Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Велико Търново, 19.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Велико Търново, четвърти състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ТОНЕВА
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното от съдия Тонева адм. дело № 731 по описа на АСВТ за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез ***.П.от ВТАК, с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000666/22.11.2019г. на Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната ПАМ доколкото при издаването й не са спазени императивни административнопроизводствени правила, нарушени са изискуемите от закона материално - правни предпоставки и необоснованост. Твърди се, че не е доказано извършеното нарушение, тъй като въпреки дадената кръвна проба за химическо изследване, не е налице наличен резултат от изследването. Посочва, че при извършване на теста за установяване на употребата на наркотични вещества не е бил водач и не е управлявал процесното МПС, като изпробването му с техническо средство е осъществено няколко часа след като е бил спрян за проверка от органите на реда. Намира, че липсата на вписана в заповедта конкретна хипотеза от чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, на основания на която е наложена ПАМ, нарушава правото на защита на жалбоподателя. Навежда доводи за нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда да установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и Инструкцията за работа с използваното техническо средство. Необсъждането на направените против АУАН възражения и издаването на процесната заповед преди изтичането на тридневния срок за възражения, води до съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. В съдебно заседание, чрез адв. П., излага допълнителни мотиви за незаконосъобразност на обжалваната ПАМ.
Ответникът - Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.11.2019 г., около 12:48 часа, в община Велико Търново, на път Първи клас № 4, лицето С.Г.Т. управлявал лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № ВТ 6356 КН, собственост на трето лице, под въздействието на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство Дрегер Drug test 5000 с фабричен номер АRHJ-0011, който отчел положителен резултат за наличие на амфетамин. Водачът имал провлачен говор. Издаден му е талон за медицинско изследване № 0021901/21.11.2019 г., в който водачът Т. собственоръчно записал, че не приема данните от техническото средство. На лицето е взета кръвна проба в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, за което е съставен лист за преглед на пациент от 21.11.2019 г. и пробата е изпратена на НИК – МВР гр. София с Възлагателно писмо от 21.11.2019 г. на ЗА директора на ОД на МВР – Велико Търново за експертна справка чрез химическо изследване, като резултати от нея не са представени в хода на настоящото дело. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000666/22.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя, временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 25.11.2019 г. Срещу така наложената ПАМ е подадена жалба вх. № 5136/02.12.2019 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, въз основа на която е образувано и настоящето дело.
Като писмени доказателства по
делото са приети административната преписката по издаване на процесната ПАМ,
изпратена с писмо вх.
№ 5234/09.12.2019 г. по описа на АСВТ, както и Протокол за личен обиск от
21.11.2019г., Протокол за извършване на проверка на лични вещи и превозно
средство от 21.11.2019 г., изпратени от ответника.
Приобщи към доказателствения материал са още писмени
доказателства, приложени към писмо вх. № 309/24.01.2020 г. на Началник Сектор
„ПП“ към ОД на МВР – Велико Търново, а
именно: Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и длъжностна
характеристика на длъжността „***II-I степен“; протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози рег. № 366р-21525/21.11.2019 г.; Талон за
изследване № 0021901/21.11.2019 г.; възлагателно писмо рег. №
366р-21559/21.11.2019 г. на ОД на МВР - Велико Търново за експертна справка
чрез химическо изследване; писмо вх. № 525/07.02.2020
г. на ВПД началник на РУ – Велико Търново, ведно с писмо № УРИ
366р-2358/31.01.2020 г. на началник Сектор „КИС“ – Велико Търново.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал гласни доказателства. По делото са разпитани четирима свидетели – св. Ц.И.Ц. (младши полицейски инспектор към участъка с. Балван в РУ при ОД на МВР – Велико Търново; св. б.П.Г. – началник на полицейски участък в с. Балван; св. В.К.Г. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – Велико Търново; св. П.Ц.П.- – инспектор в полицейски участък в с. Балван. От показанията на св. Ц.И.Ц. и св. П.Ц.П. се установява, че жалбоподателят е бил спрян за проверка до отбивката за с. Леденик, като им направило впечатление, че проверяваното лице е със забавени движения и се усъмнили в употребата на упойващи вещества. Предвид това, докладвали на дежурната оперативна част и поискали да им бъде изпратен екип с техническо средство, тъй като свидетелите нямали правомощия да извършван проверка с Drug Check. Св. Ц. и св. П. придружили жалбоподателя до РУ - Велико Търново, където била извършена проверка на автомобила и личен обиск на проверяваното лице, като протоколите били съставени от св. Ц.. В РУ му била взета проба с техническо средство от служители на полицейското управление. Св. П. заявява, че не е присъствал на самата проверка за употреба на упойващи вещества. При вземане на пробата с Drug Check присъствал св. Ц., който заявява, че същата била положителна за употреба на амфетамини и по нея жалбоподателят Т. имал възражения.
Св. б.Г., потвърждава,
че заедно със св. Ц. и св. П. са спрели жалбоподателя в района на отклонението
за с. Леденик, като поведението му наложило заедно с колегите му да бъде придружен до РУ – Велико Търново. Св. Г.
седнал до жалбоподателя, в неговия автомобил, на мястото до водача , като
посочва, че от момента на спиране на автомобила до спиране пред РУ и до
проверката с техническо средство за употреба на упойващи вещества е наблюдавал
постоянно жалбоподателя Т.. На св. Г. са предявени Протокол за личен обиск от
21.11.2019 г. и Протокол за извършване на проверка за лични вещи и превозно
средство от 21.11.2019 г., който потвърждава, че положеният подпис на мястото
за свидетел е негов.
Разпитаният по
делото св. В.Г. посочва, че заедно с още един полицейски служител, бил извикан
за съдействие на колегите му от участъка в Балван относно извършването на тест
за употреба на упойващи вещества на спрян водач на МПС, тъй като бил обучен да
работи с техническото средство Drug Check. Проверката с Drug Check на Т. била направена в сградата на
РУ - Велико Търново, в стаята за временно настаняване на задържани лица. Заявява,
че при самата проверка присъствали и колегите му от участъка в Балван, но не
може да си спомни дали всички или само двама от тях. Твърди, че след като
изпробвал водача на МПС с Drug Check у е съставен
АУАН предвид това, че пробата била положителна. Св. Г. не може да си спомни
какъв вид наркотично вещество е отчело техническото средство. Не може да каже
със сигурност, но мисли, че
жалбоподателят е поискал да даде кръвна проба, при което е издаден талон за изследване и го придружили
до МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, за да даде кръвна проба. Не може да каже какво
е отразено в протокола относно поведението на лицето.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори
горепосочения индивидуален
административен акт. При разглеждането й
по същество и след проверка на оспорения административен акт по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК, на основанията по чл. 146
от АПК, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет на настоящото съдебно производство е Заповед №
№ 19-1275-000666/22.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Велико
Търново, Сектор „Пътна полиция“, която е за прилагане
на принудителна административна мярка, издадена по реда на чл.171,т.1, б. “б“
от ЗДвП. По своята правна същност принудителните административни мерки са вид
индивидуални административни актове и като такива за тях е приложим
Административно - процесуалния кодекс.
Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни
мерки. Случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни
мерки, техният вид, органите които ги прилагат и начинът на тяхното приложение,
както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ,
съгласно чл. 23 от ЗАНН. Изхождайки от тази разпоредба се налага извод, че тези
мерки се прилагат само в изрично и точно изброени в закон случаи; налагат се от
точно посочени в правната норма органи на администрацията; прилагат се онези
принудителни мерки, които по вид са точно определени в правна норма и се
налагат по начин и ред, предвиден в правната норма. В конкретния случай е наложена
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Оспорената Заповед
за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се
налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На съда е
служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на основание чл. 165
от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на
МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. Директорът на ОД на МВР - Велико Търново, на основание чл.
172, ал. 1 от ЗДвП е оправомощил началниците на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР - Велико Търново да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. Настоящата заповед е издадена от Началник група
към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“, от което следва, че
заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира, че при
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт. Не може да се
претендира, че непосочването на конкретната нарушена хипотеза от нормата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП съставлява нарушение. След като описаното словесно в
оспорвания административен акт поведение на жалбоподателя съдържа признаците на
едно от изброените в нормата на чл. 171, т.1, б. “б“ от ЗДвП предложения, то
непосочването на последното с конкретно цифрово изражение не е съществено
нарушение, нито води до нарушаване на правото му на защита.
Процесната заповед отговаря
на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа на описани
и установените с нея обстоятелства. Същата съдържа необходимите реквизити, посочени
в разпоредбата на чл.
59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на
фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от
органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на
принудителната административна мярка.
Въпреки горното, съдът намира, че оспорената Заповед е издадена в противоречие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. За да е материално законосъобразна заповедта по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е необходимо по делото органът да е доказал фактическия състав на разпоредбата и да е налице някоя от четирите хипотези - 1) управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установено с техническо средство или медицинско изследване; 2) управление под въздействието на наркотични вещества; 3) отказ да бъде проверен с техническо средство; 4) отказ да даде кръв за медицинско изследване. Като по – същественото тук е, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.
От своя страна разпоредбата на чл. 3а. (Нов – ДВ, бр. 81 от 2018 г.) от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, регламентира начинът на установяване на употреба на наркотични вещества, а именно с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето: 1. откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Разпоредбата не изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка от трите хипотези.
От доказателствата по делото е видно, че административният орган твърди, че С.Г.Т. е управлявал лек автомобил „Фиат Седичи“ с рег. № ВТ 6356 КН, собственост на трето лице, при употреба на амфетамин, който резултат е отчетен с техническо средство Дрегер Drug test 5000 с фабричен номер АRHJ-0011. В конкретния случай, а и не се твърди противното, лицето не е отказало да бъде проверен с техническото средство, нито е направен отказ да даде кръв за медицинско изследване. Видно от приложения към делото Талон за изследване № 0021901/21.11.2019 г. жалбоподателят е оспорил положителния резултат от техническото средство. След като жалбоподателят не е приел показанията на техническото средство е налице хипотезата на чл. 3а., т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. и употреба на наркотични вещества от него може да бъде установена единствено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Предвид това, правилно му е взета кръвна проба в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“. Последното обстоятелство се потвърждава от представени лист за преглед на пациент от 21.11.2019 г. /л.8 от делото/ и показанията на св. Г., които съдът кредитира като безпристрастно дадени и в съответствие с останалия доказателствен материал. Взетата проба кръв е изпратена с Възлагателно писмо на НИК – МВР гр. София от 21.11.2019 г. на ЗА директора на ОД на МВР – Велико Търново за експертна справка чрез химическо изследване.
Разпоредбата на чл. чл. 171, т. 1, б. „б“, изр. последно от ЗДвП е категорична, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Въпреки дадените от съда указания към ответника за представяне на документ с резултата от проведеното изследване на кръвната проба на Т. за наличие на наркотични вещества в кръвта, такъв не беше представен в хода на настоящото дело, поради което съдът намира, че употребата на упойващи вещества от жалбоподателя не е несъмнено доказана.
Наред с горното, в чл.6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. са изброени случаите, при които органът може да използва показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози - при отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване, като нито една от изброените хипотези не е налице в настоящия случай. В случая по делото са събрани достатъчно доказателства, че жалбоподателят е подписал и е получил талона за изследване, явил се е в срока за вземането на биологична проба (кръв), в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен тест с дрегера от полицейските органи. Поради това, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП и чл. 3а, т.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, ответникът е издал материално незаконосъобразен административен акт.
При това положение е безпредметно обсъждането на наведените от жалбоподателя оплаквания за нарушение на Инструкцията за работа с използваното техническо средство Дрегер Drug test 5000 с фабричен номер АRHJ-0011, както и преминал ли е използвалия го мл.автоконтрольор задължително обучение за работа с него.
За пълнота следва да се посочи, че в случай, че взетата от Т. кръвна проба е с положителен резултат за употреба на наркотични вещества в хода на образувано срещу него наказателно производство подлежат на доказване всички елементи от състава на евентуално извършено от него престъпление и именно в това производство могат да бъдат обсъдени всички възражения, включително и осъществено ли е изпълнителното деяние управление на МПС по смисъла на закона. Тези обстоятелства не са от значение за законосъобразността на заповедта за прилагане на ПАМ. Достатъчна предпоставка за нейното издаване е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер.
Въз основа на
изложените съображения съдът приема, че Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-1275-000666/22.11.2019 г. на Началник група
към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“
е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
При този изход на делото разноски на ответника не следва да
се присъждат. На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, възлизащи общо на 410,00 лева, от които 10,00 лева – внесена държавна
такса и 400,00 лева – договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими
от бюджета на ответника.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на
административния съд не подлежи на обжалване.
Водим
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Велико
Търново, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.Г.Т., ЕГН **********, с адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000666/22.11.2019 г. на Началник група към ОД на МВР - Велико Търново, Сектор „Пътна полиция“ Велико Търново, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на С.Г.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, направените по делото
разноски в размер 410,00 /четиристотин и десет/ лева.
Решението не подлежи
на обжалване.