МОТИВИ: Срещу подс. С.Х.М., който е роден на *** ***, е предявено обвинение за престъпление, визирано в Глава V-та, Раздел VII-ми от Особената част на НК. Той е предаден е на съд за това, че на 26.12.2019 година, в град Габрово, при условия на продължавано престъпление, противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва: 1. На улица „Чумерна” счупил задните десни светлини (стоп, мигач и габарит), одраскал задната броня под светлините и надрал предния капак на лек автомобил марка „Киа Рио” с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ, собственост на „И Ар Би Лизинг” ЕАД София и с ползвател К.Н.А. ***, като нанесъл щети по автомобила на стойност 383,80 лева; 2. На ул. „Варовник” счупил заден ляв стоп, надрал боята от лявата страна на автомобила по преден капак, врата и заден панел, надрал боята на предния калник, направил дупка в предното панорамно стъкло на лек автомобил марка „Сеат Ибиза” с Рег. № ОВ 82-72 ВН, собственост на И.Е.Г. ***, като нанесъл щети по автомобила на стойност 480,69 лева, общо нанесъл щети в размер на 863,49 лева – престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

 В рамките на проведеното по делото разпоредително заседание по реда на Глава XIX-та от НПК е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен от пострадалия И.Г. против подсъдимия С.М., с цена в размер на сумата от 490,69 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на престъплението, за което той е предаден на съд, заедно с претенция за неговото осъждане да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от 26.12.2019 г. до нейното окончателно изплащане, както и направените от пострадалия разноски по делото.

В резултат на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както и с оглед на изразеното от страна на посочения пострадал желание за това, същият е конституиран като граждански ищец в наказателния процес, съгласно указаното в нормата на чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел IV-ти на НПК.

Подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт, както и че разбира предявеното му обвинение. Той се признава за виновен по отношение на едно от двете деяния, включени в това обвинение, като дава обяснения по отношение на обстоятелствата във връзка с извършването на отнасящото се до него престъпление, за което е предаден на съд.

От осъществената цялостна преценка на данните в събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от съпоставката на същите с дадените обяснения от страна на подсъдимия С.М. в рамките на съдебното производство, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Чрез Определение № 229, с което е одобрено споразумение за прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 381 и сл. от НПК, образувано по НОХД № 247/2014 г. на РС Габрово, постановено на 30.04.2014 година и влязло в сила на същата дата, подс. С.М. е признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание в размер на „Четири месеца лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК неговото изпълнение е отложено за срок от „Три години”, считано от датата за влизане на определението в сила.

От справката за съдимост е видно, че в изпитателния срок по посоченото определение подс. С.М. не е извършвал друго умишлено престъпление от общ характер, което да е станало причина за предприемане на действия във връзка с привеждане на наложеното чрез същото наказание по реда на чл. 68, ал. 1 от НК. Въз основа на това съдът прие, че последиците от него се явяват заличени от реабилитация по право, настъпила на 30.04.2017 г. при условията на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК. С оглед на изложеното следва да се заключи, че към месец декември 2019 година той е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не е бил осъждан за други престъпления от общ или от частен характер, както и освобождаван от наказателна отговорност за такива по реда, предвиден в Глава VIII-ма, Раздел IV-ти от Общата част на НК.

През есента на 2018 година подс. С.М. се запознал с Г. Р. от гр. Габрово. От месец декември на тази година те заживели на семейни начала заедно с детето, което Р. имала от свидетеля И.Г.. Първоначално били в дом на ул. „Батак”. По-късно се преместили в жилище на улица „Видима” в гр. Габрово и по време на престоя им в него се сближили със св. К.А., с когото се познавали отпреди това. През периода на съвместното им съжителство Р. не работела, като издръжката на същата и детето била поета от подсъдимия. Съвместното съжителство между М. и Р. продължило до месец септември на 2019 г., когато тя отново се завърнала да живее при Г. заради интересите на детето. По повод на това отношенията между нея и подсъдимия се влошили, а тъй като взетото от жената решение в тази насока било подкрепено от свид. К.А., това довело до негативно отношение на М. към него.

На 26.12.2019 г. след полунощ подс. С.М. бил в заведение „Манхатън”, находящо се в сградата на търговски комплекс „Терамол” в гр. Габрово, където употребил алкохол. След 04,00 часа сутринта на тази дата той тръгнал да се прибира към жилището си на улица „*******” № 7А в гр. Габрово. Докато се придвижвал към него по ул. „Чумерна” той видял лек автомобил - марка „Киа”, модел „Рио” с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ, паркиран до блок на № 12 на тази улица, за който знаел, че се управлява от св. К.А.. Под влияние на употребения алкохол, както и на оказаната от А. подкрепа на взетото решение от Р. да се върне при свид. Г., подс. М. решил да увреди автомобила. След като взел това решение чрез остър предмет той одраскал задната му броня в областта под светлините. С този предмет М. счупил и част от тялото със задните светлини, разположено от задната дясна страна на МПС (в което се намирали стоп светлина, тази за мигач и задната габаритна светлина от дясната страна на автомобила), като надрал и боята на предния капак, върху който изписал думата „смешник”. След това продължил към дома си. Докато преминавал по ул.  „Варовник” подс. М. забелязал друг лек автомобил – марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № ОВ 82-72 ВН, паркиран в близост до жилищен блок на № 22, за който знаел, че е собственост на св. И.Г.. Решил да го увреди, като и при този случай мотивите за това били продиктувани от употребения алкохол и неговото недоволство от решението на Р. да съжителства заедно с бащата на детето й. Поради това чрез остър предмет М. счупил задния ляв стоп и надрал боята по предния ляв калник, врата и задния панел от същата страна, както и боята по предния капак на посоченото МПС, върху който изписал думата „курва”. След това подсъдимият се прибрал в жилището си.

След като установил уврежданията по автомобила с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ (който бил собственост на „И Ар Би Лизинг” ЕАД София и се ползвал от него по силата на сключен договор за лизинг) през деня на 26.12.2019 година, на същата дата св. А. ***. То станало причина за завеждане на преписка под № 175200-10/2020 г., по която са предприети и действия за установяване на причинилото ги лице.

Уврежданията по лекия автомобил с Рег. № ОВ 82-72 ВН били установени от св. И.Г. също на 26.12.2019 година, като още на тази дата той подал заявление за тях в РУ Габрово, по което е била заведена преписка под № 175200-9/2020 г.

Въз основа на данните в събраните материали по посочените преписки, при които е било установено, че уврежданията върху двата автомобила са причинени от подс. С.М., с постановление от 04.02.2020 година на прокурор при РП Габрово е разпоредено да се образува досъдебно производство, каквото – под № 1752 ЗМ-10/2020 г., е било образувано и в РУ Габрово. В рамките на същото (след двукратно отправени искания и получени с оглед на тях разрешения за продължаване на срока за провеждане на разследването по него) М. е бил привлечен и в качеството на обвиняем, във връзка с предявено обвинение за престъпление с квалификация по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

От заключението на назначената по досъдебното производство авто-оценъчна експертиза, което не е оспорено от страните и е прието като обосновано от съда, се установява, че паричната равностойност на описаните по-горе щети, причинени на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ, е възлизала на сумата от 382,80 лева, а тази на нанесените щети върху автомобила, собственост на свидетеля И.Г. – на сумата от 221,49 лв., които включват не само цени на нов компонент (заден стоп на купето за първия автомобил), но и средства, отбелязани като необходими за възстановяване в първоначалното положение (чрез частично боядисване) на останалата част от отделните увредени детайли по тях. Тези суми сочат, че общата равностойност на щетите за двете МПС е възлизала на 605,29 лева към инкриминираната дата.

От допълнителните доказателствени материали (на л. 32 и л. 49-64), събрани при съдебното следствие, е видно, че общата парична равностойност на щетите върху лекия автомобил с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ е оценена на сума от 834,23 лева, както и че обезщетение в този размер е било заплатено на неговия собственик въз основа на сключен договор за застраховка „Автокаско”. По делото няма доказателства, които да установяват, че нанесените щети на другия автомобил са заплатени до приключване на съдебно производство по него.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от анализа обясненията, дадени от подсъдимия С.М. на съдебното следствие и тяхната съпоставка с показанията, дадени пред съда от разпитаните свидетели И.Г., К.А., И.И. и А.М.; от събраните по досъдебното производство писмени доказателствени материали (постановление от 04.02.2020 година на прокурор при РП Габрово за образуване – л. 2-3; искания за удължаване на срок за разследване и постановления от 03.04.2020 г. и 04.05.2020 г. на прокурори от Районна прокуратура Габрово във връзка с тях – л. 4-8; материали по преписка № 1752 ЗМ-10/2020 г. на РУ Габрово, от които: справка за извършена проверка по нея, докладна записка, заявление – л. 11-13; материали по преписка № 1752 ЗМ-9/2020 г. на РУ Габрово, от които: справка за извършена проверка по нея, 2 бр. докладни записки и заявления – л. 24-27; постановление за привличане на обвиняем и за вземане на мярка за неотклонение – л. 36; постановление за назначаване и авто-оценъчна експертиза – л. 45-49; протокол за доброволно предаване със заверени копия от част I-ва на свидетелство за регистрация, издадено за автомобил с Рег. № ОВ 82-72 ВН и договор за негова покупко-продажба – л. 53-55; протокол за доброволно предаване със заверени копия от договор за лизинг и приемо-предавателен протокол – л. 56-61; справка за съдимост – л. 63; декларация за семейно, материално положение и имотно състояние – л. 64), както и от приложените (на л. 32 и л. 49-64) от НОХД № 682/2020 г. на ГРС такива, всички съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.

Подс. М. не оспорва, че е причинил уврежданията на лекия автомобил с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ, но твърди, че това се е случило на друга дата – 20.12.2019 г., а не на тази, описана в обвинителния акт. В допълнение на изложеното поддържа, че не е знаел свид. Г. какво МПС  притежава, както и че уврежданията по същото не са нанесени от него. Липсата на доказателства за техния автор се сочи и от страна на неговата защита, която пледира, че той следва да бъде оправдан в свързаната с това деяние част от предявеното му обвинение, в т.ч. и поради обстоятелството, че не всички включени в същото увреждания са описани първоначално като причинени от собственика на този автомобил.

От показанията на разпитаните свид. И.Г. и К. Н. е видно, че към момента (вечерта на 25.12.2019 година за първия и около 04,00 часа сутринта на 26.12.2019 година – при втория), в който МПС са били оставени пред жилищата им, върху автомобилите не са съществували увреждания, каквито са били установени по-късно (през деня на 26.12.2019 г.) от тях. Показанията са дадени под страх от наказателна отговорност. Поради това и след като доказателствата не опровергават истинността на тази заявена информация от двамата, не би могло да се счита, че уврежданията върху двете МПС са нанесени на 20.12.2020 година, тъй като това твърдение на подс. М. (както и базираните върху същото показания на св. И.И.) не намират никаква опора в данните от останалите доказателствени източници по делото. При съдебното следствие не са събрани преки доказателства, които да установяват, че подсъдимият е причинил уврежданията по автомобила, собственост на св. Г.. Независимо от обстоятелството, че авторството на това деяние се отрича от М., съдът прие, че то също се явява извършено от него. Към такова заключение навеждат не само показанията пред съда на свид. А.М. и обидната дума „курва”, надраскана върху капака на този автомобил, които (с оглед значението на тази дума, съществувалите интимни отношения между подсъдимия и Р. през един продължителен период от време и огорчението, което той е изпитал от нейното решение да се върне при бащата на детето) недвусмислено определят същият като негов автор, но и дадените показания от св. Г. за наличие на заплахи, отправяни от М. към Р. чрез средства за социална комуникация, които не са оспорени от последният по никакъв начин. Макар и да прие, че уврежданията по МПС на св. Г. са нанесени от подс. С.М., съдът намери, че събраните доказателства не установяват той да е причинил едно от тях - това по предното панорамно стъкло на автомобила. От устните разяснения на вещото лице е видно, че то е било свързано с нарушаване на повърхностния слой на стъклото в дълбочина. Макар и да е било разположено на площ от 10-15 мм., същото (предвид характера на самото засягане на този слой) не е довело до разрушаване на стъклото в съответния участък и поради това не би могло да е станало причина за направата на дупка в него, както е описано в обвинителния акт. Заедно с изложеното следва да се има предвид, че това увреждане не е посочено в подаденото от Г. заявление (на л. 27 от ДП) до РУ Габрово, както и че за пръв път то е било упоменато от него едва при разпита му като свидетел, проведен на 19.02.2020 година по това производство. С оглед на горното и въз основа на дадените разяснения от вещото лице във връзка с неговото разположение (които сочат, че то е могло да бъде забелязано от водача) съдът прие, че събраните доказателства не установяват както съществуването на това увреждане, така и обстоятелството, че то е било причинено от подс. С.М.. Дори и да се приеме, че именно той се явява негов автор, следва да се има предвид, че паричната равностойност на увреждането не би могла да се свърже с тази, посочена в обвинителния акт. И това е така, тъй като изчислените от авто-оценъчната експертиза средства за отстраняването му (които възлизат общо на 259,20 лева) са формирани като сбор от стойността на ново стъкло и на средства за труд, необходим за неговия демонтаж и последващото му монтиране. От устните разяснения на изготвилото експертизата вещо лице е видно, че то е определило необходимостта от подмяната на детайла с нов заради самото увреждане и опасността стъклото да се разруши вследствие на вибрациите при едно по-продължително управление на автомобила. По делото не са налице доказателства за настъпило разрушаване на стъклото след датата на увреждането, като такива не са съобщени от собственика на МПС при разпита на същият пред съда. Поради изложеното и доколкото на автомобила не е бил извършен оглед съобразно правилата на Глава XIV-та, Раздел IV-ти от НПК, а даденото от вещото лице заключение във връзка с посоченото увреждане е основано на едно бъдещо несигурно събитие, съдът също прие че подсъдимият следва да бъде оправдан в свързаната с него част от първоначално предявеното му обвинение, тъй като по отношение на нея последното не е доказано по безспорен и несъмнен начин. Извършените от М. действия, които са довели до увреждането на двата автомобила, действително се явяват съставомерни по смисъла на чл. 216, ал. 1 от НК, като предвид останалите свързани с тях обстоятелства същите с основание следва да се квалифицират като едно продължавано престъпление според определението за такова, дадено в чл. 26, ал. 1 от НК. При тяхното осъществяване той безспорно е действал с пряк умисъл, тъй като е осъзнавал произтичащите от същите обществено опасни последици и е целял настъпването на последните.

При установената фактическа обстановка, с оглед на изложените по-горе и обосновани чрез нея доводи и съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на 26.12.2019 година, в град Габрово, при условия на продължавано престъпление, противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва: 1. На улица „Чумерна” в град Габрово счупил задните десни светлини (стоп, мигач и габарит), одраскал задната броня под светлините и надрал предния капак на лек автомобил марка „Киа”, модел „Рио” с Рег. № ЕВ 68-56 ВВ, собственост на „И Ар Би Лизинг” ЕАД София, с ползвател К.Н.А. ***, нанасяйки щети по автомобила на стойност 383,80 лева; 2. На ул. „Варовник” в град Габрово счупил заден ляв стоп и надрал боята по предния ляв калник, врата и задния панел от същата страна, както и боята по предния капак на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № ОВ 82-72 ВН, собственост на И.Е.Г. ***, нанасяйки щети по него на стойност 221,49 лева, като общата парична равностойност на нанесените щети върху двете МПС възлиза на сумата от 605,29 лева, подс. С.Х.М. при форма на вина пряк умисъл както от обективна, така и субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.

По изложените съображения съдът призна подс. С.М. за невинен в това на инкриминираната дата, в гр. Габрово, да е направил дупка на предното панорамно стъкло на лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза” с Рег. № ОВ 82-72 ВН, собственост на И.Е.Г. ***, както и в това общата парична равностойност на нанесените от него щети по двата автомобила да възлиза на сумата от 863,49 лв., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда в посочената част и по така предявеното против него първоначално обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено за осъщественото престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно минало на подс. С.М. към инкриминираната дата; дадените от него обяснения по време на съдебното следствие, чрез които същият, макар и да се е признал за виновен единствено по отношение на първото от деянията, включени в продължаваното престъпление по предявеното му обвинение, е спомогнал за разкриване на обективната истина, свързана със самото престъпление като цяло; броя на увредените от последното превозни средства и липсата на действия, насочени към заплащане на причинените им щети; съществуването на предходно осъждане на дееца за друго извършено престъпление от общ характер, свързано с посегателство против собствеността, което го определя като лице с по-висока степен на обществена опасност като деец въпреки настъпилата по отношение на него реабилитация по смисъла на закона.

Като съпостави изложените по-горе обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице установен превес на смекчаващите вината такива. Въз основа на това заключение и след като отчете техния конкретен характер и естество, наложи на подс. С.М. предвиденото наказание в нормата на чл. 216, ал. 1 от НК, индивидуализирайки същото в лицето на минималния размер, отреден за съответния вид, а именно – „Лишаване от свобода” за срок от „Три месеца”, като намери, че по този начин ще бъдат създадени всички необходими предпоставки за постигане на целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.

Заради заличените последици от предходната присъда, която е била постановена по отношение на подс. С.М., същият е притежавал чисто съдебно минало и не се е считал за осъждан на наказание „Лишаване от свобода” към инкриминираната дата. С оглед на изложеното, след като отчете наличието на останалите кумулативно предвидени от закона предпоставки заедно с основаното на данните по делото заключение, че (предвид младата му възраст, полагания от страна на М. общественополезен труд и липса на данни за други осъществени противообществени прояви) за неговото превъзпитание той не следва да изтърпява наказание, свързано с ефективното му лишаване от свобода, съдът прие, че изпълнението на определеното наказание следва да се отложи чрез приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Поради това и въз основа на този текст отложи изпълнението на определеното наказание за минимално предвидения по закон срок – в размер на “Три години”, считано от датата за влизане на присъдата в законна сила.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

След като прецени установените по делото данни, съдът намери, че същите разкриват всички законови предпоставки, които ангажират личната гражданска отговорност на дееца за имуществените вреди, претърпени в резултат на извършеното престъпление от гражданския ищец И.Е.Г.. Освен вреди с такъв характер, произтекли за посоченото лице заради щетите, нанесени на притежавания от него автомобил в резултат на извършените действия от страна на подс. С.М., съществува и причинно-следствена връзка между последните и настъпването на самите вреди. Те са безспорен факт, а претенциите по отношение на тях са доказани по основание, като гражданския ищец не е обезщетен до настоящия момент за тези вреди.

Въпреки че намери предявения граждански иск за доказан по основание, съдът прие същият за недоказан по отношение на неговия размер, тъй като констатира, че търсената от ищеца сума е завишена с оглед на самите вреди, действително претърпени в резултат на извършеното престъпление. Предвид това и оправдателната присъда по отношение на едно от всички увреждания, свързани с второто от деянието по предявеното обвинение срещу дееца, прие предявения от свид. И.Г. иск с претенция за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за доказан до размер на сумата от 221,49  лева. В рамките на тази сума той бе и уважен, като в останалата част – до пълния заявен размер от 480,69 лв, същият бе приет за неоснователен и недоказан и отхвърлен по отношение на нея именно като такъв. Поради обстоятелството, че по отношение на обезщетение, основано на вреди от непозволено увреждане, каквото представлява и всяко престъпление, деецът изпада в забава от момента на причиняването, който съвпада  с датата за извършване на самото престъпление, съдът осъди подсъдимия С.М. да заплати на ищеца посочената по-горе сума от 221,49 лева в едно със законната лихва, считано от 26.12.2019 г. до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.

Предвид естеството на постановената присъда, подс. С.М. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Габрово сума в размер на 146,40 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при разследването в досъдебното производство, съгласно предвиденото в чл.189 ал.3 от НПК.

Освен посочената по-горе сума, подсъдимия С.М. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Габрово: дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение по чл.45 от ЗЗД, възлизаща на сумата от 50 лева, съгласно указаното в чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; сумата от 20 лева, дължима за възстановяване на направените разноски при съдебното производство – последната на основание чл. 189, ал. 3 от НПК; както и сумата от по 5 лева, представляваща съответната държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същата в случай на служебно издаване на такива за събиране на присъдените вземания за държавна такса върху присъденото обезщетение за имуществени вреди и разноски от фазата на съдебното производство в полза на упоменатия по-горе орган на съдебната власт.

В този смисъл е и постановеният съдебен акт.

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…