Решение по дело №1043/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 809
Дата: 1 юли 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100501043
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      № …………

 

                               Гр.Варна, ……………….

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в

в открито съдебно заседание на 18.06.2019г. в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:                     ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                                                                   ИВАНКА ДРИНГОВА

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Димитр.Георгиева

въззивно гр.д. № 1043 по описа за 2019г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

 

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 34308/14.08.2019г на „Енерго-Про Продажби” срещу решението на ВРС- XLVIIс-в № 1730/23.04.2019г по гр.д. № 19044/2018г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж.И.Ж. НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Енерго-Про Продажби” АД, сумата от 2409,84лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 10.11.2016 - 9.11.2017 за обект, находящ се в *****, кл.№ ********** и аб.№ **********, за която сума е издадена ф-ра от № **********/06.12.2018г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 501,39лв – сторени разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Излага оплаквания за незаконосъобразност на решението поради неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова дължимостта й се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия, арг.чл.200 ЗЗД. Изложени са и доводи за доказано неправомерно въздействие върху софтуера на СТИ и за приложимост на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ.

Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Претендира сторените по делото за двете инстнации разноски.

 

В срока по чл.263 ал.1 ГПК Ж.И.Ж. е депозирал  писмен отговор вх.№ 36799/23.05.2019, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована.

Моли за присъждане на разноските за настоящата инстанция.

 

Производството е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск, в който излага, че се явява потребител на ел.енергия за обекта, находящ се в ****, клиент на ответното дружество за консумираната от него ел. енергия в посочения недвижим имот.

Бил уведомен за начисляване на процесната сума в съответствие с чл.51 ПИКЕЕ. Ищецът оспорил дължимостта на сумата, но бил уведомен, че при неплащане, ще му бъде прекъснато електрозахранването. Сочи се, че нито ищецът, нито негов пълномощник, е присъствал на проверката. Оспорва констатациите, отразени в КП. Поддържа, не е манипулирал СТИ и не е ползвал начислената му енергия, поради което не дължи исковата сума. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на корекционната процедура, тъй като липсва нормативно основание за корекцията, както и че не е спазена разпоредбата на чл.48 ал.2 ПИКЕЕ.

Поради изложеното моли за уважаването на предявения иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2409,84лв  за обект, находящ се в гр.Провадия кв.„Север“ бл.5 вх.В ет.7 ап.63, кл.№ **********, аб.№ **********, за която сума е издадена ф-ра  № **********/6.12.2018, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

Моли за присъждане на сторените по делото разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, в който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Поддържа се, че е налице основание за възникване на вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че между страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си добросъвествно и точно. Твърди се, че правата и задълженията на енергийното предприятие и потребителя се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/ 14.10.2013г, на осн.чл.21 ал.1 т.9 вр.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България Продажби“ АД-праводател на ответното дружество.

Твърди се, че в случая корекцията е по чл.48 ПИКЕЕ и че е налице законово основание за извършване на корекционната процедура. С изменение на закона е въведена нова уредба на обществените отношения, доколкото законодателно е предвидено право на крайния снабдител с електрическа енергия да извършва корекция на сметки на потребителя.

В резултат на извършена на 9.11.2017г техническа проверка в обекта на ищеца е установено, че в регистър 1.8.3. на електромера има показания за потребена ел.енергия, която не е визуализирана на дисплея, не е отчетена и заплатена от абоната. Съгласно КП от извършена експертиза в БИМ ГД„МИУ“ РО-Варна е констатирана намеса в софтуера на електромера. На тази основа „Електроразпределение Север“ АД е съставило становище за начисляване на ел.енергия, което отразява точното количество неотчетена ел.енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответното дружество заявява, че процесната сума се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ, като с процесната фактура е определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития регистър.

Моли за отхвърляне на предявения иск по изложените съображения и за присъждане на сторените по делото разноски, вкл.и адв.възнаграждение.

 

Така предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

 

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не се спори, че са във валидно облигационно отношение по договор за дотавка и продажба на ел.енергия при публично известни Общи условия, като ищецът се явява потребител, а ответникът доставчик на ел.енергия за обект в гр.Провадия кв.„Север“ бл.5 вх.В ет.7 ап.63, кл.№ **********, аб.№ **********.

Не се спори и че процесната сума е била начислена като корекция на сметката на ищеца.

От КП № 1400645/9.11.2017г се установява, че на посочената дата служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД /понастоящем „Електроразпределение Север“ АД/ са извършили проверка на електромер с фабр.№ 1114021566114631, отчитащ потреблението на ел.енергия в горепосочения обект. Проверката била  извършена в присъствието на двама свидетели, които са подписали протокола. В него е било отразено, че са установени следните показания на СТИ:

1.8.1 – 002096;

1.8.2 – 004059,

1.8.3 – 014822,

1.8.4 – 000000 и

1.8.0 – 020978.

Посочено е, че електромерът бил демонтиран и изпратен за проверка в БИМ.

От Протокол № М-1057631/9.02.2016г е видно, че демонтираният при горната проверка електромер е монтиран в обекта на потребление на абоната на 9.02.2016г с показатели съответно 0 – по нощна и 0 – по дневна тарифа. В протокола не са отразени показания по върхова тарифа.

От КП за метрологична експертиза № 2291/28.11.2018–АУ–Е–000029-67839/14.11.2017г на БИМ ГД„МИУ“ РО–Варна е посочено, че електромерът е бил предаден за експертиза в плик, пломбиран с пломба № 482030, придружен с коментирания КП, с показания на тарифите: Т 1 – 002096.3 kWh и Т 2 – 004060.1 kWh. Отразено е, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като е налице преминала енергия на тарифа 3 – 014822.0 kWh, която не е визуализирана на дисплея. Констатирано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия.

 Изготвено е Становище за начисление на ел.енергия от „ЕРП Север“АД от 5.12.2018 в размер на 14822kWh за период от 10.11.2016 до 9.11.2017г , както следва: за периода

от 10.11.2016 до 6.04.2017г–6010 kWh,

от 07.04.2017 до 30.06.2017г – 3452 kWh,

от 01.07.2017 до 9.11.2017г – 5360 kWh. 

Посочено е, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.

Въз основа на цитираното становище е издадена Фактура **********/06.12.2018 г. за сумата от 2409.84 лева.

От приложената към отговора на исковата молба справка за потреблението за кл.№ ********** към 4.01.2019г се установява количеството ел. енергия, отчетено в процесния обект за периода от 9.01.2016г до 6.12.2018г.

От представеното извлечение за фактури и плащания към 3.01.2019г, е видно, че сумата по процесната фактура не е заплатена.

От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, ценено от съда като компетентно и обосновано дадно, се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г, като метрологичната му годност е шест години, т.е. изтича през 2021г.  В.лице посочва, че при нормална схема на присъединяване на абонат към електрораз пределителната мрежа цялото количество потребена ел. енергия преминава през измервателната схема на СТИ, като в случая няма данни за намеса в схемата. На тази основа достига до извода, че цялото количество ел.енергия, отчетено в тарифа ТЗ в размер на 14822 kWh, е преминало през СТИ. Излага, че енергията, отчетена в тарифа ТЗ, е част от сумарното отчетено количество ел.енергия в тарифа Т0. В.лице пояснява, че е възможно посоченото потребление да е за период по-продължителен от една година. Съгласно заключението електромерът е претарифиран по софтуерен път с помощта на специализирана техника и затова част от отчитана енергия се записва в т. нар. нулева тарифа ТЗ. Въз основа на извършеното изследване вещото лице изразява становище, че стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура е изчислено математически точно и в съответствие със заложените цени от КЕВР.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Пояснява, че тарифи 1.8.3 и 1.8.0 не са видими за потребителя, както и че само електропреносното дружество има софтуер, с който може да претарифира електромерите.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

По допустимостта

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищеца с оглед възможността за едностранното спиране електрозахранването в обекта, обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

По основателността

В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е била начислена процесната сума по повод извършената техническа проверка.

Спорното между страните е обстоятелството дали са били налице предпоставките за начисляване на процесното количество ел.енергия, респ. процесната сума, дали същата е действително потребена от абоната и съответно дали се дължи посочената парична равностойност.

Ответникът, при начисляване на процесното количество ел.енергия и съответно неговата левова равностойност, се позовава на нормата на чл.48 ал.1 т.1 б.“Б“ от ПИКЕЕ, съгласно която при липса на точен измерител количеството ел.енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на СТИ, а при липса на такова СТИ по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 10-часово натоварване.

За настоящия казус, освен договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката /ЗЕ/бн.ДВ бр.107/9.12. 2003г/, Наредба № 6/9.06.2004г за реда за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи /ДВ бр.74/24.08.2004/ и Правила за измерване на количеството ел.енергия – ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/.

След допълненията и измененията в нормите на чл.83 ал.1, чл.98 ал.2, чл.98а и чл.104а ал.2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ /обн.ДВ бр.54/2012, в сила от 17.07.2012/, и въз основа на закона са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

С Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/ на ДКЕВР са приети нови Правила за измерване на количеството ел.енергия /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/, в раздел ІХ от които е уреден редът за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Тези правила имат характера на нормативен административен акт по смисъла на р-л III, гл.V от АПК, тъй като се приемат на осн.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и затова не представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати. Затова след 16.11.2013г /респ. през процесния период/ е налице предвидена законова възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни клаузи.

Понастоящем с Решение № 1500/6.02.2017 петчленен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 /обн.ДВ 15/14.02.2017/ е обезсилено в една част и отменено в друга Решението на ВАС № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/ 2014г, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДКЕВР, обн.ДВ бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от този акт. Казано с други думи, всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на тези на чл.48-51, са отменени.

Съгласно чл.195 ал.1 вр.чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародане на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ бр.15/14.02.2017г. След влизането в сила напосоченото решение на ВАС остава празнота в правото относно реда, по който се установяват случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ препраща към чл.47, който пък от своя страна препраща към вече отменени разпоредби. За извършване на корекция на сметката по реда на чл.48 от ПИКЕЕ, се предполага редовно и законно установено неотчитане на количество ел.енергия. Поради липсата на законова основа за установяване на случаите на неизмерена ел.енергия, неотменените норми на ПИКЕЕ чл. 48-51 стават неприложими, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена през 2018г.

За да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя, на първо място, следва да се установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. След отмяната на чл.41-44 и чл.47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена елнергия.

Следователно, правото на ответника да преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече изцяло.

Изложеното мотивира съда да приеме предявения иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.

Съвпадащите правнр изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

По разноските.

Възиваемата срана претендира присъждане на сумата от 400лв, представляваща заплатен адв.хонорар, за което са представени доказатества. Срещу същото процесуланият представител на въззивника не е направил възражение за прекомерност.Ето защо следва да се присъди посочената сума.

 

Воден от горното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС- XLVIIс-в № 1730/23.04.2019г по гр.д. № 19044/2018г, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът Ж.И.Ж. не дължи на ответника „Енерго-Про Продажби” АД сумата от 2409,84лв, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя стойност на ел.енергия за периода от 10.11.2016-9.11.2017 за обект, находящ се в *****, кл.№ ********** и аб.№ **********, за която сума е издадена ф-ра от № **********/06.12.2018г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; както и е осъдено дружеството да заплати на ищеца сумата от 501,39лв – сторени разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс кула – Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет-П.С.С., Яна М. Димитрова, Боряна Димитрова Пенева и Георги Коршия, да запалти на Ж.И.Ж. ЕГН ********** ***, сумата от 400лв /четиристотин лева/, сторени от въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: