РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 22.03.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА
РАДЕВА
при секретар Антоанета
Александрова
и с участието на прокурор Цветомир Папурков
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 29 по описа за 2023 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ц.Д.Ц. ***, чрез пълномощник, против
решение № 2 от 09.01.2023 година, постановено по административно наказателно
дело № 204 по описа за 2022 година на Тетевенският районен съд, с което първи състав е потвърдил Наказателно постановление № 328 от 24.08.2022 година на Директора на
Регионална дирекция по горите Ловеч, като законосъобразно.
В касационната жалба се излагат доводи, че жалбоподателят като лицензиран лесовъд е изпълнил
контролните си правомощия. Същият е обикалял сечищата и е констатирал
незаконната сеч, за която е съставил протокол и е уведомил РДГ Ловеч. Твърди,
че в проведеното производство е допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване правото на защита и до неразкриване на обективната
истина, както и неправилна правна кавалификация на нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното
постановление като неправилно
и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява, не се представлява и не представя становище.
В
съдебно заседание ответникът се представлява от ю.к. Й., който счита жалбата за
неоснователна и недоказана по съображенията, изложени в депозираното писмено
възражение.
В съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Ловеч дава
заключение за неоснователност на жалбата. Намира постановеното
от РС решение за правилно.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства,
съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните
и като извърши служебна проверка по
чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210,
ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо
на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в нея
касационни основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, районният съд приел за установено, че на 11.07.2022г., на
Ц.Д.Ц. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№328/18.07.2022г. със сериен номер № 000241 от горски инспектор при РДГ Ловеч
за това, че на неустановена дата в периода от 29.03.2022г. до 27.04.2022г. в землището
на с.Глогово, община Тетевен, отдел 202, подотдел „л”, в имот частна горска
територия с п.и. № 15148.109.25, като лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, на който е
издадено Позволително за сеч № 0661032 /26.03.2022г., не е изпълнил задължение
по чл.108, ал.3 от ЗГ, като не е
упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършване на добива на дървесина и не е осъществил
контрол по спазване изискванията на чл.47, ал.1, т.1, предл.първо от Наредба №8/05.08.2011г.
за сечите в горите, като не е следил да се извършва сеч само на определените и
отбелязани за сеч дървета, поради което е извършена сеч на 7 броя дърва от бял
бор, с кубатура 2 плътни кубически метра едра строителна дървесина, 1 плътен
кубически метър средна строителна дървесина и 1 плътен кубически метър дърва,
неопределени и неотбелязани, без същите да са маркирани с контролна горска
марка в основата на стъблото от долната страна на склона. Констатирано било, че
е налице нарушение по чл.257, ал.1, предл. второ, т.1, предл. първо от Закона
за горите /ЗГ/ във вр. чл.108, ал.3 от същия закон, във вр. чл.61 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите, във вр. чл. 47, ал.1, т.1, предл.първо от
същата наредба, във вр. чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии. Актът бил съставен на 11.07.2022г.
в присъствието на нарушителя и екземпляр от него му бил връчен на същата дата.
В акта Ц. отразил, че при извършена от него проверка на 04.07.2022г. констатирал
нарушението, установил извършителите на нарушението, съставил констативен
протокол и уведомил РДГ Ловеч, че е упражнил контрол съгласно ЗГ. Други
възражения не били направени в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на цитирания акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че извършеното от страна на
жалбоподателя административно нарушение е безспорно доказано от събраните
писмени и гласни доказателства и е осъществено от него от обективна и
субективна страна. Решаващият състав изложил, че наказаното лице безспорно е
субект на нарушението като лице, упражняващо лесовъдска практика, в
задълженията и контролните му правомощия по ЗГ и подзаконовите актове по прилагането
му се включва и задължението да упражни контрол и вземане на мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършване на добива на
дървесина, респ. следи да се секат само маркирани дървета, което в случая той
не е сторил и е допуснал незаконна сеч. С горните мотиви районният съд
потвърдил изцяло като законосъобразно обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил
обжалваното пред него НП, районният съд е постановил правилен и обоснован съдебен
акт.
От касационният състав не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд. Обратно на твърденията в касационната
жалба, при постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото. Уважени са
доказателствените искания на страните, относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Решението е постановено от фактическа страна на база
събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки
спорът по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата,
при които е осъществено.
Обстоятелството,
че не не са предоставени в хода на съдебното производство данните за
призоваване на поисканият от жалбоподателят свидетел, поради което съдът не го
е призовал и го е заличил не сочи на съществено процесуално нарушение, тъй като
от една страна съдът е предоставил възможност на жалбоподателят затова и е дал
срок за изпълнение, които освен, че не са изпълнени от него, не са и направени
доказателствени искания за установяването им, а от друга – с оглед предмета на
спора делото е изяснено от фактическа страна. В тази връзка е неоснователно
оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение,
довело до неразкриване на обективната истина. Вмененото на касатора нарушение е
индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Правната квалификация съответства с текстовото описание
на състава на административното нарушение. По никакъв начин не е ограничено правото
на защита на наказаното лице, както неоснователно се твърди в касационната
жалба.
По
същество на спора и при преценка законосъобразността на наказателното постановление,
настоящият състав намира решението на РС Тетевен за постановено при правилно
прилагане на относимите разпоредби на Закона за горите. Извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано, включително от показанията на всички разпитани
свидетели и от документите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, и съдържа от обективна и субективна страна признаците на визираното в
посочената като нарушена разпоредба административно нарушение. Административнонаказателното
производство е протекло в съответствие с процесуалните правила, НП е издадено
от компетентен орган. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния
съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния
извод за законосъобразност на наказателното постановление. Фактическите
констатации и правните изводи за доказаност на нарушението, извършителя и
вината му, формирани от районния съд, се споделят от настоящият състав, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на
първоинстанционния съд.
Според ангажираната от наказващият
орган разпоредба на чл.61 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите, до
освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч,
носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл.47 и
чл.48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В
чл.47, ал.1, т.1 от същата наредба е регламентирано, че при провеждане на
сечите лицата, извършващи добив на дървесина, са длъжни да секат само
определените и отбелязани за сеч дървета.
Разпоредбата
на чл.108, ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ въвежда задължение за лицето, вписано
в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, на което е издадено
позволителното за сеч, да упражнява контрол и да взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина в
съответния имот, до освидетелстване на сечището. По силата на чл.108, ал.2 от
ЗГ лицето, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява
контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по
извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците
от сечта, по ред, определен с наредбата по чл.148, ал.11, до освидетелстване на
сечището.
В чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е регламентирано,
че лицата по чл.108, ал.2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на сроковете и правилата за сеч, в т.ч. да се
извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани за
сеч дървета, а при гола сеч - на всички дървета върху площта на сечището без
забранените за сеч дървета, указани в позволителното за сеч.
Ангажираната от наказващият орган санкционна
разпоредба на чл.257, ал.1, предл.2, т.1, предл. 1 от ЗГ предвижда налагането
на наказание „глоба“ от 300 до 5 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание,
за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или
контролни правомощия, възложени му по закона за горите, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. Като изпълнителни деяния в цитираната
разпоредба са посочени „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която
е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни
правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по
прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В
случая е безспорно, че касаторът е лицензиран лесовъд и е регистриран в
Публичния регистър на ИАГ София, на негово име е било издадено позволително за
сеч № 0661032 от 26.03.2022г. за п. имот №15148.109.25 – горска
територия, находящ се в землището на с.Глогово, общ. Тетевен в отдел 202,
подотдел „л”, и че за същия имот не е изпълнил задълженията си
да упражнява контрол, като не е следил за спазването на правилата за сеч — да
се извършва сеч само в границите на насаждението на определените и отбелязани
за сеч дървета, както и не е взел мерки по предотвратяване и спиране на
незаконни действия по добива на дървесина, като по този начин е допуснал да се
извърши незаконна сеч на 7 броя дърва от бял бор, с кубатура 2 плътни кубически
метра едра строителна дървесина, 1 плътен кубически метър средна строителна
дървесина и 1 плътен кубически метър дърва, извършена в периода от 29.03.2022г.
до 27.04.2022г. (в рамките на действие на разрешителното за сеч). Което
задължение му е вменено с разпоредбите на чл.61 във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от
Наредба № 8 за сечите в горите и в чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба № 1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Поради изложеното се споделят изводите на
РС Тетевен, че касаторът не е изпълнил контролни правомощия при добива на
дървесина от процесния имот, възложени му по ЗГ и подзаконовите актове по
прилагането му, с което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото
му нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ.
Административнонаказващият орган правилно е
приложил материалният закон като на посоченото законово основание и за
описаното нарушение на законовата забрана, е наложил предвиденото по вид
наказание. За извършеното нарушение на горското законодателство, наложеното
администратино наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата
обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря
на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Неоснователни
са доводите на касатора по тълкуването на контролните правомощия, задължения и функции
на лицензирания лесовъд по отношение на дейностите по извършване на сеч. Както
нормата на чл.12б, ал.1, т.5 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, така и тази на чл.47, ал.1, т.1 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите изрично вменяват в задължение на лицето, на
което е издадено позволителното за сеч и което е вписано в публичния регистър
за упражняване на лесовъдска практика, да следи за спазването на правилата за
сеч и да не допуска сеч на немаркирани дървета. Аналогични задължения за
упражняване на контрол и вземане на мерки за предотвратяване и спиране на
незаконни действия по извършването на добива на дървесина са регламентирани и в
чл.108, ал.3 от ЗГ. Както се посочи, съгласно разпоредбата на чл.61 от Наредба
№8/05.08.2011г., до освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено
позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване на
горните изисквания, т.е. самият Закон за горите и подзаконовите нормативни
актове по прилагането му регламентират контролните функции и отговорността на
лицето по чл.108, ал.2 от ЗГ. Именно описаните контролни функции не са били
изпълнени от касатора, с което той е извършил вмененото му нарушение,
следователно не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно тълкуване
на цитираните норми.
Необосновани
с доказателствата по делото са доводите в касационната жалба, че АНО не е
съобразил съставеният от него констативен протокол /КП/ с който твърди, че касатора
е изпълнил контролните си задължения. Видно от издаденото НП наказващият орган
е посочил, че приложеният КП е неотносим към процесния случай, тъй като
обективираната в соченият от него
протокол проверка обхваща значително по-късен етап от време, че нарушителят не
е установен по безспорен и категоричен начин, както и че Ц. като лице на което
е издадено позволителното за сеч има правомощия за съставяне на актове по Закона
за горите, дадени му с чл.274, ал.1, т.4 от с.з. във вр. с чл.12б, ал.1, т.8 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии.
Констатациите на АНО в административнонаказателното производство не са
опровергани от жалбоподателят с каквито и да било доказателства. Отделно, от страна на лицензирания лесовъд за
процесната сеч не е подаден сигнал по надлежния ред, за което съдът е изискал
изрична справка на л.45 от делото.
В този смисъл заявените в касационната жалба
оплаквания не бяха подкрепени с доказателства в хода на съдебното производство,
поради което се явяват неоснователни и недоказани.
При
реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон,
съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при
обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд
е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното
постановление. При така установените
факти материалният закон е издирен и приложен правилно от РС.
С оглед на изложеното, съдът
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен
за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради
което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК,
които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на спора и направеното от
процесуалния представител на касационният ответник искане за присъждане на разноски,
касационният състав счита, че съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр.
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 80 лв., който съответства на обхвата на правната помощ, оказана по
делото и фактическата и правната му сложност.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Ловешки административен съд, касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 09.01.2023 година,
постановено по административно наказателно дело № 204 по описа за 2022 година на Районен съд Тетевен.
ОСЪЖДА Ц.Д.Ц. с ЕГН ********** и адрес: ***»****да заплати на Регионална
дирекция по горите Ловеч с административен адрес: гр.Ловеч , бул. «Търговска» №
56, съдебни разноски за юрисконсултско възнаградение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.