Р Е Ш
Е Н И Е №
1141
гр.Пловдив, 11.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от
председателя ч.гр.д.№1809 по
описа на ПОС
за 2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба с вх.№23495/02.08.2019г. депозирана от „Банка ПИРЕОС България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, в качеството му на взискател в изпълнителното производство против Разпределение от 04.07.2019г. по изп.д.№20198250400120 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№825 на КЧСИ с район на действие ПОС, в частта с която е включено вземане на „Таратекст“ ЕООД в общ размер на 5 941 236.11лв на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност, на извършеното разпределение в тази част, с оплаквания, че съдебният изпълнител необосновано е включил като привилигировано вземането, обезпечено с особен залог, в размер на 5 941 236.11лв. Твърди, че заложният кредитор е представил Декларация с размер на вземането си, в която се виждат очевидни поправки на пет места с допълнително добавен текст, неясно от кого и как изписан, въпреки че декларацията е с нотариална заверка. Отделно от това, навежда оплакване, че без никакви допълнителни основания, доказателства и изявления от „Таратекст“ ЕООД и длъжникът „Бисмар“ ЕООД, съдебният изпълнител приема облагаемост на всички тези задължения с ДДС и включва в разпределението с привилегия за удовлетворяване по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД вземане в размер на 5 786 214.96лв, без да поиска доказателства за произхода на вземането, основания за възникването му, относимостта към изпълнителното производство и дали същото следва да бъде облагано с ДДС. Отделно от това се навеждат оплаквания, че вземането е прието за установено и дължимо, въпреки, че количеството дължими единици към заложния кредитор е 5 000 000лв, а в последствие са направени две частични заличавания – вписвания в Търговския регистър и в ЦРОЗ. Иска се отмяна на разпределението, в обжалваната част. Направено е искане за събиране на писмени доказателства и назначаване на ССЕ.
Ответниците по жалбата „ТАРАТЕКС“ ЕООД, в качеството му на присъединен взискател и „БИСМАР“ ЕООД, в качеството му на длъжник оспорват жалбата като изцяло неоснователна.
Постъпили са писмени обяснения от ЧСИ Стефан Горчев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище относно неоснователността на постъпилата жалба.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок и от лице имащо правен интерес да обжалва, а разгледана по същество за неоснователна.
Съдът е сезиран с жалба против действия на ЧСИ Ст. Горчев против Разпределение от 04.07.2019г. по изп.д.№20198250400120 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№825 на КЧСИ с район на действие ПОС, в частта с която е включено вземане на „Таратекст“ ЕООД в общ размер на 5 941 236.11лв на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Жалбата срещу разпределението може да се основава само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на предявените от тях вземания и съответните им привилегии. Други оплаквания за допуснати нарушения в принудителното изпълнение са извън предмета на контрола на съда по повод извършено разпределение.
При постъпила жалба срещу разпределението съдът трябва да извърши проверка досежно спазването на правилата за разпределение на постъпилите суми, недостатъчни за удовлетворяване на всички взискатели, установени в ЗЗД и ГПК. Редът на привилегиите е установен в чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД. Най-напред се удовлетворяват кредиторите с особена привилегия, в определената от закона поредност – т. 1-4, след това се удовлетворяват кредиторите с обща привилегия в посочената от т. 5 и 6 последователност, а накрая - хирографарните кредитори.
В конкретният случай следва да се приеме, съдебният изпълнител е спазил този ред.
Съгласно нормата на чл. 10, ал. 3, пр. 3 от ЗОЗ, заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. В този смисъл, съдебният изпълнител е длъжен служебно да провери дали имущественото право, срещу което се насочва изпълнението, е предмет на вписан особен залог в ЦРОЗ и ако установи това обстоятелство, следва да приеме, че заложният кредитор е присъединен по право взискател в образуваното съдебно изпълнително производство. В този смисъл, съдебният изпълнител трябва да включи в разпределението обезпеченото вземане на заложния кредитор, което по силата чл. 10, ал. 3, пр. 1 от ЗОЗ се счита за изискуемо до размера на възложената му сума по разпределението.
Съгласно чл. 16 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Този ред именно е правилно приложен от ЧСИ в рамките на извършеното разпределение от 04.07.2019г.
На следващо място, оспорването на идентичността на вземането, предмет на особен залог, учреден в полза на „ТАРАТЕКС“ ЕООД и размера на вземането, предмет на извършеното разпределение – а именно, в конкретният случай, жалбоподателят твърди, че във вземането не следва да бъде включено включено ДДС, както и че вземането е прието за установено и дължимо от ЧСИ, въпреки че количеството дължими единици към заложния кредитор е 5 000 000лв, а в последствие са направени две частични заличавания – вписвания в Търговския регистър и в ЦРОЗ, по своето същество съставлява оспорване вземането на този присъединен взискател. В съдебното производство, образувано по жалба срещу разпределението по чл. 462, ал. 2 от ГПК, е недопустимо да се разглеждат инцидентно, ad hoc, в мотивите оспорвания на вземането на присъединен кредитор от друг взискател, респ. На неговото качеството като присъединен кредитор по отношение на заложеното имущество. От една страна, законодателят е уредил специален отрицателен установителен иск за отричане вземането на присъединен кредитор, при съвместна пасивна процесуална легитимация на присъединения кредитор и длъжника – арг. чл. 42 ЗОЗ, във вр. с чл. 464 ГПК. От друга, спорът за съществуване/несъществуване на вземането на присъединения кредитор, следва да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се установи по несъмнен, непротиворечив начин между кредиторите и длъжника, дали вземането на присъединения кредитор съществува и дали той ще се конкурира с останалите кредитори при разпределение на осребрената в изпълнителното производство сума. А в едно изпълнително производство може да се извършват поредица от разпределения – съобразно момента на осребряване на имуществените права на длъжника, поради което с уредения в чл. 464 ГПК специален отрицателен установителен иск окончателно ще се реши – със СПН, спорът относно съществуването на вземането на присъединен кредитор. Следователно, недопустимо е в съдебно производство, образувано по жалба срещу изготвено от съдебния изпълнител разпределение, да се релевират и разглеждат тези оспорвания.
Гореизложеното обосновава извода, че извършеното Разпределение от 04.07.2019, не страда от сочените от жалбоподателя пороци, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх.№23495/02.08.2019г. депозирана от „Банка ПИРЕОС България“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, със съдебен адрес:*** - /чрез адв. В.В./, против Разпределение от 04.07.2019г. по изп.д.№20198250400120 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№825 на КЧСИ с район на действие ПОС,
в частта с която е включено вземане на „Таратекст“
ЕООД в общ размер на 5 941 236.11лв, на основание чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: