№ 366
гр. Сливен, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242230100920 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 415 ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че М. К. Ж. е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставила личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от нея данни,
служител на дружеството се е свързал с нея на посочения телефон, като ответницата е
потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си
да получи кредит в размер на 1500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на
кандидата за финансова услуга, на ответницата е изпратен на посочената от нея електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Същата е потвърдила
сключването на Договор за потребителски кредит „Екстра“ № Д3010392/08.04.2022 г. и
желаната сума й е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същата на каса на
партньорски офис на „Изипей” АД.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, на ответницата е
предоставена преддоговорна информация, като същата се е запознала и е приела Общите
условия на предлагания й кредит, като е потвърдила и получила на посочения от нея e-mail
адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” е поело задължение да
предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
1
лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни
вноски със следните падежи: 08.05.2022, 08.06.2022, 08.07.2022, 08.08.2022, 08.09.2022,
08.11.2022, 08.12.2022, 08.01.2023, 08.02.2023, 08.03.2023, 08.04.2023, 08.05.2023 г.
Вноските с падежи съответно на 08.05.2022, 08.06.2022, 08.07.2022, 08.09.2022,
08.11.2022, 08.12.2022 и 08.01.2023 г. са погасени изцяло.
Съгласно т. 5 от сключения Договор за кредит, КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ има
възможност да заплати само дължимата за периода лихва и да продължи срока на договора
за нов период, дълъг колкото първоначалния такъв. В конкретния случай длъжникът е
направил лихвено плащане по вноска с падеж 08.08.2022 г., като крайният срок на договора
се е удължил до 08.05.2023 г. Вноската с падеж 08.02.2023 г. е погасена частично, като извън
плащането е останала дължима главницата до пълния й размер.
Към дата 15.11.2023 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от останалите
вноски по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.03.2023, 08.04.2023 и
08.05.2023 г.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД, М. К. Ж. дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД обезщетение за
забава в размер на законната лихва по просрочени задължения, която до датата на подаване
на заявлението възлиза на 39.84 лв.
Предвид възникналото задължение, ищцовото дружество е предприело действия за
събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. По повод на нея е било образувано ЧГД № 4871/2023 г. по описа на РС
Сливен, по което е била издадена заповед за изпълнение против длъжника и ответник по
настоящия иск. В законоустановения срок от ответника е депозирано възражение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признаете за
установено по отношение на ответника М. К. Ж., че дължи на „КРЕДИТ ИНС“ АД, както
следва:
- Сумата от 481,50 лв. /четиристотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки/ -
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3010392/08.04.2022 г.;
- Сумата от 135.00 лв. /сто тридесет и пет лева/ - договорна лихва за периода
08.02.2023 г. - 08.05.2023 г.;
- Сумата от 39.84 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна
лихва за забава за периода 09.02.2023 г. - 15.11.2023 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното заплащане
на главницата.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата чрез
процесуален представител адв. Н. М., който счита предявения иск за неоснователен и
2
недоказан.
Сочи, че на 08.04.2022 г. ищцата е сключила с ответното дружество Договор за
потребителски кредит ,,ЕКСТРА“№ Д3010392/08.04.2022 г., по силата на който е получила в
собственост сумата от 1500.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 36.00 % и ГПР
в размер на 49.70 %, при срок на кредита от 12 месечни вноски. Съгласно чл.4 от Договора е
следвало да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредитодателя
дружество, с цел да бъде обезпечен сключеният договор. По сключения Договор за
поръчителство, следвало да заплати сумата от 1080.00 лева, включена в падежната месечна
вноска.
Твърди, че сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК, в релевантната за периода
редакция.
Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на ЗКП, от
което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби.
Счита Договора за потребителски кредит сключен с „Кредит Инс“ АД за нищожен на
основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19 ал.4 от ЗПК. Не са
спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9 от
ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен на специалните
основания по чл.22 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 от ЗПК, договор за потребителски
кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в Договора за потребителски кредит сключен с „Кредит Инс“ АД
е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за
прилагането му.
Процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, тъй
като договорът не съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В погасителния план като обща сума, която следва да бъде върната е посочена сумата
3120.00 лв., която включва отпуснатия кредит, 540.00лв. - лихва, 1080.00 лв. сума на
гаранция, при лихвен процент - 36.00%. Посочено е, че ГПР е 49.70%, но не е ясно същия от
какво се формира. В общата сума е включено допълнителното плащане по договор за
гаранция в размер на 1080.00 лв. Според чл.4 от договора, заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от одобрено от Кредитодателя дружество, за което
кредитополучателят заплаща вноски в горепосочения общ размер 1080.00 лв., като сумата
представляваща гаранция, не е включена в ГПР. Тази сума несъмнено следва да бъде
включена в ГПР, тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по см. на чл.19.
ал.1 ЗПК.
Счита, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез
3
предвиждане на вноски за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано е
допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната
разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита.
Предвид горното, посочените в договора размери на годишния процент на разходите
и общата сума дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените
такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на
договора.
Предвид изложеното се моли съда да приеме за установено в отношенията между
страните по предявения от „КРЕДИТ ИНС“ АД против М. К. Ж., че сключеният между тях
Договор за потребителски кредит ,,ЕКСТРА“ № Д3010392/08.04.2022 г. е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10. ал. 1 и 2 от ЗПК и чл. 11 ал.1 т. 9, т. 10 и т. 11 от
ЗПК, във вр. чл. 26. ал. 1 предл. трето от ЗЗД.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от
дружеството гарант против М. К. Ж., че сключеният между тях Договор за предоставяне на
поръчителство, е нищожен на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Претендира разноските по делото.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското /адвокатското/
възнаграждение в исковото производство.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, не изпраща представител. Депозирана
е молба от процесуален представител, в която моли да се даде ход на делото и същото да се
разгледа в отсъствието на представител от тяхна страна. Поддържа изцяло исковата молба
на основанията подробно изложени в нея. Няма възражения по проекто-доклада. Излага
съображения с оглед възраженията направени от процесуалния представител на ответната
страна в отговора на исковата молба. По същество моли съда да уважи исковата молба като
основателна и доказана. Претендира направените в настоящото и заповедното производство
разноски. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната страна.
В с.з. ответникът М. К. Ж., редовно призована, не се явява и не се представлява.
Депозирано е становище от процесуален представител, с което уведомява съда, че е в
невъзможност да се яви в с.з. Моли да се даде ход на делото. Поддържа отговора на исковата
молба. Няма възражения по проекто-доклада. Няма въпроси към вещото лице, моли да се
приеме експертизата. Счита, че процесният договор за потребителски кредит нарушава
разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен, като излага аргументи в тази насока.
Моли съда да приеме за установено в отношенията между страните по предявения от
ищцовото дружество против ответницата иск, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10 ал.1, 2 от ЗПК
и чл. 11 ал.1 т.9, 10 и 11 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 предл. трето от ЗЗД. Моли съда да
приеме за установено в отношенията между страните по предявения от дружеството гарант
против ответницата, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство е
4
нищожен на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД. Претендира разноските по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 08.04.2022 г. между Кредит Инс АД и ответницата М. К. Ж. есключен Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № Д3010392, по силата на който е отпусната сумата в
размер на 1500 лева, със срок на издължаване 15 месеца с размер на вноската 260 лева, от
които 125 лева главница, 45 лева лихва и 90 лева сума за гаранция.при годишен лихвен
процент 36% и ГПР 49.7%
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че при формиране на ГПР по договора са включени разходите за лихви.
Сумата от 1080 лева, представляваща възнаграждение на гаранта, не е включена в
ГПР по договора. Ако се включи в ГПР по договора, то същият би се увеличил до 357%.
Вещото лице сочи, че ответницата е направила плащания по Договора за кредит в
общ размер от 1571,50 лева, от които главница – 1018,50 лева, договорна лихва – 450 лева,
законна лихва по вноска – 103,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
При предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 в тежест на ищеца е пълно и главно да
докаже наличието на валидно договорно правоотношение между страните по договор за
потребителски кредит с твърдяното съдържание, получаване на паричната сума от
ответника – кредитополучател, уговорения начин за връщане на усвоените суми, падежа на
уговорените дължими вноски за връщане на заема и настъпване на падежа на задължението
за връщане на претендираните вноски по кредита.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Безспорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че на 08.04.2022 г. същите са сключели договор за потребителски кредит "Екстра", по силата
на който ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 1500 лв. за задоволяване на
текущи нужди, като последният се е задължил да върне същата ведно с лихвите на 12
месечни вноски.
От погасителния план е видно, че ответницата ежемесечно е следвало да заплаща
сумата 90 лева за гаранция. По делото не е представен сключен с ответницата договор за
гаранция и с кое дружество.
5
Уговореният размер ГЛП по договора е фиксиран на 36 %, а ГПР е фиксиран на 49,
70 %.
С оглед наведеното от страна на ответницата възражение за нищожност на процесния
договор и предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност на клаузи,
създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е потребител,
то настоящият съдебен състав намира, че следва да обсъди валидността на клаузите относно
уговорения ГПР и дължимата такса "Гарант".
Съгласно легалната дефиниция на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК, всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита), представляват общ разход по кредита. В този смисъл и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разход, който се обхваща от
понятието "общ разход по кредита за потребителя" и следва да се включи към ГПР.
Съдът намира, че е основателно релевираното в отговора на исковата молба
основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да
гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото
тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на
кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани
всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в
положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 член 3, буква ж) от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са
уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги
потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния
кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по този кредит. Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
6
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
С оглед изложеното, съдът намира, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита, поради което кредитополучателят , в случая
ответницата следва да върне само чистата стойност на заема, без лихви или други разходи
по кредита.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по
кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума.
Общото задължение на ответника е еквивалентно на вписаните в погасителния план
сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за такса "Гарант" в размер на
1080лв. – месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница и
договорна лихва, както и горница от 90 лв., представляваща дължимата за месеца част от
таксата "Гарант". Плащането на посочената такса, обаче, не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 49, 70 %, въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на таксата "Гарант" като несъмнен разход
действителният съгласно заключението на вещото лице възлиза на 357% Клаузите в
договор, предвиждащи размер на ГПР надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК
размери, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК, поради което и с оглед гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че нищожна е и процесната уговорка за заплащане на поръчителско
възнаграждение.
От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно- икономическа
експертиза се установи, че ответницата е извършила погасителни плащания по кредита
общо за сумата от 1571.50 лв. при чистата стойност на същия в размер на 1500 лева.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира предявените искове за
изцяло неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което искът за
заплащане на лихва за забава върху главницата следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответницата има право на
разноски, които следва да бъдат уважени за сумата 450 лева адв. възнаграждение и 150 лева
депозит за вещо лице. Неосонвателно е възражението на ищцовото дружество за
прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като същото е претендирано в минимален размер
съгл. Наредба № 1/2004 г.
7
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин против М. К. Ж. с
ЕГН ********** с постоянен адрес ****** искове зи признаване за установено, че
ответницата на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК дължи на ищцовото дружество сумата 481,50 лв.
/четиристотин осемдесет и един лева и петдесет стотинки/ - главница на основание сключен
Договор за потребителски кредит „Екстра” № Д3010392/08.04.2022 г.; Сумата от 135.00 лв.
/сто тридесет и пет лева/ - договорна лихва за периода 08.02.2023 г. - 08.05.2023 г.; Сумата
от 39.84 лв. /тридесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - законна лихва за забава
за периода 09.02.2023 г. - 15.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение, до окончателното заплащане на главницата като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ж.
с ЕГН ********** с постоянен адрес ****** разноски в размер на 600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8