Р Е Ш Е Н И
Е № 133
Гр.Пловдив,
31.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 22.11. две хиляди и
седемнадесета година в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Надежда Дзивкова
При
секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2524/ 2017 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производството е въззивно по жалба на Т.Н.Ш.,
ЕГН ********** ***, чрез адв.С.Ч. против
решение №2354от 12.07.2017 г. на ПРС, 17 гр.с. по гр.д.№3993/2012 г.,в частта,
с което е отхвърлен предявения от него против
Н. К. Р., ЕГН **********, починала в хода на производството и заместена от своя
син К.Б.Р., ЕГН ********** иск за установяване на дължимостта за разликата над 12 500 лева до пълния претендиран размер от
20 000 лева по Заповед № 8529/21.09.2010 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 13704/2010 г.
по описа на ПРС, ІV гр. с., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до изплащане на вземането,
като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на Н. К. Р., за заплащане на сумата от 7500 лева представляваща, предоставена от Н. Р. на ищеца сума по
разписка от 16.03.2010 г. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част и се иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове. Претендира
разноски.
Подадена е и въззивна жалба от К.Б.Р.,
ЕГН **********, с постоянен адрес:*** чрез сл.защитник адв.С.Я. против решение №2354 от 12.07.2017 г. на ПРС,
17 гр.с. по гр.д.№3993/2012 г.,в частта, с което е признато за установено по отношение
на него, че дължи на Т.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 12 500 лева, дължима по договор за
заем, сключен на 14.04.2010 г. в гр. ****, с нотариална заверка на подписите с
рег. № 2538/2010 г., извършена от нотариус с рег. № 071 по РНК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК в съда – 14.09.2010 г. до изплащане на вземането. Излагат се съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част и се иска неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски.
Ответниците по
жалбите оспорват ВЖ на противната страна.
От събраните по делото доказателства и направените доводи съдът намира
следното:
Издадена е Заповед №8529 от 21.09.2010г. по ч.гр.д.№13704/ 2010г.,ІV гр.с.,ПРС, като длъжникът Н. К. Р., ЕГН: ********** е задължена да заплати на Т.Н.Ш. сумата от 20 000 лева – неплатена главница, дължима по договор за заем от 14.04.2010 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.09.2010 г. до окончателното погасяване. Постъпило е възражение от длъжника по чл.414 ГПК, поради което заявителят е предявил настоящият установителен иск.
Иск пр.осн.чл.422 ГПК
С ИМ ищецът е представил процесния договор за заем от 14.04.2010г.- в ксерокс копие, за сумата 20000 лв. с падеж 30.06.2010 г. за сумата 5000 лв. и 14.07.2010 г.- за сумата 15000 лв.
Във въззивната жалба на адв.С.Я. са направени оплаквания, че 1.решението е недопустимо, т.к. липсва пасивна процесуална легитимация по делото, защото няма данни ответникът К.Р. да е приел наследството на първоначалния ответник Н. Р. и че конституирания наследник е следвало да бъде призован по реда на чл.51 ЗН да заяви дали приема или не наследството; 2. Че К.Р. е нередовно призован за производството – той е призован на постоянния си адрес в РБ – гр.****, но т.к. е и немски гражданин, е следвало да бъде призован и на настоящия му адрес в РГ; 3.счита, че същият е нередовно призован по чл.47 ПК, че българският съд не е компетентен да разглежда делото, 4.че не се е доказало по делото, че Н. Р. е подписала договора за заем, сключен с ищеца – след като подписът е оспорен от пълномощника на К.Р. и ищецът не е представил договора за заем в оригинал, неправилно съдът не го е изключил от доказателствения материал; неправилно съдът е приел за доказано от самия договор, че сумата по договора е предадена на Н. Р.,5. Че съдът не е взел предвид, че по ИД №1123/16 г. на ЧСИ М. А. – рег.№884 с район на действие ОС-Пазарджик е събрана и получена от ищеца сумата 18529,08 лв.; 6.че неправилно РС не е уважил възраженията му за нищожност и унищожаемост на договора за заем като сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си; че Н.Р. е поставена под запрещение, т.е. договорът е сключен от недееспособно лице и при сключването му не е участвувал попечител или настойник на поставения под запрещение; че договорът е унищожаем и поради измама; че договорът е и нищожен като симулативен, т.к. страните не са желали настъпването на правните му последици; неправилно съдът е уважил само частично въражението за прихващане, т.к. са представени доказателства, че ищецът е получил от ответника сумата 23000 лв.
ВЖ на Ш. съдържа оплаквания, че неправилно съдът е приел, че не е доказал, че получената от него сума от 7500 лв. действително е разходвана за закупуване на земя в землището на с.**** в полза на Н. Р., тъй като по реда на чл.176 ГПК Ш. е отговорил, че такава земя е закупена.
Постъпил е отговор на ВЖ на Ш. от сл.защитник на К.Р. – адв.Я., в който са наведени доводите, че обясненията на страната по чл.176 ГПК съставляват доказателство само за неизгодинте за нея обстоятелства; че ищецът не е доказал също да е закупил земя за Н. Р. с получените от нея 23000 лв.
По направените оплаквания ПОС намира следното:
На л.19 от д.РС от адв.Н.А. -пълномощник на ответницата Н. Р., починала в
хода на процеса, е постъпил отговор по чл.131 ГПК, в който са наведени следните
възражения: за унищожаемост на договора за заем поради измама – чл.29,ал.1 ЗЗД
т.к. същата е била въведена в заблуждение относно правните последици от
неговото сключване; както и че не оспорва факта, че е подписала този договор,
но е била подведена от Ш., че подписването му се налага за да се докаже, че тя
разполага с парични средства за закупуване на земята; направено е и възражение
за прихващане до размера на всички суми, които Ш. е получил лично от Н.Р.
Тъй като ответницата е починала в хода на процеса, като ответник по делото е конституиран нейния наследник – К.Р.. ПОС намира, че встъпилия в производството наследник не може да навежда нови възражения, които не са наведени от неговия праводател в срока по чл.131 ГПК, тъй като са преклудирани съгласно чл.133 ГПК, поради което не следва да се произнася по следните възражения, направени от К.Р. чрез особения му представител на л.188 от д.РС: по възражението, че първоначалният ответник не е подписал договора за заем, с което е оспорен подписа, положен от Н. Р., видно от отговора на ответницата по чл.131 ГПК – не се оспорва факта, че тя е подписала процесния договор; оспорено е и представеното ксерокс-копие от договора за заем и е поискано да се представи оригинала; по направеното възражение за унищожаемост на договора поради това, че договорът е сключен от недеспособно лице, тъй като при сключването не е участвувал попечител или настойник на поставения под запрещение; по възражението, че договора е симулативен, тъй като страните не са желали настъпването на правните последици на договор за заем.
По отношение на довода, че съдът не е взел предвид представената по делото сл.б. на л.229 от д.РС, от която е видно, че по ИД №1123/16 г. на ЧСИ М. А. – рег.№884 с район на действие ОС-Пазарджик е събрана и получена от ищеца сумата 18529,08 лв., ПОС намира, че е неоснователен, тъй като ако се признае, че дължника не дължи сумите, за които е издадена заповед по чл.417 ГПК и ИЛ, той разполага със защитата, посочена в чл.422, ал.3 от ГПК, където е казано, че ако искът на кредитора по чл.422 ГПК бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл.245, ал.3 ГПК, съгласно който съдът, който е постановил решението издава ИЛ на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отменената заповед по чл.417 ГПК, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.
По останалите оплаквания:
В т.2.1 от договора за заем е казано, че Ш. предоставя на Н. Р. в
заем сумата 20000 лв., а в т.2.2 от договора е казано, че същата се задължава
да върне получената сума…„, т.е. според текста на договора сумата е
получена от заемодателката. С подписване на договора, ответницата се е съгласила
с тази точка от договора, поради ПОС намира оплакванията във ВЖ, че не е
имало фактическо предаване на сумата за недоказани.
По отношение на оплакванията, че решението е недопустимо, т.к. липсва пасивна процесуална легитимация по делото, защото няма данни ответникът К.Р. да е приел наследството на първоначалния ответник Н. Р. и че конституирания наследник е следвало да бъде призован по реда на чл.51 ЗН да заяви дали приема или не наследството; Че К.Р. е нередовно призован за производството – той е призован на постоянния си адрес в РБ – гр.****, но т.к. е и немски гражданин, е следвало да бъде призован и на настоящия му адрес в РГ; че същият е нередовно призован по чл.47 ПК, че българският съд не е компетентен да разглежда делото, ПОС намира, че са неоснователни:
ПОС намира, възражението, свързано с приемането на наследството от К.Р. няма отношение към съществуването на вземанията, предмет на настоящето дело. Действително чл.60,ал.2 от ЗН предвижда, че наследникът, който е приел наследството по опис отговаря само до размера на полученото наследство, но това има значение в изпълнителното производство, тъй като фактът на приемане на наследството по опис се отразява на отговорността на наследниците, но не и на съществуването на задължението – в този см.О.№298/ 30.3. 2009 г. по гр.д.№200/2009 г. на ВКС, 4 ГО. Следователно, приемането по чл.60/2 ЗН не съставлява правопогасяващ факт, а само препятствува възможността на кредиторите да се удоволетворят от имуществото на наследника, надвишаващо стойността наприетото под опис наследство. Извод за това може да се направи от чл.64 и чл.65 ЗН, предвиждащи отпадане на привилегията за наследника и неограничена отговорност спрямо кредиторите в случай, че не е посочил всички имоти на наследодателя или че отчужди имущество в сроковете по чл.65/1/ ЗН без надлежно разрешение от съда.
От справката на л148 от д.РС е видно, че К.Р. има постоянен адрес *** и настоящ адрес –Германия. Призовката на К.Р. на постоянния адрес се е върнала с отбелязване от дл.л. призовкар, че лицето не е открито на адреса, по данни на съседи жилището е необитаемо, К.Р. е френски гражданин и си живее във Франция, поради което правилно РС е приложил чл.47 ГПК /в редакцията му към 2016 г., т.е. преди изменението му в ДВ,бр.86 от 2017 г./ като е разпоредил да се залепи уведомление по чл.47 ГПК и на осн.чл.47, ал.6 ГПК му е назначен служебен защитник. Съдът не споделя довода, че К.Р. е следвало да бъде призован и на настоящия му адрес в РГермания, тъй като такъв адрес не се установи да е посочен по делото; по отношение на довода, че българският съд не е компетентен да разглежда делото, ПОС възприема доводите на РС, изразени в определение от 15.02.2017 г. – л.191 от д.РС и препраща на осн.чл.272 ГПК към тях.
По отношение на възражението за унищожаемост на договора поради измама – ответницата, върху която лежи доказателствената тежест да докаже възражението си не е събрала доказателства по делото, от които да е видно, че е била умишлено въведена в заблуждение от Т.Ш. за да подпише договор за заем. По делото е представен препис от тъжба, подадена до окръжна прокуратура-Пазарджик за извършена измама, но няма данни да е образувано наказателно производство срещу Ш., както и да е признат за виновен по обвинението. По делото са представени доказателства, че на 16.03.2010 г. Н. Р. е изтеглила от сметката си в ЦКБ сумата 8500 лв. , на 14.04.2010 г. – 15500 лв., общо 24000 лв., които суми не са достатъчни да закупи общинската земя в землището на с.****, за която е участувала на търг и го е спечелила – видно от представените по делото 3 бр. договори за покупко-продажба чрез публичен търг от 30.04.2010 г., от които е видно, че Н. Р. е запупила 18,5 дка земеделска земя за 4635 лв., 71,279 дка за 17830 лв. и 16,999 дка за 4260 лв. или общо 106,778 дка за сумата 26725 лв.
Възражението на ответната страна за унищожаемост на договора поради това, че договора за заем е сключен от лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си не може да се иска след смъртта на лицето, съгласно чл.31 ал.2 ЗЗД, тъй като не се установи и доказа по делото, че преди смъртта Н. Р. е поставена под запрещение или е поискано поставянето й под запрещение; не се доказа, че същата към момента на подписване на процесния договор не е могла да разбира или да ръководи действията си – от представените медицинско свидетелство – л.65 от д.РС от д-р Д., че Н. Р. страда от 1995 г. от хронично психично заболяване с рецидивиращи психотични симптоми, поради което тя не е в състояние да реагира адекватно на реалността, и от представената на л.99-100 от д.РС карта на лице с тежко увреждане съдът не може да направи такъв извод тъй като не е проведено пълно доказаване и съдът не разполага със специални знания.
По отношението на възражението за прихващане: по делото е представена от ответната страна, неоспорена, разписка за сумата 7500 лв., която сума Т.Ш. заявява, че е получил от Н. Р. за закупуване на земя в землището на с.****. Обясненията на страната по чл.176 ГПК не съставляват доказателство за съдържащите се изгодни за него факти и обстоятелства, а само за неизгодни такива, поради което ПОС намира, че не се доказа по делото Ш. да е изпълнил поетото задължение, поради което правилно РС е извършил прихващане на тази сума с дължимата по договора за заем. По отношение на искането да се прихване и сумата 15500 лв., за която е представен документ от ЦКБ за изтеглена на 14.04.2010 г. сума от сметката на Н. Р. – такова прихващене не може да бъде извършено поради това, че няма данни тази сума да е била получена от Ш..
Горното налага извода, че жалбата на Т.Ш.
е неоснователна, а възражението за прихващане за сумата 7500 лв. е основателно
и правилно РС го е уважил, както и че жалбата на К.Р. е неоснователна.
До същите изводи е достигнал РС, поради което първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Разноски по делото пред ПОС са
поискани от страните, но с оглед неуважаване на въззивните жалби такива не следва
да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №2354 от 12.07.2017 г. на ПРС, 17
гр.с. по гр.д.№3993/2012 г.
Решението е неокончателно и подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: