следвало да знае, че автомобилът е бил спрял на място, забранено за престой. Такова съпричиняване обаче, ЗДРАВЕ не е твърдял. Ако съдът разгледа подобно възражение без то да е направено, ще наруши:

- диспозитивното начало, защото ще разгледа възражение, което не е направено от ЗДРАВЕ;

- правото на защита на И.Д., защото съдът не му е осигурил възможност да се защити срещу такова възражение;

- принципа за безпристрастност на съда, защото съдът ще помогне на ЗДРАВЕ за сметка на И.Д..

 

2.              По разноските

 

[65] И.Д. търси разноски. Той е направил такива за 625,00 лева и е бил представляван безплатно от адвокат.

 

[66] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 106 325,25 лева при предявен размер от 166 325,25 лева. Ето защо съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на И.Д. 399,54 лева разноски по делото (625,00х106 325,25/166 325,25), а на адвокат Я.Д. 2 256,60 лева адвокатско възнаграждение (166 325,25-100 000,00х0,02+3 530,00х106 325,25/166 325,25). Съдът осъжда ЗДРАВЕ да заплати на СГС 4 125,16 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК (106 325,25х0,04-(200,00х106 325,25/166 325,25).

 

[67] ЗДРАВЕ също търси разноски. Той е направил такива за 425,00 лева.

 

[68] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 60 000,00 лева при предявен размер от 166 325,25 лева. Ето защо съдът осъжда И.Д. да заплати на ЗДРАВЕ 153,31 лева разноски по делото (425,00х60 000,00/166 325,25).

Съдия: