№ 177
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. А.
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20232000500388 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 313 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 118/2023 г. на Окръжен съд
– Ямбол е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на Ю. А. М.
сумата 17 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на брат К. А. М. вследствие ПТП от 27.09.2020 г.,
причинени виновно от М. М. Х., заедно със законната лихва от 30.10.2020 г.
до пълното изплащане, като над сумата 17 000 лв. до претендирания размер
от 36 500 лв., както и за законна лихва за времето от 27.09.2020 г. до
30.10.2020 г. претенциите са отхвърлени. Присъдени са разноски.
Ищцата Ю. А. М. е останала недоволна и обжалва решението в частта,
с която е отхвърлен главният иск над присъдения размер от 17 000 лв. до
размер от 30 000 лв.
Въззивницата-ищца изразява несъгласие с определения от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди. Този размер бил занижен и не съответствал на
критерия за справедливост, въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съдът не
отчел в достатъчна степен съществените конкретни факти и обстоятелства,
които са от значение за определяне на справедливо обезщетение към момента
на приключване на съдебното дирене – 10.07.2023 г., към която дата следвало
да се съобразят както инфлационните процеси в страната, така и съдебната
практика по сходни казуси.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и
1
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 30 000
лв., т.е. 13 000 лв. допълнително, заедно със законната лихва от 30.10.2020 г.
до пълното изплащане. Претендират се разноски.
Въззиваемият ответник “ДЗИ – Общо застраховане” АД не е
представил отговор на жалбата на ищцата.
От своя страна ответникът “ДЗИ – Общо застраховане” АД обжалва
решението в частта, с която исковете са уважени. В тези части решението
било неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Съдът не е обосновал наличие на особени житейски обстоятелства и
събития, които придават изключителност на отношенията между ищцата и
нейния брат. Такава би имало, ако поради настъпили събития в семейството
К. се е грижил за сестра си като родител. В случая заместваща родителска
грижа няма. Съдът не оценил обстоятелството, че от 2013/2014 г. ищцата е
живяла в гр. Ямбол на голямо разстояние от брат си. Свидетелските
показания били възпроизведени в съдебния акт, без да са оценени в
светлината на всички обстоятелства по делото.
Ако бъде счетено, че следва да се присъди застрахователно
обезщетение, размерът му бил определен в нарушение на принципа на
справедливост.
Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендират се разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок; от
легитимирани да обжалват решението страни; срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение от 26.10.2023 г. на осн. чл. 267 ГПК са приети за разглеждане
по същество.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за
обезщетение за неимуществени вреди заедно със законна лихва.
Ищцата Ю. А. М. изложила в исковата си молба твърдения, че на
09.10.2020 г. брат К. А. М. починал в резултат на причинените му при ПТП
на 27.09.2020 г. вреди. Виновен за произшествието бил водачът на л.а. Форд
Галакси с рег. № А****КХ М. Х. М., който с влязла в сила присъда по нохд №
658/2021 г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. “в” вр. ал. 1, б. “в” вр. чл. 342, ал. 1 НК. За автомобила е била
сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-застраховател.
От смъртта на брат си, с когото имали особена духовна близост, ищцата
претърпяла неимуществени вреди – болка и страдание от безвъзвратната,
2
внезапна и шокираща загуба на най-близкия човек. Ищцата отправил до
застрахователя искане за обезщетение, но такова не било определено и
изплатено. Поради това ищцата поискала от съда да бъде осъден ответникът-
застраховател да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
36 000 лв. заедно със законната лихва, считано от датата на деликта
274.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил срещу правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди
поради липса на предпоставките, разяснени с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. Оспорил началния момент, от който се претендира законна лихва.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя и присъдил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 17 000 лв. заедно със
законната лихва от 30.10.2020 г. до пълното изплащане. В останалата част
съдът отхвърлил исковете.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество:
Фактите с правно значение, свързани с пътнотранспортното
произшествие, виновността на дееца, уврежданията и смъртта на брата на
ищцата и наличието на застрахователно правоотношение са установени от
първоинстанционния съд правилно въз основа на събраните доказателства.
По тази фактическа обстановка страните не спорят.
Във въззивното производство се поддържа спор за наличието на
предпоставките за обезщетение за неимуществени вреди на ищцата от
смъртта на брат ѝ и за размера на това обезщетение.
Както разяснява ТР № 1/2016 г. от 21. 06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че
особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови
братя и сестри, баби/дядовци и внуци; че в традиционните за българското
общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците
и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг; че връзките
помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост; че когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
3
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; че в тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия.
При тези задължителни разяснения и в съответствие с последвалата
тълкувателното решение практика на ВКС, например решение № 50037 от
14.08.2023 г. по т.д. № 42/2022 г., ТК, Второ ТО, се приема, че обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън
кръга на лицата, очертан в двете ППВС, се присъжда само по изключение и
при наличието на две предпоставки: (1) създадена особено близка връзка
между починалия и претендиращия обезщетението и (2) действително
претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и
времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено
близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и
претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т.е. такава,
каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките
му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени
вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. При преценката за
наличието на първата предпоставка следва да се отчита, че традиционно за
българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради
което, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено
близка връзка, е необходимо освен формалното родство с произтичащата от
него близост между лицата, също така и да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от
считаната за нормална за съответната родствена връзка. За връзката между
брат и сестра се приема в практика, че такова житейско обстоятелство е
например израстването им сами като деца поради продължително отсъствие
на родителите за работа в чужбина.
По настоящото дело не се установява наличие на конкретни житейски
обстоятелства, които да са обусловили създаването на особена близост между
ищцата и брат ; близост, която да се определи като по-голяма или
значителна от типичната и обикновено срещаната между брат и сестра. В тази
връзка при изрично дадени от първоинстанционния съд указания относно
фактите с правно значение и доказателствената тежест ищцата е ангажирала
единствено гласни доказателства. Като свидетели са разпитани Христо
Димитров А., племенник на ищцата, и Б. Р. И., близка приятелка на ищцата.
От показанията на тези свидетели се установява, че между ищцата и
4
брат са съществували топли, близки и сърдечни отношения. Без да посочва
кога е ищцата е напуснала дома си в гр. Айтос, свидетелят А. заявява, че тя до
80-те години е живяла със съпруга и децата си в гр. Ямбол. След като се
разделила със съпруга си, се върнала да живее в гр. Айтос. Живяла в дома на
брат си от този неуточнен момент през 80-те до 2013 или 2014 г. според свид.
А., според свид. И. – до 2012 г. От 2012/2014 г. до настоящия момент ищцата
живее в гр. Ямбол, а брат живял в гр. Айтос. Изявленията на двамата
свидетели, че апартаментът в гр. Ямбол, в който живее ищцата, бил купен за
нея от брат , не са категорични и не са подкрепени с писмени доказателства
за придобиването на имота, каквито без съмнения има. Поради това съдът не
им дава вяра. Между ищцата и брат съществували близки отношения, те
поддържали постоянен контакт, подкрепяли се един друг и си помагали при
необходимост. К. ремонтирал жилището на сестра си в гр. Ямбол и се грижил
за нея, когато била болна, помагал финансово. Докато живели заедно в гр.
Айтос, Ю. помагала при отглеждането на децата на К.. И двамата свидетели
обясняват пред съда, че отношенията им били близки, а връзката им много
силна. Извън общите формулировки обаче не се установяват конкретни
факти, от които да се направи извод за изключителна близост, излизаща
извън рамките на обичайното и типичното за връзката между брат и сестра.
Установените със свидетелските показания обстоятелства, още повече че
информацията за тях идва от лица, които са близки на ищцата, не могат да
бъдат счетени за изключителни и необичайни.
Сочените от въззивница факти и обстоятелства, свързани с начина, по
който тя преживява загубата на брат си, не дават пряка информация за
отношенията им преди инцидента, т.е. за първата предпоставка за правото на
обезщетение. Ищцата не провежда успешно пряко доказване на първата
предпоставка, която е необходима, за да се приеме, че в случая по
изключение трябва да се признае право да получи обезщетение за
неимуществени вреди, въпреки че не е сред кръга на лицата, очертан в двете
ППВС.
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. При тези
констатации и изводи първоинстанционното решение следва да се потвърди в
отхвърлителната му част и да се отмени в осъдителната част.
С оглед изхода на делото застрахователят има право на разноски за
двете съдебни инстанции.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 313 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 118/2023 г. на
Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД да заплати на Ю. А. М. сумата 17 000 лв. заедно със законната лихва от
30.10.2020 г. до пълното изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
5
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю. А. М., ЕГН **********, от гр. Ямбол, ж.к.
*****, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 4, офис 6,
чрез адв. П. В., против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Витоша № 89Б, за сумата 17 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат К. А.
М. вследствие ПТП от 27.09.2020 г., причинени виновно от М. М. Х., заедно
със законната лихва от 30.10.2020 г. до пълното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 313 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 118/2023
г. на Окръжен съд – Ямбол в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение № 313 от 31.07.2023 г. по гр.д. № 118/2023 г. на
Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е осъдено “ДЗИ – Общо застраховане”
ЕАД да заплати на адвокат П. Й. В. сумата 1930 лв. – възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, както и в частта, с която е осъдено
“ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Ямбол сумата 680 лв. – държавна такса
върху размера на присъденото обезщетение и сумата 5 лв – държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Ю. А. М., ЕГН **********, от гр. Ямбол, ж.к. *****, със
съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 18, ет. 4, офис 6, чрез адв. П.
В., да заплати на “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, бул. Витоша № 89Б, сумата 100 лв. – допълнителни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство,
както и сумата 640 лв. – разноски за въззивното производство, в т.ч. платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6