№ 18015
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110168171 по
описа за 2022 година
„....“ ЕООД е предявило против И. В. И. частични установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 240, ал.
2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 3500 лева, като част от вземане в общ размер на 34772,18 лева,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ../29.11.2019 г., сключен
между ответника и цедента на ищеца “... АД, ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до
окончателното плащане и 500 лева, като част от вземане в общ размер на 3427,29 лева,
представляваща договорна лихва за периода 01.07.2019 г. - 26.07.2022 г., за които суми по ч.
гр. д. № 46577/2022 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че посоченият договор е сключен на 29.11.2019 г. между ответника и
“... АД за сумата от 35000 лв., като било уговорено ответникът да я върне заедно с
дължимите лихви съобразно условията, визирани в договора. Съгласно погасителния план
към договора кредитът е разсрочен на 120 месечни анюитетни вноски, всяка от които в
размер на 367,82 лева, с краен падеж на цялото задължение на 03.12.2029 г. В исковата
молба се твърди, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на ищеца с Договор за
прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 15.12.2021 г., поради което в изпълнение на
предоставените му с пълномощно от цедента права е уведомил длъжника - ответник за
извършената цесия на основание чл. 99, ал. 3 ГПК. Излага, че последният е в неизпълнение
на задължението да заплаща редовно погасителните вноски по кредита, с оглед на което и на
основание чл. 21 от договора му е изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост с изх.
№ 279/27.05.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е подписвал процесния
1
договор за кредит, както и че е усвоявал сума в размер на 35000 лева по същия. Излага
твърдения, че договорът е нищожен поради липса на съгласие. Оспорва, че ищцовото
дружество е придобило процесните вземания по договора за кредит. Оспорва, че дължи
претендираната договорна лихва.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От представения Договор за потребителски кредит от 29.11.2019 г. се установява, че
между „...“ АД и И. В. И. се е породила облигационна връзка. Съгласно договора Банката е
предоставила потребителски кредит на ответника в размер на 35000 лева. Крайната дата на
усвояване на кредита е 29.12.2019 г. Срокът на договора е от сключването на договора до
изтичане на 120 месеца от датата на първото усвояване по кредита съгласно погасителен
план. В погасителния план е уговорено усвоеният кредит да се погаси на 120 месечни
вноски в размер на 367,82 лева, дължими до 3-то число на месеца. Договорен е годишен
лихвен процент от 4,8%, като е посочено, че начисляването на дължимата лихва започва от
датата на първо усвояване на суми по кредита.
Ответникът оспорва да е подписал процесния договор. В тази връзка съдът е открил
производство по чл. 193, ал. 2 ГПК за проверка истинността на Договора за потребителски
кредит от 29.11.2019 г., като е поставил в доказателствена тежест на ответника да установи
неистинността на договора. Доколкото ответникът не е заплатил определения депозит за
допуснатата съдебно-почеркова експертиза, такава не е била изготвена, с оглед на което и
производството по оспорване не се е развило. Поради това съдът намира, че не се доказва
процесният Договор за потребителски кредит да е неистински, т.е. че не е подписан от
ответника, поради което съдът намира, че е годен да породи правни последици.
Ответникът релевира възражение за нищожност на договора поради липса на съгласие.
В ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се посочва, че липсата на съгласие по смисъла
на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е
направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например – изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др. подобни). ВКС посочва в решението си, че този
тежък порок е непоправим и непреодолим – за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.
ВКС приема, че волеизявление трябва да е направено; в същото време е нужно то да е направено в хипотезата
на съзнавана липса на съгласие. При липсата на съгласие волята се изразява изрично, но тя е толкова негодна, че
изобщо не може да породи правни последици. Доколкото не се установява договорът да не е бил подписан от
ответника съдът намира, че не се касае за хипотеза, при която да е налице липса на съгласие, с оглед на което и
съдът намира релевираното възражение за неоснователно.
По делото се установява, че между ищеца Банката – кредитор е бил сключен Договор
за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021 г., по силата на който „...“ АД е
прехвърлило на ищеца вземанията си към ответника И. В. И., произтичащи от процесния
договор за кредит. Представеното копие на договор е непълно, доколкото по делото
фигурират единствено стр. 1 и стр. 32, ведно с приложение на длъжниците.
По делото се съдържат уведомления за извършено прехвърляне на вземания,
адресирано до ответника, както и за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, които не
2
са били получени от ответника. Но доколкото същите са приложени към исковата молба
съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът ги е получил ведно с исковата молба и
останалите писмени доказателства към нея. Предвид на това съдът счита, че извършената
цесия е породила действие спрямо ответника по силата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Няма пречка
уведомяването да бъде заместено от връчване на исковата молба, въпреки че това е
документ, съставен от цесионера, тъй като се приема, че последният също има право да
уведоми длъжника за настъпилата цесия. Уведомлението, направено от страна на цесионера,
следва да има идентични правни последици като това от цедента. За уведомлението,
направено от цесионера, не е нужно последният да бъде изрично упълномощен от стария
кредитор на вземането. Поради това следва да се приеме, че получаването на препис от
исковата молба и приложенията към нея има характер на уведомление за цесията и от тогава
последната има действие спрямо длъжника. Приложеното към исковата молба уведомление
за извършената в полза на ищеца цесия на процесното вземане е направено от предишния
кредитор чрез надлежно упълномощения пълномощник – цесионера, ищец в производството
(в този смисъл е решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС).
Когато вземането произтича от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника (ответник по иска) преди подаване на
исковата молба поради неплащане на една или повече вноски (арг. чл. 60, ал. 2 ЗКИ), то не
може да се поддържа, че има изменение на договора и да се търсят последиците именно на
това изменение на договорната връзка. Наред с това не може да се игнорира, че съществува
валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между
страните. Липсата на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит следва да
бъде съобразено в рамката на исковото производство. Tъй като се касае до вземане,
възникнало на основание съществуващия валиден договор за кредит, по който договор
длъжникът-ответник по иска дължи изпълнение, макар и само до онази част, по отношение
на която е настъпил падежа, договорен от страните. Към настоящия момент са падежирали
суми с падеж 03.10.2024 г. в размер на 14838,84 лева.
Поделото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което с
Договор за потребителски кредит № .. /29.11.2019 г. „...“ АД в качеството си на кредитор
предоставя на кредитополучателя И. В. И. потребителски кредит в размер на 35 000 лева.
На 03.12.2019 г. кредиторът по процесния Договор за потребителски кредит от 29.11.2019 г.
е предоставил с еднократен безналичен банков трансфер по сметката на кредитополучателя
И. В. И. сумата в размер на 35000 лв. Начислена е такса за кредитна оценка в размер на 300
лв. Установено е, че полученият на 03.12.2019 г. потребителски кредит е усвоен от
кредитополучателя на 04.12.2019 г. с два изходящи междубанкови превода в общ размер на
34000 лева. На 20.01.2020 г. с изходящ превод от 700 лв. е усвоен остатъкът от сумата по
предоставения потребителски кредит. Констатирани са плащания на 03.01.2020 г. и на
03.02.2020 г., като плащането на 03.02.2020 г. е и последното плащане по кредита. Към
датата на цедиране 15.12.2021 г. размерът на вземането е, както следва: главница в размер на
3
34772,18 лв., договорни лихви за периода 03.02.2020 г. - 14.12.2021 г. в размер на 2997,5 лв.,
наказателни лихви за периода 03.02.2020 г. - 14.12.2021 г. в размер на 432,05 лв. Към
последна възможна дата - 25.04.2024 г., при посочената в исковата молба дата на предсрочна
изискуемост -26.07.2022 г. и при претендирана главница и договорни лихви по иска,
състоянието на вземането е както следва: главница в размер на 34772,18 лв., договорни
лихви за периода 03.02.2020 г. - 26.07.2022 г. в размер на 3427,29 лв., законни лихви за
периода 03.02.2020 г. - 25.04.2024 г. в размер на 9553,45 лв.
С оглед гореизложеното съдът приема, че са налице всички необходими предпоставки
за уважаване на частично предявените искове, които са изцяло основателни.
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
който е сторил следните разноски: 160 лева - държавни такси за исковото и заповедното
производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Така мотивиран, СРС, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
частични искове от „....“ ЕООД, ЕИК ... срещу И. В. И., ЕГН **********, че И. В. И. дължи
на „....“ ЕООД на основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от
3500 лева, като част от вземане в общ размер на 34772,18 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № ../29.11.2019 г., сключен между ответника и цедента на
ищеца “... АД, ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното плащане и на
основание чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 500 лева, като част
от вземане в общ размер на 3427,29 лева, представляваща договорна лихва за периода
01.07.2019 г. - 26.07.2022 г., за които суми по ч. гр. д. № 46577/2022 г. на СРС, 82 състав, е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН **********, да заплати на „....“ ЕООД, ЕИК ... на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4