О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2671/20.11.2019г.
Ямболският районен съд, гражданско отделение, в закрито заседание
На…двадесети…ноември………две хиляди и деветнадесета…година
В състав: Председател: Г.Вълчанова
Членове: ………………
………………
При секретаря И.Г. и с участието на Прокурора..........…..….
Изслуша докладваното от……….Г.Вълчанова…............гр.д.
№ 3008
по описа за 2018 година...……………………………………………….
Производството е
по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по
молба на ищеца П.А.Г. /погрешно наименована „въззивна частна жалба“/, депозирана в срока за обжалване на
решението по делото, с която се желае съдът да намали така присъдения размер за
юрисконсулт от 500 лв. на 100 лв., постановен с решение № 667/10.10.2019 г. Твърди се, че съдът присъдил по-висок размер юрисконсултско възнаграждение в разрез с разпоредбата на
чл.78 ал.8 от ГПК и не е съобразил при определяне на този размер правната и
фактическа сложност, както и продължителност на делото.
В дадения
едноседмичен срок за отговор ответникът е депозирал становище, че оспорва тази
молба, тъй като ответникът не е бил представляван в производството от юрисконсулт,
а от адвокат с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в присъдения
размер 500 лв. Счита се, че ищецът не може да възразява по размера на
разноските към този момент, тъй като не е направил своевременно възражение за
прекомерност на възнаграждението.
Съдът след като се
запозна с молбата, с доказателствата по делото, отразяващи направените от ответника
разноски, с постановеното решение и с разпоредбите на Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че правилно е
присъдил в пълен размер разноски от 500 лв. за ответника. Ответникът действително
е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което
е представен договора за правна защита и съдействие от 30.10.2018 г., от който
се вижда също, че сумата е изцяло платена. Тези разноски са отразени и в
списъка по чл.80 от ГПК, представен от ответника в последното съдебно
заседание.
Предявените от
ищеца искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и чл.344 ал.1 т.3 от КТ
за сумата 6500 лв. са отхвърлени изцяло, поради което съгласно чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати всички разноски на ответника, а не както се
възразява, че съдът не е приложил правилото за съразмерност на уважена и
отхвърлена част от иска. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
отмяна на уволнение, когато искът е предявен самостоятелно минималното
адвокатско възнаграждение следва да е не по-малко от минималната работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ, т.е.
510 лв. – размерът на МРЗ за 2018 г. Съгласно същата разпоредба за трудови дела
с определен материален интерес, какъвто е искът за обезщетение,
възнаграждението се определя съобразно ал.2 и по-точно чл.7 ал.2 т.3 – при
интерес от 5000 лв. до 10 000 лв. По отношение на този иск размерът на
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по механизма на тази
разпоредба е в размер 655 лв.
От изложените
обстоятелства, съдът счита, че присъденото адвокатско, а не юрисконсултско
възнаграждение, което ищецът е осъден да заплати на ответника поради
отхвърлените му искове в размер 500 лв. е многократно по-малко от това, което
би следвало да е в минимален размер, съгласно наредбата и без да е взета
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и неговата
продължителност. Поради това молбата на ищеца за намаляне
на присъдените разноски за ответника не следва да бъде уважавана.
На основание
изложеното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ УВАЖАВА молбата на ищеца П.А.Г. /погрешно наименована
„въззивна частна жалба“/ на основание чл.248 от ГПК за
изменение в частта за разноските на решение № 667/10.10.2019
г., постановено по гр.д.№ 3008/2018 г. като бъде намален така присъдения размер
за юрисконсулт от 500 лв. на 100 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: