М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 7/2019 год. на АРС, ІІ н.с.
Районна
Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение срещу подсъдимата М.И.К., за
това че: На 01.01.2018
г. в с. Червен, обл. Пловдив е управлявала моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки
Суифт“ с рег. № РВ 8848 СМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,23 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510”, с фабричен № ARDM – 0252. Престъпление по
чл. 343б ал. 2 от НК.
Съдебното производство протече при
условията на чл. 269 ал.1 от НК в отсъствието на подсъдимата К.. Същата участва
в процеса в разпоредителното заседание по
делото, а в последващите съдебни заседания, след като
бе редовно уведомена и призована не се яви и не посочи уважителна причина за
неявяването си. При наличието на тези предпоставки и след като прецени, че с
оглед предмета на обвинението и по аргумент за противното от нормата на чл. 269
ал.1 от НПК, участието на подсъдимата при разглеждането на делото не е задължително
и отсъствието и не би попречило за разкриване на обективната истина, съдът разгледа
делото в отсъствие на подсъдимата М.К., като същата се представлява от упълномощеният
и защитник – адв. В..
Прокурорът в съдебно заседание поддържа
изцяло така повдигнатото обвинение и предлага на подсъдимата К. да се наложи
наказание при условията на чл. 54 ал.1
от НК, а именно Лишаване от свобода за срок
от две години, чието изпълнение да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК
за срок от четири години. Предлага се и кумулативното наказание глоба в полза на
държавата размер на 800 лева. Пледира се и за налагане на допълнителното
наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и шест
месеца.
Подсъдимата М.К., се представлява в процеса от упълномощения
й защитник - адв. В., който заявява, че фактическата
обстановка по делото е максимално изяснена и е безспорно изяснено авторството
на подсъдимата К. в извършването на престъплението. Същият обаче заявява
защитна позиция за спиране на наказателното производство на основание чл. 24
ал.1 т.5 от НПК, която аргументира със становището, че след извършване на
престъплението подсъдимата е изпаднала в продължително разстройство на
съзнанието, което изключва вменяемостта.
Съдът, след преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата
М.И.К. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, с висше
образование, неомъжена, неосъждана, с адрес: гр. ***, работеща като
помощник-нотариус, ЕГН: **********.
Подсъдимата М.И.К. била
правоспособен водач на моторно превозно средство. На 31.10.2012 г. от
ОДМВР-Пловдив на подсъдимата К. било издадено свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № *********, валидно до 25.10.2022 г. за
категориите „В“ и „АМ“.
В новогодишната нощ на
31.12.2017 г. срещу 01.01.2018 г. подсъдимата К.
употребила алкохол, въпреки което рано сутринта на 01.01.2018
г., тя седнала зад волана на притежавания от нея лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с регистрационен № РВ 8848 СМ и тръгнала от
гр. Асеновград за с. Новаково, обл. Пловдив. След
като подсъдимата К. ***, управлявайки автомобила, в района на заведение
„Тракийски стан“, в посока с. Червен, тя изпреварила джип с марка „Мерцедес МЛ“
с рег. № РВ 6664, управляван от св. Г.Е. Д., в който пътувала и св. А.С.Б.. Св.
Д. била управител на заведение „Градински център“, находящо
се на главния път - гр. Асеновград-гр. Смолян, а св. Б. работила като
сервитьорка в заведението. Св. Д. и св. Б. се уговорили след приключване на
работата в заведението през новогодишната нощ, рано сутринта на 01.01.2018 г. св. Д. да я закара до с. Червен, обл. Пловдив, където тя живеела.
След като подсъдимата К.
изпреварила автомобила, управляван от св. Д., тя се придвижила до с. Червен, обл. Пловдив и навлизайки в селото загубила контрол върху
управлявания от нея лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с
регистрационен № РВ 8848 СМ и същият се блъснал в крайпътно дърво на ул.
„Тракия“, до № 24. В резултат на удара, двете предни въздушни възглавници на
автомобила се задействали. Автомобилът получил повреди в областта на предната
маска и предния капак, а предният регистрационен номер паднал в близост до
дървото, до което изтекло и част от двигателното масло. В резултат на удара, подсъдимата
К. получила нараняване в областта на устната. Няколко минути след това в с.
Червен навлезли св. Д. и св. Б., пътувайки в автомобила на св. Д.. Двете видели
автомобила на подсъдимата К., който се намирал почти перпендикулярно на пътя с
предница, сочеща към осевата линия. Вратата на автомобила била отворена, а на шофьорската
седалка била седнала подсъдимата К.. Св. Д. включила аварийните светлини на
своя автомобил и спряла, след което двете със св. Б. тръгнали да слизат от
автомобила, за да проверят, дали подсъдимата К. има нужда от помощ, предвид на
това, че същата е катастрофирала. Виждайки, че св. Д.и св. Б. отварят вратите
на автомобила, в който пътуват, подсъдимата К. веднага затворила врата на
управлявания от нея автомобил, подкарала го, преминала напряко през пътното платно
и се опитала да завие обратно в посока гр. Асеновград. Управляваният от нея
автомобил, обаче не успял да завие и подсъдимата К. с автомобила си застъргала
ограда, намираща се покрай пътя.
Св. Д. и св. Б. преценили, че подсъдимата
К., опитвайки се да напусне местопроизшествието, може да създаде опасност за
самите тях, поради което двете се придвижили с автомобила на безопасно
разстояние в посока към центъра на с. Червен. Там св. Д. направила обратен
завой и спряла на разстояние, от което имала видимост към автомобила на подс. К.. От там св. Д. видяла, че стоповете на автомобила
на подс. К. светват и загасват, от което направила
извод, че тя отново се опитва да потегли в посока гр. Асеновград. Св. Д. се
обадила на тел. 112 и подала сигнал за възникналото пътно транспортно
произшествие и за поведението на водача на автомобила. Тъй като операторът
поискал регистрационния номер на автомобила, управляван от подс.
К., св. Д. отново се приближила с автомобила си до автомобила на подс. К., видяла регистрационния номер и го продиктувала на
оператора. След това св. Д. се върнала назад и останала известно време с
автомобила си на аварийни светлини. След няколко минути св. Б. слязла от
автомобила, а св. Д. преминала предпазливо покрай автомобила на обв. К., след което тръгнала за гр. Асеновград.
За възникналото
пътно-транспортно произшествие бил подаден сигнал в РУ-Асеновград и на място в
с. Червен, обл. Пловдив пристигнали полицейските
служители при РУ-Асеновград – свидетелите Б.Й.Т. – мл. автоконтрольор
и А.Б.Б.. По същото време св. Т. и св. Б. изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение и охрана на обществения
ред на територията на РУ-Асеновград. Идвайки на място св. Т. попитал подс. К., дали тя е управлявала автомобила и дали с нея са
пътували други хора. Тя потвърдила, че е пътувала сама, управлявала е
автомобила и е пътувала за с. Новаково, обл. Пловдив.
При разговора си с подс. К., св. Т. доловил силна
миризма на алкохол. Св. Т. извършил проверка на подс.
К. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDM –
0252, при което уредът отчел наличие на концентрация на
алкохол в размер на 2.23 на хиляда.
За констатираното нарушение на К.
бил съставен АУАН с бл. № 540983/01.01.2018 г., който тя отказала да подпише. Отказът на подс. К. да подпише
акта било удостоверено с подписа на свидетеля Тома Христев Христозов.
На подс.
К. бил издаден талон за медицинско
изследване с бл. № 0000799 и в последствие подсъдимата К. била откарана в
медицинско заведение, а именно УМБАЛ- Асеновград, където пред медицинско лице
същата отново потвърдила отказа си да даде кръв за химическо изследване, който
отказ бил обективиран в изготвения протокол за
медицинско изследване за употребата на алкохол или друго упойващо вещество.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена на базата
и след анализ на събраните доказателства. На първо място всички гласни
доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите са еднопосочни по
отношение на обстоятелството, че именно подсъдимата е управлявала автомобила и е пътувала сама в
него към момента на възникване на произшествието на входа на с.Червен. Главният
факт се установява категорично от показанията на свидетелите очевидци Г. Д. и А.Б.,
които непосредствено след произшествието са пристигнали на мястото на
произшествието, видели са катастрофиралия автомобил, който бил напряко на
пътното платно с подсъдимата на шофьорската седалка, като незабавно след
пристигането им, подсъдимата К. веднага отново е привела автомобила в движение,
преминала е през отломките от автомобила като се е опитала да направи обратен
завой в посока –гр. Асеновград, но не е успяла, а отново се ударила в
отсрещната ограда. Опасното й и неадекватно поведение е накарало двете
свидетелки да си помислят, че водачката е пияна и съответно незабавно да съобщят за произшествието на тел112.
Пристигналите по подадения сигнал полицейски служители-свидетелите Т. и Б. заварили
на местопроизшествието катастрофиралия автомобил с подсъдимата, която била сама
до него и при преведената беседа установили, че именно К. е управлявала
автомобила, който факт тя категорично заявила пред тях. Полицейските служители
констатирали и всички външни белези за употреба на алкохол от страна на водача К.,
а именно същата миришела на алкохол, залитала и имала забавен говор, а и
подсъдимата не отрекла факта, че е пила. Това именно накарало същите да извършат
проверка с техническо средство, което отчело положителен резултат от 2,23
промила. Съдът кредитира в пълна степен показанията на посочените четирима
свидетели, които са подробни, непротиворечиви и логични и поради тези им
характеристики съдът ги приема за достоверни. Същите по несъмнен начин
установяват горната фактическа обстановка. Те са в пълен синхрон по отношение
на съществените им елементи, както помежду си, така и със събраните писмени
доказателства, които на отделно основание водят до извод за несъмнена
установеност именно на горната фактическа обстановка, а това са приложените и
приобщени по надлежния процесуален ред документи - талон за медицинско
изследване, протокол за медицинско изследване за употребата на алкохол или
друго упойващо вещество, справка за нарушител-водач, АУАН, справка за съдимост, характеристична справка, протоколи за оглед
на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства, протоколи
за вземане на сравнителни образци.
При установяването на
фактическата обстановка, Съдът ползва и заключенията на изготвените
медико-биологична експертиза и ДНК
експертиза на НИКК-МВР-гр.София, видно от която изследваният биологичен
материал, кръв по въздушна възглавница, предназначена за водача на автомобила и
кръв, иззета от левия праг на лекия автомобил, произхождат от М.И.К.. Този факт
сам по себе си доказва с висока степен на достоверност обстоятелството , че
подсъдимата К. е управлявала автомобила в момента на удара, при който се е
отворила и въздушната възглавница пред
мястото на водача.
В обясненията, дадени в хода на
досъдебното производство в присъствието на упълномощен защитник и надлежно
прочетени в съдебното следствие и приобщени към доказателствената
съвкупност на основание чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.2
от НПК подсъдимата първоначално признава
за вината си и авторството си в извършването на престъплението, а в последствие
отрича да е извършила престъплението и не се признава за виновна, като посочва,
че друго лице, а именно свидетелят Г.П. е управлявал автомобила. Съдът не кредитира показанията на
подсъдимата и ги възприема единствено като проявление на защитната й позиция,
тъй като те се опровергават категорично от всички останали събрани по делото
доказателства, показанията на свидетелите, сред които и свидетелите –очевидци,
писмените доказателства и заключенията на изготвените експертизи. Самият
свидетел Г.П., разпитан в хода на съдебното следствие категорично отрича факта
на посочената дата 01.01.2018 г. да се е срещал с
подсъдимата, а още по–малко пък да е управлявал автомобила й по време на
произшествието, като признава, че е дал неверни показания в досъдебното производство
и се е съгласил да поеме вината от желание на помогне на подсъдимата, с оглед
близките отношения между двете семейства.
При така установената по несъмнен начин
в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира, че с деянието
си подсъдимата М.И.К. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. чл.343б ал.1 от НК.
От обективна страна от
доказателствата по делото се установява, че на
01.01.2018 г. в с. Червен, обл.
Пловдив, К. е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сузуки Суифт“ с рег. № РВ 8848 СМ с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,23 на хиляда, установено по надлежния
ред - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен № ARDM –
0252.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на МПС, след употреба на
алкохол и при наличие на концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда,
установено по надлежния ред.
Престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК е формално престъпление и за неговата съставомерност
и довършеност е необходимо и достатъчно единствено
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, без
да е необходимо да са настъпили други общественоопасни
последици.
Управлението на МПС е
съзнателна и волева дейност, като по делото се установява по несъмнен начин, че
подсъдимата М.К. е осъществила престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК, обективиран в конкретните й действия –
съзнавала е общественоопасния характер на деянието –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото,
предвиждала е общественоопасните последици, а именно
поставянето в опасност живота, здравето и имуществото на останалите участници в
движението и е целяла настъпването на престъпния резултат - управлението на лек автомобил, въпреки употребата
на алкохол, като съзнаването на това обстоятелство не я е мотивирало да не го
извърши.
Обстоятелството дали
подсъдимата е наказателно-отговорно лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК и
съответно дали е годен субект на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, във
връзка с наведени от защитата възражения
за наличието на обстоятелства по чл.33 ал.1 и ал.2 от НК, бе подробно
изследвано чрез назначена за целта СПЕ-за. От заключението на изготвената
СПЕ-за прието по надлежния процесуален ред се установява, че: Подсъдимата М.К. не
страда от психично заболяване Към момента на инкриминираното деяние е била в
състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен.В този момент на 01.01.2018 г. същата е можела да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към момента на
изготвянето на експертизата К. също е
психично здрава и със запазена психическа годност да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Не е налице продължително или
краткотрайно разстройство на съзнанието, както към датата на деянието, така и
към момента на експертизата. Може правилно да възприема фактите, които са от
значение за делото, да дава достоверни показания и да участва в наказателния
процес.Съдът кредитира заключението на вещото лице, като пълно и обосновано и
изготвено от вещо лице – психиатър при ЦПЗ-Пловдив, доказан експерт в
съответната област на специални познания.
Ето защо и като намери, че
авторството и вината на подсъдимата М.К. в извършването на престъплението по
чл. 343б ал.1 от НК са доказани по несъмнен начин я призна за виновна.
При
индивидуализиране на наказанието на подсъдимата, Съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелства чистото съдебно минало. Като отегчаващо вината
обстоятелство на подсъдимата, съдът прецени високата установена съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта и, значително надвишаваща минималната граница за
съставомерност от 1,2 промила, което само по себе си определя извършеното
престъпление като такова със по-висока степен на
обществена опасност в сравнение с типичните
престъпления от същия вид. Следва да се отбележи, че критерият за тежестта на
конкретното престъпление е чисто аритметичен и по-високата съставомерна
концентрация обуславя по-голяма тежест на престъплението и съответно по-висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Този извод за завишена степен
на обществена опасност на престъплението и на дееца се потвърждава и от факта,
че в резултат на шофирането в пияно състояние, подсъдимата е предизвикала и ПТП
с материални щети, поради което и правнозащитените
обществените отношения, свързани с осъществяването на транспортната дейност са
били засегнати в по –висока от обичайната степен. Като анализира тези
индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът счете, че в конкретния случай
е налице паритет на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Съобразявайки се с тях, съдът наложи на подсъдимата
наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК „Лишаване от свобода“, което
оразмери в средния размер на предвидения в закона диапазон, а именно лишаване
от свобода за срок от две години, както и допълнителното наказание глоба в
полза на Държавата, което оразмери малко над средния размер, а именно в размер на 800 лв.
Заедно с това и на основание
чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 37 ал.1 т.7 от НК, съдът наложи и кумулативното
наказание лишаване от права, като лиши подсъдимата М.К. от право да управлява
МПС за срок от две години
и шест месеца. На основание чл.59 ал.4 от НК при изпълнение на
наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ съдът приспадна времето, през
което подсъдимата М.И.К. е била лишена от
възможността да упражнява това право по административен ред, считано от датата
на отнемането на СУМПС, а именно от 01.01.2018 г., до
влизане на присъдата в сила.
Тъй
като подсъдимата К. не е била осъждана на лишаване от свобода за престъпление
от общ характер и съдът намери, че за постигане на целите на наказанието и
поправянето на подсъдимата не е необходимо същата да изтърпи ефективно наложеното
й наказание лишаване от свобода за срок от две години, съдът отложи изпълнението му на основание на чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, при
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ съдът приспадна времето, през което подсъдимата М.И.К. е била задържана по реда на
ЗМВР за срок от един ден на 01.01.2018 г., като един
ден задържане зачете за един ден
лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото,
съдът осъди подсъдимата М.И.К., да заплати в полза на държавата, по бюджета на МВР, бюджетна сметка на
ОД на МВР гр. Пловдив, сумата от 718,54 лева, както и по бюджета на съдебната власт, бюджетна
сметка на Районен съд - гр. Асеновград, сумата от 302,00 лева, и двете суми
представляващи направени разноски по делото.
По отношение на приложеното по делото веществено доказателство -
запечатана кутия със стикер с надпис „случай № 2018-01669“, върната след
изследване от НИКК-МВР-гр. София, съдържаща предоставените за изследване
обекти, находяща се на съхранение в РУ-Асеновград,
съдът постанови да се унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата
в законна сила, а по отношение на приложеното по делото веществено доказателство: 1 брой
компактдиск, съдът постанови да остане приложен по делото.
Причините за извършване на
престъплението са липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимата
по отношение на собствените и действия и постъпки и склонност към незачитане на
установения и утвърден в страната правов ред и в частност незачитане на установените правила и норми регулиращи
извършването на транспортната дейност.
По
изложените мотиви Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: