Р Е Ш Е Н И Е
№ 4742 11.12.2019
г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ІI граждански
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4018 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правна
квалификация по чл. 124 ал. 1, вр. с чл. 439 ал. 2 от ГПК от В.И.Т.,
ЕГН: **********, против „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10,
представлявано от **** Р. В., за признаване за установено, че не му дължи
сумата от 5 086, 35 лева- просрочена главница, дължима по договор за банков
кредит *******, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.08.2008 г.
до окончателното плащане, начислена по изпълнително дело № ***** по описа на *******,
рег. № ***, с район на действие ********, образувано по издаден по ч. гр. д. №
9850/ 2008 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІ гр. с., изпълнителен лист
срещу ***** на ищцата И. П. Т., ЕГН: **********.
В исковата молба се твърди, че
въз основа на заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 418, вр. чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 9850/ 2008 г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІ гр. с.,
„Прокредит Банк България“ АД се снадил с изпълнителен лист срещу ***** на
ищцата – И. П. Т. за сумата от 5 086, 35 лева- просрочена главница, дължима по
договор за банков кредит *******, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 21.08.2008 г. до окончателното плащане. С молба, подадена при *******, рег.
№ ***, с район на действие ***** от 01.09.2008 г., било образувано изп. д. № *****,
което с постановление на частния съдебен изпълнител е прекратено на 20.03.2017
г. По молба от 26.05.2017 г. на ответника било образувано *****по описа на *******,
рег. № ***, с район на действие *****. Посочва се, че давността за вземането по
изпълнителния лист е изтекла. В тази връзка се моли за постановяване на решение
за признаване на установено, че сумата по изпълнителния лист е недължима поради
изтекла давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът чрез пълномощника си е подал отговор, с който счита предявения иск
за неоснователен. Счита, че по *****наистина настъпила перемпция, но датата на
последното валидно извършено принудително действие е от 01.04.2015 г., поради
което твърдението на ищцата за погасяване на дълга по давност, следва да се
отхвърли като неоснователно, като дори да се приеме, че новият срок на
погасителната давност започва да тече от 01.04.2015 г., новото ***** било образувано
на 26.05.2017 г., т.е. давността не е изтекла и е прекъсната веднъж успешно с
молбата за образуване и втори път с молба за извършване на справки и налагане
на запор върху ТВ на длъжника от 28.05.2018 г. С оглед изложеното счита, че
срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл и към настоящия момент. Моли за отхвърляне
на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното:
Няма спор
между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че
на 25.08.2008г. в полза на „ПроКредит Банк (България)“ АД е издаден
изпълнителен лист срещу И. П. Т. и А. С. К. на осн. чл. 418 вр. чл. 417 от ГПК
въз основа на заповед за изпълнение от 25.08.2008г. по ч.гр.д. № 9850/2008г. за
солидарното заплащане на сумата в общ размер от 5403,77 лева, дължима по
договор за банков кредит № *********, която включва сумата от 5086,35 лева –
просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея от 21.08.2008г. до
окончателното плащане; сумата 219,94 лева, просрочена лихва за периода от
07.05.2008г. до 20.08.2008г. /вкл./ и сумата от 97,48 лева, представляваща
наказателни лихви върху просрочената главница за периода от 07.05.2008г. до
20.08.2008г. /вкл./, както и сумата от 108.07 лева- разноски по делото за ДТ и
202,11 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Установява
се от приложения заверен препис от изпълнително дело № ***** по описа на *******,
рег. № *** към *****, с район на действие – ********, че на 01.09.2008 г. по
молба на кредитора ПроКредит Банк (България) АД било образувано посоченото
изпълнително дело срещу длъжниците И. П. Т. и А. С. К.. По изпълнителното дело
са извършени редица справки за имущественото състояние на длъжника. Представена
е покана за доброволно изпълнение изх. № ******* На 05.03.2009г. на длъжника е
изпратена призовка за принудително изпълнение изх. № ***** с която длъжникът И.
П. Т. е уведомен, че на 26.03.2009г. от 10ч. до 13 ч. ще бъде извършен опис на
движими вещи в дома му. Призовката за принудително изпълнение е връчена на
длъжника на 9.03.2009г. чрез неговата **** – В. И. Т.. По изпълнителното дело е
постъпила молба от 25.03.2009г. от И. П. Т., с която последният е заявил, че на
25.03.2009г. е внесъл сумата от 300 лева. Поискал е да му бъде предоставен срок
да довнесе сумата до 2100 лева до 15.04.2009г, като е формулирано искане да не
се извършва насрочения опис. Видно от протокол от 25.03.2009г. длъжникът И. Т. се
задължил до 15.04.2009г. да внесе сумата от 1800 лева по изпълнителното дело,
като с тази сума се внасял 30 процента от дълга, след което по 10 процента до
окончателното погасяване всеки месец. Описът на движими вещи в дома на длъжника
е пренасрочен за 16.04.2009г. от 10 – 14 часа, за който ден и час длъжникът бил
редовно уведомен. Протоколът е подписан от длъжника И. Т.. На 16.04.2009г. е
съставен протокол за опис на движимо имущество на длъжника И. Т., в който е
отбелязано, че на посочената дата в гр. П., ул. „К.“ № * и ул. Ж. № **, ет. *,
ап. * не бил предоставен достъп до съответните помещения за извършването му. С
Разпореждане от 20.06.2009г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника
на 20.08.2009г. от 13 до 16 ч., за което на длъжника е изпратена призовка за
принудително изпълнение изх. № ******, връчена на длъжника И. Т. на 12.0.2009г.
чрез неговата **** –В. Т..
По
изпълнително дело № ***** по описа на ******* е извършен опис на движимо
имущество от 20.08.2009г. в дома на длъжника И. Т. в гр. П., ул. К. № *, ет. *,
ап. **, като са описани, оценени и запорирани следните вещи: Телевизор **** с
вградено DVD, цвят – ***; видеоплеър ****, телевизор *****, цвят – ***.
В протокола за опис е записано, че длъжникът е заявил, че от месец септември
2009г. ще внася месечно по 100 лева до момента, в който започне работа, тъй
като бил безработен. Протоколът е подписан от длъжника И. Т..
С молба от
23.02.2011г. е поискано насрочването на принудително изпълнение срещу
длъжниците по *****по описа на *******, като впоследствие са извършени действия
по проучване на имущественото им състояние. Изготвена е призовка за
принудително изпълнение изх. № ****** за насрочване на опис на движими вещи на
адресите на длъжника И. Т. на 26.05.2011г. в периода от 11 до 13 часа.
Призовката е връчена на длъжника на 24.03.2011г., чрез неговата ****.
По изп. д. ****
на ***** е постъпила молба от ответника по настоящото производство –
КРЕДИТРЕФОРМ-БЪЛГАРИЯ ЕООД, с която моли да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело. В молбата е посочено, че вземанията по изпълнителния лист,
въз основа на който било образувано изпълнителното дело, били прехвърлени в
полза на КРЕДИТРЕФОРМ-БЪЛГАРИЯ чрез договор за цесия от 20.09.2012г. С
постановление от 30.04.2013 г. КРЕДИТРЕФОРМ-БЪЛГАРИЯ
ЕООД било конституирано като взискател по посоченото изпълнително дело.
Длъжниците са били уведомени за конституирането на нов взискател по делото,
като впоследствие е извършено проучване на имущественото им състояние. Впоследствие
е изпратено запорно съобщение изх. № **** за налагането на запор върху
получаваното от И. Т. трудово възнаграждение при работодателя ВИП СЕКЮРИТИ ЕИК *****.
Постъпило е уведомление от работодателя, с което се заявява, че наложеният
запор по изп. д. № **** е втори по ред за длъжника И. Т., като работодателят
посочва, че ще започне да извършва парични преводи едва след вдигането на
първия запор.
С молба от
10.03.2017 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното дело, като
се е позовал на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С постановление от 20.03.2017 г.
производството по *****по описа на ********* е прекратено на осн. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК По изпълнителното дело е постъпило уведомление от 16.03.2017г. от
ВИП СЕКЮРИТИ ЕООД на длъжника И. Т., видно от което на длъжника е издадена
заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с посочения работодател.
Въз основа
на молба от 26.05.2017г. на Кредитреформ България ЕАД било образувано изп. д. №
**** по описа на ***** за вземанията по процесния изпълнителен лист срещу
длъжниците И. Т. и А. К.. Извършено е проучване по отношение на имущественото
състояние на длъжниците. Изпратени са съобщения за налагането на запор върху
банкови сметки на длъжника И. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД, „Банка Приеос България“ АД,
Обединена Българска Банка“ АД. На длъжника И. Т. е изпратена покана за
доброволно изпълнение изх. № *****, връчена на длъжника на 13.06.2017г.
Представено е съобщение от Обединена Българска Банка АД, от което е видно, че е
наложен запор върху вземанията на длъжника в посочената банка, както и че
сметките му са блокирани. Подобни съобщения са постъпили и от Банка Приеос
България и Банка ДСК ЕАД, от които е видно, че е наложен запор на сметките,
принадлежащи на длъжника в посочените банки. Представено е запорно съобщение,
адресирано до СОТ-СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА ТЕХНИКА ЕООД, за налагането на запор върху получаваното от длъжника И.
Т. трудово възнаграждение в посоченото дружество- работодател. Видно от
представеното известие за доставяне, съобщението е връчено на работодателя на
21.06.2018 г. На 03.10.2018г. е подадено искане за вписване на възбрана върху
притежаван от длъжника И. П. Т. недвижим имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. П., ул. „П.“ № *, ет. *, ап. *. Представено е удостоверение за
наследници, от което е видно, че длъжникът И. П. Т. е **** на 14.12.2018г.,
като след смъртта си е оставил един наследник - В.И.Т. – ****. С постановление
на ****** наследникът В.Т. - ищца в настоящото производство е конституирана
като длъжник по изпълнителното дело на мястото на своя наследодател И. Т.. До
длъжника В.Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на
25.02.2019г. Представено е съобщение до взискателя по изп. д. № *** на *****, с
което същия е уведомен, че на основание изплащане на дълга с разпореждане по
посоченото изп. дело е приключено. Отбелязано е, че разпореждането подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред ОС Пловдив.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Ищцата е
предявила иск по чл. 124 ал. 1, вр. с чл. 439 ал. 2 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено заповедно
производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност. С отрицателните установителни искове
за недължимост на суми по изпълнителните листове се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право. Представеното доказателство от ответника в о.с.з. от 14.11.2019 г.-
съобщение относно прекратяване на изпълнителното дело не би могло да обоснове
недопустимост на иска, доколкото от една страна видно от самото съобщение
разпореждането на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното дело подлежи на
обжалване, а от друга страна в по настоящото дело не са ангажирани
доказателства относно субекта, който е извършил евентуалните плащания. Независимо
от това, дори наличието на плащания в хода на изпълнителния процес не биха
обусловили липсата на правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск. Предвид изложеното и доколкото ищцата се позовава на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, предявеният иск се явява допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
По основателността на предявения иск:
Въведено е
възражение за изтекла погасителна давност в полза на ищеца по отношение на
процесните вземания. Предвид обстоятелство, че вземанията произтичат от договор
за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна
погасителна давност за главницата. При преценката дали е изтекъл давностният
срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да
прекъснат течението на срока. В
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или
оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и
книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила
разпределение. Ето защо образуването на *****
по описа на ******* на 01.09.2008 г., както и последващите действия по
връчването на ПДИ и извършването на справки за имущественото състояние на
длъжника не са довели до прекъсване на давностния срок.
От събраните
по делото доказателства се установява, че с разпореждане на ДСИ на 05.03.2009г.
е насрочен опис на движими вещи на длъжника за 26.03.2009г. На 26.03.2009г
описът не се е осъществил, а е бил пренасрочен за друга дата, тъй като
длъжникът И. Т. се задължил до 15.04.2009г. да внесе сумата от 1800 лева по
изпълнителното дело, след което да внася по 10 процента всеки месец до
окончателното погасяване на задълженията. Въпреки че описът е останал нереализиран,
съдът намира, че това действие прекъсва давността, тъй като е израз на проявена
активност от страна на кредитора, насочено е пряко към имуществената сфера на
длъжника и е останало безрезултатно по независещи от взискателя причини. Неосъществяването
на описа не се дължи на поведение на взискателя, а е резултат от постъпила
молба от страна на длъжника за разсрочено плащане на задълженията. Граматическото
тълкуване на разпоредбата на чл. 116 буква „в“ от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане“ на изпълнителните действия, а не „извършване“,
води до извода, че за да се счита давността за прекъсната не е необходимо
предприетото изпълнително действие да е задължително успешно. Освен това в ТР №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е застъпено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи. Следователно задължителната съдебна практика не поставя като
изискване съответното изпълнително действие да е дало определен резултат,
свързан с удовлетворяване на кредитора. Преценката дали е прекъсната давността
е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото,
предприетите по отношение на длъжника действия по принудително изпълнение,
както и причините поради които съответните изпълнителни действия са останали
безрезултатни или неизвършени. Гореизложеното се отнася и за извършените
действия по пренасрочване на описа за 16.04.2009г. Видно от съставения протокол
на посочената дата описът не се е състоял, тъй като длъжникът не е предоставил
достъп до имотите си. Предвид предприемането на посоченото изпълнително
действие, което не се е осъществило по вина на длъжника, следва да се приеме,
че на 16.04.2019г. давността е била прекъсната отново.
Следва да се
отбележи, че не би могло да прекъсне давността изявлението, обективирано в
молба на длъжника от 25.03.2019 г. В нея страната не признава съществуването на
задължения към взискателя по изпълнението, а единствено моли, за разсрочено
плащане на вземанията. Това изявление е насочено единствено към предотвратяване
на предприемане на изпълнителни действия и не представлява признание на задължениято
по делото.
Действие за
принудително изпълнение, водещо до прекъсване на давността спрямо длъжника И. Т. представлява извършването на опис на
движими вещи в дома му на 20.08.2009г. На тази дата давността за процесните вземания е прекъсната на осн. чл. 116
буква „в“ от ЗЗД, като съобразно разпоредбата на чл. 117 ЗЗД от този момент е
започнала да тече нова давност.
Впоследствие на 19.03.2011г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение до длъжника И. Т. за насрочването на опис на
движими вещи на 26.05.2011г. По въпроса
дали е предприето и извършено съответното действие по принудително изпълнение е
налице протокол от 26.05.2011г., в който е отбелязано, че описът не се
осъществил, тъй като е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и че взискателят е бил уведомен и е изразил съгласие относно
неизвършването на насрочения опис. В протокола липсва изрично отбелязване по
отношение на кого от двамата длъжници е бил наложен запор върху трудово
възнаграждение, но видно от находящото се на л. 287 от делото разпореждане на
ЧСИ от 13.04.2011г. запорът върху получавани трудови възнаграждения е по
отношение на длъжника А. К., а до този момент не е бил налаган запор върху
трудови възнаграждения на длъжника И. Т.. Следва да се отбележи, че налагането
на запор, както и други действия по принудително изпълнение спрямо длъжника А. К.
не водят до прекъсване на давността по отношение на солидарния длъжник - И. Т. по
арг. от чл. 125 от ЗЗД. Правилото на чл. 125 от ЗЗД е израз на относителното
действие на солидарността – определени юридически факти сред които и спиране и
прекъсване на давността, които засягат едно от задълженията на солидарните
длъжници не оказват въздействие върху останалите задължения. Спрямо всеки един от длъжниците погасителната
давност тече отделно, като за да е налице прекъсване на давността на осн. чл.
116, б. „в“ ЗЗД е необходимо кредиторът да прояви активност и да инициира
предприемането на изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен
способ спрямо всеки от тях. В случаи че действията
по принудително изпълнение са останали неизвършени, за да доведат до прекъсване
на давността неосъществяването им не следва да се дължи на поведение на
взискателя, тъй като в противен случай подобни действия не биха могли да се
квалифицират като проява на активност. В настоящия случай взискателят се е
съгласил описът на движими вещи на длъжника И. Т., насрочен за **** да остане
неосъществен, като в съставения протокол не са описани причините за
предприемане на това пасивно процесуално поведение спрямо посочения длъжник. Ето
защо съдът намира, че обсъжданото действие не е годно да доведе до прекъсване
на давността спрямо длъжника И. Т. на осн. чл. чл. 116, б. „в“ ЗЗД, доколкото
поведението на взискателя не представлява проява на активност.
Считано от
датата на извършване на последното валидно изпълнително действие от 20.08.2009г
до 20.08.2014 г. не за извършени действия
по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на давността, поради което
считано от 21.08.2014г. вземанията на ответника по процесния изпълнителен лист
са погасени по давност. Предприетите след 21.08.2014г. действия по принудително
изпълнение, както по изп. д *****., така и по изп. д. № ***** по описа на ****** не
са годни да прекъснат давността, защото на прекъсване подлежи само започнала,
но неизтекла погасителна давност. Ето защо възражението на длъжника за изтекла
в негова полза погасителна давност на вземанията по процесния изпълнителен
лист, издаден в полза на „ПроКредит Банк (България)“ АД е основателно. Между
страните не е спорно, а от събраните по делото доказателства се установява, че
вземанията по изпълнителен лист от 25.08.2008г. са прехвърлени от кредитора
„ПроКредит Банк (България)“ АД в полза на ответника КРЕДИТРЕФОРМ-БЪЛГАРИЯ ЕООД, както и че
длъжникът е уведомен за извършената цесия, поради което ответникът се явява
надлежен кредитор на процесните вземания. Доколкото петгодишната
давност за процесното вземане е изтекла на 21.08.2014г., предявеният
отрицателен установителен иск е изцяло основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на ищеца се
дължат разноски съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът е реализирал разноски в размер на 217 лева
/платена ДТ/, 600 лева /платено адвокатско възнаграждение/, или в общ размер от
817 лева, която сума следва да бъде възложена в тежест на ответника.
По изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че В.И.Т., ЕГН: **********, НЕ ДЪЛЖИ НА „Кредитреформ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, представлявано от **** Р. В., сумата от 5 086, 35 лева- просрочена главница,
дължима по договор за банков кредит *******, сключен с ПроКредит Банк
(България) АД, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България“
ЕООД с договор за цесия от 20.09.2012г, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 21.08.2008 г. до окончателното плащане, начислена по
изпълнително дело № ***** по описа на *******, рег. № ***, с район на действие ********,
образувано по издаден по ч. гр. д. № 9850/ 2008 г. по описа на Районен съд-
Пловдив, VІІ гр. с., изпълнителен лист срещу ***** на В.И.Т. - И. П. Т., ЕГН: **********, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“
№ 10, представлявано от **** Р. В. да заплати на В.И.Т., ЕГН: **********
сумата от 817 лева /осемстотин и седемнадесет лева/ - направени деловодни
разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.