№ 132
гр. Стара Загора , 13.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501296 по описа за 2021 година
Обжалвано е протоколно определение от 06.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2232/2020 г. по описа на К. районен съд, с което е прекратено
производството по делото като недопустимо поради липса на активна
легитимация на ищцата да води предявения иск.
Частният жалбоподателят Г. Д. Т., чрез процесуалния си представител
адв. М.Д., счита, че определението е неправилно и моли същото да бъде
отменено. Твърди, че наследодателят й не е притежавал друго имущество, т.е.
с дарствения акт той е изчерпал цялото си наследство, дарявайки на
ответницата единствения си недвижим имот. Позовава се на ТР № 4/2013 г.,
според което приемането на наследството по опис е материална предпоставка
за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от
наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване. Сочи и
това, че практиката приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 ЗН не намира
приложение в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с
универсално завещание, както и в случая на дарение, когато разпореждането е
с цялото имущество на наследодателя. Затова счита, че нормата на чл.30, ал.1
ЗН не намира приложение в случая.
Ответницата по жалбата М. Д. Х. не взема становище.
Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания и като взе
1
предвид приложимото право, намери за установено следното:
Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по
искова молба от Г. Д. Т. от гр. К., общ. К. против М. Д. Х., с която е предявен
иск за възстановяване на запазена част по чл.30, ал.1 ЗН. Ищцата е твърдяла,
че е наследница на Д.Г.Д. – неин баща, починал на 27.08.2020 г. Няколко дни
след смъртта му разбрала, че с договор за дарение, обективиран в н.а. № 114,
т.ІІІ, рег. № 2584, н.д. № 428/2020 г. на нотариус М.П., приживе баща й дарил
на ответницата ½ ид.ч. от дворно място от 795 кв.м, представляващо УПИ
ХVІІІ-421, кв.31 по плана на гр. К., заедно с ½ ид.ч. от двуфамилна жилищна
сграда, построена в имота и всички други постройки и подобрения в имота.
Твърдяла е, че това е единственото имущество, което баща й е притежавал и е
искала, тъй като с дарственото разпореждане е накърнена нейната запазена
част от наследството, съдът да постанови решение, с което да я възстанови,
като се намали извършеното дарение с 1/3 ид.ч.
Ответницата е възразила, че искът е неоснователен. Твърдяла е, че
бащата на ищцата е притежавал и друго имущество – мебели, битови уреди,
покъщнина, работни инструменти, уреди и машини и ловни пособия.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че,
ищцата не е приемала наследството нито с изрично волеизявление, нито по
опис. Към датата на исковата молба – 21.09.2020 г. на нея й е било известно,
че наследодателят й е починал и в срока по чл.61 ЗН не е приела наследството
по опис. Възможността срокът да бъде продължен е съществувала до
21.03.3021 г. Приел е, че за ищцата не съществува легитимна възможнтост да
приеме наследството по опис и затова тя не е легитимирана да води срещу
ответницата, която не е наследник на Д.Д., иск за въстановяване на запазена
част от наследството.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че когато наследодателят
остави низходящи, родители и съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение на накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството. Правилно също така е приел, че наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
2
поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване
направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните
дарове. Неправилно обаче е приел, че ищцата не е легитимирана да води иск
срещу ответницата, която не е наследник по закон, защото не е приела
наследството под опис и няма възможност да го стори, тъй като срокът по
чл.61 ЗН е изтекъл, както и възможност за продължението на този срок не
съществува. Първоинстанционният съд не е конкретизирал за каква
легитимация става дума и не е отчел разликата между материалноправната и
процесуалноправната легитимация на ищеца. Активната процесуалноправна
легитимация по иска за възстановяване на запазена част принадлежи на
лицето, което твърди, че е наследник на разпоредилия се приживе чрез
завещание или дарение с имуществото, което съставлява неговото наследство.
Щом ищецът твърди, че е наследник на лице, което се е разпоредило със
своето имущество приживе, с което накърнява запазената част от
наследството, той може да обоснове принадлежността на правото на иск,
съответно неговото надлежно упражняване пред съда по предприетия
процесуален ред по чл. 30 ЗН, ал. 1 СК. С други думи в този случай е налице
процесуалноправна легитимация, тъй като тя се извежда от твърденията в
исковата молба. Ако в процеса се установи, че това лице не е наследник със
запазена част от наследството или че не е приел наследството по опис в
хипотезата на ал.2 на посочения по-горе текст, искът се отхвърля като
неоснователен поради липсата на материалноправна легитимация.
Материалноправната и процесуалноправната легитимация са различни
правни категории. Няма колебания в теорията и в съдебната практика, че при
липса на материалноправна легитимация на ищеца искът се отхвърля и това
решение има сила на пресъдено нещо, а при липса на процесуалноправна
легитимация производството се прекратява като недопустимо с определение
на съда. Материалноправната легитимация не касае допустимостта на иска.
Дори такава да не е налице, това не прави предявеният иск недопустим, нито
е недопустимо постановеното по него решение, защото материалноправната
легитимация е въпрос по съществото на спора.
В настоящия случай първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е
легитимирана да води иск срещу ответницата, която не е наследник по закон,
3
като е обосновал този своя извод с извършената служебна справка за липсата
на приемане на наследството по опис. Приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване
на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е
призован към наследяване. Дали е необходимо приемането на наследството
по опис или не, също е въпрос по съществото на спора. Следователно дали
искът е предявен от материалноправно нелегитимиран ответник или не, е
въпрос по основателността му, а не по допустимостта му. Не съществува
вероятност за недопустимост на иска и поради липса на процесуална
легитимация, тъй като наличието на такава се определя от твърдението на
ищеца за спорното материално правоотношение, каквито твърдения в случая
са налице.
С оглед на тези съображения въззивният съд приема, че изводът на
първоинстанционният съд, че производството е недопустимо, е напълно
незаконособразен. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 06.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 2232/2020 г. по описа на К. районен съд, и ВРЪЩА делото на същия
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4