РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Пловдив, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300503334 по описа за 2023 година
Образувано е по въззивна жалба на М. Н. С. от ***, чрез адв.Н. М. от АК
Пловдив срещу решение № 3933/02.10.2023г. по гр.д. № 16578/2022г. на РС
Пловдив, ІХ гр.с., с което е отхвърлен предявения от М. Н. С., ЕГН
**********, с адрес ***, против Я. И. Й., ЕГН **********, с адрес за
призоваване *** – адв. М., иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на
основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 41 от 14.11.2006 г., том III, рег. № 4476, дело
№ 407 от 2006г. на нотариус Р. Т. с рег. № ***, на самостоятелен обект с
идентификатор № 56784.555.192.5.69. по КККР на гр. Пловдив, одобрени със
Заповед № РД-18- 64/05.10.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение от 24.10.2022г., с административен адрес ***, който се
намира в сграда с идентификатор № 56784.555.192.5., разположена в
поземлен имот с идентификатор № 56784.555.192., с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ
по документи 43, 81 кв.м., ведно с прилежащите към апартамента изба № 21 с
1
площ от 2, 64 кв.м., както и ведно с 0, 571 % от общите части на сградата,
ниво 1, при граници: на същия етаж: с идентификатор 56784.555.192.5.67.,
56784.555.192.5.68. и 56784.555.192.5.70., под обекта: 56784.555.192.5.57. и
над обекта - 56784.555.192.5.81., както и за осъждане на ответника да предаде
владението по отношение на описания имот.
Решението се обжалва изцяло като неправилно. Сочи се, че
съдържащите се в обратното писмо изявления относно цената по сделката и
че сумата представлява заем, предоставен от ответника, напълно
опровергават изводите на съда за наличие на симулация по отношение на
субекта. В действителност, видно и от отговора на ответника, ищцата винаги
е своила имота, плащала си е данъците и е искала реализирайки собствената
си собственическа власт да се разпореди с апартамента като негов собственик
и никога не е преставала да го владее. Относно позицията на Я. И., че е
налице привидност се сочи, че той е бил длъжен да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелствата, които твърди, като такива доказателства не са
събрани в хода на делото. Не са събрани никакви доказателства, че
продажбата е привидна. Сочи се практика на Върховен касационен съд, че
наличието единствено и само на обратно писмо, не е достатъчно да докаже
симулативност на сделката. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявения иск. Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Я. Й., чрез адв.М., с
който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно и се иска
отхвърляне на въззивната жалба. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че видно от нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 41 от 14.11.2006г., том III, рег. № 4476, дело
2
№ 407 от 2006г. на нотариус Р. Т. с рег. № ***, Б. Н. С. и Д. Й. С. са продали
на М. Н. С. следният недвижим имот: ***, който апартамент се състои от една
стая, кухня, баня – клозет и антре със застроена площ от 43, 81 кв.м., при
граници и съседи: от ляво – ап. № 24/116, вх. Г, от дясно – ап. № 22/118,
отгоре – ап. № 25/137, отдолу – ап. № 17/97, ведно с избено помещение № 21
с полезна площ от 2, 64 кв.м., при съседи от ляво – изба 20, от дясно – изба
22, ведно с 0, 571 % ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от
правото на строеж върху мястото, срещу сумата от 7 137, 20 лв. От
приложената по делото актуална скица на недвижимия имот се установява, че
към настоящия момент последният е със следната индивидуализация:
самостоятелен обект с идентификатор №56784.555.192.5.69. по КККР на гр.
Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-64/05.10.2006 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение от 24.10.2022г., с административен
адрес ***. По делото е прието писмено доказателство контралетър (разписка),
издадена от ищцата М. Н. С. на 14.11.2006г., в която се съдържа изявление, че
ищцата декларира закупуването на процесния недвижим имот от Б. Н. С. и Д.
Й. С. като продавачи за сумата от 12 500 евро, които получила като заемна
сума от ответника Я. Й. И. при подписване на нотариалния акт, като
действителната й воля е, че закупеният от ищцата с пари на Я. Й. И. имот е
негова собственост. От изслушаната по делото и неоспорена пред РС Пловдив
съдебно-графологична експертиза се установява, че ръкописното име „М. Н.
С.“ и подписът над него, положени срещу реквизит „Декларатор“ в оригинал
на контралетър (разписка) от 14.11.2006г. са изпълнени от лицето М. Н. С..
Неоснователно е възражението на жалбоподателката С., че
съдържащите се в обратното писмо изявления относно цената по сделката и
че сумата представлява заем, предоставен от ответника, напълно
опровергават изводите на съда за наличие на симулация по отношение на
субекта. Също така неоснователни са и възраженията, че след като ответника
навежда довод за привидност, то той е бил длъжен да проведе пълно и главно
доказване на обстоятелствата, които твърди, като такива доказателства не са
събрани в хода на делото. Сочи се практика на Върховен касационен съд, че
наличието единствено и само на обратно писмо, не е достатъчно да докаже
симулативност на сделката.
РС Пловдив правилно и законосъобразно е приел, че за разкриване
естеството на насрещните престации значение има действителната воля на
3
договарящите страни и именно на основата на техните изявления може и
следва да бъде разкрита привидността. РС Пловдив приема, че съдържащите
се в обратното писмо изявления относно цената по сделката и че сумата
представлява заем, предоставен от ответника на ищцата, са ирелевантни за
разкриване на симулацията, като видно от волята на ищцата, изразена в
последствие в обратното писмо е че не са възникнали заемни
правоотношения между страните, а сумата е предоставена от ответника на
ищцата за закупуване на имота, доколкото е налице уговорка между тях той
да е действителния собственик на имота.
Въззивният съд е напълно съгласен с тези правни изводи на първата
инстанция. При тълкуване на изготвения от ищцата контралетър, съобразно
чл.20 от ЗЗД е взето предвид, че действителната воля на ищцата М. С. не е
била да вземе заем от Я. Й. и да купи жилището за себе си и на свое име.
Същата ясно сочи, че действителната й воля е процесния апартамент да се
закупи на името на Я. Й., като същият е закупен и с негови пари. Според
въззивният съд не може да се приеме, че ищцата С. е взела заем от ответника
Й., за закупуване на жилището за себе си. Това е така, защото в изявлението
на М. С. няма никаква воля евентуално „дадения заем“ да се връща на
ответника. Подобни твърдения, че заема е връщан и дори има договорка
някога да се върне липсва по делото. Свидетелката на ищцата и нейната
сестра Е. А. /л.108/ твърди, че М. С. не е вземала заем от Я. Й., напротив това
са си нейни спечелени от нелегална търговия и спестени пари, с които е
закупено жилището. Тоест при липса на каквито и да е твърдения и
доказателства, че между страните по делото има сключен договор за заем, то
единствено приемливото тълкуване на процесния контралетър е това
направено от РС Пловдив. Това тълкуване си има своето логично обяснение в
характера на интимната връзка на М. С. и Я. Й., към момента на купуване на
жилището, защото същите не са били в граждански брак, а ищцата се е
страхувала, че законната съпруга на Й. може да има претенции, към това
жилище, ако то е на негово име. При условие, че по делото е доказано, че
договора за покупко-продажба, на процесния имот, като титул за собственост,
на който се позовава ищцата в исковата молба е недействителен на основание
чл. 26, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД, то обсъждането на владението и
придобивната давността в казуса е безпредметно. Ето защо решението е
правилно и следва да се потвърди.
4
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. С оглед на изхода на делото на
въззиваемата страна биха могли да се присъдят разноски, като такива са
искани с отговора на въззивната жалба, но не се доказват да са били
извършени по това дело, ето защо такива не се присъждат.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3933/02.10.2023г. по гр.д. № 16578/2022г.
на РС Пловдив, ІХ гр.с.
Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5