Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Плевен, 22.01.2019г.
Плевенският районен съд,
ДЕВЕТИ наказателен състав в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при секретаря Валя
Стоянова като разгледа докладваното от съдия Якимова АНД №2995 от
2018 година по описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0938-005179 от 01.10.2018
година на *** към О.М.П. с което на И.Г.Б. ***, на основание
чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена Глоба
в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети общо 8 к.т.
Недоволен от така наложеното административно наказание е
останал жалбоподателят, който в срока по чл.59 от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с
която моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. В жалбата се
иска от съда да постанови решение, с
което да отменени процесното
наказетелно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административно наказавщият орган, редовно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което се изпраща преписката
до РС-Плевен,се отправя молба процесната жалба да остоне без последствие и се потвръди наложеното с НП наказание.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в
законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна .
Съдът като обсъди доказателствата поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Акт за установяване на административно нарушение № 5179
е съставен на 20.09.2018г. от К.Ч.П. на длъжност мл. инспектор в Сектор „ПП“ при О.М.П.н. ****Г.Б., за това, че на 20.09.2018г.
в гр. ***“ кръстовището образувано от ***преминава
през горепросоченото кръстовище на
неразрешаващ червен сигнал на светофарна уредба, работеща в контролен режим
- нарушение по чл. 6 т.1 от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят твърди, че нарушението не е доказано,че не е
преминал на червени сигнал, бил е
навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофарна уредба и е следвало да се
изтегли от кръстовището.
Съдът намира тези възражения за несъстоятелни. Преценявайки
доказателствата по делото, които са в контекста на фактическата обстановка, възприетата
и отразена в АУАН и НП от административнонаказващият
орган, Съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е
приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. на осн.чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложил санкцията. В тази
насока са показанията на свидетелите К.Ч.П. и ***Ц.П., които са категорични, че жалбоподателят
е преминал на неразрешен сигнал. Двамата свидетели са очевидци на нарушението. Пред
съда двамата заявяват следното:Св. К.П. *** движейки се посока от ***забелязахме пред нас л.а. джип „***“, който премина на
неразрешен сигнал и замина към бул.“***“. Ние също преминахме на не разрешаващ за да го
последваме. Автомобила беше пред нас. Забелязахме го като премина. Имахме идеална видимост…“„…Жалбоподателя нямаше възражения и разписа акта без
възражения.Не е имал възражения пред нас и на практика не отрече нарушението си…“
Свидетеля К.П. – „…посоченият автомобил се
движеше пред нас... на спирката на облеклото го спряхме, защото същият премина
на неразрешен светлинен сигнал – червен…. водача го подписа
без възражения…пред нас беше и видяхме нарушението му...“.
От
цитираните показания става ясно,че мястото на което са се намирали полицаите е
давало възможност да видят момента на навлизането на автомобила в кръстовището,
както свидетелите категорично са възприели и светлинният сигнал /червен/ на
светофарната уредба, която на кръстовището на ул.“***“ е била синхронизирана.
Освен, че показанията на свидетелите са обективни, последователни, те не са
заинтересовани от изхода на делото, което дава основание на съдът да кредитира
показанията им с доверие.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и гласните доказателства, както и от
присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
От друга страна,дори да се приеме,че водачът е преминал на жълт
сигнал,както той сам твърди в жалбата си:„бях навлязъл в кръстовището на жълт
сигнал на светофарната уредба и трябваше да се изтегля от кръстовището”,това
също съставлява нарушение на посоченият текст на закона, т.к. преминаването на
жълт светофар също е забранено. /Това твърдение не е подкрепено с доказателства
и според Съдът не отговаря на обективната действителност. /
Съдът приема, че е налице извършено административно нарушение. Според
разпоредбата на чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП се наказва с глоба 100 лв. водач,
който преминава през сигнал на светофара,
който не разрешава преминаването.
В чл.6, т.1 от ЗДвП се казва, че всички участници в движението са длъжни да
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.
Съдът намери, че при установяване на административното
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, респ. чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН.
От обективна страна, е налице административно нарушение по отношение на преминаване
през регулираното със светофарна уредба
кръстовище. За съставомерността на деянието е необходима
липса на съобразяване поведението на дееца със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В случая, жалбоподателят излага в жалбата си твърдения,
които имат за цел отпадане на ангажираната му административнонаказателна
отговорност. Всяко едно от тях обаче, несъмнено води до нарушаване на
императивно установеното задължение за непреминаване при сигнал на светофара,
който не разрешава това, какъвто е червения сигнал. Деянието по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е обявено за
наказуемо, като е без значение дали същото се дължи на проявено невнимание или
на умисъл в действията или бездействията, доколкото съгласно чл.7 от ЗАНН
деянието е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Касае се за
една обща система от светлинни съоръжения, синхронизирани помежду си.
При разпита свидетелите посочиха съществените обстоятелства – подадена
забранителна светлина от светофарната уредба и преминаване на автомобила на
жалбоподателя, което деяние е противоправно, тъй като
противоречи на императивната разпоредба на чл.6 ал.1 от ЗДвП водачът да
съобразява поведението си със светлинните сигнали, съответно - подлежи на глоба
по чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП, тъй като преминава при сигнал на светофара, който
не разрешава преминаването. Голословни и неподкрепени с доказателства останаха
твърденията на жалбоподателя в жалбата
му, че бил навлязъл в кръстовището /на разрешен сигнал/ и съответно
се изтеглил от него.
В контекста на изложеното, вмененото деяние се явява съставомерно,
същото е извършено от жалбоподателя И.Б.
и е извършено виновно. При съзнаване на задълженията за спазване на светлинните
сигнали, той е предприел действие в противоречие със задълженията си като водач,
като е съзнавал противоправния характер на деянието
си.
Ето защо и Съдът приема, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 6,
т. 1 от ЗДвП.
За процесното административно нарушение по
чл.6,т.1 от ЗДвП правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма, като на основание
чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП е наложил адм.наказание
„глоба” в размер на 100лева. Размерът на наказанието е конкретно определен от
законодателя и по тази причина не може да се подлага на коментар.
Частта на НП, с което на водача са отнети 8
/осем/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР,
също е законосъобразна.
В наказателното постановление се съдържа подробно
описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено.
Това е позволило в достатъчна степен на водача да
разбере за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно
защитата си, за което сочат всички доказателства по делото от момента на
подписване на акта за установяване на административно нарушение от страна на
нарушителя до момента на подаване на възивната жалба и разглеждането й от възивната
инстанция.
При това положение съдът счита, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0938-005179 от 01.10.2018 година на ***
към О.М.П. с което на И.Г.Б. ***, на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е
наложена Глоба в размер на 100,00 лева за извършено нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП. На основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 8 к.т. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд Плевен в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: