№ 391
гр. гр.Несебър, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20212150101699 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на „********” ЕАД, ЕИК
*******, гр. *********** , представлявано от инж. Г.Т., чрез юриконсулт Д.
З. против В. К., гражданин на У., роден на **********г., с адрес: гр.
************ и Л. К., гражданка на У. , родена на **********г., с адрес: гр.
************. Ищецът претендира да се признае за установено, че ответната
страна дължи сумата от 310.86лева, представляваща сбор от главница в
размер на 250.46лева и лихва в размер на 60.40лева, за доставена, отведена и
пречистена вода за периода 17.10.2017г. до 12.11.2019г., за което са били
издадени фактури в периода 26.11.2018г. до *******г. Ищецът сочи, че
между него и ответниците е било налице валидно правоотношение с предмет
на доставка ВиК услуги. Твърди се, че ответниците са клиенти на
дружеството и страна по облигационно правоотношение с ищеца, с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на апартамент, находящ се в гр.
************, с идентификатор № ********. Заведена била партида с аб. №
*****. Ищецът счита, че ответниците, като собственици на посочения
апартамент, се явявали „потребители” на предоставяните услуги съгласно
Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на ВИК системи. Съдържанието на
облигационните правоотношения между страните се подчинявало на Общите
условия на ВиК оператора, които били публично известни – публикувани в
интернет и одобрени от КЕВР. Измерването на ползваната от ответниците
вода ставало посредством водомер, разположен в жилището им. Отчитането в
процесния период ставало посредством мобилно устройство. За целта се
сканирал баркод, който бил поставен до водомера. Тази дейност се
извършвала от инкасатор, отчитащ обекта. Посочено е, че съществуват
няколко записвания за начина на отчитане, в зависимост от извършените
действия от инкасатора или абоната – „видян”, „служебно отчитане”,
„самоотчет”. Наред с това било допустимо за обекти, имащи характера на
1
ползвани със сезонен характер, ползването на услугата да се отчита само два
пъти в годината. Ищецът претендира, че след всяко отчитане са издавани
данъчни фактури, в които били посочени съответните реквизити. Конкретно
за ответниците в периода 26.11.2018г. до *******г. са били издадени два броя
фактури, които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка
една от тях. Същите възлизали на 250.46лева. Върху сумите по фактурите
ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане в общ размер на
60.40лева за периода 27.12.2018г. до 15.12.2021г. – датата на подаване на
исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащане на главницата по делото. Иска се постановяване на
решение, с което К. и К. да бъдат осъдени да заплатя посочените суми на
дружеството, като се претендира, че всеки от тях дължи равна ½ част от
посочените вземания. Претендират се разноски. Представени са писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответниците В.
К., гражданин на У., роден на **********г., с адрес: гр. ************ и Л. К.,
гражданка на У. , родена на **********г., с адрес: гр. ************, депозира
такъв чрез особения представител адв. Ж. Х., АК гр. ****, с адрес: гр.
Б********. Ответната стана счита иска за допустим, но неоснователен.
Особеният представител възразява , че от представените писмени
доказателства не се доказвало, че ответниците са клиенти , абонати на
дружеството. Представената справка за вписване на сделка, само индикирала
вписана в регистъра информация, но не представлявала документ доказващ
правото на собственост. От представените копия на фактури не се доказвало,
че посочения водомер с № ******** ****/ *** се отнасял за партида с №
*****. Неясен и недоказан оставал и факта при какви квоти двамата се
съсобственици на имота. Претендира се иска да се отхвърли спрямо К.-
представените фактури и справка – извлечение не сочело, че последната е
клиент на дружеството. Не било установено и кой от двамата собственици
ползва имота, за да се съобрази приложението на ОУ. Ищецът не бил спазил
и собствените си ОУ, като въпреки приетия от него сезонен характер на
ползване на имота , в периода 05.10.2016г. до 27.03.2019г. е снел само веднъж
показанията на водомера. Не била спазена и периодичността на издаване на
фактурите. Искът не бил доказан по основание и размер. Неточно било
искането за лихва, поради факта, че падежа на втората фактура бил
25.12.2019г., а началната дата на претенцията била 27.12.2018г. Неясен бил и
петитума за осъждане ответниците , всеки да заплати сумата по 30.20лева,
като не се посочвало на какво основание се иска това плащане. Претендира се
отхвърляне на иска. Не се сочат писмени доказателства.
Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. С изрична писмена
молба юриск. З. поддържа исковата молба, представя доказателства,
претендира се за уважаване на иска. Претендират се разноски.
Ответниците, редовно призовани, се представлява от адв. Ж. Х., АК гр.
****. Отговорът на исковата молба се поддържа. Моли се за постановяване на
решение, с което искът да бъде отхвърлен.
Настоящият състав, след като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните поделото доказателства прие за установено следното.
2
От представените по делото писмени доказателства съдът приема за
безспорно установено, че „********” ЕАД, ЕИК *******, гр. **** и В. К.,
гражданин на У., роден на **********г., с адрес: гр. ****, ******, ж.с.
„*******”, ******, ап. G 39 и Л. К., гражданка на У. , родена на **********г.,
с адрес: гр. ****, ******, ж.с. „*******”, ******, ап. G 39 са се намирали в
облигационни взаимоотношения по предоставяне на ВиК услуги относно
водоснабден обект - апартамент, находящ се в гр. ****, ******, ж.с.
„*******”, ******, ап. G 39, с идентификатор № ********, с абонатен №
*****. По делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № ***, том V, рег. № ****, н. д. № ***/ ******г., от който е
видно, че В. К. и Л. К. са станали собственици на посочения недвижим имот,
всеки по ½ ид. част. От представената по делото справка чрез отдалечен
достъп по данни за имот, към датата на предявяване на исковата молба,
собствеността над имота не е била променена. В имота на ответниците е
поставен един водомер за отчитане на потребената вода. От представените
писмени доказателства се вижда, че за процесния период, показанията на
водомера са отчитани от ищеца, за което е представена справка – извлечение,
в която е записано, че водомерът е видян от инкасатора на имота, както и са
подадени данни от собствениците на жилището. След отчитане на
показанията на водомера са издадени и два броя фактури – фактура №
*********/ 26.11.2018г. за сумата от 106.75лева и фактура № *********/
*******г. за сумата от 143.71лева. Фактурите са издадени за потребената в
имота вода за периода 17.10.2017г. до 12.11.2019г. Вписаните във фактурите
показания на потребената вода отговарят на записаните в справката –
извлечение. По делото не са представени доказателства посочените суми да
са били заплатени.
По делото от събраните писмени доказателства се установи безспорно,
че В. К. и Л. К. са абонати на дружеството ищец - „********” ЕАД, ЕИК
*******, гр. ****. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационните системи, К. и К. са потребители на
ВиК услуги. Това си качество ответната страна е получила с придобиване
правото на собственост върху имота. Между страните няма сключен изричен
писмен договор за извършваните услуги, като съгласно чл. 8 от Наредба № 4/
14.09.2004г. това се извършва по силата на Общите условия на дружеството,
които са одобрени от КЕВР и са публично известни. Съгласно чл. 22 от ОУ,
отчитането на изразходваната вода става чрез поставения в апартамента на
ответниците водомер. Страните не спорят относно това, че имотът е със
сезонно ползване, като съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от ОУ отчитането е ставало
веднъж годишно. След отчитане на потребената вода, в изпълнение на
задълженията си , дружеството е издало посочените по горе фактури за
ползваните услуги– чл. 33, ал. 1 от ОУ. За К. и К. е било налице задължение
съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ да заплатят в 30 – дневен срок задължението си в
размер на общо на 250.46лева. Ответната страна не е изпълнила това си
задължение. Съгласно чл. 44 от ОУ, поради неплащане в срок се дължи и
законната лихва за забава , съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Начислена е сумата
от 60.40лева, дължима за периода 27.12.2018г. до 15.12.2021г. – датата на
предявяване на исковата молба. Дължи се и законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумите.
При така изложените доказателства, настоящият състав намира иска за
3
доказан и следва претенцията да бъде изцяло уважена.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се следват
деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на 100.00лева
за заплатената държавна такса, сумата от 320.00лева за особен представител и
100.00лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, които следва да бъдат заплатени
поравно от всеки от двамата длъжници.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. К., БУЛСТАТ: *****, гражданин на У., роден на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „********” ЕАД, ЕИК *******, гр.
***********, сумата 125.23лева /сто двадесет и пет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща ½ от стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 17.10.2017г. до 12.11.2019г., по издадени фактури
за периода 26.11.2018г. до *******г., сумата от 30.20лева /тридесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща ½ от обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода 27.12.2018г. до 15.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.12.2021г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА Л. К., БУЛСТАТ: *******, гражданка на У. , родена на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на „********” ЕАД, ЕИК *******, гр.
***********, сумата 125.23лева /сто двадесет и пет лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща ½ от стойността на доставена, отведена и
пречистена вода за периода 17.10.2017г. до 12.11.2019г., по издадени фактури
за периода 26.11.2018г. до *******г., сумата от 30.20лева /тридесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща ½ от обезщетение за забавено плащане
върху главниците за периода 27.12.2018г. до 15.12.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата от 15.12.2021г. – датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В. К., БУЛСТАТ: *****, гражданин на У., роден на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „********” ЕАД, ЕИК *******, гр. ***********, сумата от общо
260.00лева / двеста и шестдесет лева/ представляваща съответната ½
деловодни разноски.
ОСЪЖДА Л. К., БУЛСТАТ: *******, гражданка на У. , родена на
**********г., с адрес: гр. ************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да
заплати на „********” ЕАД, ЕИК *******, гр. ***********, сумата от общо
260.00лева / двеста и шестдесет лева/ представляваща съответната ½
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ****кия окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4
5