Определение по дело №186/2023 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/, във връзка с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

Образувано е по молба, подадена от „Олчай Дурмушев“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя О. Х. Д., чрез Адвокатско дружество „****“, [ЕИК], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ***, представлявано заедно и поотделно от адв.Н. Ш. и от адв.М. Я., със съдебен адрес призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], ***, с която молба, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, се иска изменение на Решение №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм.дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му разноските, присъдени в полза на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив при ЦУ на НАП.

Молителят заявява, че в законоустановения срок и на основание чл.248, ал.1 от ГПК подава настоящата молба за изменение на Решение №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм.дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали в частта за разноските, като сочи, че с това решение на Административен съд - Кърджали било присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ лева, което счита за прекомерно. По отношение на присъдените разноски молителят счита, че същите са прекомерно присъдени, като сочи, че ответникът е бил представляван от юрисконсулт, който е назначен на трудов договор и следователно получавал възнаграждение за процесуално представителство. Счита също, че в настоящия случай, присъждането на хонорар, в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лева и седемдесет и една стотинки/ лева, води до заплащане на два пъти за едно и също нещо. С оглед изложеното, моли на основание чл.248, ал.1 от ГПК, Решение №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм. дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото юрисконсултско възнаграждение бъде намалено.

На ответника по молбата – Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл.248, ал.2 от ГПК, е изпратено съобщение, ведно с препис от така постъпилата в съда на 14.03.2024 год. молба, като съобщението и преписът от постъпилата молба за изменение на решението в частта му за разноските, са получени от пълномощника на ответната страна, на датата 19.03.2024 год., видно от подписания, оформен и приложен по делото втори екземпляр от съобщението. В указания в същото едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК, т.е. до 26.03.2024 год./вторник/ включително, от страна на ответника по молбата не е представен писмен отговор по молбата за изменение на определението в частта му за разноските, респ. не е изразено никакво становище по така подадената молба.

За да се произнесе по така подадената молба, настоящият съдебен състав, съобрази и взе предвид следното:

Подадената от пълномощника на жалбоподателя молба, съдържаща искане за изменение на съдебно Решение №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм.дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му разноските, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл.144 от АПК, е изпратена на 13.03.2024 год., с пощенска пратка чрез куриерска фирма „Еконт експрес“, офис [област] - ***/товарителница с баркод ***/, постъпила в деловодството на Административен съд – Кърджали, на датата 14.03.2024 год., регистрирана в деловодната система на съда с Вх.№750/14.03.2024 год., в 10:21 часа. Съобщението, ведно с пълен препис от решението, чието изменение се иска, са изпратени на молителя и са получени от него, чрез пълномощника му, на датата 28.02.2024 год. При това положение следва да се приеме, че молбата с искането за изменение на определението в частта му за разноските, е подадена в преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК, считано от връчване на съобщението, ведно с пълен препис от решението. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а когато решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение, в частта му за разноските. В настоящия случай, решението, чието изменение се иска в частта му разноските, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните. Молбата за изменение на решението е подадена на 14-ия/четиринадесетия/ ден след получаване на съобщението за постановеното решение, ведно с пълен препис от същото, т.е. подадена е в преклузивния 14-дневен срок по чл.248, ал.1 от ГПК. Молбата, освен това, е подадена от надлежна страна – жалбоподател в производството по административно дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали и като такава е процесуално допустима, за разглеждане и произнасяне по същество.

За да се произнесе по така подадената молба за изменение на определението в частта му за разноските, съдът съобрази следното:

С Решението под №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм.дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, е отхвърлена жалбата на „Олчай Дурмушев” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., против Ревизионен акт №Р-16000920006570-091-001 от 23.06.2021 год. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. по жалба срещу ревизионен акт, издадено от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП, в останалата й част, касаеща установените задължения за: - допълнително задължение по ЗДДС, в размер на *** лева, дължимо за м.02.2015 год., ведно с начислени лихви към датата на издаване на ревизионния акт - 23.06.2021 год., в размер на *** лева; - допълнително задължение за лихви, в размер на *** лева, установени за дължими през периода м.02.2015 год.; - допълнително задължение за лихви, в размер на *** лева, установени за дължими през периода м.06.2017 год., изчислени за времето от 17.07.2017 год. до 14.01.2021 год.; - допълнително задължение за лихви, в размер на *** лева, установени за дължими през периода м.03.2017 год., изчислени за времето от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год.; - допълнително задължение за лихви, в размер на *** лева, установени за дължими през периода м.03.2017 год., изчислени за времето от 18.04.2017 год. до 14.01.2021 год.; - допълнително установен корпоративен данък за 2017 год., в размер на *** лева, ведно с начислени лихви към датата на издаване на ревизионния акт - 23.06.2021 год., в размер на *** лева. Със същото решение е осъден „Олчай Дурмушев” ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление - [населено място], ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – [населено място] при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лв. и 71 ст./ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

С оглед довода в молбата за изменение на решението в частта му за присъдените разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив и аргумента за „заплащане на два пъти за едно и също нещо“, съдът намира за нужно най-напред да посочи, че в Данъчно- осигурителния процесуален кодекс съществува чл.161, наименован „Разноски и държавни такси (Загл. доп. - ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). В този чл.161, ал.1 (Изм. - ДВ, бр.94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), изр.2/второ/ от ДОПК ясно е регламентирано, че „на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата“, както е сторено в настоящия случай с постановеното решение по адм.дело №186/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали. В същия чл.161, ал.1, изр.3/трето/ от ДОПК, също много ясно и категорично е регламентирано, че „на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.“. Пределно ясно е, че под „администрация“ се има предвид съответната данъчна администрация, както и е ясно, че при присъждане на възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат следва да се имат предвид минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени Наредба №1 от 09.07.2004 год., приета от Висшия адвокатски съвет, за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Във връзка с изложеното по-горе следва да се посочи, че в мотивите към решението, чието изменение се иска, ясно е посочено, че при този изход на делото, в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – град Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която наредба е приета с решение на Висшия адвокатски съвет от 9.VII.2004 год., на основание чл.121, ал.1, във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата. Ясно е посочено също, че общият размер на задълженията на „Олчай Дурмушев” ЕООД [населено място], [ЕИК], които са установени с оспорения ревизионен акт, потвърден с Решение №479 от 03.09.2021 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”/ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на които жалбата следва да бъде отхвърлена, възлиза общо в размер на ***/*** лв. и *** ст./ лева, както и е разяснено, че с оглед горното, приложима е нормата на чл.7, ал.2, т.4, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разяснено е, освен това, че чл.8, ал.1 от Наредбата регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес/каквото е и настоящото/, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от същата Наредба/при отхвърлена част от жалбата - *** лева/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 25000 лева до 100000 лева, възнаграждението се определя по следния начин: *** лева плюс 8% за горницата над *** лева и съответно, че изчислено съобразно тази разпоредба и съгласно чл.161, ал.1, изр. ІІІ/трето/ от ДОПК, в полза на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно - в размер на 3266.71/три хиляди двеста шестдесет и шест лв. и 71 ст./ лева.

Цитираните по-горе разпоредби на изр.2/второ/ и изр.3/трето/ от ал.1 на чл.161 от ДОПК имат императивен характер и много ясно съдържание, което не се нуждае от някакво тълкуване. При наличие на предпоставките на изр.2 – отхвърлена част от жалбата или отхвърлена изцяло жалба, то в полза на съответната данъчната администрация следва да бъдат присъдени разноски съобразно тази отхвърлена част, като съобразно изр.3, на съответната данъчна администрация вместо възнаграждение за адвокат се присъжда и то за всяка инстанция, юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Изводът, който категорично се налага е, че според тези две разпоредби от ДОПК, няма абсолютно никакво значение дали юрисконсултът, който е осъществил процесуално представителство и защита по съответното дело, работи по трудово или служебно правоотношение, дали получава трудово възнаграждение, респ. заплата и в какъв размер, като при наличие на отхвърлена изцяло или частично жалба, в полза на съответната данъчна администрация задължително се присъжда юрисконсултско възнаграждение, в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по посочения по-горе начин, а именно – съобразно минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното, съдът в настоящия състав намира изложените доводи в молбата за изменение на решението в частта му за разноските за напълно несъстоятелни, а всъщност - въобще и за неотносими към конкретния случай.

При това положение, предвид всичко изложено по-горе, съдът намира молбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя му О. Х. Д. - жалбоподател по административно дело №186/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, подадена чрез чрез Адвокатско дружество „****“, [ЕИК], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ***, за изменение на постановеното по това административно дело Решение №278 от 19.02.2024 год., в частта му разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив при ЦУ на НАП, за неоснователна, поради което и като такава, с настоящото определение същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3, предл.І/първо/ от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, Административният съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Олчай Дурмушев“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ***, представлявано от управителя му О. Х. Д., подадена чрез Адвокатско дружество „****“, [ЕИК], с адрес на кантората: [населено място], [улица], ***, представлявано заедно и поотделно от адв.Н. Ш. и от адв.М. Я., със съдебен адрес призоваване и връчване на книжа: [населено място], [улица], *** - жалбоподател по администпивно дело №186/2023 год. по описа на Административен съд – Кърджали, с която молба, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, се иска изменение на Решение №278 от 19.02.2024 год., постановено по адм.дело №186/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта му разноските, представляващи юрисконсултско възнаграждение, присъдени в полза на Дирекция „ОДОП“ – град Пловдив при ЦУ на НАП.

Определението подлежи на обжалване от страните по делото, с частна жалба чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му.

Препис от определението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.