Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 544 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от ***срещу ***, гр. Варна иск по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 236, ал.
2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на сумата в размер на 20 710 лв.,
представляваща неплатени наеми за месец Октомври и Ноември на 2016г. по Договор
за наем № *** удостоверени във фактури с №
12213/04.10.2016г. и № 12329/02.11.2016г.
В исковата си молба ищецът Технически
университет - Варна твърди, че на 30.05.2016г. е сключил договор за наем № ***,
след проведен търг чрез тайно наддаване, по силата на който е поел задължение
да предостави на ***за възмездно и временно ползване студентско общежитие, бл.
15 с прилежаща кафе – сладкарница, находящ се в ***
за срок от 10 години срещу задължение на наемателя да заплаща месечно наемно
възнаграждение от 10 355 лв., платимо до 15 – то число на месеца, за който
се отнася и консумативни разходи.
Твърди се, че наемодателят предоставил на
наемателя държането на наетия обект на 31.05.2016г., за което бил съставен
приемно – предавателен протокол. Твърди, че наемателят не е заплащал
уговорената наемната цена за периода от месец октомври и ноември 2016г.
Ищецът твърди, че е изпратил писмо до
ответника, за заплащане на задълженията в срок от един месец, на осн.чл.17,ал.2
от същия договор, с предупреждение, че при неизпълнение договорът следва да се
счита развален.
Правният интерес от предявяване на иска се
обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу сумата,
обективирана в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Моли съдът
да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение
на основание чл.410 ГПК, а именно: 20 710 лв., представляваща
неплатени наеми за месец октомври и ноември на 2016г. по Договор за наем № *** от 30.05.2016г.
удостоверени във фактури с № ***
Претендира
съдебно-деловодни разноски както в заповедното производство, така и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***оспорва
предявения иск. Оспорва
твърдението, че е предадена фактическа власт върху имота, както и че ответникът
не е имал възражения по отношение на имота. Поддържа се, че
наемодателят не е изпълнил задължението си да предаде на наемателя вещта в
състоянието за което е наета. За времето от сключването на договора за наем до месец
август 2017г. наемателят е извършил със свои средства ремонтни дейности във
всички помещения и общите части, упражнявайки и правата по чл. 230, ал. 2 ЗЗД.Твърди, че наемното отношение не е прекратено.Въз основа на изложеното се
настоява за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:
По частно гражданско дело № *** ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. ЕООД, ЕИК
********* за сумата от 20 710 лв.,
представляваща неплатена наемна цена за месец Октомври и Ноември на 2016г. по
Договор за наем № 84 от 30.05.2016г. за
която са издадени фактури с №
12213/04.10.2016г. и ***. ,както и сумата от 1423,40 лв.,
представляваща сторените в заповедното производтво разноски за заплатена
държавна такса от 414,20 лв. и адвокатско възнаграждение от 1009,20 лв., на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК.
Предявеният
иск е при условията на чл.415 ал.1,т.1 от ГПК, при подадено в срок възражение
от длъжника.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от
ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение
по реда на
чл.410 и сл. от
ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
Не е спорно по делото
и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен Договор
за наем № *** от 30.05.2016г., по които ответника се е задължи да
заплаща месечен наем от по 10 355 лв.
Представено
е писмо с изх. № 47/05.01.2017 г., от *** до „Д." ЕООД, с
което се уведомява ответника за непогасените му задължения, съгласно договора
за наем, дължими към 31.12.2016 г., като е отправена покана за изплащане на
същите в срок от 1 месец от получаване на поканата. Представена е и справка за
задължения на „Д." ЕООД към 30.09.2017 г., както и нотариална покана за
разваляне на договора за наем.
От заключението по назначената и
приета от съда ССЕ се установява, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на *** по сметка 411 клиенти,като вземане
от клиента Д. ЕООД в общ размер на 20 710 лв. Включени са в регистър
сметка 401-доставчици в периода м.10.2016г.-м.11.2016г. Процесните фактури са
включени в дневника на покупките с уведомление за приемане на декларация и
дневници по ЗДДС за периода м.10.2016г.-31.12.2016г. За процесния период,счетоводствата
и на двете дружества са водени съобразно законовите изисквания, с първични
документи и в хронологичен ред. Плащания по фактурите не са извършвани.
Договорът е подписан от двете страни и като
частен документ по смисъла на чл.144 от ГПК, удостоверява покриващите се
изявления на страните за съдържанието на сключената сделка. Ответникът не е
оспорил автентичността на документа, поради което съдът приема, че същият
отразява точната воля на страните за съдържанието на наемното отношение.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в гражданския процес, а именно, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, които именно затова претендира като настъпили - в тежест на
ответника е да докаже, че е заплащал в уговорените срокове наемната цена.
Престацията на наемодателя обхваща предаване на наетата вещ, нейното
поддържане в течение на наемния период и обезпечаване спокойното й ползване от
страна на наемателя. Наемодателят обаче не се освобождава от това си задължение
с простото предаване на вещта в държане на наемателя, а същият е длъжен да я
предаде, ако не е уговорено друго, в такова състояние, което да отговаря на
ползването, за което е наета, т.е. от една страна е длъжен да остави вещта в
състояние, което я прави годна и да служи за ползването, за което е наета и от
друга страна да я предаде в това състояние.
По отношение на оспорването и откритото
производство по чл.193 от ГПК, безспорно е, че въпросния приемно-предавателен
протокол от 31.05.2016г. е частен свидетелстващ документ, подписан от
представляващия ответника ***. Оспорена е неговата
автентичност и съдържание. Въпросът за автентичността стои пред всеки документ,
а за верността – само пред свидетелстващите документи, които могат да бъдат
автентични, но неверни, респ. неавтентични, но верни. Предвид разпределената
доказателтвена тежест, ответникът не доказа по пътя на пълно и главно доказване
направеното оспорване.
От събраните по делото доказателства се установява, че имотът предаден от
наемодателя и предмет на наемното правоотношение между страните е бил годен за
нормалното му ползване. Видно от
Приемно-предавателен протокол от 31.05.2016г., подписан от наемателя Д. ЕООД,
наетата вещ е приета без възражения в състояние за ползване по предназначение.
От назначената по делото и приета от съда
ССЕ, се установи че прицесните фактури са осчетоводени и от двете страни. След като фактурите са осчетоводени в счетоводството
на ответното дружество и са включени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС
това недвусмислено води до извода за изпълнение на поетите от наеметеля
задължения по договора.
Ответникът не е ангажирал доказателства за
установяване изпълнението на поетите от него задължения по договора за наем за заплащане на наемната
цена за м.10.2016г.-м.11.2016г., поради което съдът
намира, предявените искове за заплащане на наемна цена за основателни, поради
което следва да бъдат уважени в предявения размер.
С оглед точното изпълнение на основното задължение на наемодателя, съдът намира, че за наемателя в периода през
който имотът се е намирал в негово държание е възникнало задължение за запащане
на наемната цена .
С оглед гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да се уважи
в пълен размер.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца
направените в исковото производство разноски - внесена държавна такса 414,20 лева,150 лв. за
ССЕ и 1009,20 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 414,20 лв. внесена
д.т. и 1009,20 лв.
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 от ГПК, че „Д.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрас
на управление *** дължи на *** вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.
гр. д. № *** ВРС, за сумата
в
размер на 20 710 лв. (двадесет хиляди седемстотин и десет лева),
представляваща
незаплатена наемна цена за месец октомври 2016 година и месец ноември 2016 гододина по Договор за наем ***
за която са издадени фактури №№ ***., всяка за сумата от
по 10355.00 лева.
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД,
ЕИК ***, със
седалище и адрас на управление *** да заплати
на ***, ЕИК *** сумата от 1573,40 лв. (хиляда петстотин седемдесет и
три лева и четиридесет стотинки), представляваща направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Д.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрас на управление *** да заплати
на *** сумата 1423,40лв. (хиляда четиристотин двадесеет и три лева и четиридесет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
Съдия: