№ 587
гр. Перник, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от МАРИЕТА СТ. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Гражданско дело № 20211720104810 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. Й. АС.,
чрез адв. Б.В., срещу Община Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства и уплаха), причинени от
осъществено на 24.01.2021 г. в 9 и 20 часа в гр. Перник, пред магазин на ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 39, нападение от 3 броя безстопанствени кучета и ухапване от
едно от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.01.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 29,18 лева, представляващи
обезщетение за претърпените от нападението имуществени вреди, от които разноски за
издаване на медицинско свидетелство в размер на 20 лева и 9,18 лева- разноски за
лечение.
В исковата молба се посочва, че на 24.01.2021 г. в 9 и 20 часа ищцата била
тръгнала към работа и се намирала в гр. Перник, пред магазин на ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 39, когато била нападната от 3 броя безстопанствени кучета без
маркировки- ушни миди, намордници и каишки, две от които с цвят на козината
бежова към оранжева, а третото- с бяла козина, черни уши и черно около окото.
Пояснява се, че кучетата свалили ищцата на земята и скочили върху нея, а последното
куче с бялата козина я ухапало по задната повърхност на лявото бедро. Твърди се, че в
резултат на самото падане на земята ищцата е получила болки в ръката и врата,
натъртвания, охлузвания и кръвонасядания, както и уплах. Ищцата поддържа, че е
потърсила спешно медицинска помощ, като след извършен преглед нейните рани били
дезинфекцирани и превързани. като на нея била поставена и противобясна ваксина.
Релевира доводи, че в изпитвала силни болки и страдания по време на нападението на
кучетатата и след това, в първите няколко дни трудно стъпвала на крака, по който била
ухапана, страхувала се да излиза от вкъщи, имала проблеми с обслужването сама и
ползвала болничен, като продължавала и до днес да изпитва страх от кучета и да
1
сънува кошмари. Ищцата посочва, че е подала покана до Община Перник за
доброволно плащане на дължимото обезщетение за причинени вреди, получена на
02.06.2021 г., но ответникът отказал доброволно да уреди спора. Счита, че Община
Перник носи отговорност за настъпилото увреждане, поради неизпълнение на
задълженията си по чл. 35, т. 4 и чл. 70, ал. 1 ЗВМД за организиране улавянето и
изолирането на скитащи кучета. С оглед изложените съображения ищцата моли
предявените от нея искове да бъдат уважени. Претендира и разноски за настоящото
производство.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които ищцата моли
да бъдат приети. Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, с които се цели установяване на фактите, изложени в исковата молба.
Прави се искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза със задачи, подробно
формулирани в исковата молба. Моли да се задължи ответната страна да представи
посочени в исковата молба документи.
В срока по чл. 131 ГПК Община Перник е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че липсвали
доказателства, установяващи фактите, които са изложени в исковата молба. Твърди, че
претендираното обезщетение е прекомерно завишено. Въвежда се възражение за
съпричиняване, тъй като ищцовата страна бездействала за индивидуализиране на
животното, което било свързано с доказване на квалификацията „безстопанствено
куче“. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства-
амбулаторен лист за преглед на пациент № 564/24.01.2021 г., амбулаторен лист за
преглед на пациент № 130/26.01.2021 г., амбулаторен лист за преглед на пациент №
444/03.02.2021 г., съдебномедицинска удостоверение № 13/26.01.2021 г., фактура №
**********/08.02.2021 г., рецептурна бланка, фактура № **********/26.01.2021 г.,
болничен лист № Е 2020 3138041, болничен лист № Е 2021 0071605, болничен лист №
Е 2021 0071505, медицинско направление № 624/31.03.2021 г., покана от С.А. до
Община Перник, връчена по пощата с обратна разписка на 02.06.2021 г., писмо с изх.
№ 21/ЮР-893-1/14.06.2021 г. от кмета на Община Перник до С.А., заявление от С.А. до
Община Перник, връчено по пощата с обратна разписка на 25.06.2021 г., гласни
доказателства, събрани при разпита на свидетелите С.П.А., М.Г.К., както и от приетите
заключение на съдебномедицинската и съдебнопсихологичната експертизи се
установи, че на 24.01.2021 г. около 9 часа в гр. Перник, на паркинга на Китайския
магазин в кв.“Пашов“, намиращ се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 39, ищцата е
била нападната от 3 броя големи безстопанствени кучета без маркировки. Две от
кучетата са били с кафяв цвят на козината, а третото- с бяла козина и черно петно
около окото. Кучетата свалили ищцата на земята и скочили върху нея, а последното
куче с бялата козина я ухапало по задната повърхност на лявото бедро. В резултат на
самото падане на земята ищцата е усетила болки в ръката и врата, както и уплах.
Свидетелите С.П.А. и М.Г.К. са видели самото нападение върху ищцата, като са се
събрали и други хора, които са помогнали да разтърват кучетата.
От показанията на св. А. се установява, че често посещава Китайски магазин и
трите безстопанствени кучета, нападнали ищцата, още обитават района му. В деня на
инцидента тя е отивала на работа, когато е видяла нападението, продължило около 10
минути. Ищцата е била много изплашена, със скъсани дрехи и кръв по ръката. Св. А. е
закарала ищцата до Центъра за спешна медицинска помощ в МБАЛ „Р. Ангелова“ АД.
Когато я оставила там, си тръгнала, но двете си разменили координатите, за да
2
поддържат връзка. След инцидента ищцата и св. А. контактували по телефона и се
виждали, като ищцата споделила, че е имала медицински прегледи, била е много
изплашена и все още се притеснява да излиза сама навън и се страхува от кучета.
От показанията на св. Кирилов се установява, че е съсед на ищцата, който
освен, че е помогнал на ищцата при нападението от кучетата, също така я е
придружавал след инцидента няколко пъти до болницата за рехабилитация. Лечението
на ищцата продължило повече от един месец и ищцата все още изпитвала болки в
ръката, имала уплах от кучета и се движела с такси. Св. Кирилов придружавал ищцата
да мине покрай Китайския магазин, защото изпитвала страх, защото в този район
имало много повече безстопанствени кучета освен тези. Кучетата нямали ушни марки и
каишки. Налагало се е св. Кирилов да пазарува вместо ищцата и да я придружава,
когато тя иска да отиде някъде сама.
От представените по делото медицински документи, както и от изготвената
съдебномедицинска експертиза става ясно, че при оказаната на ищцата първа помощ
раните са били обработени хирургично и е направена антитетанична профилактика. По
повод болки в лявата ръка, изтръпване на пръстите и ограничени и болезнени
движения от 03.02.2021 г. ищцата е провела курс физиотерапия и рехабилитация. От
заключението се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила следните
увреждания- две охлузвания с кръвонасядания по задната повърхност на ляво бедро,
контузия на лява ръка с кръвонасядане по длА.та повърхност. При нормално протичане
на лечебния процес, без усложнения, възстановителният период при такъв вид увреди
е около 20-30 дни. В съдебно заседание експертът уточнява, че при ищцата няма
трайни увреждания от типа на ограничено движение на ръката или други последици.
Установило се е също така и изтръпване на пръстите, но са необходими допълнителни
изследвания, за да се разбере дали има заболяване на нервната система.
По делото са приложни три броя болнични листове, от които става ясно, че С. Й.
АС. се е намирала в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
25.01.2021 г. до 05.03.2021 г. и от 01.04.2021 г. до 10.04.2021 г. От съдържанието на
болничните листове, амбулаторния лист, както и заключението на СМЕ може да се
направи извод, че временната неработоспособност на ищцата се дължи на ухапването
от куче.
Видно от фактура № **********/08.02.2021 г. и рецептурна бланка ищцата е
закупила медикаменти- сераза гел на стойност 9,18 лева. От фактура №
**********/26.01.2021 г. се установява, че ищцата е заплатила 20 лева за издаването на
медицинско удостоверение.
Изслушано е заключение и на съдебнопсихологична експертиза, от която се
установява, че във връзка с инцидента ищцата е преживяла психотравма, която е
засегнала нейното личностово и социално функциониране. По време на психотравмата
има данни за преживяна остра стресова реакция F43.0, последвана от разстройство в
адаптацията F43.2 по МКБ-10 и оформяща във времето фобийни травожни
разстройства F40.2 с т.нар. кинофобия с нейната подформа адакофобия. Вещото лице е
посочило, че острата стресова реакция е преходно разстройство, което се развива в
човек без други прояви на психични разстойства в отговор на необичаен физически
или психически стрес, има някои признаци на паническо разстройство- тахикардия,
прекомерно изпотяване, зачервяване, симптоматологията се проявява няколко минути
след излагане на стресови стимули или събития и изчезва след 2-3 дни, а често след
няколко часа. Разстройството в адаптацията е състояние на субективен и емоционален
стрес, което създава трудности за социалния дейности и действия, възникващи в
периода на адаптиране към значителна промяна в живота или стресиращо събитие.
Симптомите на разстройство в адаптацията започват в рамките на 3 месеца от стресово
3
събитие и продължават не повече от 6 месеца след края му. Фобийното тревожно
разстройство рядко отминава без лечение, което се фокусира върху намаляване на
симптимитем подобряване на механизмите за справяне и предотвратяване на
посттравматичното. Възможностите за лечение включват когнитивно-поведенческа
терапия с обучен специалист по психично здраве, трениране на концентрацията и
медикаменти- антидепресанти или антиконвулсанти.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице-психолог уточнява, че
ищцата е възстановена частично, има остатъчни страхове при мисълта, че може около
нейната работа да има кучета и стресът е отключил фобията, която ще остане, но може
да се контролират симптомите.
Съдът напълно кредитира заключенията на вещите лица, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни, логически обосновани и намиращо опора в
медицинската документация, приложена по делото, както и на свидетелските
показания.
По делото са представени от ответника следните писмени доказателства-
удостоверение № 50/22.11.2018 г., на Областна дирекция по безопасност на храните-
гр. Перник, правилник за дейността на общински приют за безстопанствени кучета,
решение № 960 от 05.10.2018 г. на Общински съвет-Перник за промяна на числеността,
структурата и разширяването на дейността на ОП-„Общинско обслужване“, заповед №
1888/15.10.2021 г. на кмета на Община Перник, писмо с вх.№ 21/СЛУ-741/24.02.2022г.
от Директора на ОДБХ – Перник, писмо от 10.03.2022г. от Директора на ОДМВР –
Перник, писмо изх.№ 14/29.03.2022г. от Директора на ОП „Общинско обслужване –
обредни дейности“ І Перник и регистър на заловени безстопанствени кучета за месец
януари 2021 г. От цитираните в предходното изречение писмени доказателства, както и
от събраните чрез разпита на св. А. Б., работеща в Приют за безстопанствени кучета –
Перник на длъжността „технически секретар“ гласни доказателства, се установява, че
ищцата не е подала сигнал на 112 за настъпилия на 24.01.2021г. инцидент. Св. Б. не
знае в района на Китайския магазин в кв. „Пашов“ да има безстопанствени кучета и не
е посещавала района му през месец януари 2021 г. във връзка със сигнали за нападения
от такива кучета.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 86
ЗЗД.
Съгласно ППВС № 9/28.12.1966 г. отговорността по чл. 49 ЗЗД възниква за
лицето, което е възложило работа другиму в два случая, а именно: 1) когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на възложената работа или 2) когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. Самото възлагане на работата
представлява фактическо натоварване на друг правен субект за извършване на
определена работа в чужд интерес. За отговорността по чл. 49 ЗЗД е без правно
значение формата, чрез която е осъществено възлагането на работата. Дори в случаите,
където се изисква спазването на определена форма, неспазването на това изискване не
освобождава възложителя от отговорност, ако са налице всички останали предпоставки
за това (решение № 63/01.03.2016 година, постановено по гр. д. № 4885/2015 година по
описа на ВКС, ГК, ІV г. о.). Тези предпоставки са извършени действия в изпълнение на
работата или по повод на нея от лицето, на което тя е възложена, или осъществени
4
бездействия от това лице за изпълнение на работата, причинени на трети физически
или юридически лица вреди и причинна връзка между двете. Освен това е необходимо
виновно и противоправно поведение на лицето, на което е възложено изпълнението на
работата (решение № 964/11.04.1964 година, постановено по гр. д. № 124/1964 година
по описа на ВС, ГК, І г. о.), като не се изисква такова по отношение на възложителя,
чиято отговорност е обезпечително-гаранционна.
Съгласно ППВС № 7/29.12.1958 година отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди
виновни противоправни действия; тя има обезпечително-гаранционна функция; тази
отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата, и затова
няма място за възражение, че то е невиновно, и за доказване на неговата невиновност.
Лицето, което е възложило работата, може да се освободи от тази отговорност, ако се
установи, че лицето, на което е възложена работата, не е причинило никаква вреда; ако
неговите действия не са виновни и противоправни или ако вредата не е причинена при
или по повод на възложената му работа, в какъвто смисъл е и ТР № 88/12.09.1962
година на ОСГК на ВС, а също така и решение № 266/21.01.2020 година, постановено
по гр. д. № 1255/2019 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Отговорността на
юридическо лице по чл. 49 ЗЗД може да възникне при посочените предпоставки както
в случаите, когато лицата, на които то е възложило изпълнението на работа, причинят
вреди поради неправомерните си и виновни действия, така и в случаите, когато то по
силата на съответен акт е задължено да извърши определено действие, но работниците
и служителите, чрез които същото действа, или третите лица, на които е възложено
извършването на работата, бездействат и от това бездействие произтекат вреди за трети
лица.
В чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети
да приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да
предвиждат средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините
организират изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното
изпълнение пред генералния директор на Националната ветеринарномедицинска
служба. Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета се настаняват от
органите и организациите по чл. 40, ал. 2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137,
ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, като по силата на чл. 41, ал.3 от
ЗЗЖ, кметовете на общините отговарят за дейността на тези приюти. От посочените
разпоредби се налага извода, че органите на Общината са задължени да полагат грижи
за безстопанствените кучета. В този смисъл са и нормите на чл. 40 и чл. 50 от ЗЗЖ,
относно отговорността за надзора и грижите на лицата, организациите за защита на
животните или общините за безстопанствените кучета, след връщането им на местата,
от които са взети. Следователно ответната община има задължение да предприеме
необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на безстопанствени
кучета към хората.
Според така установените факти следва, че са налице всички елементи от състава
на чл. 49 ЗЗД – установени са травматични увреждания на ищцата, които са настъпили
вследствие ухапване от безстопанствени кучета на територията на Община Перник. В
този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да
предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета. Обстоятелството, че безстопанствени кучета са проявили
непредизвикана агресия и са наранили човек, само по себе си означава, че общината
чрез своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по
ЗЗЖ. Това бездействие на общината е довело до настъпването на имуществени и
неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, за което следва да се ангажира
деликтната отговорност на общината за тяхното обезщетяване.
5
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление №
4 от 23.XII.1968 г., на Пленума на ВС, по силата на чл. 45 и сл. ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В
случаите на увреждане пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него
право да търси неимуществени вреди. Размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания
и др.
С оглед характера на получените от ищцата травматични увреждания, както и
последиците от тях съдът намира, че сумата от 4000 лева справедливо ще я обезщети за
претърпените от нея неимуществени вреди. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, спазвайки горепосочените критерии по чл. 52
ЗЗД, съдът отчете претърпените болки и страдания, описани от медицинската
експертиза, продължителността и интензитета на страданието /при злополуката и след
това ищцата е изпитвала болки и страдания/; характерът и степента на уврежданията /
две охлузвания с кръвонасядания по задната повърхност на ляво бедро, контузия на
лява ръка с кръвонасядане по дланната повърхност/, възстановителният период,
протекъл за срок от 20-30 дни, необходимостта от рехабилитация и физиотерапия,
както и установената със съдебнопсихологичната експертиза преживяна остра стресова
реакция F43.0, последвана от разстройство в адаптацията F43.2 по МКБ-10 и оформяща
във времето фобийни травожни разстройства F40.2 с т.нар. кинофобия с нейната
подформа адакофобия. Съдът взе предвид и обстоятелството, че към момента на
извършения от вещото лице-травматолог преглед при ищцата няма трайни увреждания
от типа на ограничено движение на ръката или други последици.
Според съда така определеният размер на обезщетението съответства на
установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и е достатъчен да овъзмезди ищеца
за неблагоприятните последици, настъпили за него в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с
практиката по чл. 290 ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените
вреди. Съдът намира, че посоченият размер не е прекомерен, както твърди ответникът,
тъй като съобразно изложените в съдебната практика критерии се налага изводът, че
обезщетение в размер на 4000 лева би било справедлива компенсация за претърпените
от ищцата болки и страдания. Поради това предявеният главен иск за неимуществени
вреди се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване, изразяващо
липсата на сигнализиране на компетентните органи за извършване на действия по
индивидуализиране на кучетата. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Съгласно
посочената норма, за да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е
допринесъл за тяхното настъпване. Приносът на увредения трябва да е конкретен, да се
изразява в определено действие (решение № 45 от 2009 по т. д. 525/2008 г. на ВКС, II т.
о.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието,
6
чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди. Съдът намира, че вземане на мерки по сигнализиране на компетентните органи
за извършване на действия по индивидуализиране на кучетата не са в състояние да
предотвратят настъпването на вредите от инцидента, доколкото подобни дейности са
след ухапването, а и за ищцата няма нормативно задължение да ги извършва.
Основателен се явява и искът за заплащане на имуществени вреди, чийто размер
от 29,18 лева се доказа от представените фактура № **********/08.02.2021 г. и
фактура № **********/26.01.2021 г., с приложени към тях фискални бонове, както и
рецептурна бланка, съгласно които ищцата е закупила медикаменти- сераза гел на
стойност 9,18 лева и е заплатила 20 лева за издаването на медицинско удостоверение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид основателността на главния иск по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД,
основателен се явява и акцесорният иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на
увреждането. Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване,
дадено в т. 2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за
обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното
увреждане. Поради това на ищцата следва да бъде присъдена законната лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането-
24.01.2021 г. до окончателното му изплащане.
Върху обезщетението за имуществени вреди законната лихва се претендира от
подаване на исковата молба, като такава се дължи като законна последица от
уважаване на исковете.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна
Община Перник следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на
общо 1018,39 лева, от които сумата от 160 лева- държавна такса, 500 лева- адвокатско
възнаграждение, 350 лева- възнаграждения за вещи лица и 8,39 лева- такси за банкови
преводи.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр.
Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Й. АС., с ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, ул. „Епископ Киприян“, бл. 4, ет. 7, ап. 28, на
основание чл. 49, вр. 45, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД сумата от 4000 лева /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, неудобства и
уплаха), претърпени от осъществено на 24.01.2021 г. около 9 часа в гр. Перник, пред
магазин на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 39, нападение от 3 броя безстопанствени
кучета и ухапване от едно от тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 29,18 лева
/двадесет и девет лева и осемнадесет стотинки/, представляващи обезщетение за
претърпените от нападението имуществени вреди, от които разноски за издаване на
7
медицинско свидетелство в размер на 20 лева и 9,18 лева- разноски за лечение.
ОСЪЖДА Община Перник, с Булстат *********, със седалище и адрес гр.
Перник, пл. “Св. Иван Рилски” № 1а, ДА ЗАПЛАТИ НА С. Й. АС., с ЕГН
**********, с адрес гр. Перник, ул. „Епископ Киприян“, бл. 4, ет. 7, ап. 28, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1018,39 лева /хиляда и осемнадесет лева и
тридесет и девет стотинки/, представляваша направени в производството съдебни
разноски.
Присъдените суми следва да бъдат заплатени по посочената с молба на л. 63 от
делото банкова сметка на С. Й. АС.- IBAN BG 16 UBBS 80021013663550, при „ОББ“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8