Решение по дело №1335/2024 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285 ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационната жалба на М. Д. Х., [ЕГН], чрез процесуалния си представител адв. Д., срещу Решение № 4834/30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 677/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта отхвърляща исковата претенция за разликата от 2500 лв. до пълния размер от 25 000 лева и за останалите периоди в обхвата на претендирания от 01.04.2022 г. до 04.09.2023 г. и от 01.11.2023 г. до 01.04.2024 г. за престоя на ищеца в Затвора Пловдив.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилна оценка на свидетелските показания, които установявали нарушенията, посочени в исковата молба. Не се споделят доводите на съда за липсата на бълхи и дървеници. Счита, че съдът неправилно е приел за липсата на задименост в спалните помещения. Поддържа, че не е осигурен достъп до пералня и медицински грижи.

Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез юрк. Ч., счита същата за неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Административен съд - Пловдив, съобразявайки събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационният контрол на оспореното съдебно решение, осъществяван от АС - Пловдив, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, свързани със съществуването и упражняването на субективното право на жалба, за които съдът следи служебно. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което не събира и не преценява доказателства, а проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба на М. Д. Х., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за присъждане на сумата от 25 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, огорчение, обида, възмущение и внушаване на чувство за малоценност), претърпени 01.04.2022г. до 04.09.2023г. и от 01.11.2023г. до 01.04.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ при престоя му в Затвора в гр. Пловдив, вследствие на следните нарушения: 1. Липса на достатъчно жилищна площ; 2. Липса на санитарен възел на определените за това места; 3. Наличието на дървеници и бълхи; 4. Липса на адекватни медицински грижи и подходяща за здравословното му състояние храна; 5. Липса на пералня в затвора.

Съдът, като е събрал и обсъдил необходимите писмени и гласни доказателства – свидетелски показания от Д. И. Ц. и М. В. М., справки от ГД ИН относно условията в местата за изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“, протоколи за дезинсекция, дезинфекция и дератизация, преценил поотделно изложените в исковата молба обстоятелства, становищата и исканията на страните в хода на делото, като след вкл. приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС преценил, че са налице основания за присъждане на обезщетение за част от претендираните периоди. С решението си по делото административният съд, като констатирал нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, изразило се в бездействие на затворническата администрация във връзка с липсата на достатъчно жилищна площ в условията на Затвора Пловдив е уважил предявения от Х. против ГДИН – София иск за сумата от 2 500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периодите от 21.04.2022г. до 06.06.2022г.; от 09.06.2022г. до 15.06.2022г.; от 25.08.2022г. до 28.08.2022г.; от 16.05.2023г. до 29.05.2023г.; от 08.06.2023г. до 13.07.2023г.; от 21.07.2023г. до 09.08.2023г.; от 04.11.2022г. до 15.05.2023г.; и от 03.01.2024г. до 18.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба и го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева, а също и за останалите изложени в иска оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, като неоснователен. Направил е извод, че в спалните помещения е наличен санитарен възел с постоянно течаща студена вода. Уточнил е за липсата на изискване за осигуряване на санитарен възел в коридорите и в „карето“. От приложените доказателства (протокол за услуги) е направен извод за редовно извършени ДДД дейности. Отхвърлени са оплакванията за неподходяща храна съобразена със здравословното състояние на ищеца, тъй като не е доказано, същия да е имал нужда и да не му е била предоставена така. По същите съображения са отхвърлени оплакванията за липсата на медицински грижи, като е допълнено, че няма доказателства ищецът да е имал заболявания и да е търсил медицинска помощ. Пояснено за създадени условия за пране и сушене на дрехи.

За да определи справедлив размер на дължимото обезщетение, решаващият съд е взел предвид характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, съобразявайки и икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Позовавайки се на нормите на националното законодателство, както и на практиката на ЕСПЧ по такива дела, е присъдено горепосоченото обезщетение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Съдът е обърнал внимание на данните, изведени от писмените доказателства и гласните доказателствени средства, които подробно е обсъдил и анализирал. Не е допуснато нарушение при оценката и анализа на свидетелските показания, които ги е съпоставил с писмените доказателства като е изложил ясни мотиви за това. Не са допуснати нарушения при оценката на показанията, тъй като съдът се е позовал на това, че свидетелите също водят дела срещу ГДИН, поради което са заинтересовани от изхода на настоящото дело. Споделят се и мотивите, че показанията им не кореспондират със свидетелските показания. Наред с това следва да се отбележи, че в по- голяма част показанията представляват изразяване на лично мнение за условията, а не знание за определение факти.

Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционният съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи вследствие на неблагоприятни за неговото човешко достойнство условия при изтърпяване на задържането под стража и наказанието „лишаване от свобода“, които са се изразили в обитаване на помещения, в които не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 3 кв. м. в които да има течаща топла вода, в периода предмет на исковата молба. В решението е изведен правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че исковата претенция на Х. се явява частично доказана по отношение на пренаселеност на килиите, тъй като не е осигурена минимална жилищната площ на човек от 4 кв. м. съобразно изискванията на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС за период от 128 дни във връзка с пребиваването му в Затвор – гр. Пловдив. С оглед липсата на представени доказателства от страна на ответника в кое помещение, с каква квадратура и при каква населеност е бил настанен касатора за част от периода на престой в Затвора - Пловдив за общо 209 дни първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като се е позовал на разпоредбата на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и е приел за доказани твърденията на касатора за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал. По тази причина, за процесните периоди в помещения с разполагаема площ под 4 кв. м на човек, са налице нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС.

Също така, правилно е определен и размера на дължимото обезщетение, като са взети предвид вида на установеното нарушение, неговата продължителност и интензитет. В случая, при определяне размера на обезщетението, правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ и е отчел и икономическия стандарт в страната, като при спазване на принципите за справедливост е определил същото. В тази връзка съдът е изложил подробни и обосновани мотиви, които настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.

Неоснователни са оплакванията, че съдът погрешно е приел липсата на дървеници и гризачи. Съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗИНЗС местата за лишаване от свобода следва да отговарят съответните санитарни изисквания, сред които са необходимостта от извършване на дейности по дезинсекция и дератизация. Правилни са изводите на първата инстанция за липсата на нарушение, свързано с наличието на дървеници и бълхи, доколкото по делото е установено редовно извършвани дейности по дезинсекция и дератизация, видно от протоколите за извършени услуги, а ответната страна не е доказала, че тези дейности са недостатъчни, свързани с неприемливо наличие насекоми.

Не следва да се обсъждат оплакванията за задименост в спалните помещения, тъй като такива оплаквания липсват в исковата молба и недопустимо въвеждането им за първи път в касационната жалба. Наред с това не може да се отмине обстоятелството, че от писмените доказателства се установява наличието на отваряеми прозорци в спалните помещения, поради което е налице възможност за проветряване според индивидуалните желания на обитателите в помещението.

Не се споделят възраженията за липсата на перални помещения в затвора. Това е така, тъй като по делото са приложени доказателства (график на пералня и таблица за количество полагаем перилен препарат), според които са създадени условия за пране на дрехи.

Горното налага извода, че касационната жалба на М. Д. Х. следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на делото разноски се дължат на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София, ответник по настоящото дело, който не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи от настоящата съдебна инстанция.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд- Пловдив- XXVI състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4834/30.05.2024 г., постановено по адм. д. № 677/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, Х състав.

Решението е окончателно.