Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2173
гр.
Пловдив, 26.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 14.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6726/ 2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 19-0273-000700/02.10.2019г., издадено от Началник РУ-
Хисар към ОДМВР-Пловдив, с което на П.Д.Д.
е наложено наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 4 месеца за нарушение
на чл. 103 ЗДвП, както и глоба в размер
на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на
чл. 174, ал.3 ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за отмяна на
НП- неправилна установеност на фактическата обстановка, осъществено полицейско
насилие, пороци при съставяне, предявяване и връчване на НП, пороци при
описание на допуснатите нарушения в АУАН и НП. По-конкретно досежно нарушението
по чл. 174, ал.3 ЗДвП се твърди, че в АУАН и НП не са описани всички
съставомерни белези на вмененото нарушение, като по този начин същите били
оставени извън предмета на доказване по делото.
Въззиваемата
страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие
за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото частично потвърждаване и частично отменяне
по следните съображения
В АУАН и НП нарушенията са
описани по следния начин: на 24.09.2019
г. около 05:30 часа в гр.Хисаря на ул.Антон Билкин № 25 П.Д.
управлявал л.а. НИСАН СЪНИ, с рег.№ ********,собственост на М.Й.Д.,ЕГН **********
от гр.Х., като: 1.След подаден светлинен и звуков сигнал от служебно МПС от центъра на гр.Хисаря до ул."Антон
Билкин" №25,същият не спира; 2. Отказва да бъде извършена проверка с
техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с №ARBA 0061 за употреба на алкохол. Издаден
талон за медицинско изследване с № 0062906.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН,
който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния случай
констатациите в АУАН, не само не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по
делото доказателства- показания на актосъставителя, който изрично потвърди в
съдебно заседание посоченото в АУАН, както и показания на двамата свидетели
полицейски служители, които са били непосредствени очевидци на процесния
инцидент- Д.Г. и И.М.. Приетата по-горе фактическа обстановка не се разколебава
от показанията на свидетелят, доведен от жалбоподателя, доколкото същият
свидетелства за обстоятелства, заварени от него, един час след приключване на
полицейската проверка.
Въз основа
на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на
административно наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП
не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 24.09.2019.,
а НП - на 2.10.2019 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени
в чл. 34 ЗАНН.
Относно
нарушението по чл. 103 ЗДвП.
Съдът
намира, че деянието, така както е описано в АУАН и НП е несъставомерно по посочената норма. Съгласно трайната
съдебна практика, за да е осъществен състава на чл. 103 ЗДвП сигналът подаден от контролния
орган следва да бъде по един от
лимитативно изброените в чл. 207 ППЗДвП начини, доколкото със сигнали, които не са нормативно уредени
водачите не са длъжни да се съобразяват.
Така
изрично Решение №334/14.02.2019 година, КНАД № 3730 по описа за 2018 год. на Административен съд
Пловдив, Решение № 928 от 21.04.2012 г. по н. д. № 568 / 2012 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение от 25.10.2019 г. по к. адм. н. д. №
756 / 2019 г. на Административен съд - Хасково,
В
конкретния случай не е спорно между страните, че сигналът за спиране е бил
подаван от движещ се полицейски
автомобил. Императивната разпоредба на чл. 207, ал.1 ППЗДвП предвижда в
този случай подаването на сигнала да става чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ-СПРИ. В конкретния
случай от разпита на свидетелите полицейски служители и непосредствени очевидци
на деянието се установи, че подаваният сигнал не е бил "ПОЛИЦИЯ-СПРИ“, а звуковия и светлинен сигнал от буркана
на полицейската кола. Подобен сигнал от буркана на полицейската кола не
създава задължение за спиране по смисъла на чл. 103 ЗДвП, вр. чл. 207 ППЗДвП,
поради което и деянието на дееца се явява несъставомерно и НП следва да бъде
отменено в тази част.
Относно нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
При
съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата
обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя за пороци при съставяне, предявяване и
връчване на АУАН. Видно от текста на АУАН същият е оформен при отказ да бъде подписан от нарушителя.
От
показанията на служебно разпитаните от съда актосъставител и двама свидетели
очевидци-полицейските служители Д.Г. и И.М. се установява, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя,
че същият е бил в състояние годно да възприеме съставянето на АУАН, макар че активно се преструвал, че е в
„неадекватно състояние“ като се хвърлял в краката на полицейските служители и
се търкалял по земята. АУАН бил надлежно
прочетен на нарушителя, както и
предявен за подпис. След като нарушителят отказал да подпише акта,
отказът му бил удостоверен с подпис на допълнителен свидетел, както изискват
правилата на ЗАНН. Посочените показания на тримата полицейски служители са
последователни, подробни, взаимоподкрепящи и взаимодопълващи се, поради което и
съдът изцяло ги кредитира и базира върху тях изводите си.
Като
неоснователно се възприема възражението от пренията, че показанията на
полицейските служители досежно начина на връчване на АУАН са противоречиви и
следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност. При внимателната
им съпоставка съдът не намира твърдените противоречия, доколкото показанията на
разпитаните свидетели са единни и безпротиворечиви за всички правно релевантни
обстоятелства, а именно предявяване на АУАН за подпис на нарушителя, неговия
категоричен отказ, както и относно прочитането на АУАН на глас, за да бъде
възприето съдържанието му от жалбоподателя.
Показанията
на тримата полицейски свидетели не се разколебават от показанията на доведения
от жалбоподателя свидетел, който свидетелства, че около час след приключване на
проверката /около 6.30/ намерил жалбоподателя да лежи неадекватен на улицата.
Предвид ноторно известните правила за резорбция на поетия алкохол / разтваряне
на алкохола в кръвта и насищане на кръвта с него/ е напълно възможно към
момента на проверката жалбоподателят все още да е бил в съзнание и да се е преструвал на „неадекватен“
хвърляйки се по земята, както твърдят полицейските служители, а в последствие, с
изминаване на един час действително да е изпаднал в безсъзнателно състояние с
оглед настъпилата резорбция на приетото количество алкохол в кръвта.
От
съществено значение за преценката за законосъобразност на процедурата в случая
е засвидетелстваното и от тримата полицейски служители, че към момента на съставяне на АУАН нарушителят е бил в съзнание,
АУАН му е бил прочетен и при това положение е направил напълно информиран и съзнателен избор да откаже да го
подпише и получи.
Напълно
ирелевантно към въпроса за законосъобразността на процедурата е
засвидетелстваното от водения от жалбоподателя свидетел, че АУАН и талона били
оставени върху автомобила на нарушителя и там били открити на сутринта.
При АУАН,
съставен в присъствие на дееца и при отказ същия да бъде получен и подписан,
който отказ е надлежно удостоверен с подписа на допълнителен свидетел, законът не въвежда за административния
орган задължения да предприема допълнителни действия по връчване на АУАН,
доколкото с удостоверяване на отказа АУАН да се подпише и получи, процедурата
по предявяването му е надлежно приключено.
От
гореизложеното следва, че не са налице пороци при предявяване и връчване на
АУАН.
Недоказани
останаха и твърденията на защитата за оказано полицейски насилие. Действително
воденият от жалбоподателя свидетел установи, че е намерил Д. лежащ на улицата,
като по тялото му имало зачервявания. Представена е и медицинска документация,
която също свидетелства че по крайниците на нарушителя имало кръвонасядания. Тези
наранявания, обаче изцяло съотвествсват на съобщеното от тримата полицейски
служители за упражнена спрямо дееца правомерна принуда, а именно препречване на
пътя и задържане, за да не се прибере в двора си и да осуети проверката за
алкохол и опити за изправяне на Д., след като същият започнал да се „хвърля“ по
земята и в краката на полицейските служители. Доказателства за по интензивна
принуда от страна на полицейските служители не са ангажирани.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори и да бе доказана
неправомерна полицейска принуда, то това не би могло да промени изводите за
съставомерност на деянието, доколкото констатираните наранявания не са в такива
части на тялото, че да възпрепятстват издишването на достатъчно въздух за
изследване за годна проба с дрегер. В този смисъл е и епикризата, представена
от защитата, в която изрично е отбелязано, че включително и след проведена
рентгенография, не се установяват травматични увреждания по корема, ребрата и
гърдите.
От
безпротиворечивите показания на тримата разпитани полицейски служители се
установява, че първоначално Д. подходил съвсем формално към задължението си да
бъде изпробван с техническо средство, като издишал в техническото средство
съвсем малко количество въздух, което било напълно недостатъчно, за да
произведе годна проба. На последвалите подкани на полицейските служители да
проведе качествено теста, като издиша достатъчно количество въздух, нарушителят
отговорил с категоричен отказ. Посоченото е напълно достатъчно, за да се
квалифицира поведението на Д. като нарушение по чл. 174, ал.3, предл.1 ЗДвП, още повече като се съобрази и
разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 1 от 19 юли 2017. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, съгласно който при извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози проверяваното лице е
длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона
за движението по пътищата разпореждания
и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето
престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве. Неизпълнението
на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Съгласно
трайната съдебна практика нормата на
чл. 174, ал.3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така
и предвиждащата се санкция за нарушаването му- Решение № 809 от
21.04.2016 г. по н. д. № 388/2016 г. на Административен съд - Пловдив, Решение
№ 131 от 22.01.2015 г. по н. д. № 3407 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 787 от 16.05.2017 г. по н. д. № 710 /
2017 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
Също така
трайно се приема в съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние,
като за осъществяването на
нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях, но е
възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите
на изпълнителното деяние- Решение № 871 от 20.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 383
/ 2018 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. №
1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2408
от 19.12.2016 г. по н. д. № 2462 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд
- Пловдив, Решение № 2251 от 15.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 2580 / 2017 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив.
От
гореизложеното е видно, че в конкретния случай е извършено нарушение по първата от предвидените в закона алтернативи,
а именно лицето е отказало да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта. Нарушението е на формално извършване и със самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на
проверката, нарушението се явява довършено. Тези съставомерни
обстоятелства са надлежно описани, както в АУАН, така и в НП поради което и
възражението за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗДвП при описание на
нарушението са неоснователни.
Действително
при словесното описание на нарушението от правна страна е допусната известна
непрецизност в НП, доколкото е възпроизведен целия текст на нормата на чл. 174,
ал.3 ЗДвП. Това не води обаче до накърняване правото на защита на
жалбоподателя, доколкото в обстоятелствената част на НП нарушението е описано
фактически по начин, който не буди съмнение, че се вменява във вина именно
първата от алтернативните форми на изпълнителното деяние. Решение
№ 1149 от 17.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 847 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
Съвсем
основателни са доводите изложени в пренията, че не във всички случаи, когато лицето е отказало
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта, същото следва
да носи отговорност по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Това е така
доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане отговорността на
дееца, базирано на последващо
добросъвестно поведение на дееца, а именно ако след обективирания в
АУАН отказ за извършване на проверка, лицето
доброволно се подложи на изследване чрез доказателствен анализатор или даде
кръвна проба и действителната концентрация на алкохол в кръвта му е установена,
наказуемостта на деянието му отпада, доколкото целта на закона е
постигната, концентрацията на алкохол е установена и обществената опасност на
извършения отказ е отпаднала.
В този
изричен смисъл е и най-актуалната практика на Административен съд Пловдив -
Решение № 1918 от 11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1961 / 2019 г. на XXII
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2306 от 14.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 2113 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив,
Решение № 1089 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 632 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 783 от 08.04.2019 г. по к. адм. н.
д. № 359 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1993 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2692 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1988 от 17.10.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2236 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд, Решение № 1906 от
11.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2038 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд, Решение № 1579 от 19.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1361 /
2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив ,Решение № 1450 от
27.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1248 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1329 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1018 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд.
От
граматическото тълкуване на чл. 174, ал.3 ЗДвП и употребения в нея съюз „или” следва, че нарушението при първата от
посочените алтернативи е довършено с
обективирането на самия отказ за извършване на проверка с техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с
доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на химическо
изследване, не са елементи от
фактическия състав за възникване на отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието обстоятелства,
водещи до отпадане наказуемостта и
противоправността на извършеното, подобно на хипотезите на чл. 18, ал.3, б „б” НК /отказ от довършен опит/ или чл. 292, ал.1, т.2 НК /в която хипотеза лице,
извършило лъжесвидетелстване се отказва пред надлежния орган от
своите неверни показания до влизане на присъдата или решението в сила и преди
да е възбудено срещу него наказателно преследване за това/.
На
извод, че нарушението при първата от въведените в чл. 174, ал.3 алтернативи е довършено със самия отказ да се извърши
проверка с техническо средство, навежда и разпоредбата на чл. 3 от
Наредбата, която изисква съставянето
на АУАН на мястото на извършената проверка, едновременно с издаване на талона
за медицинско изследване, а е ноторно известно, че АУАН няма как да
бъде издаден за деяние, което не представлява административно нарушение.
В
пренията защитата се позовава на трайно застъпени и неотклонно следвани от
настоящия състав принципни положения, а именно, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи
на връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител. Срещу
тези факти нарушителят трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на вмененото нарушение
в АУАН, съответно в НП се явява същностен елемент от правото на защита на
нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква същия да
бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН, като очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира
пропуска тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо
място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в АУАН се докажат в хода на
съдебното следствие и могат да се субсумират под състава на определено
нарушение. От сочения принцип следва, че отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
съставомерни обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но
които не са посочени в АУАН.
Съотнесени към конкретиката на
настоящия казус, посочените принципни положения, индикират, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на
съставомерните фактически обстоятелства. Както вече нееднократно се посочи
по-горе нарушението по чл. 174, ал.3 ЗДвП при първата му алтернатива е довършено с отказа да се извърши проба с
техническо средство, като тези обстоятелства са надлежно описани в АУАН
и НП.
Действително, както правилно сочи
защитата в пренията, в АУАН не е намерила място информация относно евентуалното
наличие или отсъствие на последващи обстоятелства, които биха могли да доведат
до отпадане противоправността и наказуемостта на отказа за извършване на
проверка с техническо средство.
Това обаче не е необходимо,
доколкото както вече се изясни по-горе задължителното съдържание на АУАН
включва наличието само на съставомерните елементи, които обуславят отговорност
по даден състав, а в конкретния случай това е сторено.
На следващо място описването на
тези последващи обстоятелства, каквито са изследване с доказателствен анализатор или
даване на кръвна проба обективно не е
възможно да стане в АУАН, доколкото нормативно е предпоставено /чл. 3 от
Наредбата/, че се осъществяват във времево отношения след съставяне на АУАН, което се случва на мястото и по
времето, в което е даден отказа за провеждане на проверка с техническо
средство.
Действително, както сочи защитата
в пренията, настоящият състав е приемал в практиката си през 2018г, че условие
за законосъобразност на НП по чл. 174, ал.3 ЗДвП е в АУАН изрично да е посочено
липсата на някои от визираните по-горе последващи обстоятелства, водещи до
отпадане на отговорността. Това становище обаче към момента е изоставено,
доколкото противоречи на трайната практика на Административен съд-Пловдив от
2019г., цитирана по-горе.
Ролята на тези последващи
обстоятелства в процеса е, че при евентуалното им доказване от жалбоподателя и без да са описани в АУАН и НП, отговорността
му по чл. 174, ал.3 ще отпадне.
В конкретния случай от
жалбоподателя не са излагани
твърдения, не са и ангажирани доказателства същият след съставяне на
АУАН да се е подложил на изследване с
доказателствен анализатор, нито да е дал кръвна проба и концентрацията
на алкохол в кръвта му да е установено посредством химическо изследване.
Нещо повече по делото е издаден талон за медицинско изследване,
чийто номер е описан, както в АУАН, така и в НП, от съдържанието на който е
видно, че жалбоподателят изрично е
отказал да го получи и да даде кръвна проба. В същото време от
показанията на тримата полицейски служители очевидци се установи, че талонът е надлежно предявен за подпис и
получаване заедно с АУАН, като отказът на жалбоподателя да го подпише и
получи е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел съгласно изискванията
на Наредбата.
От гореизложеното следва, че по
делото остана недоказано наличието на последващи изключващи отговорността на
дееца обстоятелства, поради което и той следва да бъде наказан за извършеният
от него отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство, консумиращ
състава на нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Предвидената в закона санкция е в
абсолютно определен размер-лишаване от право да се управлява МПС за срок от две
години и глоба в размер на 2000 лева. Санкция в същия размер е наложена и от
административно наказващия орган, поради което и по-нататъшни съображения по
този въпрос не се дължат.
Санкционираното
нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите деяния с подобна квалификация , поради което приложение
не може да намери и разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Нещо
повече от разкритите при разпита на
тримата полицейски служители обстоятелства по извършване на нарушението се
констатира завишена степен на обществена опасност на самото деяние и на дееца,
доколкото нарушението не се е изразило само в отказ да се извърши проверка с техническо
средство, но и е съпроводено с активна съпротива срещу дейността на органите на
реда, както и подчертано цинично поведение спрямо тях.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че изключителната обществена
опасност на нарушенията по чл. 174, ал.3 ЗДвП произтича от това, че същите не
само се явяват предпоставка за избягване на евентуална наказателна отговорност по
чл. 343б, ал.1 НК и чл. 343Б, ал.3 НК, но и крият потенциален риск от
значително засягане на обществените отношения, гарантиращи безопасността на
транспортната дейност и живота и здравето на пътуващите, което и обуславя
необходимостта от пълна обществена
нетърпимост към тях.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0273-000700/02.10.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОДМВР-Пловдив В ЧАСТТА, с която на П.Д.Д.
е наложено наказание глоба в размер на 150лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 4 месеца за нарушение
на чл. 103 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0273-000700/02.10.2019г., издадено от Началник РУ- Хисар към ОДМВР-Пловдив В ЧАСТТА, с която на П.Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца за нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните
за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.