Решение по дело №136/2024 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 209
Дата: 16 юни 2025 г.
Съдия: Михаела Георгиева Клечерова
Дело: 20241220100136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Гоце Делчев, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Михаела Г. Клечерова
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело №
20241220100136 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена от Т. Т. Д. с ЕГН **********,
лично и като пълномощник на съпруга си Г. С. Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: град
Г...., община Гоце Делчев, област Благоевград, против К. А. М. с ЕГН **********, постоянен
адрес: село М... община Гоце Делчев, област Благоевград, искова молба с правно основание
чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на основание
давностно владение на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - X - 358 (парцел десети, отреден
с планоснимачен номер триста петдесет и осем) от квартал 33 (тридесет и трети) по
действащия план на село М.., община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със
Заповед № ... година на Кмета на Община Гоце Делчев, с площ за урегулирания поземлен
имот от 610 (шестстотин и десет) квадратни метра, при съседи по нотариален акт .. година
на нотариус Мая Цветковска: от изток - УПИ - парцел IX - 357 (девети, отреден за имот
триста петдесет и седем), от запад - УПИ - парцел ХП-358 (единадесети, отреден ца имот
триста петдесет и осем) и УПИ -парцел XI-357 (единадесети, отреден за имот триста
петдесет и седем), и от юг - улица ОК 97- 126, и при съседи по скица изх.№ 47 от 18.03.2016
година, заверена за актуалност към 28.09.2023 г. издадена от Кметство село М.., община
Гоце Делчев: от изток - УПИ - парцел IX - 357 (девети, отреден за имот триста петдесет и
седем) наследници на Костадин Ст., от запад - УПИ - парцел XI-358 (единадесети, отреден за
имот триста петдесет и осем)на Аврам Ил.М., от север - УПИ -парцел ХШ-359 (тринадесети,
отреден за имот триста петдесет и девет) наследници на Стоян Картоков, и от юг - улица ОК
126-97, както и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №195,
том I, рег.№3283, дело №183/2023 година на нотариус Мая Цветковска, вписан в Сл.Вп. с
вх.р.4738, дв.вх.р.4738, акт №182, том 20, дело №4035, парт.кн.35680, ведно с
произтичащите от това правни последици.
Твърди се от ищците, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот .,
дело №. година, на нотариус Марианна Иванова - Боянова, Т. Х. Р. и Х. Т. Р. продали на
първата ищца и техен съсобственик, собствените им 2/3 идеални части от следния недвижим
имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел - X (десети), имот с
1
планоснимачен номер 358 (триста петдесет и осем) от квартал 33 (тридесет и трети) по
действащия план на село Мосомище, община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със
Заповед №...година на Кмета на Община Гоце Делчев, с площ за урегулирания поземлен
имот от 730 (седемстотин и тридесет) квадратни метра, при съседи: от изток - УПИ - парцел
IX - 357 (девети, отреден за имот триста петдесет и седем), от запад - УПИ - парцел XI-358
(единадесети, отреден ца имот триста петдесет и осем) и УПИ -парцел ХН-358 (дванадесети,
отреден за имот триста петдесет и осем), от север - УПИ - парцел XIII - 359 (тринадесети,
отреден за имот триста петдесет и девет) и от юг - улица ОК 126- 97. Сочи се, че двамата
ищци са съпрузи, като брака им е сключен през 1995 година, а продавачите по сделката са
съответно баща и брат на първата ищца и са наследници на Н. А. Р.. Твърди се също така, че
наследодателката им се легитимира като собственик, придобил имота на основание
наследство и давностно владение - чл.587, ал.2 ГПК с нотариален акт .... г. на нотариус Ваня
Бумбарова, с per. № 507 на НК, с район на действие PC Гоце Делчев, вписан в СВ при PC
Гоце Делчев -дв. вх. peг. .. г., вх. peг. .., парт. книга: .акто и че този имот е получила в
наследство от баба си - Б. С. П., бивш жител на с.М.като за да се снабди с констативния
нотариален акт другите наследници - К. Х. О., Д. А. О., К. Т. Б., Б. Г.ева Т. включително и
съпруга й Т. Х. Р., са подписали нотариално заверени декларации, че всички наследници на
Б. П. нямат претенции по отношение на гореописания недвижим имот, че Н. А. Р., за да се
снабди с нотариален акт за правото си на собственост, е събрала декларации от останалите
наследници, както и от съпруга си - Т. Р., от съдържанието на които е видно, че те считат нея
за единствен пълноправен собственик на този имот. Сочи се, че съпругът й Т. Х. Русков
/нейн баща и праводател/ пък е декларирал, че имота е нейна лична собственост, придобит
по наследство и няма претенции имота да е придобит в режим на СИО. Излагат се
твърдения, че майка й Н.. Р. е владяла процесния имот от пролетта на 2003 година до
снабдяването й с констативен нотариален акт -. година, като владението й е било явно,
безспорно и необезпокоявано от никого. Сочи се, че на 08.10.2023 година починала майката
на първата ищца - Н. А. Р., която оставила като наследници баща им Т. Х. Р., брат й Х. Т. Р. и
ищцата Т. Д., които след нейната смърт придобили по наследство по 1/3 ид.ч. за всеки един
от тях от процесния имот. Изложени са твърдения, че след описаната по - горе покупко -
продажба от останалите двама съсобственици, собственици напроцесния имот са двамата
ищци, като първата ищца е собственик на 1/3 ид.ч. придобит по наследство от майка си на
процесния имот, а двамата ищци са собственици на основание покупко-продажба в режим
на СИО на останалите 2/ 3 ид.части от процесния имот. Твърди се, че на 30.01.2024 година
първата ищца била повикана в Кметство Мосомище, за да я уведомят, че ответника е
предприел процедура по изготвяне на ПУП, че е издадена съответната заповед, с която се
обединяват два съседния имота, единият от които е техният, т.е. процесния имот и че при
направена от тях справка в Службата по вписвания установили, че ответника се е снабдил с
документ за собственост върху следния имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - X - 358
(парцел десети, отреден с планоснимачен номер триста петдесет и осем) от квартал 33
(тридесет и трети) по действащия план на село Мосомище, община Гоце Делчев, област
Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на Община Гоце Делчев, с
площ за урегулирания поземлен имот от 610 (шестстотин и десет) квадратни метра, при
съседи: от изток - УПИ - парцел IX - 357 (девети, отреден за имот триста петдесет и седем),
от запад - УПИ - парцел XII-358 (единадесети, отреден за имот триста петдесет и осем) и
УПИ - парцел XI-357 (единадесети, отреден за имот триста петдесет и седем), и от юг -
улица ОК 97- 126, както и че му съставен нотариален акт №.. година на нотариус Мая
Цветковска, вписан в Сл.Вп. с ., дв.вх.р... Илзагт се твърдения, че ответникът направомерно
се счита за собственик на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - X - 358 от квартал 33 по
действащия план на село М., община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед
№ . година на Кмета на Община Гоце Делчев, като се сочи, че според приложената към
исковата молба скица изх.№ 47 от . година, заверена за актуалност към . г, издадена от
2
Кметство село М., община Гоце Делчев, съседите са други, а не посочените в НА: от изток
— УПИ -парцел IX - 357 (девети, отреден за имот триста петдесет и седем) наследници на К.
Ст.П., от запад - УПИ - парцел XI-358 (единадесети, отреден за имот триста петдесет и
осем)на Аврам Ил.М., от север - УПИ - парцел ХШ-359 (тринадесети, отреден за имот
триста петдесет и девет) наследници на С. К., и от юг - улица ОК 126-97. Излага се, че в
полза на ответника в никакъв случай, не е текла придобивна давност по отношение на този
имот, на каквато се е позовал, за да се снабди с нотариален акт, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка, тъй като той никога не е владял процесния имот, камо ли в
граници и размери, за които е признат за собственик. Че фактическа власт върху имота не е
установена от ответника, тъй като тя винаги е осъществявана от тяхната праводателка, която
ежегодно и добросъвестно е демострирала собственическо отношение, включително и
заплащайки определения и данък и такса смет за процесния имот. Сочи се, че в резултат на
посоченото по - горе, на първо място поведението на ответника, изразяващо се в снабдяване
с документ за собственост и изготвяне на ПУП, води до оспорване на техните права.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответника не е собтвеник на цитирания по –горе недвижим имот и да отмени издадения в
негова полза нотариален акт. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който е изразено становище за нередовност на исковата молба, и недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Оспорват се изложените в исковата молба твърдения,
като от своя страна излага твърдения. Твърди се, че с нотариалния акт от ..г., праводателката
на ищците - Н. А. Р. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение
на процесния УПИ X. Че лицето Н. А. Р. никога не е ползвала и владеела за себе си
процесния недвижим имот, нито пък е предявявала претенции за ползване и владеене. Че
липсва осъществявано от нея владение над имота, което да е било постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнително в предвидения от закона срок. Че процесният УПИ X,
представляващ парцел XII за имот планоснимачен номер 388 от квартал 48 по предходно
действащия план на село М., одобрен със Заповед № .. г., е владян от А. Г.ев П., който е
станал негов собственик на основание давностно владение от 1922 година до 1950 година.
Че впоследствие последният отстъпва владението на дъщеря си З. А. М.а, като зестра, когато
тя се задомява през 1950 година, като същата придобива имота на основание собственото си
давностно владение продължило до 1982 година, когато последната предоставя този имот на
сина си - А.лиев М., който е баща на ответника. Сочи се, че бащата на ответника владее
имота от 1982 година, като след раждането му, неговите родители решили. че този имот ще
бъде за него и че в резултат на осъществяваното давностно владение до 03.06.2004 година,
родителите му са придобили собствеността върху имота. Че когато навършил четиринадесет
години през 03.06.2004 година той започнал да владее този имот само за себе си. Че имотът е
ограничен на място и е ограден и че този имот винаги се е ползвал като градина през
годините. Че баща му е сеел царевица предимно и че във връзка със строителството на
сградата в съседния УПИ XI-358. кв. 33, баща му е направил в процесния УПИ X варница,
която и сега може да се открие лесно в имота. Че по-късно го засял с люцерна, която редовно
косял, връзвал си коня в този имот, оставял дървен материал или складирал други вещи. Че
в момента имотът не се засажда със селскостопански култури, но че той често ходи до
къщата, влиза и в градината и почиства, подрежда, прибира, подрязва храсти, складира
негови неща. Че предвид на това. че праводателката на ищите - Николина Ангелова Рускова
никога не е владеела процесния имот, а такова владение не е осъществявано и от сочената за
нейна праводателка - Божия Пиринска, както и с оглед на това, че към момента на
снабдяването с нотариалния акт, както и към настоящия момент, не е изтекъл необходимия
давностен срок, то тя не е придобила на основание давностно владение собствеността върху
процесния недвижим имот. Че липсва осъществявано от нея владение, което да е било
постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Че преди нея имотът не се е
3
владеел от неин праводател, нито пък е придобит от неин праводател, за да се позове тя на
наследствено правоприемство или да присъедини негово владение. Че ето защо твърди, че
Николина Ангелова Рускова не е придобила правото на собственост на УПИ X на
посоченото в нотариалния акт от 11.11.2014 г. основание - наследство и давностно владение.
В отговора на исковата молба алтернативно се излагат твърдения, че процесният
недвижим имот е бил одържавен и представлявал блок на ТЗКС, когато през 1973 година е
включен в регулационните граници на село Мосомище, поради което и ищците не могат да
са собственици на същия, тъй като не е проведена възстановителна процедура по реда на
ЗСПЗЗ, поради което и няма как Н. А. Р. или нейната праводателка Б. П. да е придобила
собствеността върху този имот на основание давностно владение върху държавен, а в
последствие общински имот, още повече, че е действала забраната на чл. 3, вр. чл. 2 от
Закона за собствеността на гражданите, отм. с ДВ бр.21 от 1990 г., за притежаване на повече
от един жилищен имот.Че Б. П. е притежавал и друг жилищен имот, в който е живяла до
смъртта си на 01.12.1978 г., а такъв жилищен имот е притежавала и Н. А. Р..Че ето защо Н.
А. Р. не е била и не е станала собственик на процесния УПИ X, поради което и ищцата Д. не
може да придобие права по наследство върху процесния недвижим имот. Че в този смисъл и
продажбата с нотариалния акт от 26.10.2023 г. на 2/3 идеални части от процесния имот не
може да направи купувачите — Д.и собственици, тъй като е недействителна
(непротивопоставима) по отношение на него ответника, като владелец и действителен
собственик и към момента на процесния имот. Че продажбата с нотариалния акт от
26.10.2023 г. е осъществена в предвидената от закона форма, като същата е действителна,
макар и осъществена от несобственици, но по тази сделка вещноправният ефект на
прехвърлените 2/3 идеални части от същия недвижим имот не настъпва, тъй като
разпореждането е извършено от несобственик. Че по този начин ищците Д.и не са
придобили право на собственост върху тези 2/3 идеални части, тъй като разпореждането с
чужд имот, макар и да не е нищожно, не прехвърля вещни права. Че според трайната
съдебна практика, на действителния собственик са непротивопосгавими правата, които трето
лице е придобило върху вещта, макар и чрез валидна правна сделка, но от несобственик,
като тук намира приложение принципът, че никой не може да прехвърли повече права от
тези, които притежава. Че след като праводателите на ищците не са били собственици на
идеални части от имота и съответно праводателката на ищцата не е била собственик на
процесния имот, то и ищците като техни приобретатели не са станали собственици на
процесния недвижим имот. Сочи се, че при положение, че ищецът не е доказал, че е титуляр
на правото на собственост, което е обусловило правния му интерес, отрицателният му
установителен иск срещу ответника с предмет същото право, което поради горното е
отричал да им принадлежи, подлежи на отхвърляне при установените от събраните
доказателства факти за принадлежността му от последните. С оглед на горното моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания и в
представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения
отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните
състезания, допълнени в представена по делото писмена защита.
Съдът след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК, прие следното от фактическа страна:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №.. година, на нотариус
Марианна Иванова - Боянова, Т. Х. Р. и Х. Т. РВ са продали на първата ищца и техен
4
съсобственик, собствените им 2/3 идеални части от следния недвижим имот, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ парцел - X (десети), имот с планоснимачен номер 358
(триста петдесет и осем) от квартал 33 (тридесет и трети) по действащия план на село М.,
община Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед № . година на Кмета на
Община Гоце Делчев, с площ за урегулирания поземлен имот от 730 (седемстотин и
тридесет) квадратни метра, при съседи: от изток - УПИ - парцел IX - 357 (девети, отреден за
имот триста петдесет и седем), от запад - УПИ - парцел XI-358 (единадесети, отреден за
имот триста петдесет и осем) и УПИ -парцел XII-358 (дванадесети, отреден за имот триста
петдесет и осем), от север - УПИ - парцел XIII - 359 (тринадесети, отреден за имот триста
петдесет и девет) и от юг - улица ОК 126- 97.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак серия №..(л. 29 от делото),
двамата ищци са съпрузи, като брака им е сключен през 1995 година.
Видно от приложеното към исковата молба и прието по делото като писмено
доказателство удостоверение за наследници на Н. А. Ру. (л. 10 от делото) е, че продавачите
по сделката - Т. Х. Р. и Х. Т.В Р. също са нейни наследници, и съответно баща и брат на
първата ищца.
Видно от приетия по делото като доказателство, нотариален акт № . от . г. на
нотариус Ваня Бумбарова, с peг. № 507 на НК, с район на действие PC Гоце Делчев, вписан в
СВ при PC Гоце Делчев - дв. вх. Peг. .г., вх. peг. .. .. парт. книга: ., наследодателката им Н. Р. е
придобила имота на основание наследство и давностно владение. Същият този имот е
получила в наследство от баба си - Б. С. П., бивш жител на с. М., като за да се снабди с
констативния нотариален акт другите наследници - К. Х. О., Д. А. О., К. Т. Б., Блага Г.ева Т.,
включително и съпруга й Т. Х. Р, са подписали нотариално заверени декларации, че всички
наследници на Б. П. нямат претенции по отношение на гореописания недвижим имот, и че
Н А. Р. следва да се снабди с нотариален акт за правото си на собственост (л. 12 до л. 15 от
делото). Николина Рускова е владяла процесния имот от още преди 2003 година и
владението й е продължило, както до снабдяването й с констативен нотариален акт - ..
година, така и след това - малко преди смъртта й през 2023 година, когато е заболяла и е
нямала възможност да обработва земята.
Видно от Договор за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска
собственост от .., вписан в СлВп – Гоце Делчев под Акт №..г., ответникът е собственик на
съседния имот, а именно: УПИ XI /единадесет/, имот с планоснимачен номер 358 /триста
петдесет и осем/ от квартал 33 /тридесет и трети/ по плана на село Мосомище, одобрен със
Заповед №. г., издадена от кмета на общината с площ от 590 /петстотин и деветдесет/
квадратни метра, Благоевградска област, община Гоце Делчев, при граници /съседи/ на
имота: от север - У11И XII, имот с пл. № 358: от изток - УПИ X, имот с пл. № 358; от юг -
улица с ОК 97 - 126: от запад - улица с ОК 99 – 126 (л. 58 от делото).
На . година първата ищца е била повикана в Кметство М., за да я уведомят, че
ответника М. е предприел процедура по изготвяне на ПУП и че е издадена заповед, с която
се обединяват два съседни имота, единият от които собствения на ответника имот, а другия е
процесния имот. По този повод е сезиран Административен съд Благоевград, който с
решение № .. г., постановено по адм.д. № .. г. по описа на Административен съд гр.
Благоевград, е отменил заповед № .. г. на кмета на община Гоце Делчев, с която, на
основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на .. по плана
на с.Мосомище, с който описаните имоти са обединени в нов урегулиран поземлен имот
УПИ XI-358.
По делото са представени и приети като доказателства и приходни квитанции за
заплатен данък и такса битови отпадъци за периода 2014-2023 година от страна на ищците,
от които е видно, че същите са заплащали данък за имота, вкл. и такса „Битови отпадъци“ за
посочения период.
5
За изясняване на спора от фактическа страна по делото се ангажираха и гласни
доказателствени средства.
По делото са разпитани свидетелите О. и П. /бивша Б./, които в показанията си
твърдят, че имота е владян и стопанисван от ищцата, че същата е осъществявала своето
владение явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Това са и лица, подписали
посочените по - горе декларации. От показанията на свидетелите, разпитани по делото е
видно, че те считат Н. Р. за единствен пълноправен собственик на процесния имот, това се
потвърждава и от декларацията представена както по нотариалното дело, така и в
настоящото производство от съпруга на Н. Р. - Т. . Съпругът й Т.Ру. е декларирал, че имота е
нейна лична собственост, придобит по наследство и няма претенции имота да е придобит в
режим на СИО. При разпита свидетелите О. и П. заявяват, че след смъртта на Б. П. имота е
ползван от наследниците й, които в последствие са оставили ползването на имота на майката
на първата ищца и са се разбрали собствеността да остане на нея. Съдът кредитира
показанията на тези свидетели като логични, последователни и взаимодопълващи се.
Същите установяват последователно използването на имота през годините, разпределението
на ползването на същия, както и имат пряко наблюдение през целия период на
стопанисването му.
По делото са разпитан и св. К., който заявява, че имота няма ограда, че имота с новата
къща е ограден. Същият заявява, че имотът ответникът е придобил от баща си. Свидетелят
сочи, че през последните няколко години ответникът е в Германия. Тези показания се
потвърждават и от показанията на разпитания св. К., който излага своите спомени за
състоянието на мястото преди 20 години. Заявява, че мястото на Б. П. е продадено, а на
спорното място ответникът, а и той самият преди години го ползвали да си връзват конете.
Свидетелите, доведени от ответната страна при разпита заявиха, че имота е ползван от
бащата на ответника, че последния е бил направил варница в този имот, че същият е връзвал
коня си в имота.
От изслушаната СТЕ се установи, че няма точна идентичност на п.ХI, пл.№387, кв.48,
по КРП 1973г. с п. X, пл.№358, кв.ЗЗ, по КРП 1987г. По КРП 1973г. парцел XI, пл.№387,
кв.48, е с площ 514.94м2, а по КРП 1987г. п. X, пл.№358, кв.ЗЗ, е с площ 505.71м2 По КРП
1973г. парцел XII, пл.№388, кв.48, е с площ 829.37м2, като част от парцела е упълномерен от
имот 33.502-зелен контури по аероснимка 1959г. с площ 186.99м2. По КРП 1987г. парцел XI,
пл.№358, кв.ЗЗ, е с площ 715.07м2 Имот пл.М358, кв.ЗЗ, по КРП 1987г. е отразен на
Приложение №4, който представлява Комбинирана скица на Аероснимка к.к.4166 от 1959г.,
КРП 1973г. и КРП 1987г. и геодезическото заснемане 03.2025г. Съобразно изготвения
цифров модел имот пл.№358, кв.ЗЗ, по КРП 1987г., представлява част от имот 33.500 /зелен
контур 1959г./с площ 1811м2. Имот пл.№358, кв.ЗЗ включва 186.99м2 от имот 33.502-1666м2
от южната страна. Площта на имот пл.М358, кв.ЗЗ по КРП 1987г. е определен от цифровия
модел е изчислен с програма МКАДна 1911.08м2. За този имот са отредени парцели/УПИ:
Х-505.71м2, Х1-715.07м2, ХП-598.03м2. В заключението си вещото лице сочи, че за първи
път в регулацията на село Мосомище имот съставляващ УПИ Х-358 от квартал 33 по сега
действащия план на селото, е включен в Кадастрално Регулационния План-КРП 1973г.
одобрен със Заповед .г., както и че няма данни в ОСЗ Гоце Делчев лицата/техните
наследници описани в регистъра на собствениците на имот пл.№358-дворно место, кв.ЗЗ,
п.Х, по КРП 1973г. - Б. Д. П. и лицето А. Г.ев П.- имот пл.№388- градина, кв.48, п.ХН, по
КРП 1987г., да са заявявали процесиите имоти пред ПК гр. Гоце Делчев.
Съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението на ВЛ по изслушаната
и приета без възражения от страните СТЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
съединен с иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
6
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени процесуалната
допустимост на отрицателния установителен иск за собственост, която се свежда до наличие
на правен интерес за ищеца от предявяване на иска срещу ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че така предявения иск е допустим. Съображенията
за това са следните:
Диспозитивното начало в гражданския процес се проявява в това, че участникът в
правен спор сам определя кога, доколко и какъв обем защита да търси. Правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът
се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. Видът
на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и обем
защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен установителен
иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане със сила на
пресъдено нещо на претендираното от ответника право. В тази връзка следва да се
отбележи, че съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело №
8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правният интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права
върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. За предявяването
на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК се изисква само наличието на правен
интерес за ищеца, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за
предявяване на такъв иск. Процесуалният закон не предвижда предявяването на отрицателен
установителен иск като субсидиарна форма на защита - когато ищецът няма възможност да
предяви друг иск. Ето защо, в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които
произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
С оглед на тези принципни постановки, настоящият състав на съда приема, че в
случая правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и
произтича от това, че ищците притежават самостоятелни права на собственост, за които
притежават нотариален акт за собственост върху целия процесен имот, и които се оспорват
от ответника. Същият е предприел действия по изменение на ПУП и обединяване на два
съседни имота – процесния от едната страна, и придобития от него чрез договор за
прокупко-продажба на частна общинска собтвеност. Налице е и посочената от ВКС защита
на фактическо състояние - фактическата власт върху имота, която се упражнява от ищцата /а
преди това и от праводателите й/, като с отричане правата на ответника би я защитила.
Съобразно т. 2 от същото ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост е налице и когато
ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като в
съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на
ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално
право има нужда при възникналия правен спор. Такъв е и настоящият случай, като ищцата е
избрала именно посредством отрицателния установителен иск да защити своите права, които
твърди, че са нарушени от насрещната страна.
Предвид изложеното, съдът приема искът за допустим, при наличие на обоснован за
ищците правен интерес, а разгледан по същество намира и за основателен и доказан по
следните съображения:
Съобразно правилата на чл. 154 от ГПК ищците следва да докажат правният си
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и фактите, от които
извеждат своите твърдения, а именно, че са собственици на целия имот на соченото от тяхно
правно основание покупко-продажба и наследство и давностно владение. Ответникът следва
да докаже възраженията си, наведени в отговора на исковата молба, както и че е собственик
7
на имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност. Той следва да установи
по пътя на пълното и главно доказване, че е придобил собствеността на твърдяното от него
придобивно основание.
Доколкото и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото
си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, съгласно ТР
№ 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11 / 2013 г. на ВКС разпределението на доказателствената
тежест при оспорването следва да се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 от
ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на
съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Нотариалният акт за сделка
притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда, като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Обвързващата доказателствена
сила на нотариалния акт досежно удостовереното право на собственост се признава в
класическата юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското
съдопроизводство, според които за оборването на тази доказателствена сила е необходимо
пълно обратно доказване.
Съгласно цитираното по-горе ТР, нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което
има правен интерес да твърди (оспори), че титулярът на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено
другиму след издаване на акта. Тъй като е предявен отрицателен установителен иск, то в
тежест на ответника е да докаже придобивното си основание, като докаже на всички
възможни основания, че е собственик на процесните имоти.
В конкретният случай основното възражение на ответника, е, че е придобил
процесния ПИ, поради изтекла в негова полза придобивна давност. След внимателна
преценка на всички доказателства по делото, разгледани в съвкупност и тяхната
взаимновръзка, съдът счита, че това възражение на ответника, че е станал собственик на
имота, на основание давностно владение, не се установи по категоричен начин в съд.
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗС, правото на собственост в/у недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 г., следва да бъде явно,
необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт в/у имота се упражнява с
намерение той да се свои. Признаването на правото на изключителна собственост върху
един недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването в
период по-дълъг от 10 г. на фактическа власт по отношение на имота, без противопоставяне
от страна на титуляра на правото на собственост при демонстриране по отношение на
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик, т. е. поведение,
което безсъмнено сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем / в
този см. и Решение №59 от 12.05.2004 г. на ВКС по гр. д. №500/2003 г., I г. о., Решение №636
от 4.12.2003 г. на ВКС по гр. д. №144/2003 г., I г. о. и др./ Съдебната практика категорично
приема, че наличието на манифестирана с намерение за своене на имота непрекъсната и
необезпокоявана от страна на действителния собственик фактическа власт, в срока на
придобивната давност по чл. 79 от ЗС, може да направи владеещия несобственик собственик
на недвижимия имот, в резултат на което правото на собственост се изгубва от предишния
собственик. В конкретният случай такова непрекъснато, необезпокоявано, явно владение на
процесния недвижим имот от страна на ответника не е налице в посочения в отговора на
ИМ 10 годишен период. Независимо, че от показанията на разпитаните свидетели Керезиев
и Катрулев се установява, че е имало период, в който част от имота на Божия Пиринска е
използван от бащата на ответника, липсват доказателства относно неговото пълно, явно и
необезпокоявано владение, за което явно да е манифестирано намерението за своене. От
свидетелските показания се установи, че за дълъг период от време същия е бил в чужбина и
8
не се установи да е упражнявал фактическа власт върху имота чрез друго лице и/или по друг
начин. Това се потвърждава и от приетите като доказателство по делото справки за
задграничните пътувания на ответника. Ето защо съдът счита, че ответника по делото не
установи при условията на пълно и главно доказване по безспорен начин предпоставките
на чл. 79 от ЗС. Напротив, от анагажираните писмени и гласни доказателства, в т. ч.
показанията на разпитаните свидетели, се установи че процесния имот е бил владян от
ищците по делото.
Същите се легитимират като собственици на процесния имот на основание покупко-
продажба (2/3 идеални части от имота) и наследство и давностно владение (за 1/3 идеална
част от имота). По делото по безспорен начин се установи, че с Н. А. Р. е била собственик на
процесния имот, за което се е снабдила с нотариален акт за осбтсвеност на недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение № ..4г. по описа на нотариус Бумбарова.
Същата е оставила като наследници бащата на ищцата Т. Х. Р., брат й Х. Т.Р. и ищцата Т. Д.,
поради което след нейната смърт всеки един от тях е придобил по наследство по 1/3 ид.ч. от
процесния имот. След описаната по - горе покупко - продажба от останалите двама
съсобственици, собственици на процесния имот са двамата ищци, като първата ищца е
собственик на 1/3 ид.ч. придобита по наследство от майка си на процесния имот, а двамата
ищци са собственици на основание покупко-продажба в режим на СИО на останалите 2/3
ид.части от процесния имот. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установи, че Н. Р. е владяла процесния имот още преди 2003 година и владението й е
продължило, както до снабдяването й с констативен нотариален акт - .. година, така и след
това - малко преди смъртта й през 2023 година, когато е заболяла и е нямала възможност да
обработва земята. Владението й е било явно, безспорно и необезпокоявано от никого според
показанията на свидетелите О. и П.. Дадените показания съдът счита за ясни,
последователни и безпротиворечиви, както и кореспондиращи с останалия доказателстен
материал по делото. Според техните показания след смъртта на баба Б. П. имота е ползван
от наследниците й, които в последствие са оставили ползването на имота на майката на
първата ищца и са се разбрали собствеността да остане на нея. За това, че имота е
наследствен и давността е текла при наличието на наследствен характер на имота, е
подписана от съпруга на Н. Р. декларация, че имота е нейна лична собственост и не желае да
бъде вписан в нотариалния й акт. В този смисъл и ищците доказаха изцяло придобивното си
основание, доколкото самите сънаследници не отричат, че по отношение на имота е изтекла
придобивна давност в полза на праводателите на ищците - налице са всички изискуеми
предпоставки на владението за придобиване на имота по давност, а именно установи се, че е
упражнявана фактическа власт върху имота в предвидения от закона срок, и ясно и
недвусмислено е заявено, манифестирано от отношение на останалите сънаследници, че е
променено намерението за своене на вещта. Ответникът не успя да обори твърденията в
исковата молба и да докаже своето придобивно основание.
Досежно възражението на ответника, че процесния имот е бил държавна собственост,
съдът намира следното:
По делото се установи, че не е налице твърдяната в удостоверение № .. година на
Кметство М. идентичност на УПИ X, пл.№358 от кв.ЗЗ по плана на с.М. с УПИ XII, пл.№388
от кв.48 по плана на селото, одобрен със заповед от 1973 година. Според заключението на
вещото лице площта на имот пл.№358 от кв.ЗЗ по КРИ от 1987 година е определен от
цифровия модел и изчислен с програма възлиза на 1911,08 кв.м., като за този имот са
отредени УПИ - X - 505,71 кв.м. УПИ XI -715,07 кв.м. и УПИ ХII-598,03 кв.м. За този имот
има изготвена и комбинирана скица, която върху която е отразен имота през 1959 година,
през 1973 година, през 1987 година и към момента на геодезическото заснемане - 03.2025
година. В своето заключение вещото лице К. сочи, че за първи път в регулацията на село М.
процесния имот е включен в Кадастрално - Регулационния План - КРП 1973 година, със
заповед №., но според аероснимките /приложени и по делото/ този район е бил застроен с
9
жилищни и стопански сгради още през 1959 година. В заключението си вещото лице сочи,
че тези имоти не са влизали в ТКЗС и са представлявали единствено дворни места на
техните собственици. Отново според вещото лице няма данни в ОС“3“ Гоце Делчев“ тези
имоти да са заявявани за реституция по реда на ЗСПЗЗ от Б. Д. П. или от А. Г.ев П.. Тези
изводи на вещото лице оборват твърдението, наведено от ответника в отговора, че
процесния имот е бил одържавен и е представлявал блок на ТКЗС към момента на
включването му в КРП на селото.
За пълното, съдът счита, че следва да отбележи, че даже и да бъде прието, че имотът
представлява и/или е представлявал държавна собственост, с това обстоятелство не се
доказва собственост на процесния имот от ответника и наведеното от него придобивно
основание – давностно владение.
Предвид гореизложеното предявения отрицателно установителен иск по чл. 124 от
ГПК се явява основател и доказан и като такъв следва да се уважи.
Уважаването на иска по чл. 124 от ГПК обуславя основателността и на искането
по чл.537, ал.2 ГПК, поради което издадения в полза на ответника констативен нотариален
акт следва да бъде отменен.
По разноските:
Поради основателността на иска и по арг. чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника дължи на
ищците направените в хода на производството разноски в поискания размер съгласно
представен по делото списък по чл. 80 от ГПК и за които са представени доказателства в
общ размер на ..лева, от които: ..лв. - възнаграждение за ВЛ, . лв. - заплатена държавна такса
и .. лв. - адвокатско възнаграждение.
Съдът счита направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, доколкото претендирания размер е съобразен с
фактическата и правната сложност на делото, както и с неговата продължителност, а и
самия ответник е заплатил по-голям размер адвокатско възнаграждение за защита по същото
дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищците Т. Т. Д. с ЕГН ********** и Г. С.
Д. с ЕГН **********, и двамата с адрес: град Г.., община Гоце Делчев, област Благоевград,
че ответникът К. А. М. с ЕГН **********, постоянен адрес: село М.. община Гоце Делчев,
област Благоевград, не е собственик на основание давностно владение на УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - X - 358 (парцел десети, отреден с планоснимачен номер триста
петдесет и осем) от квартал 33 (тридесет и трети) по действащия план на село М.. община
Гоце Делчев, област Благоевград, утвърден със Заповед № 13/1987 година на Кмета на
Община Гоце Делчев, с площ за урегулирания поземлен имот от 610 (шестстотин и десет)
квадратни метра, при съседи по нотариален акт №..година на нотариус Мая Цветковска: от
изток - УПИ - парцел IX - 357 (девети, отреден за имот триста петдесет и седем), от запад -
УПИ - парцел ХП-358 (единадесети, отреден ца имот триста петдесет и осем) и УПИ -парцел
XI-357 (единадесети, отреден за имот триста петдесет и седем), и от юг - улица ОК 97- 126, и
при съседи по скица изх.№ 47 от 18.03.2016 година, заверена за актуалност към 28.09.2023 г.
издадена от Кметство село М.., община Гоце Делчев: от изток - УПИ - парцел IX - 357
(девети, отреден за имот триста петдесет и седем) наследници на Костадин Ст. Пирински, от
запад - УПИ - парцел XI-358 (единадесети, отреден за имот триста петдесет и осем)на А.
Ил.М., от север - УПИ -парцел ХШ-359 (тринадесети, отреден за имот триста петдесет и
10
девет) наследници на С. К., и от юг - улица ОК 126-97.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, н.. година на нотариус Мая
Цветковска, вписан в Сл.Вп. с ...
ОСЪЖДА К. А. М. с ЕГН **********, да заплати на ищците Т. Т. Д. с ЕГН
********** и Г. С. Д. с ЕГН **********, сторените по делото разноски в общ размер на ..
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________

11