Номер 49208.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 08.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Магдалена К. Недева
Дарина С. Маркова
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20203001000452 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 267 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Б. М. Б. , чрез особен представител адв. И.К.
против решение № 260071 от 17.07.2020 г., постановено по т. д. № 1640/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на цесионер, сумата от
26 619.50 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, сключен
межу „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Б.Б., обявен за предсрочно
изискуем, вкл. и непогасените вноски за периода от 01.10.2017 г. до 01.07.2022 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от 11.02.2020 г. до окончателното
изплащане, сумата от 1 184.12 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.10.2017 г.
до 20.04.2018 г., на основание чл. 430 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и
сумата от 2 315.27 лева, представляваща лихва за забава от 21.07.2017 г. до подаване на
исковата молба, на основание чл. 430 от ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда
аргументи за неотносимост на представеното потвърждаване за извършената цесия.
Посочва, че в производството не е представен конкретен Договор за цесия за
процесното вземане. Счита, че доколкото към сключване на рамковия договор
ответникът не бил кредитополучател, същият определя единствено условията за
бъдещи договори за цесия. Намира иска за недопустим доколкото ищецът не е активно
материалноправно легитимиран по претендираното вземане. Евентуално, посочва, че
цесията от 20.04.2018 г. не е породила действие поради липсата на съобщаване на
1
длъжника. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС намира за ограничена
представителната власт на особения представител. В продължение посочва, че същата
не се включва приемането на волеизявления, водещи до промяна на материалното
правоотношение. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
Няма доказателсвени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., в който се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки се на Приложение № 1 от
20.08.2018 г. към индивидуалния договор за продажба на вземане, счита за определенен
предмета на договора за цесия. Сочи, че уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия. Твърди, че длъжникът може да се позовава на
липсата на уведомяване за цесията само при осъществено плащане на стария кредитор.
Посочва, че уведомлението за прехвърлянето на вземането може да бъде получено и от
особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
доколкото са охранени интересите на длъжника. По аргумент от чл. 45 от ГПК сочи, че
връчването на представител се счита за лично връчване на страната. За редовно намира
и връчването на книжа на особения представител, приложени към исковата молба, сред
които е и уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Моли
за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е нередовна. В
петитума на същата е посочено, че се обжалва изцяло първоинстанционното решение, а
в обстоятелствената й част са изложени доводи за неправилост единствено в
осъдителните части на решението. Предвид горното, на въззивника Б. М. Б. следва да се
дадат указания в едноседмичен срок да уточни дали обжалва първоинстанционното
решение единствено във всички осъдителни части или и в прекратителната част, като
съобрази указаните му срокове за обжалването от първоинстанционния съд за
прекратителната част.
Вън от горното и за пълнота на изложението, съдът следва да посочи, че ще се
произнесе по авансирането на разноските за назначения особен представител за
настоящата инстанция след определяне на предмета на въззивното производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
УКАЗВА на въззивника Б. М. Б. , ЕГН: ********** в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да уточни дали обжалва първоинстанционното решение
единствено във всички осъдителни части или и в прекратителната част, като съобрази
указаните му срокове за обжалването от първоинстанционния съд за прекратителната
част.
Указва на въззивника, че при неизпълнение изцяло и в срок на дадените
указания, въззивната жалба ще бъде върната, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3