РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Пловдив, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Антония К. Роглева
при участието на секретаря К. Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20235001000390 по описа за 2023 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №3811 от 22.03.2023 г. от С. П. З. – чрез
пълномощника и адв. П. К. против решение №75/27.02.2023г., постановено по
т.д. №134/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която са
отхвърлени предявените искове на ищцата С. З. против ЗАД „ДаллБогг: живот
и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при правление на лек
автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за разликата над 54 000
лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, частично от 150 000 лева и за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 07.12.2021г., за разликата над 197.32 лева да пълния предявен размер
от 219.25 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
04.01.2022г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските.
1
Изразени са съображения за незаконосъобразност на решението в
обжалваната му част, поради допуснати процесуални нарушения, свързани с
допускане на доказателства, неправилна преценка относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат и също неправилна такава относно
справедливия размер на обезщетението, което следва да репарира
претърпените неимуществени вреди. Посочва се, че не са взети предвид вида,
броя и характера на уврежданията, наличието на неблагоприятни последици,
затрудненията, които изпитва в работата си, отражението на ПТП върху
психиката на ищцата и това, че не може да се върне към предишния си начин
на живот. Намира, че размерът на обезщетението не е съобразен с лимитите
на отговорност на застрахователя и със социално – икономическите условия
към релевантния за спора момент.
Претендира се уважаване на претенциите за обезщетение в пълния им
предявен размер, ведно със законната лихва от 04.01.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА за осъщественото от адв. К. безплатно процесуално
представителство на ищцата пред въззивния съд.
По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София – чрез пълномощника
на дружеството адв. Н. Л., с който е изразено становище за нейната
неоснователност.
Постъпила е въззивна жалба вх. №4735/11.04.2023г. от ЗАД „ДаллБогг:
живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* против
решение №75/27.02.2023г., постановено по т.д. №134/2022г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора, в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на С. П. З. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при
управление на лек автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата
над 30 000 лева до присъдения размер от 54 000 лева и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 197.32 лева, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 04.01.2022г. до окончателното изплащане.
Изразени са оплаквания за неправилност на изводите на
2
първоинстанционния съд относно приетото за справедливо възмездяване на
претърпените от пострадалата вреди с оглед на получените телесни
увреждания, възстановителния период, ненадхвърлящ обичайния, както и
степента и интензитета на преживените болки и страдания. Счита, че
неправилни изводите на първоинстанционния съд относно процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради
предприетото от нея пресичане на пешеходната пътека на разстояние, по-
малко от опасната зона на спиране на лекия автомобил. Счита, че следва да се
определи съпричиняване в размер на 80 % и да се намали размера на
обезщетението за вреди като се отчете този принос на пострадалата. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и потвърждаване в отхвърлителната
такава. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от С. П. З. – чрез
пълномощника и адв. П. К., с който се изразява становище за нейната
неоснователност.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането.
Ищцата С. П. З. ЕГН ********** от гр. К., ул."М." №*, ет.*, ап.* – чрез
пълномощника и адв. П. К. със съдебен адрес: гр.К., ул."С." №*, ет.*, офис *
твърди, че е пострадала при пътно-транспортно произшествие, настъпило на
07.12.2021г., в гр. К., на ул. „Р.д.“, причинено противоправно от П.П.М. при
управление на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. №***. С молба от 11.11.2022г.
е наведено обстоятелството, че с одобрено споразумение от 05.09.2022г. по
НОХД №867/2022г. на РС – К. водачът П.П.М. е призната за виновна за това,
че на 07.12.2021г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил БМВ, с рег. №***, е нарушила правилата за движение – чл.5 ал.1
т.1 - Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, чл.20 ал.1 -
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват, чл.116 - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците и чл.119 ал.1 от ЗДвП - При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
3
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и
предизвиквайки ПТП е причинила по непредпазливост многостепенна средна
телесна повреда на С. П. З., изразяваща се в трайно затрудняване движението
на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни и в трайно затрудняване
движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Твърди, че отговорността на водача на МПС е застрахована при
ответника за риска „гражданска отговорност“ по полица № ***, със срок на
действие от 28.06.2021г. до 28.06.2022г. Твърди, че вследствие на ПТП е
получила травматични увреждания, изразяващи се в фрактури на крайници;
фрактура бималеоларис крурис синистра ет ф- ра малеоли латералис декстра;
статус локалис - оток, палпаторна болка и охлузване по външната повърхност
на лявата подбедрица и гърба на лявото ходило; оток, палпаторна болка и
костни крепитациии върху външния малеол на двете подбедрици; множество
наранявания по глава, лице, тяло и крайници; психически стрес; болки и
ограничени движения. Твърди, че и е извършена операция – направена е
репозиция, гипсова имобилизация, елевация на двете подбедрици.
Предписанията са за медикаментозно лечение след изписването, раздвижване
на мускулатурата на двете подбедрици и на пръстите на двете ходила във
възможния обем и за носене на гипсови имобилизации 6 седмици на десен
крайник и 8 седмици на левия крайник. На 11.01.2022 г. е извършен преглед -
свалена е гипсовата имобилизация на десния крайник, но е продължена тази
на левия крайник. На 08.02.2022 г. след преглед е свалена имобилизацията, но
продължава да носи ортези на двата глезена.
Твърди, че увреждането е довело до трайно затрудняване движенията на
двата долни крайника за повече от един месец. Твърди, че е претърпяла силни
болки, а преживеният стрес и травми от катастрофата са се отразили
негативно на психическото и здравословното и състояние. Твърди, че не е
могла да се придвижва самостоятелно за период от около три месеца,
придвижвала се е с патерици, за този период от време е бил поставена в
зависимост от близките си. Самата тя не е могла да се грижи за двете си малки
деца, което и създавало допълнителен дискомфорт и безпокойство. Твърди, че
е извършила разходи в размер на 219.25 лева във връзка с проведеното
лечение – за лекарствени средства, памперси, проходилка и стабилизатор за
4
глезен.
Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя с молба-
претенция от 04.01.2022г., който е образувал преписка по щета. Твърди, че с
отговор изх. №428/25.01.2022г., ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр.
София е поискало от ищцата представяне на допълнителни документи,
касаещи преценката относно претенцията, но не е да определил и изплатил
обезщетение за вреди на ищцата.
Моли съда да осъди ответника ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр.
София да и заплати сумата 120 000 лева, частично от 150 000 лева -
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания
вследствие на телесни повреди, които вреди са в резултат на
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2021г., причинено от
водача П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ 320 Д, с рег. №***,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 219.25 лева –
обезщетение за имуществени вреди – разходи, сторени във връзка с
проведеното лечение и възстановяване за лекарствени средства, памперси,
проходилка и стабилизатор за глезен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г.
М. Д.“ №1, ЕИК ********* оспорва предявените искове по основание и
размер. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „гражданска отговорност”.
Оспорва твърдението, че ПТП е настъпило единствено в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на МПС П.М.. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, която
е навлязла внезапно и неочаквано на пътното платно в момент, когато това не
е било безопасно – в условия на силен дъжд, с бърз ход и неочаквано навлязла
на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с
движещия се автомобил, без да предприеме елементарни предохранителни
мерки за своята безопасност, с поставена на главата качулка, с което
затруднила видимостта си към лекия автомобил. Счита, че пешеходката е
5
действала противоправно като е нарушила изискванията на чл.113 и чл.114 от
ЗДвП. Твърди, че водачът М. не е могла да предотврати ПТП, тъй като не е
имала време за реакция, а пострадалата е попадала в опасната зона за спиране.
Претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 лева, частично от 150 000 лева, счита за несправедливо
завишена и неотговаряща за критериите за справедливост. Оспорва
твърдението в исковата молба, че при ищцата възстановителният процес не е
приключил. Твърди, че тя не е провеждала необходимия рехабилитационен
курс, необходим за възстановяването и в пълен обем и по-бързо.
Първоинстанционният съд е намерил, че справедливото обезщетение за
репариране на неимуществените вреди на ищцата би било в размер на 60 000
лева. Приел е, че е налице съпричиняване от нейна страна на вредоносния
резултат в размер на 10 % и е осъдил ответника да и заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 54 000 лева и такова за имуществени вреди
в размер на 197.32 лева. Присъдил е законната лихва, считано от 04.01.2022г.,
от когато е приел, че ответникът е в забава.
Решението се обжалва от ищеца в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над присъдените 54 000 лева до предявения размер от 120 000 лева,
частично от 150 000 лева и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 197.32 лева
да пълния предявен размер от 219.25 лева, а от ответника – в частта с която е
осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 30 000 лева до 54 000 лева и в частта, с която е осъден да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 197.32 лева. В
останалата част решението е влязло в сила.
Видно от представената кореспонденция по повод отправена
застрахователна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с
писмо изх. №428/25.01.2022г. ответникът признава, че е получил молба на С.
П. З. за заплащане на обезщетение по повод настъпилото застрахователно
събитие – ПТП от 07.12.2021г. Датата на получаването – 04.01.2022г. се
установява от представеното известие за доставяне /стр.9 от делото на ОС/. С
тази претенция ищцата е отправила искане до ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение. Това искане е
6
достигнало до ответника на 04.01.2022г. Не се спори, че застрахователят не е
определил и не е заплатил обезщетение за неимуществени вреди. Горното
води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно
допустимостта на преките искове на ищеца против застрахователя.
Не се оспорва - видно от отговора на исковата молба - наличието на
сключен застрахователен договор за моторното превозно средство - лек
автомобил БМВ 320 Д, с рег. №*** с полица „Гражданска отговорност“ №
***, със срок на действие от 28.06.2021г. до 28.06.2022г., следователно - срок
на действие, обхващащ и датата на процесното ПТП. Следователно е налице
валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС,
за който се твърди да е причинител на увреждането. П.П.М. като водач на
МПС се явява застрахована при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В периода на действие на
застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо
застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка
“Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представения Протокол №161/05.09.2022г. на Районен съд – К.
в съдебното заседание по делото е одобрено споразумение от 05.09.2022г. по
НОХД №867/2022г. на РС – К., с което водачът П.П.М. е призната за виновна
за това, че на 07.12.2021г. в гр. К., при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил БМВ, с рег. №***, е нарушила правилата за
движение – чл.5 ал.1 т.1 - Всеки участник в движението по пътищата: с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди, чл.20 ал.1 - Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.116 - Водачът
7
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците и чл.119 ал.1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре и предизвиквайки ПТП е причинила по
непредпазливост многостепенна средна телесна повреда на С. П. З.,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни и в трайно затрудняване движението на десния долен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
От посоченото се установява, че процесното ПТП е причинено в
резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил БМВ 320
Д, с рег. №*** – П.П.М.. С действията си той е нарушил конкретни изисквания
и норми, предвидени в ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредосния резултат от
пострадалата:
В първоинстанционното производство е прието заключение на вещото
лице инж. С. Н. по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, според
което пешеходката С. З. е пресичала платното за движение от изток на запад
по очертаната пешеходна пътека. Няма данни дали е манифестирала
намеренията си за пресичане на платното. Мястото на удара е на разстояние
около 3.4 метра западно от източния бордюр на булеварда. Това разстояние се
явява пътят, изминат от пешеходката от източния бордюр на тротоара до
мястото на удара. Разстоянието, на което е бил лекия автомобил от мястото на
удара, когато пешеходката е стъпила на платното за движение е 12.09 метра.
Ако се е движила с бърз ход, а не е тичала, разстоянието е 19.53 метра.
Спрелият лек автомобил не е ограничавал видимостта на водача на л.а. БМВ,
когато пешеходката е била на изходна позиция на пешеходната пътека.
Мястото, от което е навлязла пешеходката на платното за движение се е
открило /станало е видимо/за водача на л.а. БМВ, когато автомобилът е бил на
30-32 метра от мястото на удара. Според вещото лице автомобилът също е бил
видим за пешеходката, която, според него, е трябвало да спре и да погледне
наляво, за да предотврати удара. Качулката, с която е била, би могла да
ограничи видимостта и, ако се завърти само шията. Според вещото лице Н.,
8
както и да се е движила – с бърз ход или спокойно бягане – попада в опасната
зона на автомобила. Според вещото лице Н. водачът на л.а. БМВ не е имал
възможност да предотврати ПТП, защото пешеходката е попадала в опасната
зона за спиране и при двата разгледани варианта. Би могъл да го предотврати,
само ако се е движил със скорост 21.6 км/ч или по-ниска.
Заключението на вещото лице Н. не може да бъде кредитирано, тъй като
изложеното в него противоречи на задължителното за гражданския съд
определение по НОХД №867/2022г. на РС – К., с което е одобрено
споразумение относно това, че водачът П.П.М. е призната за виновна за това,
че на 07.12.2021г. в гр. К., при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил БМВ, с рег. №***, е нарушила правилата за движение и
предизвиквайки ПТП е причинила по непредпазливост многостепенна средна
телесна повреда на С. П. З.. Ако се възприеме изложеното от вещото лице, ще
се касае за случайно деяние, без виновно и противоправно поведение от
страна на водача на л.а. БМВ. Отделно от това, отговорите на въпросите, които
са поставени, не биха могли да допринесат за изясняване на въпроса за
евентуалното съпричиняване, доколкото те изхождат от скоростта, с която се е
движил лекия автомобил към момента на ПТП/надхвърляща със 16.66 км/ч
допустимата за пътния участък/, а не дават отговор каква би била опасната
зона, ако той се бе движил с допустимата такава от 40 км/ч, ако приемем, че тя
се е явявала и съобразена с пътните условия. Задължително е било
назначаването на повторна експертиза или разширяването и в тройна такава,
предвид изричното оспорване на заключението и отправеното в тази връзка
искане. Този пропуск е поправен в производството пред въззивната инстанция.
Видно от заключението на вещото лице инж. В. С. основната причина за
ПТП е, че водачът на л.а. БМВ 320 Д не е съобразил скоростта и траекторията
на автомобила с конкретната пътно климатична обстановка с навлизане на
пешеходец на платното за движение по пешеходна пътека. Вещото лице
определя скоростта на лекия автомобил на 56.66 км/ч. Такава е била тя и към
момента на удара. Преди мястото на удара има поставени знак за ограничение
на скоростта и знак за пешеходна пътека. Със скоростта на движение на
автомобила от 56.66 км/ч, която – според съда - не е била нито разрешена за
конкретния участък, нито съобразена с пътните и климатични условия,
автомобилът е имал техническа възможност да спре, само при движение на
9
пешеходката с бавен ход, но не и ако се е движила със спокоен или бърз ход
или със спокойно или бързо бягане, тъй като в този момент мястото на удара
би било в опасната зона на автомобила. Тъй като липсват данни какво е било
движението на пешеходката по пешеходната пътека, вещото лице е разгледало
няколко възможности – бавен ход, спокоен ход, бърз ход, спокойно бягане,
бързо бягане и при тези възможности при движение на автомобила с каква
скорост би имал техническа възможност да избегне удара. При бавен ход на
пешеходката би имал техническа възможност да избегне удара, ако се е
движил със скорост по-малка от 63.18 км/ч, при спокоен ход – ако се е движил
със скорост по-малка от 51.64 км/ч, при бърз ход – би избегнал удара при
скорост по-малка от 44.56 км/ч, при спокойно бягане – със скорост по-малка от
34.24 км/ч и при бързо бягане – ако се е движил със скорост по – малка от
26.42 км/ч. При обясненията, дадени от вещото лице при приемане на
заключението му в съдебно заседание на 23.02.2024г., пешеходката или е
ходила бързо или е тичало леко. Според настоящия състав, поради хлъзгавата
от дъжда настилка тя едва ли би могла да тича бързо, а поради дъжда едва ли е
вървяла и много бавно. Остават най-вероятните възможности – спокоен ход
или бърз ход. Впрочем това становище се подкрепя и от свидетелските
показания на свидетеля Ш.: „Видях я да излиза на портала, движеше се ходом
с нормална скорост. Огледа се в двете посоки, преди да пресече.“ /чл.224 от
делото на ОС/. Според заключението на вещото лице д-р К. Ш. по съдебно –
медицинската експертиза, допусната пред въззивния съд, настъпилите
увреждания категорично не допускат тя да е тичала или да е ходила много
бързо при настъпването на контакта с превозното средство. За да настъпят
тези увреди е било единствено възможно тя да е била с опора и върху двата
крака и /или превозното средство да е преминало върху ходилата и с някоя от
десните си гуми или и с двете. Следователно ако водачът на лекия автомобил
се беше съобразил с ограничението относно допустимата за мястото на ПТП
скорост и с пътните и климатични условия, с обстоятелството че наближава
пешеходна пътека, ползвана често от работниците в голямо предприятие, той
би имал техническа възможност да избегне удара.
Според заключението на вещото лице инж. С. в зоната на
произшествието в дясно на платното за движение, попътно на лекия
автомобил БМВ, е бил спрял л.а. „Фолксваген Голф“. При навлизане на
пешеходката на платното за движение той частично е ограничавал видимостта
10
за водача на л.а. БМВ към пешеходката. От момента на навлизането и обаче на
платното за движение, той е имал техническа възможност да започне да
възприема пешеходката. От направената от експерта компютърна симулация
се установява взаимната видимост – на пешеходката към автомобила и на
водача на автомобила към пешеходката. Видно от обясненията, дадени от
вещото лице при приемане на заключението му в съдебно заседание на
23.02.2024г., водачът на автомобила е можел да види горната част на фигурата
на пешеходката, независимо че не я вижда в цял ръст, и така да прецени, че
има пешеходец, който стъпва на платното за движение.
Поставената светла на цвят качулка на главата на пешеходката не
покрива страничната част от лицето и. Затова и тя не е ограничавала
видимостта и към лекия автомобил.
При така изложеното, възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, поради това че е навлязла внезапно и неочаквано на
пътното платно в момент, когато това не е било безопасно – в условия на
силен дъжд, с бърз ход и неочаквано навлязла на пътното платно, без да се
огледа и без да съобрази поведението си с движещия се автомобил, без да
предприеме елементарни предохранителни мерки за своята безопасност, с
поставена на главата качулка, с което затруднила видимостта си към лекия
автомобил, е неоснователно.
Не е налице нарушение от нейна страна на изискванията на чл.113 и
чл.114 от ЗДвП. Водачът на лекия автомобил М. е могла да предотврати ПТП,
ако се е съобразила с пътните знаци, указващи приближаване на пешеходна
пътека и за ограничение на скоростта от 40 км/ч. Съгласно чл.119 ал.1 от ЗДвП
при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съгласно чл.21 ал.1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на
пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в km/h: 50 км/ч за населено място. Съгласно чл.21 ал.2 от ЗДвП
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Сигнализирано е с
пътен знак, предвиждащ ограничение от 40 км/ч, с който водачът също не се е
съобразил. В конкретния случай ПТП не се дължи на нарушения от страна на
11
пешеходеца, а на водача на лекия автомобил. Съгласно чл.119 ал.5 от ЗДвП
при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие.
За вредите:
По делото в тази връзка са приети както писмени доказателства, така и
няколко заключения на съдебно – медицински експертизи, събрани са и
свидетелски показания.
От заключението на вещото лице д-р Т. П. по допуснатата от
първоинстанционния съд съдебно – медицинска експертиза се установява
каква е била поставената диагноза на пострадалата при ПТП и предприетото
лечение, има ли невъзстановени увреждания и каква е прогнозата за тях. На
ищцата са били причинени травматични увреждания: двустранно счупване на
глезените на левшия долен крайник и счупване на външния глезен на десния
долен крайник, наложило ортопедична интервенция за мануално наместване
на счупванията и гипсова имобилизация на двата долни крайника за шест
седмици на десния крайник и за осем седмици на левия крайник. Провеждано
е и медикаментозно лечение. При външния глезен на десния крак
оздравителният период е бил в рамките на 3 – 4 месеца, а при левия долен
крайник – около 4 – 5 месеца, като при него обездвижването с гипсова
имобилизация е продължило два месеца. За периода, в който и двата крайника
са били обездвижени с гипсова имобилизация за извършване дори и на
елементарни хигиенни нужди, е била необходима чужда помощ. Ищцата е
извършила пълен курс на рехабилитация и физиотерапия. Видно от
амбулаторните листове такава е провеждана през април и май 2022г. С оглед
на това неоснователно се явява възражението на ответника, че затрудненията
във възстановяване се дължат на непроведена рехабилитация. Вещото лице д-
р П. констатира намален обем на движение флексия /сгъване/ в лява глезенна
област, а това води до затруднение при движение, с наличие на болка и
дискомфорт. Намаленият обем на флексия на лява глезенна става води до
видимо накуцване. При натоварване на крайника при ходене и при стоене
12
прав при нея се получава слабо изразен оток в долната част на ходилото. Това
се дължи на ненормалната флексия на глезенната става. Медицинската
причина за дългия възстановителен период на левия долен крайник е, че има
счупване и на двата глезена, т.е. на долните части на двете кости на
подбедрицата – малко и голямопищялна.
Свидетелят С. Ш., който живее на съпружески начала с ищцата, посочва,
че ищцата 75 дни е била на легло, не е можела да стане и да стъпи на краката
си, за тоалетни нужди са ползвали подлога и памперси. След махането на
гипса е носела ортези и на двата крака до края на месец март. След свалянето
на ортезите е започнала да се придвижва с проходилка за около месец.
Свидетелят се е грижил за нея 40 дни, помагала и голямата им дъщеря, която е
на 13 години. Тя не можела да се грижи за децата, чувствала се непълноценна.
Все още се оплаква от болки. Те са били най-интензивни през първите един –
два месеца след инцидента. Пиела обезболяващи, които са и били предписани
от болницата. Все още накуцва, изпитва болки и краката и се подуват. Левият
и глезен е леко деформиран и има ограничени движения. Изпитва страх да
пресича улици и особено тази пешеходна пътека. Прави само с придружител –
свидетеля или някоя колежка. Върнала се е на работа седем месеца по-късно –
през юни 2022г.
Свидетелката С. А. /стр.99 от настоящото дело/ е посещавала ищцата,
докато е била в болнични. На легло е била около 2 – 3 месеца. Ползвала
подлога и памперси. Не е можела да се грижи за домакинството и за децата си,
което и тежало и плачела по този повод. Станала е по-плаха, страх я е да
пресича, куца, когато кракът и се натовари.
От заключението на вещото лице д-р К. С. П. по допусната съдебно –
медицинска експертиза във въззивното производство /стр.116 – 117 от
настоящото дело/ се установява, че към 25.01.2024г. ищцата се придвижва
самостоятелно, без помощни средства, не куца. Костта е възстановила своите
качества, без данни за остеопороза. При изследване движенията на глезена се
установява плантарна флексия от 0-30 градуса и дорзална флексия 0-10
градуса, т.е. с 10 градуса е ограничено движението в глезенната става. Според
вещото лице, това може да се преодолее с процедури по рехабилитация и
физиотерапия, доколкото липсва костна пречка за това ограничение.
Пред въззивния съд е допусната съдебно – медицинска експертиза, по
13
която заключение е депозирано от д-р К. Ш. – специалист по нервни болести
относно това дали при ищцата е налице увреждане на седалищния нерв, дали
това увреждане се дължи на ПТП и получените травми. Това доказателствено
средство е допуснато с оглед представеното пред въззивния съд ново писмено
доказателство – амбулаторен лист от 08.01.2024г. Според вещото лице при
пострадалата няма симптоми на засягане на седалищния нерв, а се касае за
симптоми за засягане на друга периферна нервна структура в пряка връзка с
фрактурата и оперативната намеса върху вътрешния малеол на левия крак.
Ако хипотетично се допусне, че описаното в амбулаторния лист от
08.01.2024г. състояние съществува, то няма причинно следствена връзка с
процесното ПТП. Според д-р Ш. данните от анамнезата и обективния преглед
не дават основание да се приеме наличие на описаната в амбулаторния лист
диагноза относно увреда на седалищния нерв. При нея се касае за увреда на
крайните кожни клонове на нервус сафенус, която е в причинна връзка с
процесното събитие. Това и причинява постоянни оплаквания и дискомфорт,
които нарушават качеството и на живот в значителна степен, поради
характеристиката на болката при този тип увреди.
С оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за
заплащане на обезщетение за репарация на претърпените от ищцата болки и
страдания за основателен. Същата е претърпяла големи по степен болки и
страдания, особено в първите месеци след инцидента. Възстановителният
процес е продължил около шест - седем месеца. Понастоящем е настъпило
възстановяване на движенията на левия крак, но не напълно, предвид
намаленият обем на флексия на лява глезенна става. Получава и слабо изразен
оток в долната част на ходилото при дълго ходене и стоене права. Необходимо
е продължаване на рехабилитационните процедури. ПТП се е отразило и на
психичното и емоционалното и състояние – страхува се да пресича улици
сама.
Всичко това навежда на извод за основателност на заявената претенция
за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
продължилия няколкомесечен възстановителен период, необходимостта от
чужда помощ през не малка част от този период, настъпилото възстановяване
на движенията на крайника, което обаче все още е непълно, обстоятелството,
14
че е получила едновременно травми и на двата долни крайника, а при левия
крайник – и на двете кости – което е затруднило и увеличило периода на
лечение и възстановяване, но и като се съобрази социално – икономическите
условия в страна не към настоящия момент, а към датата на ПТП /четири
години по-рано/ съдът счита, че за репариране на претърпените от
пострадалата неимуществени вреди следва да се определи обезщетение в
размер на 70 000 лева, без да се отчита никакъв процент на съпричиняване от
нейна страна.
Относно имуществените вреди за сумата 219.25 лева във връзка с
проведеното лечение – за лекарствени средства, памперси, проходилка и
стабилизатор за глезен: закупуването им се установява от представените
фактури /стр.20 – 25 от делото на ОС/. Според заключението на вещото лице
д-р П. закупените консумативи и лекарства са били необходими за лечението и
възстановяването на ищцата. Претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е основателна в пълния и предявен размер и следва да се
уважи изцяло, без да се отчита процент на съпричиняване от страна на
ищцата.
Обжалваното решение следва да се измени по посочения смисъл - да се
отмени в частта с която са отхвърлени предявените искове на ищцата С. З.
против ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1,
ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача
П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество,
за разликата над 54 000 лева до размер от 70 000 лева, както и в частта, с която
е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г., за разликата над 197.32 лева да
пълния предявен размер от 219.25 лева и посочените претенции в тези части
да бъдат уважени.
Съответно решението следва да се потвърди в частта, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен - за разликата над 70 000
лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, частично от 150 000 лева.
Решението следва да се потвърди и в частта, с която ЗАД „ДаллБогг:
живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* е осъдено
15
да заплати на С. П. З. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
вследствие на ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при
управление на лек автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество за разликата
над 30 000 лева до присъдения размер от 54 000 лева и с която е осъдено да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 197.32 лева, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022г. до окончателното
изплащане.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК във връзка с чл.38 ал.1 от ЗАдв. следва
да бъде осъдено ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ №1, ЕИК ********* да заплати на адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул.
„С.“ №*, офис * сумата 3850 лева – адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата С.
П. З. пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
На основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК С. П. З. следва да бъде осъдена да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№1, ЕИК ********* сумата 650 лева – разноски пред въззивния съд за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза – съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“
АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* да бъде осъдено да
заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата 1959 лева – разноски в
производството пред Апелативен съд – депозити за експертизи, както и 640
лева – държавна такса – съобразно увеличения размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №75/27.02.2023г., постановено по т.д. №134/2022г.
16
по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която са отхвърлени
предявените искове на ищцата С. П. З. ЕГН ********** от гр. К., ул."М." №*,
ет.*, ап.* против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ №1, ЕИК ********* за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 07.12.2021г.,
причинено от водача П.П.М. при управление на лек автомобил БМВ, с рег.
№***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество, за разликата над 54 000 лева до размер от 70 000
лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявения от С. П. З. ЕГН
********** от гр. К., ул."М." №*, ет.*, ап.* против ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
07.12.2021г., за разликата над 197.32 лева да пълния предявен размер от
219.25 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ №1, ЕИК ********* да заплати на С. П. З. ЕГН ********** от гр. К.,
ул."М." №*, ет.*, ап.* сумата 16 000 лева /допълнително над присъдения от
Окръжния съд размер от 54 000 лева/ - обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на телесни повреди,
които вреди са в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на
07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при управление на лек автомобил
БМВ 320 Д, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.01.2022 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата 21.93 лева /допълнително над присъдения от Окръжния съд размер
от 197.32 лева/ - обезщетение за имуществени вреди, поради същото ПТП от
07.12.2021г., представляващи разходи във връзка с проведеното лечение – за
лекарствени средства, памперси, проходилка и стабилизатор за глезен, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №75/27.02.2023г., постановено по т.д.
№134/2022г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, в частта с която е
отхвърлен предявения иск на ищцата С. П. З. против ЗАД „ДаллБогг: живот и
здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили вследствие на
17
ПТП от 07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при правление на лек
автомобил БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ в ответното дружество, за разликата над 70 000
лева до пълния предявен размер от 120 000 лева, частично от 150 000 лева и в
частта, с която дружеството – жалбоподател ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“
АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“ №1, ЕИК ********* е осъдено да заплати на С.
П. З. обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
07.12.2021г., причинено от водача П.П.М. при управление на лек автомобил
БМВ, с рег. №***, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество в размер над 30 000 лева до присъдения
размер от 54 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 197.32
лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 04.01.2022г. до
окончателното изплащане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ №1, ЕИК ********* да заплати на адв. П. К. със съдебен адрес: гр. К., ул.
„С.“ №6, офис 10 сумата 3850 лева – адвокатско възнаграждение за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на ищцата С.
П. З. пред въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от
жалбите.
ОСЪЖДА С. П. З. ЕГН ********** от гр. К., ул."М." №*, ет.*, ап.* да
заплати на ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М. Д.“
№1, ЕИК ********* сумата 650 лева – разноски пред въззивния съд за
юрисконсултско възнаграждение и депозит за експертиза – съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД – гр. София, бул. „Г. М.
Д.“ №1, ЕИК ********* да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив
сумата 1959 лева – разноски в производството пред Апелативен съд –
депозити за експертизи, както и 640 лева – държавна такса – съобразно
увеличения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19