РЕШЕНИЕ
№ 1041
гр. Плевен, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430100943 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от ***, чрез юрк.Й.М., против В. ИВ. Б., ЕГН **********, от ***, за
признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, че същата дължи на ищеца сумата от 1196,35 лева главница, 94,35 лева договорна
лихва за периода 01,04,2018 г. – 06,06,2019 г., 90,56 лева мораторна лихва за забава за
периода 07,06,2019 г. – 27,08,2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се,
че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№4334/2020 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу
която длъжникът е възразил. Сочи се, че на 29,03,2018 г. между *** и ответника е сключен
договор за кредит ***, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в
максимален размер от 1200,00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, усвояващ се
чрез МКК Аксес Финанс/АйКард/Виза. Сочи се, че ответникът е усвоил заемната сума, като
вследствие на извършените операции по картата дължимата главница е в размер на 1196,35
лева. Сочи се, че на 28,01,2020 г. е било подписано Приложение №1 към договор за цесия от
11,11,2016 г. между *** и ищеца, по силата на който вземането на *** към ответника е
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Сочи се, че в договора страните са уговорили както договорна лихва, така и
мораторна лихва за забава. В заключение моли съда да признае за установено по отношение
1
на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 1196,35 лева главница, 94,35 лева
договорна лихва за периода 01,04,2018 г. – 06,06,2019 г., 90,56 лева мораторна лихва за
забава за периода 07,06,2019 г. – 27,08,2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските от заповедното и исковото производство. В молба, депозирана
преди последното с.з., проц.представител на ищеца развива подробни съображения в
подкрепа на искането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез назначен особен
представител - адв.П.К. от ПАК, в който сочи, че искът е неоснователен. Сочи се, че няма
данни предсрочната изискуемост да е съобщена на длъжника. В с.з. ос.представител на
ответницата сочи, че не са налице предпоставките за уважаване на иска и не е налице
редовно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост, доколкото на 03,07,2019 г.
ответницата е направила редовна погасителна вноска.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. №4334/2020 г. на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал пред
ПлРС заявление срещу за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като
с определение от 02,09,2020 г. заявлението е отхвърлено по отношение претендираните
неустойка и разходи и такси за извънсъдебно събиране, а на същата дата е издадена заповед
за изпълнение за процесните суми. Установява се, че длъжникът е уведомен за издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и след дадени указания до заявителя, е
депозирана искова молба, по която е образувано настоящото дело. Установителният иск е
предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е допустим.
От представения по делото препис на Договор за кредит „Бяла карта“ от 29,03,2018 г.,
сключен между „Аксес файнанс“ ООД в качеството на кредитодател и В. ИВ. Б. в
качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение
кредитодателя е предоставил на ответника револвиращ кредит в максимален размер на
800,00 лева, който се усвоява чрез МКК. Между страните не е налице спор, че заемодателя е
изпълнил произтичащото от договора задължение да предостави заемната сума.
От представения Анекс към Договора за кредит „Бяла карта“ от 24,08,2018 г., се установява,
че „Аксес файнанс“ ООД и В. ИВ. Б. са договорили увеличаване на максималния кредитен
лимит до размера от 1000,00 лева.
Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11,11,2016 г.
кредитодателят и ответникът по делото са се съгласили продавачът да прехвърля на
купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите
принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за
потребителски кредити "Бяла карта", сключени от продавача с физически лица.
2
По делото е представено извлечение от Приложение №1 от 28,01,2020 г. към горепосочения
рамков договор, от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към
ответника, което фигурира под кредитно ID 539255 и е индивидуализирано с номер и дата
на договора, и размер на задълженията, като това вземане фигурира под №249 в
Приложението. .
От представения препис на пълномощно, изходящо от „Аксес файнанс“ ООД, нотариално
заверено на 29,12,2016 г., се установява, че дружеството е упълномощило цесионера
„Агенция контрол на просрочени вземания” ООД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания, които са били цедирани по силата на сключения договор за
цесия от 11,11,2016 г.
По делото е представено нарочно уведомление за уведомяване на длъжника за прехвърляне
на задължението му по процесния договор, но няма данни същото да е изпращано и да е
достигнало до В. ИВ. Б..
От заключението на ВЛ по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно изготвено, се установява, че за периода 01,04,2018 г. – 05,04,2019 г. са
теглени многократно суми в различни размери и съответно са връщани /заплатени/ от В. ИВ.
Б. за периода 30,04,2018 г. – 04,04,2019 г. суми в общ размер на 15468,89 лева. Посочено е,
че с извършените плащания са извършени погасявания съобразно договорената между
страните поредност. ВЛ сочи, че остатъкът на задължението по процесния договор включва
1196,35 лева главница, 94,35 лева договорна лихва за периода 06,04,2019 г. – 06,06,2019 г.,
неустойка в размер на 230,16 лева, разходи за събиране на вземането в размер на 120,00 лева
и 139,09 лева законна лихва за забава за периода 04,07,2019 г. – 27,08,2020 г.
От представената с молба от 26,08,2021 г. /преди последното с.з./ справка за изпратен СМС
се установява, че на 06,06,2019 г., в 09,01 ч. на номер ++359*********, е изпратено
съобщение за обявена предсрочна изискуемост на задължение в размер на 1711,95 лева по
кредит №539255, като съобщението е изпратено успешно и статусът му е „получено“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На първо място, по отношение активната легитимация на ищеца да предяви настоящия иск в
отговора на ИМ - от представения по делото заверен препис от Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, се установи, че на 11,11,2016 г. „Аксес Файнанс“ ООД е
прехвърлило на ищеца всички, дължими на цедента и станали ликвидни и изискуеми
вземания, като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към договора от
28,01,2020 г. От цитираното Приложение №1 е видно, че в кръга на цедираните вземания са
включени и задълженията на ответницата по процесния договор. В това приложение ясно и
конкретно е индивидуализиран ответникът, като длъжник по договора, размера на заемната
сума и общото задължение по договора, към датата на приложението. По делото е
представено уведомление за настъпилата цесия, адресирано до ответника, за което няма
3
данни да е получено. Съобразно задължителната съдебна практика обаче, цесията следва да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера,
следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед императивното правило
на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба
на цесионера, надлежно упълномощен да уведоми длъжниците по прехвърлените му
вземания, и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД /в този смисъл са Решение №78 от
09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС
по т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК, постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания
казус препис от исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на
ответницата, чрез назначения й особен представител, като в приложенията са както
уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез ищеца по силата на надлежно
извършена упълномощителна сделка, така и изричното, за тези действия, пълномощно от
цедента. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допуска това. Цесията
е съглашение, в което цедирания длъжник не участва, тъй като при този договор промяната
в облигационното правоотношение се отнася само до кредитора по вземането. Безспорно
процесното вземане е прехвърлимо /няма изрична забрана в закона или договора за това и
естеството на вземането го позволява/. В случая предвид изрично сключения договор за
цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на цедиран длъжник, съдът приема, че
е настъпил пълният прехвърлителен ефект на цесията, като в този смисъл носител на
вземанията по процесния договор за заем е ищеца.
По отношение на твърдението на ос.представител на ответника за настъпване на предсрочна
изискуемост на вземанията по договора, съдът намира, че в случая отношенията между
страните следва да се уреждат по реда на чл.240 от ЗЗД, доколкото ЗКИ е неотносим.
Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ и по силата на цитираната
разпоредба е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник,
една от основните дейности на което, може да бъде отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в
областта на потребителското кредитиране, обаче не я прави банка, поради което сключеният
между страните договор за кредит, няма характера на договор за банков кредит по чл.430 от
ТЗ, а съставлява договор за заем по чл.240 от ЗЗД. В тази връзка, съдът намира за установен
също и факта на настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
заем, на основание нормата на чл.21, ал.1 от Договора - в случай, че кредитополучателят
4
изпадне в забава за плащане на което и да е парично задължение по Договора за кредит с
повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в
рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му
задължение по договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл.27 от
Договора. Според тази клауза всички писма, покани, съобщения или други документи между
страните ще се считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за
кореспонденция, изпратени по факс или ел.поща, посочени от страните по договора.
Кредитодателят може да изпраща съобщения на кредитополучателя и на лични му акаунт,
както и да го уведомява на посочената в договора интернет страница. В случая са
представени доказателства за изпратен и получен СМС на мобилния номер, деклариран от
ответницата в договора за кредит, с който същата е уведомена за обявената предсрочна
изискуемост. Представената разпечатка е подписана с ел.подпис, съдържанието й не е
оспорено от особения представител на ответницата. Съдът намира за неоснователно
възражението на особения представител, че изявлението за предсрочна изискуемост не е
достигнало до ответницата, тъй като същата е извършила вноска след датата на твърдяното
получаване на съобщението.
От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит „Бяла карта“ от 29,03,2018 г.,
притежаващ необходимите и съществени елементи на Договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК. Съгласно този договор трето за делото лице е предоставило на
ответника револвиращ кредит в максимален размер на 800,00 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който да се усвоява посредством нарочен платежен инструмент.
Установява се, че с писмен анекс между страните, максималният кредитен лимит е увеличен
на 1000,00 лева. Не се оспорва, че заемодателят е изпълнил основното си, произтичащо от
договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума. Така сключеният
договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря
на критериите по чл.3 от ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 от ЗПК. С получаването на
сумата по кредита, за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, както и
да заплати дължимата възнаградителна лихва. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Съгласно алинея втора на същата разпоредба, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес с оглед
целта на закона - да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит /арг.чл.2 от
ЗПК/.
Тук следва да бъде отбелязано, че според съда не е налице противоречие в ИМ относно
размера на максималния кредитен лимит, доколкото процесния договор за кредит
предвижда специална процедура за увеличаване на същия от разстояние - не само в
5
писмен вид, чрез сключване на анекс, но и по телефон, ел.поща или чрез личния акаунт на
кредитополучателя
При това положение следва да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1196,35 лева главница, 94,35 лева договорна лихва за периода 01,04,2018 г. –
06,06,2019 г., 90,56 лева мораторна лихва за забава за периода 07,06,2019 г. – 27,08,2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 31,08,2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство.
Ищецът е претендирал 115,37 лева за държавна такса, 300,00 лева депозит за особен
представител, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 350,00 лева за юрисконсултско възнаграждение
/от които съдът приема че има право само на 100,00 лева с оглед ниската фактическа
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на събиране на
допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8
от 2017 г./. С оглед всичко изложено, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в
исковото производство в общ размер на 665,37 лева.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва
ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за
държавна такса и юрк.възнаграждение/, така както са присъдени там, а именно разноски в
общ размер на 84,63 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК, че В. ИВ. Б.,
ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 1196,35 лева главница, 94,35 лева договорна лихва за
периода 01,04,2018 г. – 06,06,2019 г., 90,56 лева мораторна лихва за забава за периода
07,06,2019 г. – 27,08,2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 31,08,2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4334/2020 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. ИВ. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от ***,
направените разноски в исковото производство в общ размер на 665,37 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. ИВ. Б., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от ***,
6
направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрисконсултско
възнаграждение/ в общ размер на 84,63 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните,
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7