№ 84
гр. Благоевград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Бельова Търговско дело №
20201200900133 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с
чл. 258 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че на дата 23.01.2019 г. между „Д.“ ООД, като възложител
и „Е.К.Б.” ЕООД, като изпълнител, е сключен договор за извършване на строително-
монтажни работи (СМР) с предмет по т.1.1 от договора: „СМР по част сухо строителство на
обект Портиерна и Везна за товарни автомобили, находящ се в УПИ 105.369, кв.105, м. Ш.,
с. С.“, с подробно описание на СМР по вид, количество и цени, посочени в Приложение №1
към договора - Оферта за извършване на СМР на обект: Кауфланд С.-нова портиерна, със
срок на договора до 21.02.2019 г. Сочи се в исковата молба, че в т.П-2 от договора е
уговорена и стойността на договора, съгласно ценовата листа, описана в Приложение №1 и
спрямо договорените количества, в общ размер на 72 000,00 лева с ДДС. Пояснява се, че в
т.П-4 от договора страните са уговорили начин на плащане на договорната цена, както
следва: 50% аванс при подписване на договора, едно междинно плащане при достигане на
75% от обема на възложените СМР, съгласно Приложение №1, последно плащане при
завършване на СМР, съгласно Приложение № 1. Посочва се, че подписване на договора
изпълнителят е издал данъчна фактура №28/24.01.2019 г. на стойност 36 000 лв. с ДДС,
представляваща аванс в размер на 50% от стойността на договора, съгласно т. П-4.1.1.
Твърди се, че плащане по споменатата фактура е направено от възложителя на 25.01.2019 г.
Сочи се още в исковата молба, че с Анекс №1 от 30.01.2019 г., сключен към договора,
възложителят е възложил на изпълнителя извършването и на СМР, посочени в Приложение
№1 към Анекс от 30.01.2019 г. - Оферта за извършване на СМР на обект: Кауфланд С. - нова
1
портиерна - вид работа: Окачен таван от плочи с минерални влакна, като за строителните
работи по Анекса било уговорено възнаграждение, дължимо на изпълнителя в размер на 19
482,62 лв., съгласно ценова листа, описана в Приложение №1 към Анекс от 30.01.2019 г.
Твърди се, че при подписване на Анекс №1 изпълнителят е издал данъчна фактура
№30/08.02.2019 г. на стойност 9 741, 31 лв. с ДДС, представляваща аванс в размер на 50% от
стойността на Анекс №1, съгласно чл. 2, ал. 11 от Анекса. Посочва се, че плащане по
фактурата е направено от ответника на 12.02.2019 г.
Твърди се, че съобразно уговореното, изпълнителят е изпълнил всички свои задължения по
договора, като за установяване изпълнението на възложената работа, изпълнителят е издал
приемо-предавателни протоколи, както следва: Приемо-предавателен протокол (Образец 19)
№1 от дата 18.02.2019 г., с който са актувани извършени и подлежащи на плащане СМР към
дата 18.02.2019 г. в размер на 54 264, 01 лв. с ДДС, от които дължими в размер на 27 132, 01
лв., след приспадане на 50% от действително извършените работи съгласно т. 4.1.2 от
договора; Приемо-предавателен протокол (Образец 19) №2 от дата 18.02.2019 г., с който са
актувани извършени и подлежащи на плащане СМР към дата 18.02.2019 г. в размер на 1
515,60 лв.
Твърди се, че приемането на изпълнените по договора СМР по горните приемно-
предавателни протоколи се установява от подписаните от двете страни Протокол Акт №1 и
Протокол Акт №2, за които изпълнителят е издал на възложителя данъчна фактура
№31/19.02.2019 г. на стойност 28 647, 60 лв. с ДДС. Твърди се, че по фактурата ответникът
има дължим, незаплатен остатък в размер на 5 647, 60 лв.
Твърди се, че за втората половина от количествата СМР от всяка позиция от количествено-
стойностната сметка (КСС), съгласно договора, както и тези позиции, които не са актувани в
Протокол Акт №1, е издаден Акт №6, който е финален акт, обобщаващ всички действително
извършени СМР по вид, обем и количества, съгласно КСС по договора, при приспадане на
стойностите, актувани в Протокол Акт №1, а именно издаден е Приемно-предавателен
протокол (Образец 19) №6 от 22.03.2019 г., с дължим остатък за плащане в размер на 10 757,
09 лв. с ДДС.
Твърди се, че било видно от финалния Протокол Акт №6, че в последния е приспаднат както
платения от възложителя по т. 4.1.1 от договора аванс в размер на 30 000 лв. без ДДС, така
също и стойността в размер на 22 610 лв. без ДДС на Протокол Акт №1 за половината от
СМР по КСС, актувани с този акт, или приспадната е сумата в общ размер на 52 610 лв. без
ДДС, като остава дължим остатък по този акт в размер на 10 757, 09 лв. с вкл. ДДС.
В исковата молба се твърди, че по Анекс №1 са изпълнени СМР, актувани с Приемно-
предавателен протокол (Образец 19) №5 от дата 22.03.2019 г., подлежащи на плащане към
22.03.2019 г. в размер на 9 741, 31 лв. след приспадане на 50% от действително извършените
работи на стойност от 19 482, 62 лв. с ДДС, съгласно т. 4.1.2 от договора. Твърди се, че
въпреки множеството отправени от изпълнителя покани, възложителят не се е явил да
подпише Протокол Акт №5, поради което за актуваните СМР изпълнителят не е издал
данъчна фактура.
2
Поддържа се още в исковата молба, че освен СМР, уговорени по вид, обем и количество,
съгласно договора от 23.01.2019 г. и Анекса от 30.01.2019 г., в хода на строителството
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши и е извършил в същия обект и
допълнителни СМР, за които изпълнителят е съставил приемно-предавателни протоколи за
свършена работа - Акт №3 и Акт №4, както следва: Приемно-предавателен протокол
(Образец 19) №3 от дата 27.02.2019 г., с който протокол са актувани допълнително
извършени в обекта по договора и подлежащи на плащане СМР към дата 27.02.2019 г. в
размер на 9166, 92 лв. с ДДС; Приемно-предавателен протокол (Образец 19) №4 от
08.03.2019 г., с който протокол са актувани допълнително извършени и подлежащи на
плащане СМР към дата 08.03.2019 г. в размер на 3 504 лв. с ДДС.
Твърди се, че въпреки множеството отправени от изпълнителя покани, възложителят не се е
явил да подпише Протоколи Акт №3 и Акт №4 за допълнителните СМР, както и
обобщаващия Акт №6, поради което и за актуваните СМР изпълнителят не е издал данъчна
фактура.
Ищецът твърди в исковата молба, че възложителят не е изпълнил задълженията си,
произтичащи от договора, като не е заплатил в пълен размер извършените от изпълнителя
съгласно договорените количества и обем СМР по договора от 23.01.2019 г., а именно не са
заплатени следните СМР:
- По протоколи Акт №1, протокол Акт №2 и протокол Акт №6 за СМР, извършени по
договора от 23.01.2019 г. За Акт №1 и Акт №2 е издадена фактура №31/19.02.2019 г., по
която се дължи незаплатен остатък в размер на 5,647.60 лв. с вкл. ДДС.
- За СМР, актувани с обобщаващия Акт №6 фактура не е издадена, тъй като
възложителят не се е явил да подпише обобщаващия акт, по който се дължи незаплатен
остатък в размер на сумата от 10 757.09 лв. с вкл. ДДС, след като е приспаднат платения
аванс по договора и актуваните вече СМР в Акт №1.
Посочва се, че възложителят не е заплатил и работите, възложени с Анекс №1 от 30.01.2019
г., както следва:
- По протокол Акт №5 се дължи сумата в размер на 9 741.31 лв. /девет хиляди
седемстотин четиридесет и един лева и тридесет и една ст./ с вкл. ДДС, представляваща
неплатената стойност на възложените СМР по Анекс №1 от 30.01.2019 г.
Твърди се, че общо незаплатените суми за извършени СМР по количествено-стойностни
сметки по договора и Анекса възлизат в размер на 26 146.00 лв.
Посочва се, че възложителят не е заплатил и работите, които е възлагал допълнително в
процеса на строителството в общ размер на 12 670, 92 лв., актувани с протоколи Акт №3 и
Акт №4, а именно не са заплатени следните СМР:
- По протокол Акт №3 се дължи сумата в размер на 9 166.92 лв. (девет хиляди сто
шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) с вкл. ДДС, представляваща неплатена
стойност на допълнително възложени и извършени от изпълнителя СМР, извън договора за
3
изработка и анекса към последния;
- По протокол Акт №4 се дължи сумата в размер на 3 504.00 лв. /три хиляди петстотин
и четири лева/ с вкл.ДДС, представляваща неплатена стойност на допълнително възложени
и извършени от изпълнителя СМР, извън договора за изработка и анекса към последния.
С оглед изложените фактически твърдения и неплатени към настоящия момент дължими на
изпълнителя суми за извършени СМР се твърди, че за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумите за извършените СМР.
Иска се от съда постановяване на решение, с което да осъди „Д.“ ООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Благоевград ул. „Ч.“ №2, вх. В, ет. 1, вписано в Търговския регистър към
Агенция по вписвания с ЕИК *****, да заплати на „Е.К.Б.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв. „Д.“, К., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписвания с
ЕИК *****, сумата в общ размер на 38 816.92 лв. /тридесет и осем хиляди осемстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ с ДДС, представляваща неплатено
възнаграждение за извършени СМР по договор за изработка от 23.01.2019 г. и Анекс №1 от
30.01.2019 г., сключен към договора, от които 26 146.00 лв. /двадесет и шест хиляди сто
четиридесет и шест лева/, писмено възложени СМР по количествено-стойностни сметки по
договора и Анекса, и 12 670.92 лв. /дванадесет хиляди шестстотин и седемдесет лева и
деветдесет и две стотинки/, допълнително извършени по договора СМР, възложени в хода
на строителството, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
заплащане на задължението. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски.
Посочва се и банкова сметка на ищеца „Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, по която могат да бъдат
заплатени претендираните с исковата молба суми, а именно: **********
В подадения по реда на чл. 367, ал. 1 от ГПК, отговор на исковата молба от „Д.“ ООД, ЕИК
*****, подаден чрез адв. Р.И., се излагат, на първо място, съображения за нередовност на
исковата молба. Твърди се, че ищецът, макар и да е изброил доказателствата, в исковата
молба не е посочил конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях. Посочва се, че от
депозираната искова молба не става ясно кои протоколи за какви СМР са издадени, както и
не става ясно по кои протоколи какво плащане се иска. Твърди се, че не е налице
идентичност между главен и евентуален иск, като се поддържа, че следвало да се укаже на
ищеца да поясни евентуално предявения иск за сумата от 12 670, 92 лв. Не на последно
място, ответникът твърди, че не е заплатена по сметка на съда и дължимата се за
разглеждане на предявените искове държавна такса.
На следващо място, ищецът поддържа и съображения, че предявеният иск е неоснователен.
Твърди се, че изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти не отговарят на
действителността. Ответникът твърди, че между „К.Б. ЕООД енд КО“ КД, възложител и
„П..“ ДЗЗД, изпълнител е сключен договор с предмет изграждане на „Портиерна и везна за
товарни автомобили“, находящ се в УПИ 105.369, кв. 105, м. Шипка, с. С., въз основа на
който „Д.“ ООД - съдружник в „П..“ ДЗЗД е сключило с „Е.К.Б.“ ЕООД договор от
23.01.2019 г. с предмет СМР по част сухо строителство на обект „Портиерна и везна за
4
товарни автомобили, находящ се в УПИ 105.369, кв.105, м. Ш., с. С.. Сочи се, че срокът за
изпълнение на всички СМР е до 21.02.2019 г., както и че към договора има сключен Анекс
№1/30.01.2019 г., с който страните се съгласяват да бъдат извършени от страна на
изпълнителя допълнителни СМР, с количества и цени съгласно Оферта — Приложение №1
към Анекса.
Твърди се, че в процеса на изпълнение на поетите задължения, били установени редица
некачествено извършени СМР и необходимост от преправяне, което довело до забавяне на
сроковете за изпълнение от една страна, а от друга - до допълнителни разходи за
възложителя за доставка на нови количества материали, както и във влошаване на
отношенията между него и другия съдружник в ДЗЗД, във връзка с цялостното изпълнение
на обекта.
Твърди се, че подписаните Приемо - предавателни протоколи Акт обр. 19 №1 и №2 са
приети със забележки, които е следвало да бъдат отстранени от страна на изпълнителя,
съгласно договора, поради което работата на изпълнителя на обекта е продължена
единствено и само във връзка с необходимостта от поправянето на некачествено
извършените СМР. Изтъква се, че въпреки изпратените множество покани от страна на
ответното дружество, ищцовото дружество продължило да извършва дейност на обекта, но
без резултат, изцяло заплатените некачествено изпълнени СМР, не били поправени.
Посочва се, че ответното дружество е превело сума в общ размер на 59 000 лв. с ДДС, която
е с 3 220,39 лв. повече от дължимото. Сочи се, че срокът на договора е изтекъл на 21.02.2019
г. и от следващия ден - 22.02.2019 г., изпълнителят е изпаднал в забава, а договора за СМР
от 23.01.2019 г. е прекратен, поради изтичане на срока. Пояснява се, че след изтичане на
срока на договора, не са били възлагани СМР на обекта, единствено и само дружество
„Е.К.Б.“ ЕООД е поправяло установените некачествено извършени СМР по Приемо-
предавателен протокол №1.
Твърди се, че ответното дружество не е подписало Акт образец 19, тъй като изпълнителят не
е извършил реално възложената му работа. Сочи се, че ищцовото дружество е възложило на
друго дружество - „К.Г.“ ЕООД извършването на СМР по Оферта - Приложение №1 към
Анекс №1. Твърди се, че поради изтичане на срока на договора за изпълнение на
възложените СМР, договорът е прекратен и ищцовото дружество като изпълнител дължи
връщане на дадения аванс в размер на 9 741,31 лв. на отпаднало основание. В условията на
евентуалност се твърди, че договора е развален поради неизпълнение на възложените СМР в
срок, поради което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, всяка от страните има право да
получи обратно онова, което е престарала по договора, на което основание ищцовото
дружество дължи връщане на платения аванс.
Сочи се, че вследствие на периодично извършвани проверки от страна на Кауфланд, били
установени некачествено изпълнени работи в частта, възложена на ищцовото дружество,
които било необходимо да се коригират. Некачественото изпълнение било както по вид,
негоден за приемане, така и в преразход на материали (чупене на плочки, лепене,
5
последващо отстраняване и поставяне отново), което довело до удължаване срока на
строителство, преразход на материал, както и увеличаване на транспортните разходи за
сметка на ответното дружество. Посоченото довело до забавяне на изпълнението с месеци и
начисляването на неустойка от страна на Кауфланд поради неспазване на срока на
изпълнение.
Твърди се, че извършените от ищцовото дружество СМР са с недостатъци, тъй като не
отговарят на възложените с договора, а от характера на констатираните недостатъци следва
извод, че изпълнителят е знаел за тях, поради което е налице хипотезата на чл. 264, ал. 2,
изр. последно от ЗЗД и за възникване правата на възложителя по чл. 265 от ЗЗД, не е нужно
да уведомява изпълнителя. В този смисъл се поддържа, че исковата претенция следва да се
отхвърли, тъй като са налице некачествено изпълнени СМР от страна на дружеството
изпълнител.
Оспорват се също така в отговора по чл. 367, ал. 1 от ГПК и твърденията в исковата молба за
допълнително извършени СМР, за което се излагат подробни съображения.
Прави се искане за отхвърляне на предявените искове, ведно с присъждане на сторените по
делото разноски. Прави се също така и възражение за прихващане със сумата от 12 961, 70
лв., за която се поддържа, че ищецът е получил в повече от дължимото му се по договора.
В подадената по реда на чл. 372, ал. 1 от ГПК, допълнителна искова молба, ищецът заявява,
че възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са неоснователни, в която
насока излага подробни съображения. Счита също така за неоснователни и възраженията на
ответника за неоснователност на исковата молба, което становище също се аргументира с
подробни съображения.
В депозирания по реда на чл. 373, ал. 1 от ГПК, допълнителен отговор на исковата молба,
ответникът поддържа изложените в отговора на исковата молба съображения, като
поддържа съображения за неоснователност на заявените в допълнителната искова молба
твърдения.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявеният иск е за заплащане на възнаграждение за изпълнени по силата на договор,
анекс и допълнително възложени СМР и на разходи за тяхното изпълнение в размер на
38 816.92 лв., от които 15 388.91 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извършени СМР по договор за изработка от 23.01.2019 г. и Анекс №1 от 30.01.2019 г. и
сумата от 23 428.01 лв. за допълнително възложени и извършени СМР, ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателното заплащане на задължението. В условията на
евентуалност се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на „Е.К.Б.“ ЕООД
остатъкът от дължимото възнаграждение по договора за изработка и сключения анекс в
размер на 15 388.91 лв. и възнаграждение за допълнително извършени работи във връзка с
договора в размер по преценка на съда или след вземане предвид заключението на вещото
лице.
6
За основателността му, ищецът следва да докаже, че изпълнението на процесните СМР му е
било надлежно възложено от ответника – изрично или конклудентно, включително чрез
последващо одобрение от оправомощено лице; че дейностите са изпълнени/разходите са
извършени съобразно уговореното, както и каква е стойността на дължимото за тях
възнаграждение, съответно каква е стойността на вложените материали и други разходи за
изпълнение на работата.
От събраните доказателства се установява, че на 23.01.2019 г. между ищеца като изпълнител
и ответника като възложител е сключен договор за изработка, по силата на който, ищецът се
е задължил да изпълни СМР по част сухо строителство на обект „портиерна и везна за
товарни автомобили“, находящ се в УПИ 105.369, кв. 105, м. „Ш.“, с. С.. По силата на този
договор, възложителят „Д.“ ООД превежда 50% аванс при подписване на договора, едно
междинно плащане при достигане на 75% от обема на СМР и последно плащане при
завършване на СМР по приложение №1, като тези суми се превеждат от възложителя на
изпълнителя в срок до 3 дни след подписване на протокол обр. 19 за действително
извършени СМР. Уговорено е още, че некачествено изпълнени СМР, както и СМР,
изпълнени с некачествени материали не се заплащат. Срокът на договора е бил до
21.02.2019 г. Съгласно чл. 22.1. от подписания договор между страните, извършените СМР
се приемат с приемо-предавателен протокол, подписан между възложителя или
упълномощено от него лице и изпълнителя. На 30.01.2019 г., страните са подписали Анекс
№1, по силата на който изпълнителят приема да изпълни допълнителни СМР с количества и
цени, съгласно оферта-приложение №1, като възложителят превежда на изпълнителя
възнаграждение в размер на 50% аванс в срок до 08.02.2019 г., а окончателното плащане на
основание Протокол обр. 19 за действително извършени работи и данъчна фактура с
приспадане на преведения аванс в срок до 15 дни.
По делото са налични шест броя приемо-предавателни протоколи между страните, по повод
на договорните и извъндоговорните им взаимоотношения, като протокол №1 и №2 са
двустранно подписани от представители на ищеца и ответника. За възложителя, това е
сторила г-жа Валентина Цветанова, която от проведения разпит в съдебно заседание заявява,
че е работила през процесния период в дружеството „Д.“ ООД. Впрочем това се установява
и от представената имейл кореспонденция, водена между страните по делото. Стойността по
този протокол е 27 132.01 лв. Приемо-предавателен протокол №2/18.02.2019 г. е за стойност
от 1 515.60 лв. По отношение на възложената и осъществена работа, инвокирана с тези два
протокола се установява, че от „Е.К.Б.“ ЕООД е издадена фактура №31/19.02.2019 г., в която
изрично е посочено, че сумата, включена в нея е дължима по повод на извършени СМР по
протокол №1 и протокол №2 от 18.02.2019 г., които, както бе посочено и по-горе, са
подписани двустранно от страните. От изготвената съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че процесната фактура №31, както впрочем и фактура №28/24.01.2019 г. и
№30/08.02.2019 г., е счетоводно отразена в счетоводството на ответника „Д.“ ООД, като по
дебита на сметка 401 е отчетено задължение /салдо/ на ответното дружество към ищеца по
фактура №31/19.02.2019 г. в размер на 5 647.60 лв. В тази връзка, вещото лице е отразил
7
факта, че „Д.“ ООД е отчел в дневниците за покупки и е ползвал пълен данъчен кредит в
размер на 12 398.15 лв. по трите броя издадени данъчни фактури. Налице е документална
обоснованост между счетоводна отчетност в двете дружества, по повод на тези фактури и
отразените плащания и извършени и приети СМР. С фактура №28/24.01.2019 г., е начислено
авансово плащане в размер на 36 000 лв. с ДДС, така, както предвижда и сключения
договор, като същото е заплатено в цялост от ответното дружество, видно от
доказателствата по делото, а също така и от представената счетоводна експертиза /л. 121 от
делото/. Фактура №30/08.02.2019 г. на стойност 9 741.31 с ДДС, представляваща аванс 50%
от стойността на СМР по Анекс №1/30.01.2019 г., е заплатена на 12.02.2019 г., съгласно
платежно нареждане при ОББ /заключение на вещото лице, л. 121 от делото/. Свидетелските
показания в тази си част не обосновават наличието на друг възможен извод от събраните
писмени доказателства и изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза.
От изложеното дотук, безспорно се обосновава, че по издадените 3 броя фактури №28, №30
и №31, които са свързани с действително извършени СМР, с приемо-предавателни
протоколи №1 и №2, и които ответното дружество е осчетоводило, включило в дневниците
по ЗДДС и ползвало пълен данъчен кредит /видно от заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза на л. 127 от делото/, „Д.“ ООД дължи остатъкът от сумата
по фактура №31/19.02.2019 г. в размер на 5 647.60 лв. По отношение на тази част от
заявената искова претенция, съдът счита, че исковата молба е частично основателна.
По отношение на останалата заявена искова претенция, съдът я приема за неоснователна,
поради следното:
Остатъкът от претендираната от ищеца сума в размер на 33 169.32 лв. остава недоказана,
спрямо действително извършени СМР и такива, които са доброкачествено изпълнени.
Съгласно чл. 22.1. от договора между страните, приемането на действително извършените
СМР се осъществява с приемо-предавателен протокол, подписан между възложител или
упълномощено от него лице и изпълнител. От разпоредбата в договора, а именно чл. 4.1.4.,
некачествено изпълнени СМР, както и СМР, изпълнени с некачествени материали не се
заплащат. От материалите по делото е безспорно, че приемо-предавателни протоколи №3,
№4, №5 и №6 са неподписани от страните, като стойността на описаните материали и
дейности в тези протоколи не е счетоводно отразена, нито чрез издаване на данъчни
фактури, нито чрез включването в счетоводството на двете дружества. Нещо повече, по
делото са налице писмени доказателства – фактури, издавани от „К.Г.“ ЕООД на „Д.“ ООД,
който от своя страна са надлежно осчетоводени по сметка 402 и използван данъчен кредит
от ответника в размер на 12 690.84 лв., както и счетоводни регистри /л. 130 от назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза/. От свидетелските показания на К. се
удостоверява, че същият, чрез своята фирма е в търговски взаимоотношения спрямо
процесния строителен обект в с. С. и е изпълнявал окачен таван, възложен му допълнително
поради забавяне на сроковете. Тези показания, както и тези на свидетелят Атанасова, съдът
кредитира, като логични, последователни и обективни и подкрепящи се от материалите по
делото.
8
Съдът не може да приеме за основателни възраженията на ищеца, че от водената имейл
кореспонденция се удостоверява надлежно възлагане и изпълнение на допълнителни СМР.
И това е така понеже, единствено с имейл от 18.02.2019 г., 12:19 часа, с който К. предлага
цена за извършване на услугата – шпакловка, грундиране и мазилка по фасаден цокъл, е
потвърдена, но останалите описани СМР не са били възлагани, респективно не са приети.
Още повече, че възлагането на част от работата, а именно с имейл от 17.03.2019 г., изходира
от лицето Б., което се установи от съвкупната преценка на доказателствата по делото, че не
е било надлежно определено да възлага, като от разпита му не се инвокират подобни
действия, а още повече, че такива не са били и потвърдени. Тези обстоятелства, както и
възприетото от вещото лице в ССЕ, категорично установяват, че ако е имало допълнителни
СМР, същите не са били утвърждавани или приемани от ответното дружество, а също така
не са намерили и отражение в счетоводството на двете дружества.
От друга страна, съдът не кредитира свидетелските показания на Е.М.. Същият
удостоверява, че е бил подизпълнител на ищцовото дружество. Видно от представения по
делото договор от 23.01.2019 г., и в частност в чл. 11, изрично е определено, че
изпълнителят, тоест „Е.К.Б.“ ЕООД няма право да наема подизпълнители. На следващо
място, Младенов заявява, че е извършвал дейност по отдаване под наем на мотокар, скеле,
помощни материали и инструменти и е наблюдавал работата на обект, единствено на добра
воля и услуга на г-н К. за доброто им приятелство без да му е заплащано за това. Същият
заявява, че има спомен за окачения таван, като е преправян втори път, поради това, че фирми
подизпълнители на възложителя са проточили целия таван, но тези заявени факти не се
удостоверяват от останалите доказателства, още повече, че по делото е приет Протокол за
консигнация №15466/28.02.2019 г., от който е видно, че в действителност „Д.“ ООД, е
разполагало с необходимия брой пана за растерен таван за направата на около 300 кв. м.
окачен таван. От своят страна, показанията на свидетеля И.И. останаха изолирани от
събрания по делото доказателствен материал, поради което показанията се преценяват въз
основа на общата доказателствена съвкупност.
На следващо място, съдът държи да подчертае, че направеното възражение от ответника за
разваляне на договора е неоснователно. Именно поради обстоятелството, че по отношение
на СМР, удостоверени с протокол №1 и №2, и намерили взаимно счетоводно отразяване от
страните по делото, е налице взаимна воля за изпълнение на договора, както и поради
обстоятелството, че съдът не признава останалата част от искова претенция, респективно
същите са били обвързани от изпълнение на договора по отношение на признатото и
действително извършено спрямо договора, което е намерило и документална обоснованост.
При тези доказателства, безспорно може да се направи извод, че страните са били обвързани
от валиден договор за изработка. Налице са и доказателства за изпълнение от страна на
ищеца на възложени с договора СМР, както и за извършени от ответника разплащания по
договора.
От изложените по горе фактически и правни съждения, съдът приема, че ищецът при
условията на пълно и главно доказване установи единствено изискуемост на обезщетение в
9
размер на 5 647.60 лв. – за действително извършени СМР по договор между страните по
делото, намерили, както счетоводно отразяване от двете спорещи дружества, така и
подкрепени от кредитираните от съда свидетелски показания. Следователно не се доказа по
безспорен начин договаряне за допълнително извършването на строителна дейност от
ищеца, както и за нейното реално изпълнение. Наред с това не се установи и той или негов
подизпълнител да е изпълнил процесната дейност. Отделно, ответникът е провел насрещно
(и поради това непълно) доказване, че полагането на окачения таван около 300 кв. м. е
изпълнено от дружеството „К.Г.“ ООД, на когото пряко е платил възнаграждение /справка
издадените фактури и счетоводното им отразяване, за което свидетелства и назначената и
приета съдебно счетоводна експертиза/, с което разколебава поддържаната от ищеца
фактическа теза.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че следва да отхвърли иска, като недоказан за
сумата над 5647.60 лв. до претендираната обща в размер на 38 816.92 лв.
По разноските в процеса:
На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, от страна на ищеца е направено възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от 3 000 лв. Съдът счита, че с оглед
обстоятелствата по делото, оказаната юридическа защита и съдействие, липсата на
фактическа и правна сложност на делото и с оглед на конкретния материален интерес,
възражението е основателно. Ето защо претендираният от ответника адвокатски хонорар в
размер на 3 000 лв. следва да се редуцира до минимално предвиденото съгласно Наредба №1
от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по аргумент
от чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, същото възлиза в размер на 1 694.51 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, в случай на осъждане (дори частично) на ответника,
последният дължи изплащане на всички такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят общо в размер на 302.75 лв.
Съобразно отхвърлената част от предявения иск, ищeцът дължи на основание чл. 78, ал. 3 от
ГПК, разноски на ответника, или общо сумата от 1 982.04 лв.
Ръководен от гореизложените съображения, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Ч.“
№2, вх. В, ет. 1, представлявано от Д.Л.У., да заплати на „Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.“, бул. „К.“ №**, представлявано от Т. Й. К.а,
по иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 266 от ЗЗД, сумата от 5 647.60
лева, доказан неплатен остатък по приемо-предавателен протокол №1/18.02.2019 г. и
№2/18.02.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 05.09.2019 г. до окончателното заплащане на сумата.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр. С., кв. „Д.“, бул. „К.“ №**, представлявано от Т. Й. К.а иск с правно основание чл. 79 от
ЗЗД, във връзка с чл. 266 от ЗЗД, за сумата над уважения размер от 5 647.60 лв. до
предявения размер от 38 816.96 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „Ч.“
№2, вх. В, ет. 1, представлявано от Д.Л.У., да заплати на „Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.“, бул. „К.“ №**, представлявано от Т. Й. К.а,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 302.75 лв., представляваща разноски направени
пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „Е.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ***** седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „Д.“, бул.
„К.“ №**, представлявано от Т. Й. К.а да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК *****, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 982.04 лв., представляваща разноски направени пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
11