Решение по дело №1007/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Н Н К С К“ – В.Търново, чрез адв. Х. от АК – В.Търново срещу Решение № 519/31.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 1679/2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърден ЕФ № 8504345365на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв. на едноличния търговец на осн. чл. 187а ал.2 т.3 вр. 179 ал.3б ЗДвП за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП – незаплатена пътна такса от тежкотоварен автомобил по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, визираното нарушение не е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства. Представил е по делото доказателства за сключен договор с А1 България и Интелигентни трафик системи АД за заплащане на дължимите тол такси за собствените му автомобили и е заплащал всички фактурирани такси. Затова няма как да носи административно-наказателна отговорност като собственик, че е допуснал негов автомобил да се движи по платената пътна мрежа на страната без заплатена за него пътна тол такса. Може да се касае и за техническа грешка на устройството или системата, установила нарушението или друг проблем, стоящ извън поведението на жалбоподателя. Не е изследвано и не е установено на какво се дължи това. В допълнение се позовава на Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. по отправено преюдициално запитване по идентичен казус, което гласи, че националната правна уредба за налагане на административно наказание и компенсаторната такса във фиксиран размер при незаплатена тол такса от тежкотоварни автомобили е в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и следва да не се прилага, поради противоречие с правото на ЕС, с което обосновава незаконосъобразност на ЕФ. Моли да се отмени решението на районния съд, а по същество - да се отмени ЕФ. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касация – „АПИ“ - София, чрез юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира, че подобно тълкуване на закона би оставило установено и доказано нарушение ненаказано, което е в противоречие с принципа на същата директива за ефективна функция и възпиращ ефект на националната система от наказания. По делото не са представени никакви доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя. Но в случай, че касационната жалба бъде уважена, прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, предвид фактическата и правна сложност на делото и с оглед, че то е приключило в едно съдебно заседание, без да е осъществено лично процесуално представителство.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства и при съобразяване решението на СЕС по преюдициалното запитване, касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди ЕФ като законосъобразен районният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и регистрирано чрез Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал.3 ЗДвП, тъй като е установено, че процесното ППС на посочената дата и час няма валидна тол декларация за преминаването по републиканската пътна мрежа в конкретния участък от пътя – тол сегмент и не е заплатило дължимата тол такса за изминато разстояние, която в този случай е изчислена при условията на чл. 10б ал.5 ЗП и възлиза на 133.00 лв. Съдът не е установил наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Наложена е предвидената в закона имуществена санкция.

Настоящият касационен състав, счита, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин извършването на соченото нарушение и при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е установено и заснето от АПИ с техническо устройство, поставено на пътя, което е част от въведената електронна система за събиране на пътните такси по чл. 10 ал.1 от ЗП, въз основа на което е издаден електронния фиш. Приложената по делото справка от електронната система доказва по несъмнен начин, че заснетото ППС с описаните технически данни съгласно приложения регистрационен талон, собственост на дружеството и ползвано от същото дружество, е преминало в посочения участък от пътя, без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Няма твърдения и не са събрани доказателства за наличието на технически проблем в електронните системи на АПИ или подаващото данни бордно устройство, с което задължително е оборудван автомобила.

Безспорно се установява, че за процесното ППС не са подавани тол декларации, в резултат на което не е заплатена дължимата тол такса за преминаването му по републиканската пътна мрежа. Вярно е, че дружеството е сключило договор с А1 България и Интелигентни трафик системи АД за заплащане на дължимите тол такси за собствените му автомобили и е заплащал всички фактурирани такси. Наказаното дружество не ангажира никакви твърдения, нито доказателства на какво се дължи според него неподаването на данните. Причината за неподаването на данни от бордовото устройство на товарния автомобил не е установена и не се доказва техническа неизправност на системата на АПИ. Но безспорно е установено, че такива не са подавани за определяне на дължимата тол такса и тя не е заплатена, с което е изпълнен състава на визираното нарушение.

Съгласно чл. 102 ал.2 ЗДвП задължение на собственика на ППС е да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал.1 ЗП според категорията на ППС.

Административно-наказателната отговорност на дружеството е ангажирана с предвидената за това нарушение имуществена санкция в чл. 179 ал.3б вр. чл. 187а ал.2 т.3 ЗДвП от ЗДвП, която е във фиксиран размер от 2500 лв. и не позволява конкретна преценка и възможност на съда да намали размера на наказанието съобразно обстоятелствата за всеки отделен случай. В ЕФ е посочено, че независимо от наложеното административно наказание дружеството дължи и съответната такса, изчислена по чл. 10б ал.5 ЗП съобразно категорията на ППС за конкретния тол сегмент в размер на 133.00 лв. Дава се възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750 лв., която също е във фиксиран размер за товарен автомобил с обща технически допустима максимална маса над 12 т с четири и повече оси.

С последваща законодателна промяна на чл.10б ал.7 и ал.8 ЗП (ДВ- бр.13 и 14, в сила от 13.02.2024г.) в подобни на процесния случай при пълно или частично недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика/ползвателя се предоставя възможност да заплати тол таксата за преминаване през съответните участъци в срок от 14 дни, считано от получаването на уведомление от доставчика на услугата за пътно таксуване, който е установил недекларирани тол данни, като в уведомлението се съдържа и размера на незаплатените тол такси. При заплащане на таксата в указания 14-дневен срок не се образува административнонаказателно производство. Но такава възможност за уведомяване, след което при неплащане да последва санкция, не е била предвидена при действалата към момента на нарушението законова уредба.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, предвид наличието на противоречие на установената в националното право система от наказания и компенсаторни такси във фиксиран размер с правото на ЕС и конкретно с изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО за съразмерност, което да позволява на националния съд конкретна преценка за размера на наказанието според обстоятелствата за всеки конкретен случай, поради което установената в закона система от наказания не следва да се прилага.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел по отправеното до него преюдициално запитване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. От една страна се дължи заплащане на дължимата такса за целия тол сегмент, без значение на конкретно изминато разстояние, и отделно се налага административно наказание във фиксиран размер 2500 лв., с възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност като се заплати компенсаторна такса във фиксиран размер от 750 лв., което е също вид парично обезщетение и може да се приравни на намалена санкция, доколкото засяга имуществото на нарушителя.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Изложените съображения налагат отмяната на решението на Районен съд – Плевен, а по същество следва да се отмени ЕФ като незаконосъобразен.

 

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокат за двете съдебни инстанции в размер на 550 лв. за всяка от тях или общо 1100 лв., което е съответно на фактическата и правна сложност на делото и упражненото процесуално представителство чрез депозирана подробна писмена защита като е определено в съответствие с чл. 7 ал.2 т.2 вр. чл. 18 ал.2 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения според размера на санкцията.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 519/31.10.2023 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1679/2023 г., по описа на съда и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на АПИ, с който на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на ЕТ „Н Н К С К“ – В.Търново е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ЕТ „Н Н К С К“ – В.Търново разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лв. за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.