Решение по дело №5477/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2061
Дата: 3 ноември 2022 г.
Съдия: Милена Атанасова Георгиева
Дело: 20225330205477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2061
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Ат. Георгиева
при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова
като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно
наказателно дело № 20225330205477 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К №4275297,
с който на Б. Д. И., ЕГН:**********, е наложено административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1,
т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, чрез
процесуалния си представител – адв. С. П., оспорва издадения срещу него
електронен фиш /ЕФ/, като неправилен и незаконосъобразен. Не претендира
разноските по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - ОД МВР Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено
становище от старши юрисконсулт Г.Б., в което се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Прави се искане за потвърждаване на процесния
електронен фиш, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При условията на евентуалност, се прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение и се иска същото да
бъде намалено до минимално предвидения в закона размер.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
На жалбоподателя Б. Д. И., ЕГН:**********, е бил издаден Електронен
фиш за налагане на административно наказание глоба серия К №4275297 за
нарушение, извършено на 20.11.2020г. в 08:00ч. в с. Стряма, обл. Пловдив, на
ул. „Васил Левски“ до №9, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство №TFR1 – M №648, за превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч
при управление на МПС – лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. №***.
Моторното превозно средство, собственост на жалбоподателя, се движело със
72 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 72
км/ч била отчетена от автоматизираното техническо средство, като бил
приспаднат толеранс на скоростта от минус 3 км/ч.
Нарушението, изразяващо се в превишаване на максимално
разрешената скорост в населено място, било установено и заснето с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип
TFR1-M /вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под №4835 и с идентификационен №648/, в клип №28120.
Използването на това автоматизирано техническо средство е допустимо
съгласно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Посочената мобилна система за
видеоконтрол е от одобрен тип средство за измерване и е вписана в регистъра
на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835. За
същата е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835. Автоматизираното техническо средство е с идентификационен
№648. Мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение е преминала и последваща проверка със заключението, че отговаря
на метрологичните изисквания, за което е бил съставен Протокол от проверка
№2-33-20 от 10.04.2020г. За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.30,
ал.5 от Закона за измерванията /ЗИ/ „когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“. Следва да се
има предвид, че за да намери приложение чл.30, ал.5 от ЗИ следва
техническото средство да е преминало през последваща проверка, която да е
констатирала, че то продължава да отговаря на одобрения тип. Съгласно
чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по ал.2 се определя със
заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор, която се обнародва в „Държавен вестник“ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно заповед №616/11.09.2018г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери, съгласно чл.31 от заповедта е една година. Видно от
представения Протокол от проверка №2-33-20 от 10.04.2020г. се установява,
че на уреда е извършена последваща проверка през месец април 2020г., т.е.
уредът е валиден според заповедта на председателя на ДАМТН до месец
април 2021г., а нарушението предмет на електронния фиш е извършено на
20.11.2020г. От тази проверка е установено, че уредът съответства на
одобрения тип. Предвид това, следва да бъде прието, че измерването на
2
скоростта на автомобила е извършено с годно техническо средство. /виж
Решение №616 от 29.03.2021г. по к.а.н.д. №3167/2020г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив/.
На жалбоподателя Б. Д. И., чиято собственост е заснетото в нарушение
процесно МПС, е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 100 лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства, които съдът кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна.
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, тъй като същият се е движил със скорост от 72 км/ч при разрешена в
населеното място скорост от 50 км/ч.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че
обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП
посочени са данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер
на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
нарушителят /ангажиран на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП/, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
и начин за доброволното й заплащане. За по–голяма прецизност е необходимо
да се отбележи, че сред посочените реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП няма
изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, длъжност и подпис на
издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно
предвидените изисквания за неговата форма, същият вече е административен
акт, годен да породи съответните правни последици.
Електронният фиш правилно е издаден по отношение на
жалбоподателя като собственик на процесното МПС, доколкото от данните
по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по
чл.189, ал.5 от ЗДвП. По делото има приложена справка за собствеността на
МПС – то.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.3 от ЗДвП, условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи, каквато в случая се явява Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Съдебният състав
счита, че са спазени изискванията на посочената Наредба. Както се посочи по
– горе нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
тип TFR1-M /вписана в регистъра на одобрените за използване типове
3
средства за измерване под №4835 и с идентификационен №648/. За
техническото средство е било издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №10.02.4835, както и Протокол от последваща
проверка №2 - 33 – 20 от 10.04.2020г. Поради това съдът счита за
неоснователни възраженията на жалбоподатея в тази насока. Спазени са
изискванията на чл.10, ал.1 от Наредбата, като в случая за използваното
мобилно АТСС за контрол е бил съставен протокол, в който отразените
данни съответстват на процесното време и място, както и на номера на
статичното изображение. По делото е наличен и снимков материал, на който е
заснето нарушението. По административнонаказателната преписка няма
приложена снимка на разположението на уреда, тъй като съгласно чл.10, ал.3
от цитираната Наредба това изискване са отнася само до мобилни АТСС,
които са разположени на участък от пътя, а настоящото е било монтирано в
посочения в Протокола по същата Наредба служебен автомобил, поради
което правилото е неотносимо.
Настоящият съдебен състав намира, че издаването на ЕФ при заснето
нарушение с мобилна система за контрол на нарушенията не се явява в
нарушение на нормативната уредба. В издадената на основание чл.165, ал.3 от
ЗДвП Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./ е регламентирано, че
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение. Съгласно чл.3 от същата Наредба за установените
от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Въз основа на посочената нормативна регламентация следва извод,
че към настоящия момент и към този на процесното деяние, нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване
на електронен фиш не само при установяването им при използване на
стационарни АТСС, а и посредством мобилни АТСС. Разрешението, дадено в
Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. по тълк. дело №1/2013г. на ВАС
/че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствие на контролен орган/, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически
средства като е прието, че поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва
по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания.
След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г./ и издаването на
горецитираната Наредба, издаването на електронен фиш за налагане на
административни санкции за допуснати нарушения на чл.21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с
мобилно АТСС.
4
Наред с това следва да се посочи, че използваното АТСС се
характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е.
независимо от него и затова и възражението по този въпрос е неоснователно.
Полицейският служител не участва в процеса по установяване на
нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото
отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.
След установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в
отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход,
въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху
съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно
да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
средства или системи, при спазване на изискванията за тяхното използване.
За така установеното нарушение е приложена коректната санкционна
норма на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, която предвижда административно
наказание “глоба” в размер на 100 лева за водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населеното място от 21 до 30 км/ч. В конкретния
случай разрешената максимална скорост /50 км/ч/ е била превишена с 22
км/ч. Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото
наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може
да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения вид и
размер, което е съобразено в атакувания ЕФ.
При извършената служебната проверка съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна
на атакувания електорен фиш.
При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, която
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева. Производството по делото е продължило в едно съдебно
заседание, в което не се е явил процесуалният представител на въззиваемата
страна, като от същия е приложено единствено писмено становище, с
изложени съображения по съществото на делото. Поради това следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. чл.63д,
ал.4 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш на ОДМВР Пловдив, серия К
№4275297, с който на Б. Д. И., ЕГН:**********, е наложено административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Б. Д. И., ЕГН:********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР –
Пловдив, БУЛСТАТ №********* сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6