П Р О Т О К О Л
гр. Нови пазар, 20.09.2011г.
Новопазарският
районен съд в публичното си съдебно
заседание на
20.09.2011 година , в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
При участието на секретар В.В.
сложи за
разглеждане АНХД № 523 по описа за 2011 год., докладвано от съдия
МАРКОВА
На
поименно повикване в 10 часа
се явиха:
Нарушителите се явяват лично, ред. призовани.
Явява се адв. И., упълномощен за Б.М. и Р.А..
Явява се адв. С., упълномощен от Ш.Х..
Явява се
свидетелят Л.Н., редовно призован.
Районна
прокуратура уведомена не изпраща представител.
Съдът дава възможност на нарушителите да изразят становище по даване ход на делото.
Адв. И. – Да се даде ход на делото.
Адв.
С. – Да се даде ход на делото.
Съдът
като изслуша становището на нарушителя , намира , че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото и
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне
самоличността на свидетеля:
Л.В.Н. ***, ***.
Съдът
напомни наказателната отговорност на свидетеля по чл.290 от НК.
Пристъпва към изслушването му.
Свид. Л.Н. – Не помня кой ден стана това, скоро беше, не помня точно кога. Ние бяхме на работа, дойде при мене Р. и поиска телефона да се обади на полицията. Не знам защо да се обади. Каза, че се сдърпали там долу с господина /посочва Ш./. Искаше номера на полицията само, аз набрах полицията и му го дадох. Той говори по телефона, аз се занимавах с други работи, аз не чух разговора. Не знам какво говориха. Затвори телефона даде ми го и от полицията после ми звъннаха. Той внезапно ли затвори, не знам какво стана и ми върна телефона. Обидиха ми се след това от полицията да питат да праща ли полиция. Аз дадох телефона на Р. да говори, не съм чул какво са говорили. По това време не беше при нас Б., аз се прибрах, не знам какво е ставало после. Р. като дойде, не съм го заглеждал дали има наранявания, изобщо не съм се загледал в него, дадох му телефона да говори и това е. Малко беше уплашен. Не съм забелязал наранявания по него. Там се сбили нещо, не разбрах какво е станало, аз се занимавах с други работи, изобщо не ме интересуваше. Не съм присъствал на инцидент след като той си тръгна.
Адв. И. – Видяхте ли нещо по неговите ръце, по лицето, по тялото на Р., каза ли ви – сбихме се, нещо от този род.
Свид. Л.Н. - Р. каза, че се сдърпали нещо с господина, /посочва Ш./. Познавам господина, казва се Ш..
Адв. С. – Когато дойде Р. при вас и поиска да се обади в полицията, кога беше – сутрин, обед вечер.
Свид. Л.Н. - Когато дойде Р. при нас в работилницата, беше вечерта, след 18 и нещо. Ние работихме и закъсняхме, 18.30 приключихме работа.
Адв. И. – Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. С. – Нямам въпроси.
Съдът запитва нарушителите, които не са дали обяснения ще дадат ли такива в дн.с.з.
Адв. И. - Подзащитният ми Б.М. не желае да дава обяснения. Моля да се приемат писмените доказателства.
Адв. С. – Моят подзащитен също не желае да дава обяснения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към делото писмените документи, приложени към административната преписка – акт № 7/16.09.2011 г., сведение от Б.Р.М. от 15.09.2011 г., от Р.М.А., от П.Г.Н., от С.И.Ч. и Ш.Х.Х., съд.медицинско удостоверение № 307/15.09.2011 г. на лицето Р.М.А., съд.медицинско удостоверение № 305/14.09.2011 г. на лицето Ш.Х.Х.
Адв. И. - Няма
да соча доказателства.
Адв.
С. – Няма да соча доказателства.
Съдът
намира делото за изяснено от фактическа и правна страна , поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИ ПРЕНИЯ
Адв. С. - Моля да постановите решение, с което на основание чл. 6 ал. 1 б. В от УБДХ да оправдаете моя доверител, като по повод на това искане съобразите при постановяването си следното: Наст. производство е образувано на база на акт, в който непристойната проява по чл. 1 ал. 2 от УБДХ е вписана като употреба на ругатни, псувни, скарване и сбиване. В подкрепа на този акт, извършен след 18.30 ч. на фиксираната дата от моя доверител, смятам, че не се събраха доказателства. Противните твърдения на останалите двама нарушители, направени в предно с.з., доколкото имат качество на уговор, не могат да послужат за постановяване на осъдителен съдебен акт. Останалите гласни доказателства сочат, че моят доверител не е съпричастен към преписваната му в акта деятелност. Ще си позволя да цитирам изрично свидетелите – свид. П.Н. заяви – познах само гласа на Р., не съм видял размяна на удари, не знам как е станало и уточни, че диалогът се е водел на турски език, който свидетелят не владеел и не разбрал съдържанието на разменените реплики. Свид. Ч. посочи - бият Ш., който беше целия в кръв, кой кого е ударил, аз не можах да видя, Ш. да нанася удари, не съм видял. Нищо не чух в бъркотията. Безспорно е, че доколкото вписания инцидент се е развил на улицата, е изпълнен критерият - публично място. Не са налице обаче данни нито за ругатни, нито за псувни, тъй като съдържанието на диалога не можа да бъде установено включително и от днес разпитания свидетел. Не се установи и активно участие на моя доверител в тъй нареченото сбиване, изключая твърдението на другата страна. Смятам, че в наст. производство съдът е ограничен в предмета на доказване изключително и само от проявата вписана в акта. Всички твърдяни предходни инциденти между страните, станали предния ден, или по-рано същия процесен ден, са ирелевантни и не могат да бъдат обсъждани. По същия начин следва да бъде процедирано и относно твърдението и наличните податки за някакво увреждане на здравето на нарушителите, доколкото се преследват по тъжба на пострадалия, доколкото и в двата случая според мед.удостоверения има данни за леки телесни повреди по 130 ал. 1 от НК, съдът също не е компетентен да обсъжда. Моля да постановите вашия съдебен акт в посочения смисъл.
Адв. И. - От събраните доказателства считам, че двамата ми доверители не са осъществили състава на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, напротив нарушителят Ш. и неговото семейство са причина да се случат тези събития, това сбиване, доколкото публично място можем да приемем, че това е станало на улицата, в непосредствена близост до населеното място и се е чуло, считам, че първият ми доверител Р.А. следва да бъде оправдан, тъй като той е бил нападнат от семейството на другия нарушител и същият, при условия дали на неизбежна отбрана или превишаване пределите на неизбежна отбрана, се е отбранявал от станалото. Доколкото другият ми доверител Б.Р. не даде обяснения, не виждам основание колегата да твърди, че имало уговор, той не даде обяснения, както не даде обяснения и неговия подзащитен. Ето защо считам, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 1 ал. 2, действително има леки телесни повреди по чл. 130 ал. 1 от НК и ако има такива, то следва да бъдат преследвани по друг път в наказателния закон, но не и по УБДХ. Ето защо първото ми искане е да бъдат оправдани двамата ми доверители, а ако съдът прецени, че са налице предпоставките за нарушение на обществени ред по смисъла УБДХ, то следва да бъде наказан нарушителят Ш. с предвиденото в закона наказание по справедлива преценка на съда и ако съдът прецени, че вторият ми доверител Б.Р. е взел участие в сбиването и другите хипотези, които са предвидени в чл. 1 ал. 2 от УБДХ, съдът да прецени смекчаващите вината обстоятелства, при които той е взел участие в това сбиване, с оглед на това, че неговият баща бил с лека телесна повреда и видимо е бил с кръв по лицето и това му е дало повод да предприеме такива действия.
Адв. С. – Моля за реплика.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност за реплика на адв. С..
Адв. С. - Във връзка с доводите наведени от колегата, моля да обърнете внимание на два момента. Единият момент в предното заседание нарушителят Б.Р. заяви, че няма да дава обяснения, но в края на съдебния протокол е протоколирано негово изявление, в което той взима отношение по случая и затова твърдя, че от неговия страна е налице уговор. Относно твърдението, че останалите двама нарушители били нападнати от семейство на моя доверител, това е извън предмета на делото, доколкото подведени под административно наказателна отговорност по преценка на органите на МВР са само тези три лица, а не и останалите. Всички останали претенции би следвало да бъдат уредени по друг ред.
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ДУМАТА НА НАРУШИТЕЛИТЕ
ЗА ЗАЩИТА.
Нарушител
Ш.Х. - Съгласявам се с адвоката си.
Нарушител Б.М.
- Не съм виновен.
Нарушител Р.А.
– Какво да кажа, станалото, станало. Стария човек бит, аз понасям болките. Като
гледам, адвоката му иска да го оправдае. Аз нито по дела съм ходил, нито с МВР
работа съм имала, нито законите ги знам, нищо. Никой не ме е учил, ако знаех
първо щях да ходя в Шумен да си вадя медицинско,
а аз ходя личния лекар да търся. Аз телефон искам за да се спася, търся
съдействието на полицията.
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОСЛЕДНА ДУМА НА НАРУШИТЕЛИТЕ
Последна
дума на нарушителя Ш.Х. – Нямам какво да кажа.
Последна дума
на нарушителя Б.М. – Нямам какво да кажа.
Последна дума
на нарушителя Р.А. – Нямам какво да кажа.
Съдът обяви,
че ще се произнесе с решение.
Съдът
на база събраните по делото доказателства, писмени и устни прие за безспорно и
категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Нарушителите Ш.Х.Х., Б.Р.М. и Р.М.А. ***. На 13.09.2011 г., надвечер Р.А. излязъл от дома си в селото и отишъл да посрещне животните си от паша. На мястото където чакал, се намирали и съпругата и сестрата на Ш.Х.. Кратко време след това, при Р.А. пристигнал самият Ш.Х. с микробус, като шофирал право срещу Р.А.. Последният избягал в страни, за да не бъде ударен. Тогава Ш.Х., като слязъл от автомобила, предизвикал конфликт с Р.А., а му нанесъл и удари с юмруци в областта на корема. Р.А. успял да се освободи от ударите на Ш.Х. и побягнал към намиращата се в близост работилница, в която се намирал свидетелят Л.Н.. От този свидетел Р.А. поискал телефон за да се обади на полицията, което и сторил, обяснявайки случилото се и изисквайки на мястото да пристигне полиция. След това Р.А. напуснал работилницата. Няколко минути по-късно неговият син Б.Р.М., като видял баща си и разбрал за инцидента, се ядосал и тръгнал да търси Ш.Х., а с него тръгнал и Р.А.. Ш.Х., Б.М. и Р.А. се срещнали на площада в селото и там между тях се разразил скандал, в хода на който те крещели, дърпали се и си разменяли удари. В хода на този инцидент Б.М. отишъл и от намираща се в близост къща, взел брадва, която заплашително размахвал. Също в хода на инцидента, Ш.Х. замахнал с нож и наранил Р.А. в областта на лицето /лявата вежда/, а последният, Р.А., ударил с камък в областта на главата Ш.Х.. Разразилият се конфликт станал достояние на живеещите в близост свидетели П.Г.Н. и С.И.Ч., които излезли и видели каращите се и дърпащи се Ш.Х., Б.М. и Р.А.. Свидетелят С.Ч. успял да вземе брадвата от Б.М. и да усмири участниците в свадата. Така инцидента приключил, като в следствие на него Ш.Х. и Р.А. били с травматични увреждания.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена на базата на всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите П.Г.Н., С.И.Ч. и Л.В.Н.. От писмените доказателства, приложени по делото –
съдебно-медицински удостоверения № 305/14.09.2011 г. и № 307/15.09.2011 г.,
както и от обясненията на Р.М.А.. Данните от всички тези доказателства са
безпротиворечиви, логично свързани и съдът ги приема за достоверни. Анализът им
сочи, че на 13.09.2011 г. Ш.Х.Х. е осъществил непристойна проява. Тя се изразява
в скарване, сбиване, в оскърбително отношение към гражданите. Проявата е
осъществена на публично място и с нея без съмнение е бил нарушен обществения
ред и спокойствието на гражданите, но тя поради своята ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК. Съдът смята,
че Б.Р.М. също е осъществил непристойна проява, изразяваща се в същите
горепосочени действия. Съдът смята, че Р.М.А. с поведението си не е осъществил
дребно хулиганство по смисъла на УБДХ. Действително данните от делото сочат, че
той е участвал във възникналия инцидент, включително е нанасял удари на Ш.Х.,
но съдът смята за категорично установено, че действията му са били ответни на
предизвикания от Ш.Х. конфликт и са представлявали израз на защита спрямо тези
действия. Затова съдът смята, че Р.М.А. следва да бъде признат за невиновен в
извършване на проява на дребно хулиганство. За разлика от него обаче, Б.Р.М. и Ш.Х.Х. следва да бъдат признати за виновни за
извършители на проява на дребно хулиганство.
От
субективна страна Ш.Х. и Б.М. са
действали с пряк умисъл.
При определяне на размера и вида на наказанието относно двамата дейци, съдът счита следното: На двамата следва да се наложи наказание административно наказание глоба, като по отношение на Ш.Х.Х. то следва да е около средния, предвиден в Указа размер, а именно в размер на 300 лева. На Б.Р.М. наказанието следва да е между минималния и средния размер, като съдът отчита като смекчаващо вината му обстоятелство именно факта, че непристойната проява той е извършил след като е възприел уплашеното състояние на своя баща, което без съмнение у него е възбудило гняв. Затова за него съдът смята, че наказанието следва да е в размер на 200 лв.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.6 от УБДХ , съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН Ш.Х.Х. – живущ *** с ЕГН **********, роден на *** ***, *** в това, че на 13.09.2011 г. в с. В., обл. Ш., извършил непристойна проява, изразяваща се в скарване, сбиване и в оскърбително отношение към гражданите, извършена на публично място, с която е нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, като на основание чл. 1 ал. 1 от УБДХ съдът му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 /ТРИСТА/ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН Б.Р.М. – живущ ***, с ЕГН **********, роден на *** ***, *** в това , че на 13.09.2011 г. в с. В., обл. Ш., извършил непристойна проява, изразяваща се в скарване, сбиване и в оскърбително отношение към гражданите, извършена на публично място, с която е нарушен обществения ред и спокойствието на гражданите – дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 ал. 2 от УБДХ, като на основание чл. 1 ал. 1 от УБДХ съдът му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА.
ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН Р.М.А. – живущ ***, с ЕГН **********, роден на *** ***, *** в това , че на 13.09.2011 Г. В С. В., обл. Ш., е извършил непристойна проява, изразяваща се в непристойни действия и нарушаваща обществения ред и спокойствието на гражданите, и го ОПРАВДАВА в извършителство на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1 от УБДХ.
Съгласно чл. 7 от УБДХ настоящото решение не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно.
С решение на Конституционния съд на Република България, обнародвано в Държавен вестник бр. 38/2011 г., тази разпоредба е обявена за противоконституционна. Предвид това, решението следва да се счита за обжалваемо, като настоящият съдебен състав счита, че срокът за обжалване следва да е 15 дневен от днес, а именно такъв, какъвто е срокът за обжалване актовете на съда, постановени по същество, съобразно НПК.
Заседанието
завърши в 11 часа .
Протоколът
изготвен в съдебно заседание .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: