РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Бургас, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500398 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.С.,
чрез пълномощника адв. Н. Ш., против решение № 793 от 26.07.2022г. по
гр.дело № 2193/2021г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на Г. Х. С. и Р. Х. А., двамата от с.Я., Б.
област, сумата над размера от по 70 000 лв. до присъдените по 90 000 лв. на
всеки, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния баща Х. А.
Х., настъпила в резултат на ПТП на 09.12.2018г. по вина на водача Х. Исмет
Х. при управление на МПС, застраховано при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно. Не се оспорва, че вредите са доказани по основание с
влязла в сила присъда №6/18.05.2021г. по НОХД №345/2021г. на БОС.
Подкрепят се изводите на съда относно съпричиняването от страна на
пострадалия. Изложени са възражения по определения процент на
съпричиняване, съобразно поведението на участниците и реалния им принос в
инцидента. Сочи, че една от основните причини за настъпилото ПТП е
неправилната преценка на велосипедиста на траектория и скорост на
движение по пътното платно, резултат от употребата на алкохол. Приетият от
предходната инстанция равен дял на съпричиняване е в противоречие с
установената фактическа обстановка и констатациите за нарушения на ЗДвП
1
от страна на пострадалия, който сам се е поставил в опасност, тъй като
превозното средство не е било оборудвано за придвижване нощем, в гъста
мъгла и след употреба на алкохол, което е повлияло на правилното
възприемане на пътната обстановка. Предвидената от законодателя по –
висока степен на обществена опасност при управляване на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта, по висока от 1,2 промила, води до извод,
че подобно поведение не следва да бъде толерирано със снизхождение.
Счита, че разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не отчита разлика между
водач на МПС и такъв на ППС. Намира определения размер на обезщетение
за прекомерен, предвид действащия към датата на ПТП лимит на
застрахователните обезщетения, без да е отчетена практиката при сходни
казуси и възрастта на пострадалия. Изтъква се, че ищецът Р. А. от 2000г.
трайно пребивава извън страната и продължителната раздяла с баща му е дала
отражение на интензитета на близост помежду им. Не е направен анализ за
промяна в стандарта на живот на ищците, настъпила след смъртта на техния
баща. Счита, че в определения размер обезщетението неоснователно
обогатява ищците. Претендират се разноските по делото.
Подадена е насрещна въззивна жалба от Г. Х. С. и Р. Х. А., чрез техния
пълномощник адв.С. К., против решението в отхвърлителна му част над
присъдените по 90 000 лв. до сумата от 108 000 лв. Иска се отмяна в тази
част, поради незаконосъобразност и уважаване на исковете до посочения
размер. Изложени са съображения за приемане на по-нисък процент
съпричиняване - 40 %, предвид установената употреба на алкохол от
пострадалия, което обаче не съставлява нарушение на правилата за движение,
а е и недоказано да е в пряка причинно-следствена връзка с резултата. Заявено
е искане за отмяна на решението в обжалваната част и увеличаване на
обезщетението до сумата от по 108 000 лв.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по
допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие,
предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има
правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори от фактическа страна, че в резултат на пътно-
2
транспортно произшествие на 09.12.2018г., около 20.20 часа, на 4-ти
километър от третокласен път №2085 по посока от с.Р. към с.Я., Б. област,
при управление на лек автомобил „Сеат – Ибиза“ с рег. №*, водачът Х. И. Х.
нарушил правилата за движение в чл.20, ал.2 ЗДвП, задължаващ водачите на
пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението и по непредпазливост
причинил смъртта на Х. А. Х., на 66 години /движил се по пътя на велосипед/.
За описаното престъпно деяние по чл.343, ал.1, б. „в“ НК, виновният водач е
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 345/2021г. на Окържен съд –
Бургас, която е задължителна за гражданския съд при настоящото
разглеждане на последиците от деянието, относно неговото извършване,
противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК, вр. чл.413, ал.2 НПК/.
Ищците, Г. Х. С., към момента на произшествието на 41 години, и Р. Х.
А., на 40 години, са деца на починалия /вж. удостоверение за наследници на л.
34 от първоинстанционното дело/.
Съгласно застрахователна полица №*, към момента на произшествието
управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД.
При тези фактически обстоятелства, настоящата инстанция споделя
извода на окръжния съд, че е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност за пряк иск по
чл. 432, ал.1 КЗ, отговорността на застрахователя за вреди от процесния
деликт е доказана по своето основание. В тази насока липсват оплаквания във
въззивната жалба на ответника.
Спорен е размерът на дължимото обезщетение.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Размерът на обезвредата следва да бъде съобразен с
вида, тежестта и продължителността на преживените от потърпевшия болки и
страдания, както и с икономическите условия в страната към момента на
увреждането.
За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани
свидетелите Х. Х. и Ф. Х.. От показанията им се установява, че отношенията
на ищците с техния баща били много добри. Той живеел със семейството на
дъщеря си Г., чийто съпруг работел в Г.. Бащата много помагал на дъщеря си
и на внуците, те израстнали при него. Получавал висока пенсия като бивш
миньор. Със сина си Р., който живее от 10 години в чужбина, поддържали
връзка по телефона. Той идвал на гости един-два пъти в годината. Бащата
помагал и на него финансово - поемал пътните разходи на сина си, помогнал
му и за закупуване на имот във Ф.. Когато Р. си идвал за празници,
семействата на ищците се събирали с баща си и с други близки. Двамата
ищци понесли тежко смъртта на баща си. Трудно преживявали загубата.
Сплотили се повече като брат и сестра, за да се справят със скръбта си.
Почитали паметта на баща си с всички обичайни помени.
3
При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че за търпените
от ищците по вид, интензитет и продължителност неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния 66 годишен баща,
причинена на 09.12.2018г. при процесното ПТП, справедливо се явява
обезщетение в размер на по 180 00 лв. за всеки един от тях. Загубата на
родител, настъпила внезапно от инцидент, е довела до тежко душевно
страдание на неговите деца. Загиналият е бил в много добри отношения с
дъщеря си и сина си, подпомагал ги финансово и с грижи за внуците.
Семействата на ищците са били задружни с баща си, прекарвали заедно
празниците. В скръбта си братът и сестрата се сплотили повече.
Обстоятелството, че синът на загиналия живее трайно извън страната не
обосновава определяне на по-нисък размер на обезщетението. Синовната и
бащина привързаност, обич и подкрепа не се установява да е била отслабена и
да е настъпило отдалечаване и охладняване в отношенията им в резултат на
установяването на сина да живее в чужбина. Тъкмо напротив, те са
поддържали постоянна връзка, бащата е подпомагал сина си, прекарвали са
заедно празниците при гостуванията на ищеца в страната.
От значение при определяне на горния размер на обезщетенията е и
икономическата обстановка в страната към момента на увреждането, която се
характеризира с увеличаващи се доходи и цени, както и завишени премии и
лимити по застраховка „гражданска отговорност“. Така посочените
обстоятелства изключват определените обезщетения да водят до
неоснователно обогатяване на търсещите обезвреда ищци.
Безспорно е по делото, че в случая пострадалият е допринесъл за
настъпването на вредите, което обосновава прилагане на разпоредбата на
чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението. Спорен е делът на
съпричиняване на вредоносния резултат. Предвид тежестта на нарушението
по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП от страна на виновния за произшествието водач,
неуспял да реагира адекватно при възникнала опасност на пътя, както и
констатираните от изслушаната пред първата инстанция съдебна
автотехническа експертиза нарушения по чл.5, ал.3, т.1, чл.79, т.3 и т.4 и
чл.80, т.1 и т.2 от страна на пострадалия – управление на велосипед след
употреба на алкохол при 1,46 промила в кръвта, без монтирано устройство за
излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен
светлоотразител отзад, без бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата, не е носил
светлоотразителна жилетка и не се е движил най-близо до дясната граница на
пътното платно, а по средата, близо до разделителната осева линия, с които
сам се е поставил в опасност, настоящата инстанция намира, че приносът на
пострадалия следва да се приеме в по-висока степен от този на водача на
автомобила, а именно - от порядъка на 60%, съобразно броя и значимостта на
допуснатите от велосипедиста нарушения, които са в причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат и доминират дори и при отчитане
засилената отговорност на водача за действия при управление на техническо
4
средство – автомобил.
При горните съображения, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, определеното
по-горе обезщетение следва да бъде намалено от по 180 000 лв. на по 72 000
лв. за всеки от ищците.
Пред въззивната инстанция, с молба от 20.12.2022г. застрахователят е
представил 2 броя платежни нареждания от 24.08.2022г. и от 25.08.2022г. , от
които се установява, че след постановяване на първоинстанционното
решение, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД са заплатили по банков път на ищците
Г. Х. и Р. А. сумите от по 76 688,89 /на Х. –равностойността от 39 210,40
евро/, от които 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от процесния
деликт и 6 688,89 лв. – законна лихва от 15.09.2021г. до 24.08.2022г. С молба
от 22.12.2022г. ищците, чрез процесуалния си представител адв.Ст.К., са
заявили, че не оспорват извършеното плащане в посочения размер.
Съгласно чл.235, ал.3, вр. чл. 273 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Предвид безспорно платеното от ответника в хода на съдебното
производство обезщетение на ищците в посочения по-горе размер от по 70
000 лв., същият следва да се приспадне от определеното обезщетение от по 72
000 лв., като се присъди допълнително сумата от по 2 000 лв., в едно със
законната лихва. За размера от 70 000 лв., предявеният иск следва да бъде
отхвърлен, поради погасяване на задължението чрез плащане в хода на
делото.
Предвид изложеното, решението на Бургаския окръжен съд в частта, с
която предявените от Г. С. и Р. А. искове са уважени за сумата над по 2 000лв.
до по 90 000 лв., застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от
процесното непозволено увреждане в резултат на ПТП, следва да бъде
отменено и исковете – отхвърлени, в едно с последиците за законната лихва и
съдебните разноски. Същото е неправилно за размера над 72 000 лв. до
присъдените 90 000 лв., поради определен по-нисък дял на съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД, а за сумата от 70 000 лв. е налице извършено в хода на
процеса плащане.
В останалата обжалвана уважителна част и в отхвърлителната до
претендирания в насрещната жалба на ищците размер от по 108 000 лв.,
отхвърлителното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 793 от 26.07.2022г., постановено по гр.д.№
20212100102193/2021г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, гр.С. е осъдено да заплати на Г. Х. С. от с. Я., Б. област и
на Р. Х. А. от същото село, сумата над по 2 000 лв. до присъдените по 90 000
лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане в резултат на пътно транспортно
5
произшествие на 09.12.2018г., при което е настъпила смъртта на техния баща
Х. Ахмет Х., в едно със законната лихва от 15.09.2021г. до окончателното
изплащане на главниците, както и в частта за държавната такса и съдебните
разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Г. Х. С. от с.Я., Бургаска област и на Р. Х. А.
от същото село за сумата над присъдените по 2 000 лв. до присъдените от
първата инстанция по 90 000 лв. за всеки един от тях, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на пътно транспортно произшествие на 09.12.2018г., при което е настъпила
смъртта на техния баща Х. А. Х., в едно със законната лихва от 15.09.2021г.
до окончателното изплащане на главниците.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД , гр.С. да заплати на адвокат
С. К. сумата от 5 380 лв., адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
за осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищците пред
първата инстанция, съобразно уважената част от иска и сумата от 560 лв. –
пред въззивната инстанция, съразмерно с неуважената част от въззивната
жалба на ответника, или общо 5 940 лв.
ОСЪЖДА ЗАД Г. Х. С. и Р. Х. А. да заплатят на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД, гр.С. сумата от 7 587 лв., съдебни разноски пред първата
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от исковете и сумата от 7 988 лв.,
съдебни разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част от
въззивната жалба на дружеството, или общо 15 575 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.София да заплати по
сметка на Окръжен съд – Бургас сумата от 5 760 лв., държавна такса пред
първата инстанция върху уважената част от исковете, както и държавна такса
от 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6