Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр.София, 16.04.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен
състав, в публичното съдебно
заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ
МИХАЙЛОВА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1198 описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 228712 от 30.09.2019
г., постановено по гр. д. № 66728/2014 г. на СРС, ІІ
ГО, 77 състав, съдът е изнесъл на публична продан делбения
недвижим имот, представляващ
Апартамент № 20, находящ се
в гр. София, ж.к. "Сухата река", в жилищна сграда - блок ******, със застроена площ
от 60,74 кв.м., състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, при съседи: от изток - сем.
С., запад - сем. Т., север - зелена площ, отгоре - сем. С., ведно с прилежащото му избено помещение с площ от 3,52 кв.м.,
при съседи: от изток -коридор,
от запад - коридор, север - сем. Т. и юг - сем. С., заедно с 0,705% ид.ч. от общите
части на сградата и 0,705% ид.ч. от дворното място,
като получената от публичната продан
сума се подели
между съделителите, съобразно квотите им, а именно: Г.Д.А. - 3/4 и М.П.Т. - 1/4. Със същото решение съдът е отхвърлил
предявените от съделителя Г.Д.А. срещу съсобственика си М.П.Т. искове: за сумата 12 260 лв., представляваща
обезщетение за лишаване на ищеца от ползването
на собствените му 3/4 ид.ч. от имота за периода
08.05.2015г. - 08.04.2019 г.; за сумата 644.30 лв.,
представляваща платена без основание сума
за топлинна енергия и разходи за събиране на
задълженията по изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№ 43963/2016 г. на СРС, 74 състав; и за сумата 895 лв., представляваща
платена без основание сума за топлинна енергия и разходи за събиране
на задълженията по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 45627/2018 г. на СРС, 167 състав,
ведно със законната лихва, считано от предявяване
на исковете на 09.04.2019 г. до окончателното
плащане.
Недоволен от така постановеното решение в ЧАСТТА, касаеща
претенциите по сметки, е останал ищецът Г.Д.А., който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
неправилност поради нарушение на материалния закон. Поддържа, че лишаване от ползването е налице не само когато съсобственикът
ползва имота сам, но и чрез трето лице, в случая - неговата майка. Излага
съображения, че вземането по чл. 31, ал. 2 от ЗС за неползващия съсобственик възниква
и когато другият съсобственик не си служи пряко с вещта, но има достъп до нея и
не допуска другия. Счита, че ползването на делбения
имот от майката на ответника не може да е станало без неговото съгласие. Поради това моли решението в обжлаваната част да бъде отменено и претенциите по семтки - уважени.
Съделителят М. П.Т. оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания в
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение,
по допустимостта - в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези
правомощия Софийски градски съд приема
от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното
производство са трите претнции по сметки, предявени
от съделителя Г.Д.А. с молба от 08.04.2019 г., от които първата с правна
квалификация чл.31, ал. 2 от ЗС – за осъждане на ответника Т. да му заплати
сумата от 12 260 лв. обезщетение за лишаването му от ползването на делбения имот за периода от 08.05.2015 г. до 08.04.2019 г., а останалите две - с правно основание чл. 59
от ЗЗД, за присъждане на сумите 644.30
лв. и 895.00 лв., като платени без
основание топлинна енергия и разходи за събиране на дълга по изпълнителен лист,
издадени по гр. д. № 43963/2016 г. на
СРС, 74 състав и по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 45627/2018 г. на СРС, 167 състав.
Първият
иск, както правилно е приел и районният съд, се явява неоснователен като недоказан.
По делото не е спорно, че съсобственият делбен недвижим имот, представляващ Апартамент № 20, находящ се
в гр. София, ж.к. "Сухата река", в блок ******, през процесния период от 08.05.2015 г. до 08.04.2019 г. се е ползвал лично само от майката на съделителя
Т. и този факт е останал непроменен още от 1969 г., преди и двете страни да са
придобили своите идеални части от жилището.
Претенцията за ползване е направена от ищеца А. с исковата молба, която в тази
си част има характер на покана по смисъла на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки
съсобственик има право да си
служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, да не
пречи на другите съсобственици да си служат
с нея според правата им. Когато
общата вещ се използва лично само
от един или
няколко съсобственици, а другите съсобственици са лишени от
възможността да я ползват и да си
служат с нея, ползващият я съсобственик дължи на останалите
обезщетение за ползите, от които
ги е лишил, след поканата
за това. Размерът на обезщетението за недвижим имот поначало се определя
в съответствие със средномесечното наемно възнаграждение, тъй като това е реалната
стойност на ползата, от която
неползващият съсобственик е
лишен, и на припадащата се част от която би имал право, ако
имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който
ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела на неползващия съсобственик (така и Тълкувателно Решение № 129/1986 г. на ВС,
ОСГК). При така очертания фактически състав, за да
възникне правото на обезщетение по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице съсобственост по отношение на
конкретен обект/и на правото на
собственост или друго ограничено вещно право, ползването
на вещта според предназначението и да се осъществява
само от единия
съсобственик по начин и обем превишаващ
обема на дела му от
съсобствеността, този начин на ползване
да препятства другия, респ. останалите съсобственици да ползват процесната вещ, както и отправено до и надлежно получено
от ползващия имота писмено поискване за заплащане на обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г.
по гр. д. № 580/1992 г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г.
о., решение № 344/17.05.1976 г. по
гр. д. № 684/1975 г. и др., както и задължителната съдебна практика,
формирана по реда на чл. 290 от ГПК с Решение
№ 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. и др.). В тази
връзка с Тълкувателно Решение № 7/2012
г. на ВКС, ОСГК, е прието, че "лично ползване" по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съразмерно с
правата си. Когато един от
съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ
по начин, че препятства
достъпа на друг съсобственик и се ползва /или
може да се
ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или
потребности - той ползва лично по
смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС общата вещ. За личното
ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта
- чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото
семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга
правата на другите съсобственици, като им пречи
да ги реализират.
В настоящия случай правилно районният
съд е приел, че ищецът не е провел нужното пълно и главно доказване на факта,
че ответникът ползва лично делбения имот и по този
начин го лишава от правото той също да се ползва от собствеността си съразмерно
с правата си в нея. Основанието, на което почива задължението за плащане на
обезщетението, е осъщественото само от един от съсобствениците лично ползване
на общата вещ (ако от вещта се събират граждански плодове, претенцията е по чл.
30, ал. 3 ЗС). Такова лично ползване в случая липсва. С цитираното тълкувателно
решение № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, на "лично ползване" бе приравнена и
хипотезата, в която съсобственикът не си служи пряко с вещта, респ. не
упражнява фактическата власт, но това прави негов член от семейството или друго
трето лице, което той е допуснал в имота. И в този случай, обаче, от страна на
съсобственика се изисква активно поведение, той трябва да извърши
положителни действия по предоставяне на фактическата власт другиму. Простото
бездействие, липсата на активност да бъде получена фактическата власт от
съсобственика, не може да се приравнена на допускане на трето лице в него,
което се намира в имота отпреди възникването на съсобснвеността.
В случая и двете страни търпят едно трето лице да ползва имота им.
Обстоятелството, че това трето лице се намира в родство с единия от
съсобствениците, не е достатъчно, за да се приеме, че неговата пасивност е
основание за ангажиране на отговорността му по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Видно от
показанията на свидетелката Павлова, това трето лице не е член на семейството
на ответника Т., а и той самият живее другаде със съпругата и двете си деца. Третото
лице обитава жилището от 1969 г., много преди и двамата съсобственици да са
добили идеални части от него. Следователно, ответникът не е лишил ищеца от ползването
на общия им имот, не е препятствал достъпа му до него, като липсват действия, с
които да е предоставил ползването на жилището на третото лице, които го обитава
фактически.
По останалите искове, с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, във въззивната жалба не се
съдържат конкретни оплаквания. Неоснователността на същите произтича от
обстоятелството, че макар и ищецът да е обеднял с исковите суми, които е платил
заради консумация на топлоенергия, която не е потребил,
то ответникът не се е обогатил с
тях, тъй като нито е получил сумите, нито услугата, за която те са платени. Правилен
в тази връзка е изводът на СРС, че качеството на обогатил се по смисъла на чл.
59 от ЗЗД има само лицето, което действително е потребило
топлинната енергия и на което тези разходи са спестени.
По изложените съображения,
решението в тази му обжалвана част като правилно, следва да бъде потвъредно.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника Т. следва да бъдат присъдени и
сторените пред въззивната инстанция съдебни разноски,
в размер на 1600 лв.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228712 от 30.09.2019 г., постановено
по гр. д. № 66728/2014 г. на СРС, ІІ ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА Г.Д.А. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: ***, офис 1, чрез адв. А., да заплати на М.П.Т. с ЕГН-**********, със съдебен
адрес: ***, офис 6, чрез адв. К., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата 1600 лв., направени разноски пред въззивния
съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението до страните
за изготвянето му, чрез връчване на препис от същото при условията на чл.280,
ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.