Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./……….2020 година
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА
сложи за разглеждане въззивно гражданско
дело № 396
по опИ. на съда за 2019 год.,
докладвано от съдията К. Иванов и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ю.
И.Юмер от с. Медовец, общ. Дългопол, подадена чрез процесуален
представител адв. Я. Я. от АК-Варна срещу Решение №
279/15.10.2018 год., постановено по гр. дело № 997/2013 год. на РС-Провадия, с
което извършена делба по реда на чл. 348 ГПК – чрез изнасянето му на публична
продан – на допуснат до делба с влязло в сила решение по цитираното гр. дело,
имот, а именно: поземлен
имот с идентификатор № 47620.501.13 с площ
от 1650 кв.м. по плана
на село Медовец,
общ. Дългопол, Варненска област, одобрен със заповед № РД
-17-12/04.08.2005 г. при граници: улица; ПИ с идентификатори 47620.501.14; 47620.501.18 и
47620.501.15, ведно с построената
в поземления имот жилищна
сграда с площ от 36 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3, на обща пазарна стойност
в размер на 24 000 лева, от които: ПИ имот с идентификатор №
47620.501.13 е на стойност
23 500 лева, а жилищна
сграда с идентификатор
47620.501.13.3 е на стойност 540
лева, съсобствен между Ю.И.Ю.
ЕГН **********, Д.И.Ю. ЕГН **********, Е.И.Ю.
ЕГН ********** и Ш.И.Т.
ЕГН ********** при квоти от по 1 / 4 ид. част за всеки един от четиримата.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и необосновано,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила. При избора на способ за извършване на делбата, районният
съд не е отчел, че поземленият имот е застроен със сгради, които се притежание
на съделителя Ю.И.Ю., този имот се явявал прилежащ
към сградите на Ю.Ю. и следвало да бъде поставен в
негов дял, а дяловете на останалите съделители да
бъдат уравнени в пари.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което делбата на имотите да бъде
извършена по способа по чл. 353 ГПК, като
поземления имот да бъде разделен на два равни по площ имота, доколкото
това е възможно и допустимо съгласно нормите на ЗУТ и да бъде разпределен по
следния начин: северният имот да се постави в общ дял на Д.И.Ю. и Е.И.Ю., а
южният, в който попадат сградите, които са собственост на Ю.И.Ю., да бъде
поставен в общ дял на Ю.И.Ю. и Ш.И.Т., а допуснатата до делба сграда да бъде
поставена в дял на съделителите, в чийто имот попада същата.
В писмен отговор съделителят Ш.И.Т., чрез процесуален
представител, не оспорва жалбата, счита, че е основателна. Изразява съгласие, в
случай, че имотът е поделяем на два дяла, да получи в общ дял със съделителя Ю.И.Ю.
единия от новообразуваните имоти.
Останалите двама съделители – Д.И.Ю.
и Е.И.Ю., не са подали отговори на жалбата.
В съдебно заседание съделителят Ю.И.Ю.
(въззивник), чрез процесуален представител, поддържа въззивната си жалба.
Съделителят Ш.И.Т., чрез процесуален
представител, не оспорва жалбата, поддържа изразеното с отговора становище, че
е съгласен, в случай, че имотът е
поделяем на два дяла, да получи в общ дял със съделителя Ю.И.Ю. единия от
новообразуваните имоти (южния).
В съдебно заседание заседание
съделителите Д.И.Ю. и Е.И.Ю., чрез процесуален представител, оспорват жалбата,
считат първоинстанционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Съдът съобрази следното:
Производството е за делба във фазата
по извършването.
С влязло в сила Решение № 190/25.08.2016 год., постановено по гр. дело № 997/2013 год.
на РС-Провадия е допусната делба на поземлен
имот с идентификатор № 47620.501.13 с площ
от 1650 кв. м. по плана на село Медовец,
одобрен със заповед № РД -17-12/04.08.2005 г., при
граници: улица, ПИ с идентификатори
47620.501.14;
47620.501.18 и 47620.501.15, ведно с построената в дворното място жилищна сграда
с площ от 36 кв. м. с идентификатор
47620.501.13.3, между съделители и при квоти, както следва: Х.Ш.Х.,
ЕГН **********, с адрес: с.Медовец,
община Дългопол, ул. „Пета“ No
8 – с 6 / 10 ид. части; Ю.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: с.Медовец,
община Дългопол, ул. „Пета“ No
8 – с 1 / 10 ид. част; Д.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: с. Медовец, община
Дългопол –
с 1 / 10 ид. част; Е.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: с. Медовец, община Дългопол – с 1 / 10 ид. част и Ш.И.Т., ЕГН **********, с адрес: с. Рояк, община Дългопол – с
1 / 10 ид. част.
В хода
на производството е починала съделителката Х.Ш.Х. и е наследена в равни части от останалите четирима
участници в делбата, които понастоящем се легитимират като съсобственици на процесния имот при равни права от по 1 / 4 ид. част за всеки един.
От
заключението на изслушаната в първата инстанция СТЕ от 26.09.2018 год. (л.
269-275 от делото на РС-Провадия), неоспорена от страните, и от изявленията на
вещото лице в съдебно заседание се установява, че допуснатият до делба имот е
реално неподеляем съобразно броя на съделителите, вкл. имотът е неподеляем
и на два дяла, респ. от него не могат да се образуват два нови имота.
От
заключението на допуснатата във въззивната инстанция
СТЕ (л. 66-68 от делото) се установява, че допуснатият до делба имот е поделяем на два дяла – от него могат да се образуват два
нови поземлени имота - по делителната линия по
точките 1; 2 и 3 съгласно комбинирана скица
№ 1 към заключението. Според вещото лице в тази конфигурация новообразуваните
дялове/имоти могат да бъдат урегулирани чрез конкретни ПУП – ове, като имотните им граници станат вътрешни регулационни
линии.
Според становището
на Главния архитект на община Дългопол, депозирано пред въззивния
съд с оглед провеждането на процедура по чл. 201 ЗУТ, процесния
поземлен имот не попада в приложното поле на чл. 201 от ЗУТ – цитираната
разпоредба касае урегулирани поземлени имоти, а процесният
е неурегулиран. ЗРП от 1962 год., според който за имот с пл. № 13 са отредени
два парцела (УПИ) не е приложен. В случая законовите действия изискват
прилагане на § 8, ал. 2 от ПР на ЗУТ за неприложена първа регулация в обхват на
УПИ І-14; ІІ-13; ІІІ-13 и ІV-15, кв. 3, с което ще се извърши и реалното
разделяне на имот с пл. № 13, съобразно изработен и процедиран
проект за ПУП – ПРЗ върху актуална кадастрална основа.
При това
положение, като съобрази броя на съделителите, както
и обстоятелството, че липсва съгласие от всички съделители
да бъдат групирани в две групи и всяка да получи общ дял, настоящият състав
намира, че е налице единствен неподеляем имот, който не
може да се
постави в дял на никого от
съделителите.
Така установената фактическа обстановка и констатираната невъзможност за поставяне на имота
в дял на някой от съделителите водят до извод за
изнасянето му на публична продан,
при приложение на разпоредбата на чл. 348 ГПК.
Наведените от въззивника Ю.И.Ю. доводи, че поземленият
имот е застроен със сгради, които са негово притежание и че този имот се явявал
прилежащ към собствените му сгради и следвало да бъде поставен в негов дял, а
дяловете на останалите съделители да бъдат уравнени в
пари, съдът намира за неоснователни.
В случая
собствеността върху сградите е отделна от собствеността върху терена, теренът и
сградите принадлежат на различни собственици, т. е, поземленият имот е самостоятелен
обект на собственост, отделно от сградите, принадлежащи на единия само от съделителите. Законът не предвижда в хипотеза като
настоящата делбата на поземления имот да бъде извършена чрез поставянето му в
дял на съделителя, чието притежание са построените в
имота сгради, а дяловете на останалите съделители да
се уравнят в пари. Този резултат може да бъде постигнат единствено посредством
доброволна делба.
В
обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Страните не са претендирали разноски за
настоящото производство, поради което и съдът не изследва за дължимостта им.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 279/15.10.2018 год., постановено по гр.
дело № 997/2013 год. на РС-Провадия, с което е извършена делба по реда на чл.
348 ГПК – чрез изнасянето му на публична продан – на допуснат до делба с влязло
в сила решение по цитираното гр. дело, имот, а именно: поземлен имот с идентификатор № 47620.501.13 с площ
от 1650 кв. м. по плана на село Медовец,
общ. Дългопол, Варненска област, одобрен със заповед № РД
-17-12/04.08.2005 г. при граници: улица; ПИ с идентификатори 47620.501.14; 47620.501.18 и
47620.501.15, ведно с построената
в поземления имот жилищна
сграда с площ от 36 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3, на обща пазарна стойност
в размер на 24 000 лева, от които: ПИ имот с идентификатор №
47620.501.13 е на стойност
23 500 лева, а жилищна
сграда с идентификатор
47620.501.13.3 е на стойност 540
лева, съсобствен между Ю.И.Ю.
ЕГН **********, Д.И.Ю. ЕГН **********, Е.И.Ю.
ЕГН ********** и Ш.И.
Т. ЕГН ********** при квоти от по 1 / 4 ид. част за всеки един от четиримата.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове:1.
2.