Решение по дело №75/2018 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта: 119
Дата: 16 юли 2018 г. (в сила от 13 август 2018 г.)
Съдия: Албена Дякова Великова
Дело: 20183320100075
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

119

 

Гр. Кубрат, 16.07.2018 г.

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и осемнадесета  година в състав:

 

                                                         Председател: Албена Великова

 

при  секретаря Вера Димова  като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 75 по описа на РСКт за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, предл. второ от ГПК, предявени по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл. 240 ЗЗД.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В с управители С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г.чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. твърди, че на 21.07.2016 г. между дружеството в качеството на кредитор и И.П.С. – като длъжник бил сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********. По силата на цитирания  договор кредиторът предоставил заем в размер на 400.00 лева, който страните уговорили да бъде върнат в срок от 6 месеца при годишен процент на разходите 49.89%, годишен лихвен процент 41.17%  и лихвен процент на ден  в размер на 0.11% или общо задължение в размер на 449.40 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги на стойност 256.50 лева, кредитополучателят дължал и вноска в размер на 42.75 лева. Така общото задължение на ответната страна е в размер на 705.90 лева, а размерът на вноската – 117.65 лева. Ищецът твърди, че кредитополучателят не е извършвал плащания, а съгласно т. 12.3 от договора в случай, че длъжникът просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредиторът да изпраща покана, уведомление, предизвестие или др. В случая на 20.02.2017 г. договорът е прекратен, поради изтичане на крайния срок. Поради това, че ответникът и след изтичане на погасителния срок не е изпълнил задължението си съобразно уговореното, ищецът подал заявление срещу длъжника, въз основа на което била издадена Заповед № 367/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 629/2017 г. по описа на РС – Кубрат. Поради това, че длъжникът е уведомен за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с настоящата искова молба, подадена в едномесечния срок от съобщаването, ищцовото дружество моли съда да приеме за установено по отношение на И.П.С., че му дължи претендираната сума в размер на 705.90 лева, представляваща главница за неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/21.07.2016 год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, като претендират сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

Ответникът И.П.С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес *** в срока по чл. 131 ГПК чрез особения си представител ангажира становище, че така предявеният иск е допустим, но поради това, че няма връзка с представляваната от нея страна не може да ангажира становище по основателността му. Твърди, че ответникът не е представил пълна информация относно това постъпвало ли е плащане по някоя от четирите банкови сметки посочени в погасителния план.

Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното:

На 21.07.2016 г. страните са сключили договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на И.П.С.  кредит в размер на 400 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 6 месеца при месечна вноска от 74.90 лева при годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,92%. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателя закупува пакет от допълнителни услуги за 256.50 лева, които се заплащат на вноски от по 42.75 лева на месец, като така общото задължение на С. става 705.90 лева с общ размер на месечната вноска 117.65 лева.

На 21.07.2016 г. сумата 400 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника. Поради това, че последният не изпълнил задълженията си да погасява месечните вноски, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил, че претендира сумата 705.90 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ********** и 12.17 лева лихва за забава за периода от 21.09.2016 г. до 29.11.2016 г. По ч. гр. дело № 629/2017 г. е издадена заповед за изпълнение за същите суми на същото основание.

В настоящото производство ищецът претендира установяване на вземането му само за главница от 705.90 лева.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на иска е чл. 240 от ЗЗД - за връщане на парична сума дадена по договор за заем с възнаграждение за ползването на сумата.

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция  в т.ч. наличието на сключен договор, съобразно твърденията в исковата молба, изпълнение на договорните си задължения, като изправна страна и респ. неизпълнението от страна на ответника на поетите от него насрещни задължения – предмет на претенцията и размера им.  Липсата на плащане от страна на ответника е отрицателен факт, поради което е достатъчно само ищецът да го твърди, доказването на обратното тежи върху ответника. В тежест на ответника е разпределена доказателствена тежест за доказване на правоизключащите възражения за недължимост на сумите.

Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационни правоотношения, произтичащи от сключения между тях договор за кредит.  И.П.С. е получила сумата 400 лева по цитирания договор и дължи връщането на същата с уговорените възнаградителни лихви, тъй като падежът на всички вноски по кредита е настъпил.

Особеният представител на ответника твърди, че представеното извлечение от сметки е непълно, тъй като в договора са посочени четири банкови сметки на различни банки, по които кредитополучателят следва да погасява месечните вноски. Съдът намира възражението неоснователно, тъй като по която и сметка да се извършва плащане, то основанието на същото е ДЗ **********. По която и банкова сметка ***а длъжника, то същото се отнася за тази сметка ДЗ **********. Ищецът твърди, че по тази сметка не са постъпвали плащания за погасяване на вземането. Съобразно разпределението на доказателствената тежест, ответникът е този, който следва да докаже извършено плащане. Доколкото такива доказателства липсват и не са ангажирани, съдът намира, че  претенцията по чл.422 от ГПК за сумата 705.90 лева – главница по договор за кредит, е доказана. 

Предвид изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно за внесена държавна такса сума в размер на 25.00 лева,  юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева и 300.00 лева – възнаграждение за особен представител, или общо 625.00 лева.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство по отношение на размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважена част от иск. С оглед на това ответникът следва да заплати на ищеца за разноски по ч. гр. д. № 629/2017 г. по описа на РС-Кубрат включващи 25.00 лева платена държавна такса и 150.00 лева адвокатско възнаграждение.

 Мотивиран така съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В с управители С.Н.Н., О.Л., Д.Х.и И.Х.Г.чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И. срещу  И.П.С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес *** за сумата 705.90 (седемстотин и пет лева, деветдесет ст.) лева главница по Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № **********/21.07.2016 г., ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 18.09.2017 год. до окончателното изпълнение, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 629/2017г. на РС – Кубрат.  

ОСЪЖДА И.П.С., ЕГН **********, с пост./наст. адрес *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България № 49, бл.53Е, вх.В  разноски по ч.гр. дело № 629/2017 г. по описа на РС–Кубрат в размер на 175.00 (сто седемдесет и пет лева, нула стот.) лева и разноски по настоящото дело в размер на 625.00 (шестстотин двадесет и пет лева, нула стот.) лева.        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.

 

                                                            Председател: /П/ Ал. Великова