Р Е Ш Е Н И Е № 2102
гр. Пловдив, 25.10.2019
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд - Пловдив, втори състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА и с участието на прокурора Росен Каменов, като
разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1654 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл.
от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на Н.С.Т., ЕГН **********,***,
чрез адв. Т., против Държавен фонд “Земеделие”
гр.София, с която се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 820, 10 лв. В исковата молба и
допълнителна молба - уточнение се
твърди, че вредите са настъпили в
резултат на неизплатени своевременно субсидии за 2014 год. по подадено заявление
от ищеца, УИН 16/070514/40679, които е следвало да бъдат изплатени през 2015
г., но същите са били отказани с уведомително писмо изх. № 02-160-6500/13830 от
27.09.2015 год. на ДФЗ, оспорено по съдебен ред и отменено като
незаконосъобразно от съда с Решение № 1687/19.09.2016 г., постановено по АД №
2934/2016 год. по описа на Административен съд - Пловдив, влязло в законна
сила. Твърди се, че субсидията е изплатена на 06.02.2019 г., а е следвало да
бъде заплатена в периода от 01.12 на текущата година до 30.06. на следващата
година, като това става най-много на две вноски, следователно ДФЗ
незаконосъобразно не е изплатил и от 01.07.2015 г. е изпаднал в забава, като на
основание чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение в размера на законната лихва. Иска се
от съда да осъди ответника – ДФЗ – София за заплати сумата от 820.10 лв.
обезщетение за забава в размера на законната лихва, както и се претендират
разноски по делото.
Ответникът по делото – ДФЗ – София, чрез
процесуалния си представител юриск. Н., оспорва иска,
като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ОП - Пловдив е на становище за неоснователност
на исковата претенция.
С Решение № 1687/19.09.2016
год. на Административен съд - Пловдив, постановено по АД № 2934/2015 год. е било
отменено Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/113830 от 27.09.2015 год., с
което на ищеца е оторизирана сума за изплащане в размер на 1 532.45 лв. по
СЕПП и 708.36 лв. по СПП, като цялата оторизирана сума е била прихваната.
Преписката е върната на органа , за да се произнесе с мотивирано решение по
отношение на заявлението за подпомагане за 2014 г., подадено от Н.С.Т.. Така постановеното решение е влязло
в сила на 15.11.2017
год.
На
база влязлото в сила решение на
Административен съд – Пловдив,
ДФЗ с Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014, изх.№ 02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г. е преразгледал подаденото от ищеца
заявление с УИН 16/070514/40679 и при
съобразяване на указанията и мотивите на съда е постановил плащания по съответните схеми в размер на: по
СЕПП – 1 532.45 лв. и по СПП – 708-36 лв. Така постановеното писмо е
връчено на ищеца на 09.04.2019 год., видно от приложеното известие
за доставяне (л.30).
Уведомителното писмо е обжалвано единствено в частта му, с която „на основание
чл.38 ал.15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица“ от
оторизираните за кампания 2014г. суми – 1 532,45 лева по СЕПП и 708,36 лева по
СПП, е удържана сумата от общо 224,08 лева.“, а в останалата му част е влезнало
в сила. С определение № 1211 от 17.06.2019г., постановено от Административен
съд Пловдив по адм.д. № 1458/2019г. съдът е
счел, че оспорването е недопустимо, тъй като оспореното уведомително писмо няма
характер на административен акт. Приел е, че съобразно новата ал.15 на чл.38 от ЗДДФЛ брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като
земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи,
субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието,
от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет,
подлежат на облагане с окончателен данък, ставката за който е 10 на сто /така
допълнението в текста на чл. 46 ал. 1 от ЗДДФЛ/. В съответствие с чл.65 ал.14
във вр. с чл.46 ал.5 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по
чл.38, ал.15 се удържа и внася от администратора на съответната помощ в срок до
края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съдът е приел
още, че тази дейност на административния орган обаче не може да се квалифицира
като такава по упражняване на предоставените му в областта на подпомагането на
земеделските производители властнически правомощия, за да се приеме, че в тази
му част въпросното уведомително писмо има характер на индивидуален
административен акт. По тези доводи и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът е
оставил без разглеждане жалбата и е прекратил образуваното производство. С
Определение № 13442/ 09.10.2019 г. по адм. дело № 10431/2019 на Върховният
административен съд на Република България - Четвърто отделение, е отменено определение № 1211 от 17.06.2019г., постановено от
Административен съд Пловдив по адм.д. № 1458/2019г.,
и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия, съобразно с изложените мотиви. При това положение въпросът с дължимостта на удържаната сума по ЗДДФЛ сума не е разрешен
и искът е недопустим в тази част като преждевременно подаден. Правото на иск за
тази част ще възникне след евентуалната отмяна на Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014, изх.№
02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г., в обжалваната му част, ако съдът приеме, че
сумата не е следвало да бъде удържана, а е следвало да бъде изплатена на
лицето. Към настоящият момент е безспорно, че разликата от 2016, 73 лв.
/2240,81 лв. - 224,08 лв./ е следвало да бъде платена на лицето най-късно до
30.06.2015 г., следователно на 01.07.2015 г. ответникът е изпаднал в забава по
отношение на тази сума.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
На първо място искът е процесуално допустим в
останалата част. Същият е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло
имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на изпълнителния директор
на ДФЗ, срещу Държавен фонд „Земеделие“ – юридическо лице, съгласно чл.2 ал.1
от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“, т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във връзка с чл.1
ал.2 от ЗОДОВ.
На второ място – налице е
незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред - уведомително
писмо изх. № 02-160-6500/13830 от 27.09.2015 год. на ДФЗ, а впоследствие и положително произнасяне по заявлението за
подпомагане с Уведомително писмо за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за
кампания 2014, изх.№ 02—160-6500/13830#6 от 04.04.2019 г.
Налице е и настъпила за ищеца вреда,
изразяваща се в липса на своевременно получено финансиране, която вреда е в
причинна връзка с отменения административен акт. Плащането по подаденото
заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2015 г., което следва
от разпоредбите на действалите към момента чл. 29, § 2 от Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми
за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за
установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение
на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на
Регламент (ЕО) № 1782/2003, чл. 11 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията
и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на
земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони"
от ПРСР 2007 - 2013 г. и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 23.02.2011 г. за
условията и реда за прилагане на мярка 213 "Плащания по НАТУРА 2000 и
плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО - за земеделски земи от ПРСР 2007 -
2013 г. Не е спорно, че административният
орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на
финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в
нормативната уредба срокове.
Претенцията за лихви за забава се основава и на
разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД). Съгласно
тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително
претърпените вреди в по-висок размер, кредиторът може да иска обезщетение
съобразно общите правила. Лихвата е предмет на вземане, което възниква в
резултат на неплащане на дадено парично задължение. В случая не се касае за
лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на
административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай
представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати
ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от
административна дейност и липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в
забава – 01.07.2015 г., както е поискана. Нейният размер върху сумата от 2016, 73 лв. възлиза на 738,
09 лв.
При така изложеното следва да бъде осъден ответникът
да заплати на ищцата сумата в размер на 738, 09 лв., а в останалата част
исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
В СЗ процесуален представител на ответника е заявил,
че оспорва размера на адвокатския хонорар, което практически представлява
възражение за прекомерност. Съдът констатира, че възнаграждението е в размер на
400 лв., при което съобразно фактическата и правна сложност на делото, същото
следва да бъде коригирано на минимума. При
това положение следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата разноски в
размер на 280 лв. – 10 лв. внесена ДТ и 270 лв. коригирано адвокатско
възнаграждение и съразмерно на уважената част от иска. Разноски на ответника не
се дължат, по аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран от горното, Административен съд – Пловдив, втори състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” - София да заплати на Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 738,
09 лв.
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” - София да заплати на Н.С.Т.,
ЕГН **********,***, разноски в размер на 280 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 1654/ 2019 г. по описа на съда в тази му
част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му, а в
частта, имаща характер на определение – с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: